Да гледаш бебе в ерата на социалните мрежи си е предизвикателство. Не стига, че е пълно с постове, които те навяват на мисълта, че на клетото ти дете нещо му има, понеже не яде, не спи, не ходи на гърне и не рецитира Шилер в оригинал като бебето на мама еди си коя от групата за захранване. Ами и ти самата за нищо не ставаш, защото една торта с рожков, мляко от кашу и тофу крем не можеш да забъркаш. Затова бебето ти е принудено да я яде прозаични и/или вредни кексове и супа топчета.
Авторката на този текст Елена Перилова е попаднала в един от най-опасните капани на социалните мрежи, докато си по майчинство – групите с бебешки рецепти. Те са пълни с разкошни, разточителни снимки на красиви и адски здравословни храни, които разни прекрасни деца си хапват с върховна наслада. А хлъзгавият момент идва, когато се опиташ да ги приготвиш – или нямаш продукти, или нямаш време, или нямаш нерви. А ако стана така, че имаш всичко, накрая резултатът е провал.
Но спокойно, първите 10 години е така, после се свиква.
От малка много обичам да чета и когато забременях, дойде голяяямото четене и посещаване на лекции относно къпане на новороденото, кърмене, захранване и всеподобни теми, които ме вълнуваха като бъдеща млада майка. Докато бебето ми растеше и се превръщаше в малко щуро човече, следях постове из групи и майчински блогове, за да съм в час с развитието на бебетата на неговата възраст, за да не взема да изпусна нещо.
После ми изпратиха покана за няколко групи с бебешки рецепти. По принцип не съм голям кулинар – което е направо излагация в сравнение с майка ми, която е майстор и спретва невероятни трапези за секунди, каращи всички да пъшкат от удоволствие. И все пак успявам да забъркам някой вкусен бобец или мусака, но рядко нещо по-засукано. Ежедневно из тези групи се подвизаваха рецепти в много стъпки и безупречни снимки, които с възхищение разглеждах.
Кремчета, наредени на три реда в три различни цвята, украсени като в хубав ресторант, бебешки торти със супер здравословни съставки, апетитни кюфтенца с киноа и 7 вида зеленчуци. Моето отроче обикновено хапваше нещо направено набързо, защото си беше много взискателно дете (и все още е, вече е на 1 годинка). Човек е вързан да му прави маймунджилъци, да му обръща внимание и да търчи с него из целия апартамент, освен ако не иска да търпи едно постоянно и ескалиращо мучене и крещене с цяло гърло.
В някои месеци само съм го чакала да заспи, за да хапна набързо една филия и да седна най-накрая да си почина. Въпреки че знаех, че рядко ме оставя на мира за 5 минути, непрекъснато се обвинявах, че не му приготвям гореспоменатите красиви храни, че съм лоша майка и той горкият ще го кара на едни прости макарони, юфка, принцеси, банани и готови пюрета или понякога някоя супа или манджа, която съм готвила за нас.
И тогава идваше заветният момент.
След като дни наред бях гледала и запазвала рецепти от бебешките групи, вече убедена, че съм най-провалената майка на света, въоръжена със списък, накупувах всевъзможни съставки, които аз самата никога не съм чувала и приготвяла, НО твърдо решена, че бъдещето на детето ми зависи от това. След като диването заспеше за максимум час (не е от спящите деца), решавах да изпробвам някоя рецепта, за да изкупя греха си на ужасна майка.
Но незнайно как, следвайки рецептата дословно, бебешките бисквити, които бебе Камелия била хапнала с усмивка, и чиято рецепта има над 100 харесвания, не се получаваха. С тези нетипични и непознати за мен брашна и съставки, бисквитите станаха ронливи и кисели. Опитах ги и направо се сбръчках, не бих си представяла, че и кучето ще ги яде, та камо ли бебето.
Пробвах друга рецепта за друг вид бисквити, но и този опит доведе до провал и съответно до това да се чувствам още по-зле. След поредната ми покупка на био брашно от кайсиеви ядки, престояли на югозападно слънце точно 16 месеца и 10 дни, и сироп от ябълки, расли в девствените поля на Аржентина и поливани от местни баби, мъжът ми каза, че изобщо не съм добре с главния мозък, да спра с тия измишльотини и да оставя детето да си яде нормални неща каквито са му вкусни.
След поредната рецепта, озовала се в коша за боклук, направих на детето обикновен кекс с ябълки, който ние ядем, и направо си облиза пръстите. Тук дойде и моето просветление – трябва да спра да изпадам в крайности и да се радвам, че мъникът е пълен с енергия, играе като за трима, хапва с апетит, здрав е и всеки ден учи нови неща.
Ние, майките, трябва да сме по-малко критични към себе си, защото в този период, в който си вкъщи с грижите за малкия човек, можеш наистина да се побъркаш с постоянните сравнения със супермайки и бебета еднорози, които са окупирали онлайн пространството.
P.S. Написах този текст с цел забавление, самоирония и окуражаване на други майки като мен. Далеч съм от мисълта, че рецептите от подобни групи не се получават изобщо – имах един успешен опит за солени палачинки, видeни оттам. Продължавам да се възхищавам на майките, които всеки ден приготвят домашни неща с нетипични за мен продукти.
Алекс Попова днес е в Майко Мила със страхотен, да не кажем СТРАХОВИТ, разказ за това чудо на чудесата “бебешки пубертет”. Някои деца ги тресе яко, други въобще не минават през тази фаза.
Ако сте от последните, вие сте истински щастливци и ще имате повече нервни клетки в запас. За другите – спокойно, тъкмо ще излезе от “бебешкия” и ще вземе да дойде същинският пубертет. Важно е забавлението никога да не спира.
До ден днешен се чудя какво толкова му се стряскат хората на пубертета – имам предвид онзи през който момчетата се сдобиват с очарователния мъх над горната си устна, а момичетата – с непреодолимо желание да си боядисват косата поне 6 пъти на седмица.
Вярно, вероятно е притеснително за отрицателно време да се превърнеш от на баба любимия внук в космат, миришещ на пот, дангалак с писклив глас и съмнителен вкус за дрехи. Или от малко момиченце с плитки и рокля на Елза в пъпчасала метълка с пиърсинг на носа и планове за татус на цял гръб.
Но този пубертет си е някак очакван и в реда на нещата, а и родителите ти старателно те подготвят за него през цялото ти детство. Горе долу откакто си проходил, у вас се подмятат реплики от сорта на “Колко бях сладка като дете, после в пубертета качих 28 кила и носа ми порасна като на дядо ти”, или окуражаващото “Радвай се на тая кожа сега, че после....” .
И така, добре информиран, крачиш неуверено към тая неизбежна участ ПУБЕРТЕТА, в очакване на пъпките, хормоните и отвратителния характер на по-големия ти брат.
Никой обаче не те подготвя за бебешкия пубертет.
Може би защото самият израз звучи малко помпозно и ако някоя майка случайно го употребява, неизбежно започваш да я гледаш, както гледаш веганките, антиваксърките и редовните консуматорки на годжи бери и конопено семе. Тъпо.
В следващия момент обаче се сблъскваш фронтално с него. От миловидно създание, което тъкмо се е научило да казва “моля” и предизвиква в теб неописуема гордост и чувството за изпълнен майчински дълг, детето ти се превръща в нещо средно между Мегз и Тити Папазов: създава излишни драми и обилно си поревава.
Така например напълно в реда на нещата е то да грее от радост, защото току-що сте взели лилаво балонче с еднорог, и после да избухне в нечуван, дори за родилно отделение, рев, защото всъщност е искало розово и вече не харесва лилаво, още по-малко пък еднорози. Това в рамките на около минута и половина.
Докато гледаш невярващо и се чудиш “къде сбърках”, то отново изглежда добронамерено и достатъчно мило, та да те заблуди, че бурята е отминала – до след още минута и половина.
Можете само да си представите как минава една типична делнична утрин с такова същество – тогава, когато нещата трябва да се случват бързо. Имате някъде около минута безгрижие след събуждането, докато не разбере, че днес е понеделник и трябва да ходи на градина.
Тежко́ ви, ако научи тази новина още в леглото. Тогава единственият начин да го изкарате от там е с помощта на Скалата – ако случайно живее у вас. Разбира се това е само в някои дни. В други то особено много обича да ходи на градина, обожава каките там, по-известни като лели по мое време, и изобщо не си спомня, че някога не му е харесвало.
Дори фазата събуждане да е минала гладко обаче, рано или късно ще стигнете до фазата обличане. Тук нямате правилен ход – може вечерта да сте избрали дрехите заедно, да сте преговорили многократно с какво желание ще ги облечете днес. Забравете.
Няма НО, казвам ви ЗАБРАВЕТЕ.
Нищо, приготвено за обличане преди повече от 5 минути, не се одобрява вече, затова веднъж облекли се, трябва да напуснете помещението с гардероба възможно най-бързо. В противен случай ви грози опасност от повторно преобличане, а тогава дори и будистки монах в нирвана би се напрегнал.
Също да знаете, че опитът ви да съчетаете нещо по цветове единствено ще доведе до огромни количества сълзи и реална опасност от дехидратация. Абсолютно противопоказно е и да вадите дрехите сама от гардероба.
Ще загубите ценни 10 минути, в които детето ви първо да възвърне нормалния си цвят след рязкото посиняване от рев, след което да започне да издава някакви членоразделни звуци, подобни на думи, и някак криво ляво да ви обясни, че не ВИЕ, а ТО САМО̀ е трябвало да извади дрехите.
Накрая ще станете печален свидетел на завръщането на дрехите по местата им в гардероба, само и само за да може ТО САМО̀ да ги извади отново. В случай че е зима, и дъщеря ви на финала е с клин под лятната рокля, а синът ви дори се е съгласил да си сложи чорапи, можете да си отдъхнете – минали сте тази фаза успешно.
Малко ме е страх да започна с етапа закуска, но ще трябва. За нея трябва да поемете въздух, да си наместите де що чакра имате и да плюете здраво през рамо (не по кухненския плот, ако може).
Ясно е, че детето ви иска торта с шоколадови бонбони и сладолед за закуска, а вие сте му приготвили здравословно ядене от последното издание на “Рецепти за здрави деца”. Това не е големият проблем.
Всъщност истинското предизвикателство е пробутването на хранителната добавка, която пиете в тоя момент – още повече ако е под формата на сироп в ТЪМЕН цвят.
Тъмните цветове според децата (както и зелените, плуващи в супата) са извор на всички злини и нечистотии в тоя свят и в никакъв случай не трябва да бъдат поемани. Единственият начин да му го пробутате е, ако евентуално таткото е вкъщи и е възседнал детето ви, вие му държите устата и пеете неуморно “Хей ръчички”, а съседът, ако е бил така добронамерен, че да се отзове, налива сатанинската течност.
После, разбира се, трябва да предвидите 20-ина минути за последвалата истерия, но това едва ли ще е проблем, като се има предвид че вече сте закъсняли с общо поне 40 минути.
Хубавото в цялата работа е, че минете ли етапа със сиропа, пробутването на здравословната закуска си е направо играчка. Нещо като след Толстой да прочетеш Паулу Коелю – почти не го забелязваш.
Виж обаче не може да се каже същото за последвалото миене на зъби. Отново ви обръщам внимание, че за детето в бебешки пубертет е от изключително значение да прави всичко САМО̀. Това означава, че макар и закъснели с 40 минути, вие трябва да стоите неподвижно и да наблюдавате мълчаливо как детето ви си мие зъбите за още около 10 минути. Това горните. После следват и долните.
И да не сте дръзнали да спестявате време и да вадите якета и обувки междувременно – внезапното поемане на паста за зъби в бронхите не е съвсем препоръчително за малки деца.
След зъбите обаче ще се усетите, че ако продължите така, е възможно да изпуснете и обяда в детската градина, затова напълно съзнавайки евентуалните рискове, се заемате да обувате детето САМА. Последиците не закъсняват – напускате жилището с оглушителен рев, с което и бележите края на поредната делнична утрин в условия на бебешки пубертет.
Ето ги, уважаеми дами и господа, скъпи родители, 2-3-годишните на вашите екрани! Този ужасен, стресиращ за цялото семейство и половината квартал период, в който всичко е някакъв малък ад. За своя път през него ни споделя Ани Стоицев, която иска да каже на всички майки, минаващи през същото, че не са провал и че децата им не са чудовища.
Случвало се е на всеки. Или лично на него, или е ставал свидетел. Майка, която гледа безсилно, вбесено, отчаяно, готова да избухне, и дете, легнало на земята, в най-добрия случай далеч от някоя локва и хорските очи, гърчещо се, ритащо и очевидно неконтролируемо.
„Няма да се случи на мен“, казват си тези, на които все още не им се е случило, подминавайки с една доза високомерие, една – облекчение, че не се случва именно на тях в този момент. Без желание да помогнат, без капка съжаление за майката. Само с тих упрек. Тя е лоша майка, а детето ѝ е невъзпитано.
Почти всеки ден откакто стана на година и половина. Имаме и добри периоди. Месеци наред детето ми е кротко, спокойно ме държи за ръка, когато излизаме навън, и успявам да туширам потенциално опасните ситуации с много изобретателност, говорене, забаламосване и железни нерви.
Но има и периоди, които ме карат да се съмнявам в способността си да родителствам, в годността ми на майка и възпитател и най-вече в чисто човешките измерения на отглеждането и създаването на малки хора.
Понякога викам повече, отколкото трябва, а след това съжалявам моментално, след като видя широко отворените пълни със сълзи детски очи, които ме гледат неразбиращо и изплашено. Понякога имам нужда да чуя, че не съм сама в това.
Ако и някой друг има нужда от подкрепа и уверение, ето го: НЕ СИ ЛОША МАЙКА И ДЕТЕТО ТИ НЕ Е НЕВЪЗПИТАНО! Просто преминава през ужасния период, през който в една или друга степен се намират всички 2-3-годишни. Дори тези, чиито майки са се заричали, че няма да позволят детето им да легне на земята в магазина или да тропа с крак.
Случва се дори на онези майки, които прекарват дните си, измисляйки и прилагайки Монтесори методи и занимания. Дори онези, които имат железни нерви, зверско търпение и са способни с поглед да дресират цяла армия мъже. Дори на тях им се опират двегодишните.
Като майка на едно прекрасно, будно и своенравно същество, представител на гореописания вид, очакваща съвсем скоро попълнение в редиците, често получавам неодобрителни погледи, непоискани съвети от приятели или непознати и дори неодобрението и съжалението на част от близките си хора.
Майки на бебета, които все още са далеч от тази вълна, убедено клатят глава и твърдят, че по-труден от бебешкия период няма и само да стане голямо детето им, такива неща няма да им се случват, защото те са чели в една книга или някой им е казал, че като му обясниш (на детето), то ще те разбере, ако не – ще го накажеш и така три пъти и проблемът е решен.
Непознати цъкат с език, подминавайки ме на улицата, докато мъкна като чувал с картофи ритащата си изпаднала в истерия наследница, едва носеща освен нея и осеммесечния си бременен корем.
„С едно не може да се оправи, второ тръгнала да ражда“, достига до ушите ми, но подминавам, защото не ми се влиза в затвора на този етап от живота ми.
Още не сме свършили, скрол надолу
Истината е, че през по-голямата част от времето тези неща не достигат до мен, не позволявам да ме разклатят. Защото знам колко важно е детето ми да премине през този период. Защото знам, че аз нямам вина и че правя всичко по силите си да се справя. Но въпреки това (особено в последно време, вероятно заради хомоните и наближаващото раждане), понякога се чувствам безсилна, тъжна и победена.
Най-вече изморена да очертавам граници – там, където детското въображение и вродено свободолюбие не познават такива; изтощена да обяснявам и да се оправдавам пред хора, които нямат ни най-малка представа какво е да се възпитава човече с характер; повалена от дългите дни и тежестта на крехкото детско телце, което успява да ме остави без дъх, докато го нося далеч от хорските погледи.
В действителност, тя е прекрасно дете, което не знае, ама изобщо, какво го чака в най-скоро време. Дете, което в този момент учи какво е АЗ, какво е ТИ, какво е НИЕ. Какво може и какво не – и най-вече да споделя и да взема решения за себе си.
Мъчно ми е да я гледам как се бори сама с незрялата си нервна система и непознатите емоции, чувствам се горда, когато успява да разграничи правилното от грешното и когато с малките си ръчички изтрива сълзите ми, осъзнала, че мама е разстроена заради поведението ѝ. И това е окей.
Нейна задача е да поставя нервите ми пред изпитание, нейно право е да опознава света и механизмите, по които работи. Това не я прави лошо и невъзпитано дете и в никакъв случай не превръща мен в лоша майка.
Ще дойде ден, в който ще се гордея още повече с нея. Дотогава ще преглъщам трудните моменти.
Babymoon, както щастливите бъдещи майки по света наричат пътуването по време на бременността, е последна ваканция, на която двойките да се погрижат за себе си и да прекарат време заедно, преди да станат родители.
Все пак, макар и радостта от родителството да си струва всички перипетии, новороденото преобръща всеки аспект от живота, правейки екскурзиите много по-сложни за цялото семейство.
Но докато предродилната ваканция е последната възможност за безгрижно събиране на слънце, преди да ни връхлетят родителските задължения, тя, сама по себе си, не е съвсем безгрижна.
Предприемането на „бебешки месец“ в неправилен стадий от развитието на плода може да доведе до редица усложнения, предупреждават експерти в статия на Fatherly.com.
„Съществува идеален времеви прозорец. Трябва да изчакате да мине първото тримесечие – периодът на сутрешното гадене и опасността от спонтанен аборт. Пътуването, само́ по себе си, не носи риск от помятане, но би било ужасно нежната половинка от връзката да загуби бебето по време на път“, казва д-р Сара Кол.
„През третото тримесечие пък сте толкова уморени и подпухнали, че едва ли ви е до пътешестване. А и това е етапът на преждевременното раждане. Много авиокомпании отказват обслужване на жени в напреднала бременност (след 36-ата седмица). Други пък изискват бележка от лекар, ако пътничката е бременна след 28-ата седмица. Круизните кораби също спазват строги ограничения.“
Така че вторият триместър е най-подходящият момент за „бебешки месец“ – сутрешното гадене е в историята, а майката се чувства добре и има енергия. Но макар и по-безопасно и по-комфортно, пътуването в този етап от бременността крие риск от усложнения, за които родителите трябва да са подготвени. Изисква се същото внимание към състоянието на майката по време на път, колкото и у дома.
Туристическите застраховки са друга разумна инвестиция, но трябва да проверите малкия шрифт, за да е сигурно, че компанията покрива здравословни проблеми, свързани с бременността.
Това отговаря на въпроса кога да се отдадете на „бебешки месец“. Важно е обаче и къде да го прекарате. Някои опасения, свързани с бременността, са неоснователни, но има и сериозни здравословни усложнения, които могат да настъпят по време на път.
„Жизненоважно е да избягвате зони, в които върлува вирусът Зика – Карибските острови, Централна и Южна Америка, части от Азия, Индия и Африка.“
Но Зика не е единственият повод за тревога. Маларията вече не представлява сериозна заплаха в северното полукълбо, но според Центъра за контрол на заболяванията в САЩ тя е една от най-коварните болести по цял свят. „Много е важно да избягвате дестинации, в които се среща малария, тъй като заболяването протича особено тежко при бременните жени. Попитайте лекаря си за най-ефективните начини да избегнете ухапване от комар“, казва Кол.
Още не сме свършили, скрол надолу
Инфекциозни болести като хепатит А и Е също са повод за притеснение в зависимост от дестинацията. Не че всички тези зарази непременно ще ви сполетят, но трябва да ги имате предвид, когато планирате ваканцията си. Лекарят може да ви помогне да идентифицирате рисковете, които крие всяка дестинация.
„Понякога приятен хотел в съседен град е напълно достатъчен, за да отпочинете и да се насладите на компанията си преди раждането“, напомня Кол.
По-скромната и релаксираща ваканция има други предимства. Някои жени са изложени на риск от образуване на съсиреци в долните крайници. Освен това бъдещите майки трябва да се уверят, че приемат достатъчно течности, и да избягват прегряването по време на път.
Независимо от избраната дестинация, родителите трябва да се насладят на едно по-бавно темпо, което неминуемо ще изчезне с появата на бебето.
„Изключително важно е да не бързате заникъде“, съветва Кол. „Поспивайте при всяка удобна възможност – все пак във вас расте прекрасен живот.“
Мразя големите хора да говорят като бебета. Дори когато говорят на собствените си бебета, пише Шона Хендли за mamamia.com.au и пита всички родители от Австралия до Балканския полуостров как приемат мистичния бебешки език, с който много възрастни "говорят" на децата си...
Животът е пълен с доста страшни предизвикателства, които тестват емоционалното, психическото или физическото ни състояние. И, да, умалителният, бонбонен „бебешки език“, с който много родители говорят на децата си, определено е най-безобидното от тях. Въпреки това, „гукането“, „мяукането“ и припяването от страна на възрастните непрекъснато тестват търпението ми и понякога ме карат да си представям, че извършвам морално грешни и противозаконни действия…
За щастие, това не се случва толкова често в моето обкръжение, но когато чуя някой да говори по този начин, кръвта ми буквално кипва. И ако не разбирам защо възрастните решават да говорят с бебета си на бебешки език, то да говориш така на по-големи деца е направо кощунство.
Обръщението към детето в трето лице единствено число („я да видим кое непослушниче не си е изпапкало бананчето и оризчетоооо“), удължаването на всяка сричка в думата, тези особени промени във вокалния диапазон и интонацията, опростеният речников запас, с който решаваме да комуникираме с децата – ефектът на всичко това върху мен е като този на драскането с нокти върху черна дъска.
Оказва се обаче, че този стил на говорене има положителен ефект за бебето. Според изследване на австралийски учени гукането на майката и бащата помага на детето да развива речта си
по-успешно в по-късен етап. Освен това бебетата предпочитат подобен начин на общуване пред нормалното говорене и реагират повече на него, защото им звучи по-забавно. (Под гукане учените имат предвид прости, кратки изречения, при които е много важна интонацията, защото през първите шест месеца бебето възприема най-много нея, а не думите).
Добре, радвам се, че има нещо положително в цялото това гукане, но и нормалното говорене - без да се използват умалителни думи – също получава научна подкрепа. Според WebMD, бебетата трябва да чуват как думите звучат в реалния разговор. И начинът, по който комуникираме с тях, трябва да се променя с темпото, с което растат.
Това ме подсеща как една баба говореше с тригодишната си внучка на детска площадка миналата седмица. Сигурна съм, че баба X е имала най-добри намерения, но (без да преувеличавам) тя говореше с внучката си, умалявайки и припявайки всяка една дума в продължение на два часа. Казвам това, защото в същото време детето ѝ отговаряше на далеч по-нормален и зрял език. Ясно е, че е време баба X да промени начина, по който комуникира.
Според холандското изследване, да говорим на децата "обикновено", т.е. никакъв бебешки език в комуникацията с хлапета на възраст между три и шест години, всъщност наистина е полезно за развитието на речта им. Свикването с тези езикови форми е важно, защото това е стилът, на който те ще бъдат изложени в училище и определено ще им помогне да учат по-лесно. Също така е много полезно от гледна точка на произношението - ако детето е изложено само на порой от бебешки думи, то няма да се научи да ги произнася правилно. Така че, моля ви, запазете гукането само за най-малките бебета!
Бебешките движения са един от показателите за здравето на бебето, който лесно може да се следи и от самите жени. Както вече писахме в Бременността не е болест, в редица страни специалистите насърчават бъдещите майки да обръщат внимание на това кога и колко е активно бебето им, за да могат да забележат, ако настъпи някаква промяна в обичайното им поведение. Друг начин за това е броенето на ритници за определен времеви интервал.
У нас с този метод ни запознава съвместната кампания на Алианс на българските акушерки /АБА/ и Фондация „Макове за Мери” Как е бебето ти днес?. Неда Атанасова ни гостува, за да ни разкаже малко повече за методо от личен опит. Има няколко причини за това.
Първо, у нас броенето на движенията на бебето все още е подценявано от специалистите, провеждащи женска консултация.
Второ, „в повечето майчински форуми можеш да разбереш как да си направиш домашен адронен колайдер от чушкопек или как правилно да тричаме бебето в морска сол, но почти нищо по тази тема“, твърди нашата авторка.
Трето - голямото преброяване на ритници всъщност е много приятно занимание. Ето защо.
Броенето на детските движения е просто, безплатно и спасява бебета* – супер, особено за държава, където родилните грижи търпят критика. За мен този метод беше много ценен най-вече, защото ми даваше въжделеното спокойствие за бебето.
Оказва се, че следенето на детските движения в третия триместър на бременността води до значимо намаляване на вътреутробната смъртност. Освен това, проследявайки бунтуването на своето бебе, вие се грижите за неговото здраве, спокойни сте за състоянието му и изграждате по-добра интуитивна връзка помежду си.
Бройте движенията всеки ден, за предпочитане по едно и също време.
Настанете се удобно точно когато бебето обичайно е най-активно, и засечете за колко време прави десет движения. За норма се счита до два часа, но обикновено отнема по-кратко време.
Брои се всяко движение - побутване, обръщане, ритане. Важно е какво е нормално за ВАШЕТО бебе. Скоро ще установите, че то има определен модел, който се запазва ден след ден, и прави движенията за приблизително еднакво време.
На практика не ви трябва нищо освен часовник. Но най-удобният начин да следите движенията е мобилно приложение (каквото може да свалите от сайта на Как е бебето ти днес?).
Времето за следене по същество представлява блажена почивка и позволява да се опознавате с бебето – ще забележите как реагира на гласовете ви, на определена музика, на галенето по корема.
На мен не ми беше достатъчно да мързелувам сама, така че прекрасният ми съпруг ми помагаше в тази изморителна дейност. Казвам „помагаше” съвсем буквално – дъщеря ни винаги се раздвижваше, когато той я помоли. Бяха прекрасни, осъзнати, наши си моменти, в които да сме заедно „тримата”.
Подразбира се, че по време на свещеното броене на ритници имате право да бъдете обгрижвана и да ви се носят вкусни неща за ядене и пиене – чаша студен портокалов сок или вода с лед са средство да събудите и стимулирате бебето да се пораздвижи в корема ви. Помага и ако лежите на лявата страна.
Тъй като майката е тази, която прекарва цялото си време със своето бебе и го познава най-добре, тя лесно може да съобщи дали движенията, които извършва, са типични за него, или не; дали е повече, или по-малко активно от обичайното за него. И тази информация не бива да бъде подминавана по време на консултация.
Учудващо е обаче защо този метод – удобен, безвреден и безплатен, е толкова непопулярен в България. Някои лекари не одобряват следенето на движенията, тъй като то причинява на майката „излишни тревоги”.
При мен беше обратното – любимото усещане, когато бебето се движи, неутрализираше смътните страхове дали всичко е наред. Броенето на ритници беше успокоителен инструмент. С него следях как детето расте, подритва бодро майка си и явно се чувства добре, вечер след вечер.
Докато нашата история беше напълно позитивна, понякога възникват поводи за притеснение. И консултация. Например – бебето не се движи както обикновено, а по-вяло. Слушайте интуицията си и не отлагайте прегледа.
Именно броенето е „инструмент”, който може да ви помогне да откриете потенциален проблем и в този смисъл съотношението риск-ползи оправдава известното „затормозяване”, някоя и друга фалшива тревога и повдигнатата вежда на лекаря.
Ако нещо ви притеснява, не мислете „сега дали няма ме помислят за параноичка“, а настоявайте за детайлен преглед. Лекарите и акушерките влагат страшно много в професията си, те също искат най-доброто за бебето и ви разбират. Едва ли ще осъдят загрижеността ви.
А дори и да нямате никакви притеснения и се доверявате на класическата консултация, времето, в което броите ритници, е много специално. Така можете да се фокусирате върху опознаването на бебето и неговия характер. Това време е и чудесна възможност за вашия партньор да изгради лична връзка с детето, което очаквате.
* Броенето на детските движения може да намали риска от интраутеринна смърт на бебето, която засяга една на всеки 125 бременности в България. Това твърдят инициаторите на кампанията Как е бебето ти днес?
Бебетата са суперсладки и страхотни, обаче знаете ли как бебето ви наистина ще изглежда милинко? Ако не беше толкова плешиво. Фирмата Baby bangs най-накрая е намерила решение на проблема. Прикачате ето тези деликатни косми, залепени на диадема и, voilà, бебето ви вече си има собствено тупе, което грам не личи, че е изкуствено! Плюс това изкуственият бритон не е никак скъп - едва $29.95!
Има няколко неща, които просто няма как да разкрасите и повръщането е едно от тях. Явно от Morning Chicness Bags са решили, че да държите в чантата си хартиена дизайнерска торбичка с красив бамбуков принт ще облекчи сутрешното ви гадене. Можете да си поръчате 20 само за $12.95!
Да, правилно прочетохте. Обаче признайте си, че ви се е случвало да сте на ръце с бебето, докато трябва да отидете спешно до тоалетната и се оглеждате къде да го оставите за няколко секунди или минути. За да не се чудите дали на пода има микроби или дали ще влезе в душ-кабината, докато вие сте на тоалетната чиния, ето и решението: закачалка за бебета! Трябва, разбира се, да успеете да напъхате И ТОВА в бебешката чата, защото сто на сто ситуацията със спешната тоалетна ще ви се случи поне веднъж извън дома!
Babykeeper Hanging Harness, само за $39.99!
Доживяхме велики времена, в които има бижута, които олицетворяват плацента! Някои старомодни хора още носят сърчица на врата си, но модерните, съвременните хора се окичват с плацента!
Брошката се е продавала само за $18 на Placenta Brooch, но количествата са изчерпани... за жалост. Можете да замените с брошка от бъбрек обаче...
КОЙ не би искал да има още една тоалетна да чисти и да забърсва ОЩЕ пръски от урина?!
Откакто родихте всичко наоколо е затрупано със стимулиращи сетивата на бебето играчки, постелки, дъсчици и какво ли още не. Остава и вие да се накичите с тях и съвсем да се изгубите... Е, вече и за това са помислили някакви много мили хора.
Това е за любителите на брошка „Плацента“, ама по-така. Ако сте имали проблем със запознанствата досега, ето решението.
„Я, каква хубава огърлица имате. Какво има в контейнерчето?“
„А, нищо особено. Просто ембрион. А вие как се казвате?“
Безмълвни сме.
Понеже унижението да се държиш към детето си като към домашен любимец само по себе си не е достатъчно, ето – има измислена и каишка, която да държи детето завързано за майка му.
Ако детето някой ден ви попита откъде се появяват бебетата, най-добре направо да им покажете, нали? Раждащата се кукла върви в комплект и с изпадаща плацента за още по-реалистично впечтление! Продава се на mamamordolls.com под името Hand-crafted Birthing Dolls. Ако тази не ви хареса, ето още една:
