fbpx

Мая Цанева отваря темата за лимита от 10 отсъствия по домашни причини, на които имат право децата в детските градини. И пита здравословно ли да се отнасяме към по-малките деца със същата строгост на правилата, както в класните стаи.

Преди няколко седмици синът ми се разболя през уикенда и тръгна на детска градина във вторник. Тъй като полезните близалки си свършиха работата за три дни, реших да попълня молба за отсъствие по семейни причини. Няколко минути след като предадох бележката, учителката му ме предупреди, че изчерпвам 10-те дни по домашни причини, на които има право в трета и четвърта подготвителна група.

Аз се учудих, но след като наместих в съзнанието си седмицата неочаквана ваканция при баба, два дълги уикенда и един-два дни в леко неразположение, се оказа, че хлапето ми е „изяло“ регламентираното му време извън образователната система.

Оттук нататък, до края на учебната година, ако не е наистина болен, ще почива извънредно с фалшиви медицински бележки или с неформални уговорки с учителките.

„Да ти имам грижите“ - би казал някой, който знае как се пише остро респираторно заболяване или тежък ПМС, още от гимназията. Аз не знам, защото бях зубър. Освен това си намерих за съпруг адвокат с остро развито чувство за справедливост и положението по отношение на законността се влоши.

Обадихме се на наша приятелка, която работи в детска градина, за да разберем какво се случва, ако детето ни между 5-7 години, в трета и четвърта подготвителна група, отсъства без медицинска бележка и без предварителна молба до директора на ОДЗ.

Според Наредба № 5 от 3 юни 2016 г. за предучилищното образование чл. 10. (1) „децата от подготвителните групи, записани в целодневна, полудневна и почасова организация, могат да отсъстват само по здравословни или по други уважителни причини, удостоверени с документ от компетентен орган, както и по семейни причини, с писмено уведомяване". При заболяване се издава медицинска бележка след преглед, с диагнозата и текст: Нуждае се от „отсъствие по болест от /дата/ до /дата/“. Доколкото разбирам от тълкуванието на някои лекари, тази бележка се заплаща.

Ако директорът не разреши отсъствие, какво правим? Отиваме на лекар, естествено! А там, пред кабинета на педиатъра, многократно съм била свидетел как  три дни на ски или кратко летуване при баба се уреждат с две думи със сестрата, което е измама без капка извинение.

Моята приятелка ме посъветва, ако не искам да ходя до педиатъра за всеки пропуснат ден неочаквана ваканция или при леко неразположение, да се обаждам на учителките с молба да отбелязват сина ми като присъствал. В противен случай се натрупват неизвинени отсъствия, а при пропуснати над 3 или 5 дни на месец без причина, следва проверка и в градината, и на родителите. Възможно е и спиране на социалните надбавки.

След дългия телефонен разговор по темата, реших без извинение да задам моите три въпроса за (не)извинените отсъствия. Отлично разбирам смисъла на строгите мерки – за да бъдат включени, чрез ограничения, в образователната система деца от определени малцинствени и социална групи. Но:

-- Кой реши, че децата от 5 до 7 години са готови за ученици? Моето любознателно хлапе се оплаква, че учат до 10 часа сутринта. Той иска да играе, да рисуват и да четат приказки, и мрази „ситуации“ - както се наричат учебните модули. Затова сутрин аз го изпращам с думите: „Забавлявай се!“, защото знам, че между игрите ще научи нещо, и то много.

Ако препоръчителната възраст за първи клас е 7 години, защо се отнасяме към по-малките деца със същата строгост на правилата, както в класните стаи? Ако приемаме, че следобедният сън и няколкото часа игра са силно препоръчителни за хлапетата, и дори заложени в програмата им, защо това да не се отнася и за неочакваната ваканция при баба през януари, за дългия уикенд с мама и татко, когото ходим на ски?

Ако в семейството възникне проблем, който изисква детето да остане по-дълго в домашна обстановка? Ако хлапето има нужда от повече адаптация към режим на учене? Ако единият родител работи в чужбина и се прибира по-рядко, но за по-дълги периоди? Кой ще усети и удовлетвори тази нужда от семейното общуване, ако не ние, родителите?

И най-важното - кога, ако не в тази възраст, хлапетата ще се сдобият с истински спомени от детството?

Според мен повече, например 15 дни, отсъствия по домашни причини биха дали възможност за по-качествено общуване между родители и деца и по-лек, но качествен преход към училищен режим на живот. За семействата с един родител, за жените с повече деца, за малките със специфични нужди, това ще спести от административната тежест на детството под строг режим.

-- Чух упрека, че единствено майките, които си стоят вкъщи,  със свободни професии, които се развиват в частния сектор, се оплакват, че дните по домашни причини не им достигат.

Моят въпрос е: на колко оценявате времето пред кабинета на педиатъра си, в чакане за заветната извинителна бележка? Вашият шеф приема ли с охота всяко ваше излизане в обедна почивка, сутрешно закъснение или бягство от офиса малко преди 17 часа, за да стигнете навреме до лекаря си? Едва ли.

Свободните професии, частните компании, майките, които работят от дома си, грижат се за голямо семейство, или са самостоятелни, имат още по-малко време от тези с твърдо работно време, за да го губят по институции. Тази практика губи времето и на лекарите, а педиатрите са претоварени.

Не на последно място, как като родител можете да гарантирате, че детето ви е напълно здраво, или не е било в контакт с какъвто и да е заразен, ако лекарят не го прегледа и не установи този факт? Ами, ако вие кихате? Или сте седели на пейката до човек с въшки? Не е ли това форма на измама?

-- Докато обсъждахме темата, естествено, стигнахме и до търговията с фалшиви медицински документи. Когато бяхме ученици, винаги около нас е имало някой с кочан с бележки, които да ги „продава“ при нужда. Ако още от детската градина приемем, че е ОК да „пишем детето си болно, за да се забавлява здраво, то без проблем и то ще ни лъже по същия начин, когато стигне до дилъра на бележки. Аз не прилагам такава измама и защото изпитвам ужасния страх, че фалшивата болест може да се превърне в реална.

След тази тирада, ако не съм ви отегчила, ще кажа как аз ще постъпя – по втория начин. Ще помоля учителката на сина ми да не отбелязва потенциално отсъствие, ако не е по здравословни причини, за да не си причиняваме взаимно неприятности. Правя това с неприязън, но тъжният факт е, че не мога да променя сега и веднага система, която смята 5-годишни хлапета, които не могат сами да си връзват обувките, за служители на заплата.

Защото, какво ще се случи, ако детето ми направи 10 неизвинени отсъствия? Няма да завърши трета група? Ще го върнат в яслата? Май не, но социалните служители ще научат името ми и ще ми кажат: „Не се занимавайте с глупости и си взимайте медицински бележки!“.

Е, може би без извинения заради (не)извинените отсъствия, ще ви занимавам с глупави въпроси.

Още:

cross