Електрическите тротинетки – какви са последствията от паданията и инцидентите с тях? Защо при този тип произшествия черепно-мозъчните травми се срещат по-често и защо понякога на пръв поглед невинен инцидент може да доведе до изключително тежки последствия?
В този епизод на „Следващите 10“ разговаряме с проф. Николай Габровски – началник на Клиниката по неврохирургия и заместник-директор по медицинската дейност на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“.
Къде е личната ни отговорност и защо е важно като родители да не пренебрегваме слагането на каски? Как и на какво да учим децата по отношение на личната им безопасност?
Говорим и за това какво трябва да направим, ако станем свидетели на инцидент. Как да реагираме при човек, който е паднал или е получил удар в главата? Кога не трябва да го местим? Защо стабилното странично положение може да бъде важно и кои действия при подобни ситуации всъщност могат да бъдат опасни?
Проф. Габровски обяснява защо първата реакция на очевидците може да има значение до пристигането на спешната помощ.
В епизода ще чуете още:
На финала поставяме и темата за изкуствения интелект и бъдещето на медицината. Ще замени ли AI лекарите и има ли място за притеснения? Гледайте епизода:
Ако този епизод ви е бил полезен и интересен, споделете го с вашите приятели и се абонирайте за канала ни, за да имате достъп до всяко ново съдържание.
Текстът е създаден с подкрепата на ЗК ЛЕВ ИНС.
Каране на електрически тротинетки без каска, на велосипеди без светлоотразителна жилетка… Несъобразяване с останалите участници в движението. Неяснота на кого къде му е мястото, след като не навсякъде има велоалеи, а за електрическите тротинетки дълго време се спореше дали трябва да бъдат карани там, където и велосипедите, или на пътното платно. Всички тези факти, на които сме свидетели в последните години, създадоха традиционен, почти всекидневен поток от новини за пострадали и загинали при пътни инциденти деца и възрастни. Има ли как да не е така – потърсихме отговорите от лекари и застраховател, защото те имат доста ясен поглед върху цялата картинка.
През последните 4–5 години нараства делът на така наречения от д-р Цветомир Колев (ортопед, травматолог и общопрактикуващ лекар) „модерен травматизъм“. Това са травми, причинени от електрически тротинетки, ховърбордове и други съвременни средства за придвижване в градска среда. Най-сериозни са последиците при падане от колело и тротинетка, докато скейтбордът и летните кънки дават по-рядко сериозен травматизъм, обяснява д-р Димитър Нешев, неврохирург в УМБАЛ Канев – Русе. Валентин Илиев, изпълнителен директор на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, казва, че броят на ранените деца при пътнотранспортни произшествия намалява, но в същото време броят на загиналите деца се увеличава. Той определя тенденцията за участието на деца в пътнотранспортни произшествия като „по-скоро тревожна“. Изводът Илиев прави на базата на дългогодишното партньорство на застрахователната компания в Националния дарителски фонд в подкрепа на деца, пострадали при пътнотранспортни произшествия.
За месец в работата си като травматолог д-р Колев се сблъсква с поне 3–4 случая на сериозно пострадали от електрически тротинетки и велосипеди, като през по-топлите месеци от годината те зачестяват. Понякога родителите водят децата при него заради усложнения или ако оплакванията не отшумяват въпреки проведеното лечение. Възможно е да се получат болки в контузени меки тъкани, трудно зарастващи или разместени фрактури.
Според неврохирурга д-р Нешев причина за инцидентите е високата скорост, с която се управляват двуколесните превозни средства. В съчетание с липсата на защитни средства – най-вече каска – рисковете стават много големи, категоричен е той. При падане с до към 20 км/ч травмите са значително по-леки. Всяко повишаване на скоростта рязко увеличава риска от сериозни наранявания и късни последици. Д-р Нешев сравнява травмите с падане от електрическа тротинетка с височинна травма, и по-точно с падане от 2–3 етаж.
Черепно-мозъчната травма, която може да получи дете, а и възрастен, при падане със скорост около и над 30 км/час, може да бъде фатална или да доведе до много тежки последици, коментира д-р Колев.
Проф. Николай Габровски, началник на неврохирургията в „Пирогов“, подчертава, че черепно-мозъчните наранявания от инциденти с тротинетки в много случаи са по-тежки, отколкото при автомобилни катастрофи. Цитиран от „24 часа“, той призовава да се ограничи нощното каране на електрически тротинетки и да се въведе контрол върху скоростта, като тя следва да е ограничена в пешеходните зони.
Според проф. Габровски най-страшното е, че на тези превозни средства се гледа като на игра. Данните сочат обаче плашеща равносметка: за миналата година близо 200 души са пострадали при инциденти с електрически тротинетки. Петима души са загинали. Между 30 и 50% от нараняванията на главата са заради висока скорост, по тъмно, без каска или след употреба на алкохол.
Валентин Илиев от ЛЕВ ИНС също потвърждава, че все по-често се наблюдава управление на електрически тротинетки и велосипеди без необходимите предпазни средства, а също и на места, които не са подходящи за това. „Много деца развиват високи скорости по натоварени улици, което увеличава риска от тежки инциденти“, добавя той.
Най-често такива пострадали имат счупвания на кости по главата – лицев и краниален череп, както и счупвания на шийни прешлени. Възможни са и вътречерепни кръвоизливи, които да наложат оперативно лечение, казва д-р Нешев. Д-р Колев уточнява, че при инциденти с колело, скейтборд и електрически тротинетки най-сериозните травми са свързани със счупвания на костите на предмишницата, на подбедриците и бедрата.
В дългосрочен план, ако травмата засяга само меките тъкани по тялото, последици няма. При счупвания на кости и/или кръвоизливи обаче нещата стават много по-сложни. При част от фактурите се стига до оперативно лечение заради увреждания на вътрешни органи със скрито кървене, казва д-р Колев. Има рискове за живота, за трайни увреди и инвалидизация според естеството на травмата, предупреждават специалистите.
Заради особеностите на анатомията на детските кости има характерен за детската възраст травматизъм. Една от най-често срещаните фрактури е свързана със счупванията на лъчевата и лакътната кост, които са костите на предмишницата, казва д-р Цветомир Колев. По думите му, тази фрактура е доста разпространена заради начина на падане – инстинктът на детето е да се предпази и да падне с изпънати напред ръце.
При детските кости, които се развиват и растат, имат т. нар. растежни зони, които са и по-слабо звено в структурата на костта, и те най-често биват увреждани. Някои от фрактурите в детска възраст могат да имат последици и усложнения за години напред – например изоставане или избързване в растежа на дадена кост след преживяна фрактура, което променя симетрията на крайниците.
В своята практика ортопедът се сблъсква най-често с фрактури, причинени при пътни инциденти, при деца между 10 и 16-годишна възраст. „Тогава започват да се чувстват по-уверени и самостоятелни и това е една от основните причини, която води и до по-сериозни инциденти и увреди. Стремежът да се покажат като по-смели или, както те се изразяват, „по-готини“ сред връстниците си, води до сериозно пренебрегване и подценяване на опасностите“, казва д-р Колев.
Най-често децата попадат в пътни произшествия, докато пътуват в автомобилите на родителите и близките си, е изводът на изпълнителния директор на застрахователната компания. По-тежки наранявания обикновено се случват поради липса на предпазни колани или неправилното им поставяне, както и при подценяването на нуждата от детски столчета за по-малките деца. От гледна точка на самото шофиране сериозен проблем е движението с несъобразена скорост и отнемането на предимство, особено в градска среда, около училищни зони и паркове, където концентрацията на автомобили, в които се возят деца, е доста сериозна, казва още Валентин Илиев.
Освен рисковете, свързани с автомобилния транспорт и използването на електрически тротинетки, друга сериозна опасност за децата са инцидентите на пешеходните пътеки, добавя застрахователят. Въпреки че тези зони би трябвало да бъдат най-сигурните места за пресичане, статистиката показва, че значителен брой деца претърпяват инциденти именно там. Основните фактори, които водят до такива случаи, включват несъобразената скорост на шофиране и невниманието на водачите.
Валентин Илиев напомня и че от значение е и поведението на самите деца, защото понякога то води до опасни ситуации. Неочакваното излизане на пътното платно без оглеждане, използването на телефони или слушалки, които намаляват концентрацията, както и липсата на възпитани навици за безопасно пресичане, допринасят за увеличаването на инцидентите.
„Обучението и информираността също са ключови. Децата трябва да бъдат запознати с основните правила за безопасно пресичане още от най-ранна възраст, а родителите и учителите могат да играят важна роля в изграждането на отговорно поведение на пътя“, категоричен е Илиев.
Застрахователят дава пример с други държави, в които е въведена забрана за използването на тротинетки изобщо или има категоричен възрастов контрол, който не позволява деца да ги управляват. За да се ограничи рискът, са необходими законови промени, които да въведат по-строги правила за използването на тези превозни средства, добавя той.
Според него е нужно да се обсъди ограничаване на максималната допустима скорост за тротинетките, както и повишаване на възрастовата граница за тяхното управление.
„В момента не е достатъчно едно дете да бъде на 16 години, за да може да управлява тротинетка със скорост от над 50 км/ч по централни улици, където опасността от инциденти е значителна. Трябва да се работи и за изграждане на повече велоалеи, които да позволят безопасно придвижване“, предлага изпълнителният директор на ЛЕВ ИНС.
Заради всичко, което е видял като последствия и травми, неврохирургът д-р Димитър Нешев апелира децата въобще да не могат да ползват електрически тротинетки. Той е категоричен, че е нужен контрол – свидетелство за управление, както е нужно при възрастните при каране на мотор. Всеки, който управлява електрическа тротинетка, трябва да е минал курс за управление и да може да носи отговорност за поведението си на пътя, категоричен е д-р Нешев.
Ролята на родителите също е от ключово значение, защото те трябва да следят дали превозните средства, които купуват на децата си, са подходящи за тяхната възраст, дали имат необходимите знания за правилата за движение по пътищата и дали използват каски и други предпазни средства, уточнява Валентин Илиев. Точно с тази цел компанията, която той оглавява, организира обучение за пътна безопасност. Екипът на ЛЕВ ИНС е приел като своя мисия обръщането на обществения фокус към темата за отговорното поведение на пътя на всички участници в движението – и възрастни, и деца.
Травматологът д-р Колев също отбелязва ролята на родителите. От една страна като отговорни да осигурят на децата каски, налакътници, наколенки, светлоотразителни жилетки, а от друга – като възрастни, които да информират за възможните рискове и опасности при едно безотговорно и невнимателно управление.
В същото време, отбелязва ортопедът, достъпът до електрическите тротинетки под наем е много лесен и не се контролира по никакъв начин.
„В последните месеци в София забелязвам, че наличието на тротинетки под наем е по-често от наличието на кошчета за отпадъци. За един тийнейджър е геройство да се промъква с електрическата тротинетка между автомобилите на светофара или пък да изпреварва автомобил на пътното платно от дясната страна, без да подаде какъвто и да е сигнал. Наличието на каска е един от най-важните фактори, които могат да спасят живота на детето при евентуален пътен инцидент“, казва още той.
Почти всеки ден четем за подобни инциденти, като един от последните е от началото на юни, когато 22-годишен мъж почина на място на столичния булевард „Тодор Каблешков“. Според полицията младият мъж се е ударил в стълб на тротоара, по който е управлявал електрическата тротинетка. Самото превозно средство е изхвърчало на 10 метра. Когато се разбра за инцидента, много хора, живеещи в района, споделиха в социалните мрежи, че специално по тази отсечка на булеварда често се събират млади хора, които се състезават с тротинетки и скутери.
Валентин Илиев определя превенцията като основа при застраховането. Преди близо 20 години ЛЕВ ИНС обръща внимание на актуалната тема чрез социалната си кампания „Пази детето на пътя“.
„В продължение на много години провеждахме обучения за пътна безопасност на деца в цялата страна, обновихме пешеходните пътеки и поставихме светещи пътни знаци около стотици училища в България. През есента планираме нова дейност, насочена към младежите между 12 и 18 години, които стават все по-активни участници в движението със своите средства“, казва изпълнителният директор.
Застраховането не е само финансов инструмент, но и активен начин за изграждането на по-сигурна и защитена среда във всяка сфера на живота ни.
През последните години в България се предприемат инициативи и мерки относно намаляването на броя пътни инциденти в страната и информацията в публичното пространство не е малко, казва Валентин Илиев. Но според него е важно да продължим да обръщаме внимание на младото поколение какво значи безопасно поведение на пътя, включително и чрез личния си пример.
„Разбира се, винаги ще има водачи, чието самосъзнание няма да бъде повлияно и те ще продължават да нарушават правилата и да застрашават всички нас на пътя. За тях ефективна мярка би била по-стриктно прилагане на закона и по-големи санкции при нарушения, особено при рецидив. Това би довело до по-често спазване на ограниченията по улиците в населените места, до намаляване на инцидентите заради отнето предимство, до намаляване на жертвите и ранените в катастрофи“, категоричен е изпълнителният директор на ЛЕВ ИНС.
В кампанията „Аз дарих, а ти?“ в сътрудничество с БЧК застрахователната компания предлага на клиентите си при сключване на КАСКО да подпомогнат Националния дарителски фонд в подкрепа на деца, пострадали при пътнотранспортни произшествия, чрез дарение от 1 лев. Досега фондът е подкрепил 1220 деца с общо 842 707 лв. за лечение. През 2024 г. 96 деца са получили финансова помощ за своето възстановяване. През юни 2025 г. предстои да бъдат подкрепени деца, пострадали в периода ноември 2024 – април 2025 г.
„Даренията за пострадали деца при пътнотранспортни произшествия не са причина за хвалба, а израз на дълбока съпричастност към съдбата на тези семейства и на тревогата, която споделяме за общото състояние на пътната безопасност. Основната цел на тези дарения не е просто да предоставят средства за лечение и възстановяване, а да бъдат част от едно по-голямо усилие за промяна. Фондовете помагат и в информационни кампании, обучения в училищата и много други активности. Даренията са знак за съпричастност, но най-голямата помощ, която можем да дадем на децата, е да се погрижим за тяхната безопасност, преди да се стигне до трагедия. Това е кауза на нашата компания“, обобщи Валентин Илиев.
Текстът е създаден с подкрепата на ЗК ЛЕВ ИНС.
Текстът е създаден с подкрепата на Moto-Pfohe и Volvo.
Темата не е нова. Но защо продължаваме да виждаме тригодишни, танцуващи между седалките в колата, докато е в движение? Съгласни сме, че понякога е трудно да убедим детето да стои мирно, за да го обезопасим с колани. Но тук не трябва да има компромиси. Безопасността на децата в колата е най-важна.
Въпреки всичките материали по темата над 90% от хората в България не знаят докога е задължително използването на детско столче в автомобила. Казваме ви: до достигане на 150 см височина или 12-годишна възраст на детето. Същевременно, близо 20% от родителите признават, че не поставят обезопасителен колан на по-големите си деца, когато пътуват на задната седалка. Данните са от проучване на Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“, правено преди няколко години. И всичко това означава, че явно има нужда от ОЩЕ ЕДИН материал по темата, макар уж да сме наясно.
Точно за вашите баби не знаем, но някои от бабите на съвременните деца вероятно са били първите, возени в детско столче. Още през 1964-та Volvo участва активно в проекта на първото столче за кола с дизайн, вдъхновен от седалките на астронавтите. Разработено е от проф. Бертил Алдман от технологичния университет „Чалмерс“ в Гьотеборг. A прототипът е подложен на краш тест с Volvo PV444.
През 1972 г. Volvo представя първата в света детска седалка, пусната от автомобилен производител. Тя представлява обърната предна пасажерска седалка с подплатена облегалка с колани. Още по-рано, през 1959 г., компанията променя историята на автомобилната безопасност, когато създава триточковия предпазен колан – иновация на Нилс Болин, която спасява милиони животи.
Впечатляващо е, че автомобилният концерн съзнателно оставя патента отворен, за да могат и други производители да използват технологията – в името на безопасността на всички пътници, не само на тези във Volvo. През 1995 г. компанията поставя нов стандарт, като въвежда първите вградени бустер седалки за деца – двойни повдигащи възглавници, интегрирани в задните странични места, които осигуряват повече комфорт и безопасност.
И до ден днешен иновациите в сферата на детските столчета за кола са непрестанни. И от гледна точна на удобства и комфорт, и спрямо безопасността. Което ни води до най-съществения въпрос:
Както вече споменахме, използването на детско столче в автомобила е задължително до достигане на 150 см височина на детето или до навършване на 12 години. В закона е описано:
(Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Превозването на деца до 12-годишна възраст е забранено на задната седалка на мотоциклет или мотопед и на предната седалка на лек автомобил, освен ако за детето е поставена допълнителна специална седалка. За нарушения на изискванията за превоз на деца по Закона за движение по пътищата на шофьора на автомобила се налага глоба от 50 лв. и му се вземат 12 точки от талона.
До достигане на височина от 150 см детето трябва да ползва фабрично инсталираните предпазни колани на автомобила заедно със специална повдигаща седалка, т.нар. бустер. Причината е, че предпазните колани са проектирани за хора по-високи от 150 см. Ако детето е по-ниско и не ползва повдигаща седалка, коланът може да го нарани, както обясняват от Съюза на българските автомобилисти.
Задължително първото столче на детето трябва да е обратно на движението, уточнява специалистът по детски столчета и безопасност на децата в колата Милена Захариева от платформата „Деца на борда“. При това детето трябва да се вози обратно на движението не само като бебе, а възможно най-дълго. Причината – столчето с монтаж обратно на движението предпазва много по-добре при евентуален удар най-уязвимите части от детското тяло – глава и врат. При автомобилна катастрофа дете под 5-годишна възраст в столче за кола, обърнато напред, е пет пъти по-вероятно да бъде тежко ранено или убито, отколкото в столче, поставено обратно на движението.
Проучване на „Деца на борда“ показва и грешките на родителите спрямо безопасността в колата. От отговорите на респондентите на различни въпроси става ясно, че:
Когато детето седи в столчето си за кола, единственото, което го държи на място, са коланите. При столчетата с 3- или 5-точков колан е необходимо горната му част да бъде на нивото на раменете на детето, уточняват от „Деца на борда“.
След като се уверите, че коланите са на правилната височина, трябва да ги закопчаете и затегнете. Коланите не трябва да са много встрани, защото може да се изхлузят от раменете. Уверете се, че не можете да прещипете колана между пръстите си. От „Деца на борда“ обичат да напомнят – „Стягайте коланите толкова, колкото обичате детето“.
Снимка: Heycar
Щом става дума за закрепване на столчетата, автомобилите, произведени от 2006 г. насам, е по-вероятно да са оборудвани с ISOFIX система, която е изключително лесна и елиминира грешки. Столчето с ISOFIX се прикрепя директно към шасито на автомобила. А много детски седалки дори индикират в зелено или червено дали сте ги прикрепили правилно към ISOFIX точката. За автомобилите след 2014 г. вече е задължително всички модели със задни седалки да бъдат оборудвани с две или повече ISOFIX точки, напомнят от Съюза на българските автомобилисти.
И все пак, „Деца на борда“ обръщат внимание, че монтажът с ISOFIX не е по-сигурен по презумпция, единствено е по-лесен и с намален риск от грешки. Когато едно столче се е доказало в независими краштестове, то е правилно монтирано и детето е правилно обезопасено в него, няма значение дали монтажът е с ISOFIX или с автомобилния колан.
Още не сме свършили, скрол надолу
За децата на предната седалка се носят митове и легенди. Било незаконно. Опасно е. В закона се казва ясно, че е забранено, ако детето не е обезопасено с допълнителна седалка или столче.
Експертите от „Деца на борда“ уточняват, че е напълно законно да превозвате детето си на предната пасажерска седалка, но трябва да съобразите няколко фактора.
Противно на общоприетото мнение, предната пасажерска седалка се оказва съвсем подходящо място за децата, които се возят в столче обратно на движението, стига предната въздушна възглавница да е деактивирана. Според Шведска пътна администрация (TRAFIKVERKET), ако пътническата въздушна възглавница е изключена, няма разлика в безопасността при катастрофа между предните и задните седалки, когато детето се вози в столче обратно на движението. Към това се добавя и фактът, че ако шофьорът и детето са единствените в колата, то той ще е много по-концентриран в движението, ако вози детето до себе си, вместо когато се обръща постоянно назад, за да хвърля по един поглед на малкия пасажер.
От 2013 г. в Европейския съюз влезе в сила новият стандарт за детски седалки – Регламент 129, известен като i-Size. Той се прилага паралелно с предишния Регламент 44 (R44) до есента на 2024 г., когато го измества напълно, тъй като препоръките му са по-актуални и по-безопасни. Разликата е, че ако до 2024-та сте могли да избирали столче за кола, базирано на теглото на детето, то в новите норми се гледа по-скоро ръстът му. Столчетата за кола по стандарта i-Size се считат за по-безопасни, тъй като са с подобрена защита на главата и врата. Това е така, защото:
На 1 септември 2024 г. R44 официално излезе от употреба, което означава, че вече не е позволено да се произвеждат, тестват и продават столчета, произведени по този стандарт. Ако обаче вече имате такова столче, е напълно законно да продължите да го ползвате.
Старият и новият стандарт за безопасност
Съгласно регулациите на i-Size стандарта столчетата се разделят на следните групи:
Важно е да се отбележи, че някои столчета покриват по-широк диапазон от възрасти, като например от 40 до 150 см, и могат да се използват за по-дълъг период, но от „Деца на борда“ напомнят, че тъй като те не са създадено специално за нито един етап от развитието на детето, обичайно не са добър избор. Столчета покриват по-широк диапазон от височини, като например от 40 до 150 см, и могат да се използват за по-дълъг период.
Да возиш детето си безопасно не е въпрос на мода. А безопасността не е избор. Тя е отговорност. И обещание към най-ценните ни хора – децата, че няма да оставим нищо на случайността. Закопчайте коланите на детето. И умната. Някой ви чака да се приберете живи и здрави.
Текстът е създаден с подкрепата на Moto-Pfohe и Volvo.
Безопасността на децата зависи не само от столчето – тя започва още от самия автомобил. Съвременните технологии вече играят ключова роля в защитата на най-малките пътници. Най-новото електрическо Volvo EX90 е доказателство за това – най-безопасното Volvo, създавано някога. Моделът е оборудван с усъвършенствани сензори, камери и LiDar – технология, която вижда заобикалящия свят с изключителна точност, дори в тъмното или при лоши атмосферни условия.
Особено важна е и иновативната система за разбиране на водача, която следи внимателно за признаци на разсейване, сънливост или неадекватно поведение зад волана. Ако е необходимо, автомобилът може сам да забави, да спре и дори да извика помощ. Неслучайно тази система е отличена от списание TIME като едно от най-добрите изобретения за 2024 г.
Много и различни са страховете, когато станеш родител, но сред водещите е страхът от смъртта или трайно увреждане. Почти няма човек, който да не се ужасява от мисълта, че нещо може да се случи с детето му и в тази връзка е редно да поговорим за едни от най-опасните ситуации, в които ние самите поставяме децата си - тези, в които те са участници в движението.
Няма какво да се лъжем, че децата са най-уязвимите участници в движението - и като пътници в автомобили, и като пешеходци. Причината - зависят от нас, възрастните. От нас зависи дали ще ги обезопасим както трябва в колата, дали ще ги пазим на пътя, дали ще им обясняваме и ще ги учим как се пресича и т.н.
Справка на Държавната агенция за закрила на децата сочи, че за 2020 г. 22 деца са загинали, а 883 са ранени при инциденти на пътя. От началото на 2021 г. до месец октомври същата година пътно-транспортни произшествия са отнели живота на 29 деца, ранени са 836. Въпреки всички предупреждения и кампании, все още често срещана гледка е неправилното возене на деца в автомобилите - без колани, без столчета или пък возещи се в скута на възрастен човек.
Затова и днес, 29 юни, в Деня за безопасност на пътя, всеки от нас може да се включи в някое от събитията, организирани в цялата страна, за да научи повече за това какви са опасностите за нас и децата ни на пътя, как можем да ги предотвратим и как да действаме, ако все пак настъпи инцидент.
В София, на северната част на паркинга пред храм-паметник "Александър Невски", ще можете да усетите лично какво е да претърпиш катастрофа, но в контролирана и безопасна среда. С помощта на специални симулатори ще разберете какво представлява челният удар и какво се случва с детето, ако в този момент то се намира в скута ви например.
И още - ще можете да видите симулация на катастрофа между две коли и обезопасяване на кола, премазана от дърво, а освен това ще получите и съвети как да реагирате адекватно, ако се озовете в ситуация на пътен инцидент.
Събитието е организирано съвместно от Държавна агенция "Безопасност на движението по пътищата", Столична община, Пожарна безопасност и защита на населението, ЦСМП, Пътна полиция, Охранителна полиция, Български Червен кръст (Bulgarian Red Cross).
В него участват и нашите приятели и партньори от Деца на борда, които ще демонстрират различни видове детски столчета за кола и правилните начини за обезопасяване на децата в тях, както и правилните начини за обезопасяване на бременните в колата.
Припомняме ви, че според проучване на “Деца на борда” всеки четвърти родител проявява небрежност при превозване на децата си в автомобил; всеки седем от десет родители не са склонни да спазват препоръките за детска безопасност; всеки един от десет родители застрашават регулярно здравето и живота на децата си с поведението си.
Сега е моментът да кажем още веднъж и защо е важно в автомобила детето да се вози в столче - можете да видите нагледно в това видео:
И въобще, препоръчваме с две ръце да се запознаете с дейността на "Деца на борда", да изгледате видеата им и да идете днес на паркинга пред "Александър Невски", където ще научите много и практични неща, свързани с безопасността на пътя.
Защото е важно, защото става дума за нашите деца, за близките ни хора и защото, най-вече, зависи от всички нас пътуването да не е изпълнен с рискове и опасности процес.
Разговорът за ваксините е дълбоко поляризиран. Може би не само у нас, но въпреки това ние сме последни по процент на ваксинирано население не само в Европейския съюз, а и в цяла Европа.
И тъй като ваксинирането е лично решение, е добре то да се взема с ясно съзнание и информация за последиците от едно или друго. Поне доколкото такава информация е налична и ние имаме достъп до нея.
Напоследък дезинформацията е доста и може да е много трудно човек да се ориентира на какво да вярва и какво е откровена измислица или изкусна манипулация.
С идеята да сме полезни за вземането на информирано решение публикуваме този текст на специалиста по медицинско право адвокат Мария Шаркова по няколко основни твърдения за ваксините, които се пласират безкритично в публичното пространство.
Да си поговорим за ваксините. Но не по безкрайната тема "за" или "против". В крайна сметка дали ще се ваксинираме или не зависи от решението, което ще вземем. А обикновено решенията ги взимаме след като разполагаме с информация, нали?
Напоследък попадам на няколко твърдения, които биха притеснили доста хора. Темата за лекарствената регулация е сложна и макар в България освен от футбол, хората да започнаха да разбират и от инфекциозни болести и епидемиология, се чувствам длъжна да разсея страховете и притесненията, които съвсем резонно възникват у всички, които могат да попаднат на тези твърдения.
Това е манипулативно твърдение. В информираното съгласие не пише нищо подобно. Каквото и лекарство да приемаме – от обикновен аспирин до цитостастик с тежки странични ефекти, пациентът поема риска от настъпването на нежелани лекарствени реакции, описани в кратката характеристика.
Това не е нищо ново. Пациентите поемат риска от страничните ефекти на всички лекарства (стига да са описани в кратките характеристики на продуктите.
Нищо съмнително няма. Фармацевтичните фирми са договорили с Европейската комисия, че при необходимост от изплащане на обезщетение за вреди на пациент съответният притежател на разрешението за употреба ще бъде обезщетен впоследствие от съответната държава.
Това се прави по няколко причини. В условията на истеризирани мнения за ваксините съществува по-голям риск за компаниите от завеждане на дела срещу тях. Това би застрашило финансовата стабилност на всяка компания, което представлява и риск за стабилността на производството на ваксини и научно-развойната дейност.
В случай че действително настъпят тежки нежелани реакции извън посочените в кратката характеристика на продукта, няма пречка пациентът да бъде обезщетен, стига да докаже причинна връзка между вредата и ваксината.
Това е фалшива информация. Всички четири ваксини, които са одобрени от Европейската комисия по т.нар. централизирана процедура, са получили разрешение под условие. Това не прави ваксините по-малко разрешени от станалите лекарства, а единствено създава някои допълнителни задължения за притежателите на разрешението за употреба - като например да събират и предоставят допълнителни данни за ваксините.
Последното не означава, че ваксините преминават клинични изпитвания по този начин. За да получат разрешение под условие те са преминали през трите фази и не е направен никакъв компромис с преценката за ефективността и безопасността.
Всъщност, всички лекарствени продукти подлежат постмаркетингов контрол за безопасност по реда на т.нар. фармацевтична бдителност. В случай че за който и да е лекарствен продукт се установят притеснителни данни за сериозни нежелани реакции, могат да се вземат мерки, дори да е получил разрешение за употреба.
Участията в клинични изпитвания са строго регламентирани и нито един човек, който рутинно си поставя ваксина, не участва в изпитване или експеримент.
Преди време ви представихме инициативата за детска безопасност в колата Деца на борда, зад която стоят две майки – Милена и Ради, както и тяхното първо информационно видео Защо е важно децата да се возят в столче?
За 3 месеца Милена и Ради са помогнали лично на почти 100 родители да изберат, монтират или ползват правилно детско столче за кола, а материалите, които са разработили, са достигнали до стотици хиляди български родители.
Още през септември Деца на борда инициира проучване за нагласите и поведението на родителите по отношение на детската безопасност при превозване в автомобил, което показва, че е необходима повече информация по темата.
Ето и част от резултатите направеното онлайн изследване сред 1127 родители от цялата страна:
Последното всъщност е 13% от родителите. 13% регулярно излагат децата си на риск в автомобила. Това са ужасно много родители и ужасно много деца, които не се возят безопасно.
Небрежността в поведението на родителите се увеличава,
Най-често допусканите грешки при превозване на деца в автомобил:
Никой от нас не излиза от вкъщи с идеята, че ще претърпи инцидент на пътя. Но истината е, че никога не знаем какво ще ни се случи. 60% от всички катастрофи се случват в града, затова без значение дали отиваме до другия му край или до съседната улица, детето трябва да е винаги в столчето си и със затегнати колани“, казват от “Деца на борда”.
Грешките в поведението на родителите, според проучването, се дължат основно на липсата на достатъчно и качествена информация по темата за детската безопасност в автомобила – 6 от 10 родители не знаят докога трябва да возят децата си в столче, макар това да е законово изискване, 22% нямат представа кога да преместят детето в по-голямо столче, а 11% не са сигурни, че столчето е монтирано правилно.
Именно за да запълнят тази празнина, Милена и Ради стартират Деца на борда, като създават информационен сайт, в който периодично качват нова, интересна и проверена информация, както и видеа с експерти, в които се отговоря на въпросите, които родителите относно безопасността на децата в колата.
Хората помнят различни повели и препоръки от родителите си, а аз съм запомнила едно – „Да не ти се случва това, дето майка ти ти го мисли“.
И наистина, има ли по-хубави, но и по-ужасни неща, които минават през майчиния мозък? Как е издържала майка ми навремето, като нито имахме телефон вкъщи, нито смартфони, нито имейли... Оставяш децата сутрин, хукваш на работа и се молиш вечерта да завариш всички в пълен състав. Това ли е било?
Как ли ни се е доверявала, че ще пресичаме правилно, ще се оглеждаме в двете посоки и няма да се спънем на булеварда баш когато по него минава тролей?
Горките ни родители – сигурно не им е било лесно. И все пак, някак си сме оцелели и сме се научили и да пресичаме, и колани да ползваме, и дори да караме автомобили.
И ето ме и мен сега, имам едно дете на 5 и половина и всеки ден си казвам "Господии, добре че не знае какви ужасии ми минават през главата!!" И докато за някои от нещата знам, че са тотални глупости, то други са съвършено сериозни – като например пресичането на улици и пътувания с кола насам-натам.
Честно казано, ако минавате привечер из центъра на града, сто процента ще чуете женски глас, който крещи "СПРИ!! СПРИ ВЕДНАГА И МЕ ИЗЧАКАЙ ДА ПРЕСЕЧЕМ!!", и това най-вероятно ще съм аз.
Същият глас крещи и в колата: „АКО СИ СВАЛИШ КОЛАНИТЕ, СПИРАМЕ И СЕ ВРЪЩАМЕ, И НИКЪДЕ ВЕЧЕ НЯМА ДА ХОДИМ!” (следва тирада за коланите, високите скорости и образно описание как при силен удар човек изхвърча през прозорец и се разбива в асфалта).
Ако някой ме чуе, сигурно ще каже, че съм прекалено откровена и груба, но, да ви кажа, аз друг начин вече не виждам.
Понякога съм се чудила – колко ли време им отнема на животните в дивата природа да научат децата си да спазват законите там?
Лисицата дали учи в продължение на три години малките лисичета как да пресичат гората, без да паднат в капан или да ги блъсне мечка? И защо при хората е толкова сложно да се научим да спираме накрая на тротоара и да НЕ продължаваме да тичаме на улицата точно когато по нея завива камион за събиране на боклук?
Разбира се, аз все пак гледам да се държа като нормален човек и тия неща не му ги говоря на детето. Вместо това му обяснявам откъде се пресича, как трябва да изчаква, да се оглежда и да не тича като дива коза по пешеходната пътека.
Показвам му, че и аз се возя с колан и дори сме му демонстрирали как при по-рязко спиране, коланът те задържа на място. Дори отидох по-далече и наскоро, в една ранна неделна утрин, когато по улиците няма почти никакви движещи се коли, му казах: "Айде, идвай с мен до градинката долу и оттам ще идеш сам до магазина отсреща".
Леле, как се зарадва това дете! Нарами торба, взе пари, ключове, повтори осем пъти „яйца и мляко“ и тръгнахме. Казахме си с баща му – ами все отнякъде трябва да почнем, до абитуриентския му бал ли ще пресичаме хванати за ръка?
И така проведохме първия експеримент с пресичане на улица. Инструктирах го обстойно, накарах го да ми повтори как точно ще пресече и го изпратих... да напазарува на 50 метра от мен.
Признавам, че детето беше изключително съсредоточено в задачата, а аз бях достатъчно разумна да не му подвиквам и да го разсейвам. Разбира се, бях на няколко крачки, но знаех, че за него това е абсолютно ново ниво на самостоятелност и го оставих да го изживее пълноценно.
Сърцето ми се изпълни с благодарност и радост, когато видях, че продавачката в магазинчето излезе с него на улицата, огледа се и го пусна да пресече обратно. Мисля че в този момент разбрах поговорката: „Трябва цяло село, за да отгледаш едно дете“.
Това, което видях в целия експеримент, беше следното:
- ако има паркирани автомобили, малките деца НЕ виждат дали идва кола по улицата, съответно, шофьорите също не ги виждат, и това създава потенциален риск от инцидент. Задължително е децата да пресичат от точката, където се пресичат улиците, демек от кръстовището – така имат пълна видимост в двете посоки и няма паркирани коли, които да скриват детето и да му пречат на видимостта.
- децата, особено по-малките, нямат никаква представа от разстояние и време. Те не могат да си дадат реална представа колата, която виждат в далечината, с каква скорост кара и колко бързо ще се доближи. Нямам представа колко време отнема на човешкия мозък да натрупа достатъчно голяма база данни с такива ситуации и да започне да преценява по-правилно, но със сигурност не става за 1 или дори 2 години.
Затова е честа гледка дете, което стои на тротоар или пешеходна пътека, и не смее да тръгне – то вижда, че някъде в далечината има кола, научено е от майка си и баща си, които са му повторили два милиарда пъти, че когато идва кола, НЕ ТРЯБВА ДА ПРЕСИЧА, и то стои, и не пресича. Като видя дете, което чака на тротоара, винаги спирам и му давам път – иначе си представям колко още време ще изкара в чакане двете посоки да се освободят от автомобили.
- децата често търчат като гламави веднъж, открили възможност да пресекат. Опитвам се да разбера защо това е така и стигнах до извода, че от толкова родителско говорене за пътя, автомобилите, пресичането и светофарите, децата започват да приемат процеса на пресичане като нещо МНОГО ОПАСНО (то не че не е) и гледат да избягат колкото се може по-бързо от него.
Личният пример е изключително важен. Той ще остане в главата на детето и то ще започне да го възпроизвежда. Затова непрекъснато си повтарям, че не се пресича на забранено с дете, не тръгваме на червено, не го влачим като чувал след нас, бягайки на зиг-заг по булеварда, все едно никога повече няма да светне зелено или да дойде автобус.
Знам, че животът е напрегнат, аз самата съм тичала след много автобуси и трамваи, понякога и с риск за живота, и после съм си казвала "Добре, бе, какво ще стане, ако го изпусна? Майната му! Ще дойде друг". Та вече не търча за нищо, освен ако не е автобус 72, разбира се – за него винаги се търчи, че е не е ясно кога пак ще го видиш.
Разбира се, тепърва ми предстоят много майчини мисли за това как ще ходи сам на училище някой ден, как ще го пускам тук и там, и си давам сметка колко много работа имаме ние, възрастните, за да направим от тия деца хора, които могат да се опазят на пътя.
И не само това – да ги научим, че трябва да пазят и другите, защото рискът винаги е и за двете страни и един миг разсейване или самонадеяност може да доведе до ужасни последствия.
И после си викам "А другите хора как се справят? Как ТЕ си научават децата да пресичат както трябва, да се оглеждат, да не подскачат и да не търчат като кокошки по улицата, да не си свалят коланите в колата и да не отварят вратите в движение?".
Вие как се справяте с това? С кое срещате най-големи трудности, когато обяснявате на детето правилата за движение по пътищата? Как го научихте да пресича? И въобще – кажете си, да ви олекне.
Ето, аз си казах и се надявам, че след още няколко години ще мога да съм сигурна, че това дете е способно да иде оттук до училище и обратно, без да ми се изправя косата от ужас.
А междувременно в момента се провежда кампания за безопасност на движението по пътищата за деца – „Пресичам безопасно с ТЕDI”. Тя обхваща 30 училища в страната и над 8000 деца от първи, втори и трети клас. В кампанията участва едно симпатично мече – TEDI, както и няколко негови “помощници” – инспектори от отдел „Пътна полиция“ към Главна дирекция „Национална полиция”.
Инициативата е разработена от “Тимбарк България” и е подкрепена от Министерство на образованието и науката и от Министерство на вътрешните работи, като експерти от двете институции активно участват в подготовката и реализацията на проекта.
Препоръчвам ви да покажете на детето си трите видеоклипа с участието на тази мила мечка, и така да продължите разговора за пресичането и поведението в колата – аз лично ще го направя още тази вечер. И после и следващата, и по-следващата... защото вече съм видяла с очите си, че може и да сме венецът на природата, но що се отнася до пресичането на улици е по-добре, както се казва, да не лежим на тая кълка, и колкото по-рано подготвим малките венци на природата – толкова по-добре.
Има един проблем, за който не се говори особено често дали от незнание, дали от срам, че сме допуснали детето или ние самите да станем част от него, дали заради някакви криворазбрани модели на поведение, общуване и мислене, според които “на нас/на нашите деца това няма как да се случи”. Става въпрос за трафика на хора и по-специално за статистиката, сочеща, че 1 на всека 4 жертви на трафик е дете. В допълнение, онлайн експлоатацията, която е в дъното на всичко това, засяга много повече децата и тийнейджърите заради липсата им на опит, доверчивостта им и уязвимостта им в определена възраст.
По време не извънредното положение децата прекарваха много повече време пред устройствата си по обясними причини. И макар това да беше полезно, за да се запази някаква относителна нормалност в общуването им с прители и да се поддържа темпото с ученето, времето онлайн доведе и до бум на сексуалната експлоатация на деца, както докладва Европол. На средномесечна база сигналите за такъв тип престъпления в ЕС са около 100 000, през март 2020 г. са регистрирани 1 милион.
Всяко от тези деца жертва на онлайн тормоз би могло да стане и лесна жертва на трафик на хора, тъй като често едното престъпление води до другото. В борбата с тази статистика фондация А21 разработи наръчници, които трябва да влязат в помощ на родителите на деца (6-12 години) и тийнейджъри (13-17 години), и да им съдействат в инициирането на разговори, даването на съвети и прилагането на превантивни мерки за онлайн и офлайн безопасност.
Наръчниците за деца и тийнейджъри са налични на сайта на фондацията на различни езици, включително и на български.
Всички държим на безопасността на децата си, докато пътуваме. Четем класации с тестове за безопасност, преди да купим столчето за кола. Консултираме се с всички наоколо с деца и столчета от какво са доволни (за столчетата, за децата е каквото се падне). Пишем по родителски групи и сондираме мнения като едни малки и много тясноспециализирани социологически агенции по столчетата... И накрая се оказва, че повечето от нас правят една ужасна грешка, която изобщо не зависи нито от бранда на столчето, нито от точките му за безопасност.
Слагането на децата в стола в колата, докато са с пухените якета отгоре, ги поставя в голяма опасност, предупреждава today.com.
Напълно разбираемо е, че го правим: бързаме да приберем детето в колата, когато температурите навън са ниски, закопчаваме коланите и тръгваме. Но всъщност не е толкова просто. Експертите предупреждават, че когато детето е с дебело яке или палто, не можем да преценим колко стегнати са коланите и в крайна сметка се оказва, че те са опасно хлабави.
Официален краш тест, проведен в лабораторни условия в Мичиган, показва как манекен с детски размери, закопчан в столче с колани върху зимно яке, изхвърча от седалката при скорост под 50 км/ч.
"Луфтът между тялото на детето и коланите трябва да се обере; когато има място, се създава риск детето да изхвърчи напред през коланите в случай на катастрофа", потвърждава и д-р Бенджамин Хофман, медицински директор на Центъра за безопасност "Том Сарджънт" към Детска болница "Дорнбекър" в Портланд, Орегон.
Д-р Хофман съветва, че първото правило, което трябва да спазим, когато закопчаваме коланите на детето, е, то да е без връхни дрехи.
Съветът на експертите е да завием детето с якето, вместо да му го обличаме. Или пък да имаме едно одеялце в колата, което да му метнем отгоре, докато в купето се постигне приятна температура.
"Аз на твоите години биех по 5 километра пеша до училище в най-големия сняг без да мрънкам..." Всеки от нас е чувал подобни изказвания от родителите си като дете, а днес някои от нас продължават да ги използват в пристъп на отчаяние от детското хленчене, мързел или капризи.
Да видим обаче какво наистина стои зад тия изказвания. Въпреки че днес светът ни изглежда много по-опасно място, децата от предишните поколения са живели буквално на ръба, напомнят ни от Boored Panda с тези кадри, на които родителството изглежда твърде твърде ексцентрично занимание. Давайте надолу, за да видите как са израснали родителите ни и как биха изглеждал профилите на майките и бащите от старата школа в Instagram.
2. Ако майка ти не легне на земята в ролята на рампа за новия ти BMX, тя изобщо обича ли те? 1980 г.
3. Родители по време на California Marijuana Initiative Rally (1972 г.) и бебе в кашон.
4. Когато много ти се карат кънки, а няма толкова малък номер за бебето... 1937 г.
5. Мама, бира и аз. 1978 г.
6. Майка ми в зоологическа градина на 4-годишна възраст. 1970 г.
7. "Аз през 1991 г. - типично австралийско момче, което пие бира и размята бебе крокодил...
8. Безопасността на автомобилните седалки през 1958 г.
9. Урок по плуване през 1930 г.
10. Баща ми демонстрира родителски умения, 1985 г.
11. Харли Дейвидсън с бебешка седалка, 1962 г.
12. Аз с баща ми, облечен като баща ми. 1982 г.
13. Цигара и печено пиле - майка ми в болницата след раждането на сестра ми. Канада, 1978 г.
14. И още от екстремния живот на бебетата през 50-те.
Още:
