fbpx

Как да екипираме детето за първите му уроци по ски, какво трябва да знаем за условията и цените на курсовете и защо студът не е страшен - днес на тези и други въпроси отговаря любимата ни ски инструкторката Мариана Ахрянова, която кара ски от 40 години, а от над 10 обучава малки и големи любители на зимните спортове.

По образование Мариана е психолог, но последните години се занимава с други неща. Кара ски от съвсем малка, предимно на Витоша и Рила, а от 10 години е ски учител на Витоша. Майка на 12-годишно дете. Обучава деца на възраст от 3 г., а горна възрастова граница за възпитаниците ѝ няма.
В свободното си време обича да кара ски сама.

Зимата не е сезон, който всички обичат, но ако човек има интересно занимание в снега, това бързо може да се промени. Както всички знаем, активностите на открито са полезни и важни за всеки човек и през всеки сезон.

В планината, на въздух и студ, за разлика от затворените помещения в града, вирусите не виреят и децата се каляват. Затова е чудесно, ако успеем да създадем подобни навици у дребосъците, които те да запазят за цял живот. 

Ако родителите сами са скиори или сноубордисти, те ще направят това със сигурност. Тук обаче искам да разкажа някои неща по-скоро на хората, които са скептични. И ще добавя, че познавам доста големи хора, запалили се по зимните спортове покрай децата си.

Затова ще започна с изброяване  нужната екипировка, защото често получаваме подобни въпроси:

Долнище /грейка/ - важно е да е добро, непропускащо вода, защото децата са на снега в голяма част от времето. В най-добрия случай - ново, но, разбира се, не е задължително. Можете  да го тествате предварително, като пуснете детето да се потъркаля час-два в снега в някой парк - ако след това дупето е сухо, значи всичко е наред!

Яке - същите изисквания, не толкова строги, въпреки, че ако се случи да вали мокър сняг, може доста да подгизне.

Ръкавици  - за мен една от най-важните части от екипировката. Задължително скиорски, хубави, непропускащи влага. Ръцете лесно измръзват. Резервни също е добре да има,  те може и да са обикновени, за след ските. 

Термо бельо - не е задължително, но е удобно. Може да бъде заменено с памучно клинче или чорапогащник. Може и без, ако детето не е зиморничаво и ако температурата не е под - 6-7 градуса. Една добра грейка обикновено топли достатъчно. В НИКАКЪВ СЛУЧАЙ повече от един кат под грейката - повярвайте, видели сме чудеса като например анцуг и чорапогащник или дънки. Многото дрехи, освен, че изпотяват, пречат и на движенията. 

Под якето - в по-топлите дни ако има термобельо и якето е добро, е достатъчно. Иначе може да сложите тънък полар или друга удобна блуза. Импровизации много - зависят от якето, от температурата, и, разбира се, от възможностите. В магазините за екипировка биха ви посъветвали компетентно, ако сте тръгнали да купувате всичко наведнъж. 

Чорапи - скиорски или други дълги чорапи. Важно е да са дълги, за да не се смъкват под ръба на обувката: много е неприятно и неудобно. И не повече от един чифт! Виждала съм дете с 6 (шест!) чифта чорапи!

Шапка - зимна, по избор.  За много студено време върши добра работа маска с дупки за очите и за дишане. Можете да намерите такива по магазините за екипировка и на пазара на Юнак. 

Каска - не е задължително, но е добре да свикват да карат с каски, защото на големите писти са  важни. Пък и децата им се радват обикновено. Моят съвет е да я купите след като вече е сигурно, че детето ще продължи да кара.

Шал - НЕ!  Ски не се карат с шал по простата причина, че на влек или лифт може да предизвика големи бели. Така че, още от началото: без шал. Може да бъде заменен с бъфче – цилиндричен шал, който се нанизва през главата.

Очила  -  ако детето има чувствителни очи, е хубаво да носи очила, защото слънцето горе е много силно и се отразява в снега.  Най-добре скиорска маска. 

Крем за лице и балсам за устни - това е  "екипировката" на откритите части. Кремът трябва да е специален зимен, защото летните съдържат много вода, която замръзва в порите. 

Следващия въпрос обикновено е къде да пратим детето да се учи, какви са условията, учителите и т.н. Ще се погрижат ли добре за наследника, ще бъде ли нахранен, преобут, изпишкан, и изобщо -добре обгрижен.

Ски училищата на Витоша са над десет, повечето са идентични като качество на обслужването. Е, има някои разлики, но в общи линии положението е следното:

5-дневен курс в група струва между 260 и 280 лв, като това включва транспорт, обучение, екипировка, застраховка и топъл чай, който децата получават на обяд. Ако отиват организирано от детската градина, то градината им осигурява обяда, в противен случай си го носят сами. Някои ски училища предлагат опционално и храна.

Когато детската градина организира ски училището, персонал от градината се качва с децата и им помага в почивките за хранене, тоалетна и преобуване. В останалите случаи  с това се занимават ски учителите.

Групите обикновено са между 5 и 8 деца с един инструктор.

Това е идеалният вариант, ако искате детето да изкара повече време в планината, но ако искате бързо да напредне, за да карате заедно в някой курорт след това, по-добрият вариант е индивидуалното обучение. Цената му е 30-40 лв. на час или около 100-120 лв. на ден, но резултати се постигат бързо, ако детето е в добра кондиция.

В големите курорти има и т.нар. Детски ски градини, където има специални съоръжения за най-малките и можете да оставите децата да се учат и забавляват някой и друг час, докато карате или се топите в басейна, или пийвате нещо.

Друг въпрос, който често си задават родителите, е коя е подходящата възраст да пратим детето на ски.

По принцип повечето ски училища приемат деца от 3 години нагоре. Хубаво е да се знае, че от 3-годишните рядко може да се очаква да прокарат за 5 дни. В работата си с тях наблягаме на целта да се забавляват и да свикват с екипировката и снега, пък каквото научат е добре дошло. Важното е да се чувстват добре, това е предпоставка за успех нататък.

И в заключение, че ми е много наболял проблем: хора, ски се карат през зимата!

Здравото, хубаво зимно време по нашите планини допуска температури между 0 и -10-15 градуса. В това няма нищо страшно, ако няма ураганен вятър и децата са с подходяща екипировка. Всяка година се случва някой да се уплаши и да не се качи цяла градина, защото прогнозата е апокалиптична. За това, разбира се, вина имат и медиите, които използват прогнозата за времето за сензационни материали. 

Вярвайте, в такова време няма жив вирус горе, а всяко дете, което се оплаче, че му е студено, го прибираме веднага да се стопли. Ски учителите не са като ония „хижари“ на Черни връх. Определено нямаме случай на замръзнало дете. Влиза, стопля се, излиза пак.  Освен това, мнозина пропускат инверсията и не пускат децата горе, когато в София е мъгла и студ. Точно тези дни на Витоша са най-прекрасните. Обикновено тогава няма вятър, температурата е приятна, а слънцето пече.

Ако имате някакви притеснения относно времето, можете да погледнете камерите на Мотен и Витоша ски, които показват в реално време обстановката, температурата и скоростта на вятъра. Следете
какво време го чака детето ви на snow-forecast.

На линия съм за всякакви въпроси по темата!

Желая ви весела, здрава и  снежна зима!


Още:

Кампаниите, които целят да постигнат по-голяма информираност и осъзнатост за мащабите на домашното насилие срещу жени, включително тормоз от бивши партньори или хора от обкръжението на жертвите, стават все по-въздействащи и провокативни.

Вчера сутринта Кристина Георгиева публикува снимки в групата Видяно в София от столичния трамвай 22, в който бяха окачени различни части от женско бельо. На етикетите на всеки продукт са разказани смразяващи истории за насилие, извършени от близки или познати на жените и завършили със смърт за жертвите. Сред тях са добилите публичност случаи на Хюлия Маджар, Виола Николова, Симона Великова.

Всяка четвърта жена в България е жертва на домашно насилие. Това прави 25% или около милион подлагани на тормоз жени, много от които не доживяват да се измъкнат от този капан.

Двуезичната герила кампания протича и в други линии на градския транспорт, включително в метрото, и е поредната, която цели да привлече внимание върху проблема, за който у нас се мълчи.

Масово хората, които са свидетели на домашно насилие, извръщат поглед или се правят, че не чуват. Заради липсата на реакция, инертно мълчание и безразличие към по темата преди няколко месеца бе създаден и въздействащият проект Beat, отправил въпроса Защо викаме полиция за силна музика, но не и за домашно насилие? 

Въпреки че кампанията с дамско бельо насочва вниманието върху ужасяващ с мащабите и фаталните си последствия проблем, тя вече има своите критици и конспиративни теоретици. Докато очакваме авторите на кампанията да обявят нейните официални цели, ви питаме: По-шокираща ли е появата на бельо в градския транспорт от убита от партньора си жена? Как трябва да се говори за домашното насилие, за да намалим мащабите му и фаталните последствия от него?

Ние, в Майко Мила!, често се опитваме да дадем светлина по някои належащи майчини въпроси, които биха представлявали интерес за всяка жена, която разполага с тяло.


Майките си имаме някои общи теми. Не, няма да говорим за камерите в яслите и ваксините (хвърляме сол зад рамо и заключваме тези кутии на Пандора!). Става дума за цикъла, който все някога се завръща, окосмяването около зърната (БОЖЕМОЙГОСПОДИ, защо се случват такива неща!??!?!), разкрасяващите процедури, чантите, обувките и хемороидите.

И оформящото бельо!

Днес искаме да говорим за оформящото бельо. Да, именно за онова еластично, адско, неудобно приспособление, което е измислено в Средновековието като уред за мъчение посредством прегъване на гръбнака чрез напречни банели, непригодни за тази цел.

Смачкани органи и стискане, ако ни се пишка – с това май най-лесно се описва усещането да носиш стягащо и оформящо бельо, особено ако е боди или корсет.

Всичко започва от ужаса да изберем правилния размер. Ако това бяха обикновени гащи, си знаем, че размер с много Х е нашият размер (алтернативно ще успеем да се напъхаме във всичко с размер над 42+). Когато обаче си купуваме топка ластик, която трябва да представлява боди, корсет или гащи, в които да вмъкнем следродилния си труп, сме малко объркани – размер 42 след като го облека или преди да го облека е?

Вторият кошмар е какъв цвят да вземем. Не че изборът е космически голям, но дори това, че трябва да изберем между бежово и черно, си е вече изнервящ. Хем искаме да изглеждаме съблазнителни, като се съблечем по него (черно?), хем то не прилича точно на съблазнителното ефирно дантелено бельо, по което иначе бихме чакали в спалнята нещастния ни партньор да се прибере от работа (значи все пак бежово?).

Няма достойнство и благородство в носенето на оформящо ластично бельо. Това противоречи на всичко, в което се кълне и мечтае една майка – част от което е свързано носенето на удобни дрехи. Заради злополучното историческо събитие - измислянето на шоколада - се налага някои от нас да носят еластично бельо с вградено арматурно желязо, което да придържа шестте декара корем, пълни с шоколад, кроасанчета, картофки и пост-родилни меса.

Препатили, но помъдрели с опита майки, споделят, че ако сложите три чифта еластично оформящо бельо тип боди можете да изядете кило шоколад наведнъж и пак няма да ви изскочи коремът!

Ако някога сте се чудили какво значи „в добро и лошо, в болест и здраве“, ето отговор: за да облечете правилно оформящото боди ви е необходим един брой съпруг, който някак си да ви инсталира в това съоръжение. ЕТО ТОВА е „в лошо“.

Оформящите бодита трябва да идват с инструкции за обуване – „поставете крак във всяка дупка“. „Събуйте бодито и поставете крак отново във всяка подходяща дупка.“ „След като сте се обули, нахлузете.“ Това е усещането, когато змииите си сменят кожата, нали? Дали да не се намажем с масло и да опитаме отново? Ако някога успеем да се нахлузим в това боди, ще опитаме и със скини дънките!

Няма как да изпуснем момента „Бриджит Джоунс отива на вечеря“. След като все пак някак си сме се нахлузили в това нещо, осъзнаваме, че приличаме на нещо като огромна наденица с крака. Не трябваше ли стягащото бельо да ни прави да изглеждаме по-малко освинени и повече красиви?

Предвидливо производителите на оформящи корсети и бодита са заменили ципа с кукички и халки, защото иначе част от натрупаните през бременността мазнини щяха да са захванати по най-болезнения начин, познат на човечеството (включително и на мъжката му част) като Феномена на обуването на дънки с цип на голо.

Като споменахме производителте, искаме да обърнем специално внимание на закопчалките на оформящите бодита. Въпросът, който искаме да им зададем е:

ВИЕ ПАРАНОРМАЛНИ ЛИ СТЕ!?

На кого на тази Земя, на кое разумно същество е хрумнало, че жена, която носи оформящо, стягащо тялото боди, за да напъха вътре коремището си, ще сметне за НАЙ-удобно закопчалката на това съоръжение да е МЕЖДУ краката ѝ?!

На някой от производителите дали някога му се е ходило до тоалетната, ама много, и да е носил боди? Жените, които носят оформящо боди, просто не пишкат. Т.е. - пишкат, но веднъж на денонощие, когато просто вече не се издържа.

Отново препатили и помъдрели с опита майки, носили такова боди, споделят на ушенце, че ги е било страх при по-рязко движение въпросните закопчалки да не им откъснат някоя срамна устна.

Всяка жена, която някога се е пъхала в подобно стягащо съоръжение, ще се съгласи, че желанието ѝ да изглежда в него като Бийонсе на концерт в крайна сметка завършва с вид по-скоро на г-жа Даутфайър от едноименния филм.

А ако по някаква случайност сте усвоили изкуството да се нахлузите и изхлузите от стягащо еластично бельо, искаме да споделите с нас как избирате какъв бански да си купите, защото скоро ще споделим и нашия (болезнен и патетичен) опит.

cross