fbpx

Преди време Юлия Стоянова опроверга научния материал 8 неща, които болят повече от раждането, разказвайки ни за своето Свръхестествено раждане. Сега отново е тук, за да сподели продължението на епичната битка от първата си статия...


Родихте, а пропуснахте да си вземете книгата „Какво те чака през първата година на детето“. Спокойно, ето това ви чака:

Учудвам се как досега никой депутат от женски пол (пък защо не и мъжки, че и те го отнасят) не се е задействал да внесе искане за промяна в Наказателния кодекс. Майките или поне по-„пресните“ такива, определено трябва да бъдат поставени редом с малолетните и психично болните. Липсата на сън, хормоналният дисбаланс и клонираните денонощия, могат да те поставят на едно ниво и с най-изпечените шизофреници и циклофреници взети заедно.

След като родих, еволюцията явно се е напънала яко, защото палците на краката ми приеха нова функционалност. С тези палци можех да разцъквам с дистанционното из тв каналите, да приемам и отказвам обаждания по мобилния, да скролвам из Facebook, да вдигам разни неща от пода и да ги премествам на съответното място.

И като става въпрос за телесни дадености - гърдите ми, противно на очакванията ми, не увиснаха като два чорапа, пълни със сапун, нито заприличаха на спукан плажен дюшек, но пък придобиха вида и големината на маслини Каламата. Еволюцията да спре до тук, моля.

След една година майчинство бях толкова разнебитена, че разбрах как се е чувствала в детайли онази баба от рекламата на Космодиск. Прекарах доста време пред лекарските кабинети, чакайки редом със 70-годишни баби и дядовци. Наборите бяха много мили и особено една баба, която ме милваше по главата, докато квичах като жигосано магаре, след като ми бяха сложили абокат. Даже ме поканиха да се присъединя към кварталния пенсионерски клуб.

Откриваш, че си станал като мултикукър. Докато лежиш нощем в тъмното, можеш да кърмиш бебе и същевременно да поръчваш онлайн домашно точена юфка, щафети луканка, обувки, козметика и да пишеш съобщения до почистващи фирми с молба да дойдат да ти изчистят къщата, преди да си пукнал от бактериална инфекция.

Преди да родя не обичах спорта. Ходех на фитнес, но след като няколко батки ме изгледаха накриво, разбрах, че не съм добре дошла в залата. След като родих обаче, се върнах там, но този път за бебешка гимнастика, обещаваща да развие физиката и интелекта на моето едногодишно чудо на природата. Оказа се, че детето, освен доминантния ми, чревоугоднически свински ген, е наследило и моето отношение към спорта и приключихме набързо.

Потънала в бебешка рутина и разтревожена за менталното си здраве, изпитвах желанието да се срещам с хора и да говоря за теми, различни от „Как да познаем дали бебето има слуз в акото“, „Видовете пъпки по задника на детето - техният произход и етимология“, „Бебешкото повръщане – на фонтан, гейзер, струя и струйчица“ и пр. разговори за телесни течности и телесни отпадъци. Исках да говоря за нещо друго, независимо дали то ще е за новите, фосфоресциращи зъби на Благо Джизъса, или за душевната драма на лирическия герой в „Шушана“.

И като стана въпрос за срещи с хора, интересна става комуникацията година по-късно, когато социалният ти живот е във вихъра си на детската площадка. Разговори от този сорт не липсват:

„На колко е детето ви?“, „На година и малко“/ „А искате ли второ дете?“, „Не за момента“/ „А пазите ли се с мъжа ти?“, {ДА, КРИЯ СЕ ПОД ЛЕГЛОТО С НАДЕЖДАТА ДА НЕ МЕ НАМЕРИ}/ „А с презервативи ли се пазите?“

След този въпрос реших да си плюя на петите.

Докато бягах с детето под мишница като ръгбист от висшата лига, друга майка ми препречи пътя, държейки пакет Зрънчо. Госпожата напористо се опитваше да напъха наръч царевични пръчки в устата на детето ми. Тактично отказах. „Ама как, той е момченце. Ама моля ви, нека си вземе - МОМЧЕНЦЕ Е... да не му стане нещо на чурката“. Ееее, не, отказвам да пренасям култът към всемогъщата, свещена чурка и в 21 ви век.

След първата година, детето е станало олицетворение на нещо средно между разгонена болонка и кенгуру с глисти и е усвоило в съвършенство изкуството да ми причинява сърцебиене, желание за самоубийство и тремори из цялото тяло. Дните минават в това да ме дърпа и да ме затваря в пластмасовата му детска къща, затръшвайки вратата в лицето ми при всеки опит да изляза, все едно съм пенсионер с Алцхаймер, който държат заключен в къщи.

Предвид това не е чудно, че изпадах в душевен екстаз, когато го оставях на баба му, за да отида на кино. Но след час-два усещах, че наистина страдам от шизофрения, защото детето, за което през деня ми минаваха всякакви нелицеприятни и миризливи епитети, всъщност ми липсваше.

Когато станеш майка, е просто задължително да получиш или чуеш всякакви съвети за отглеждането на деца. Някои третират детето като филе Елена, обяснявайки, че малко „солчичка“ във водата при къпане, ще превърне бебето ти в миришещ на утринна роса възрастен. Предвид гледките и миризмите в градския транспорт, тази теория издиша отвсякъде.

Съветите за хранене също са особено интересни – ако не захраниш детето с мусака и пача от свински крачета, още на втория месец и не дадеш вафли и кроасани до първата годинка, си лоша майка, която си тормози детето (а, и чурката му ще падне като стой, та гледай!).

Може да следите Юлияна на страницата Приказливата Гугутка


Още:

https://maikomila.bg/%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D1%89%D0%BE-%D0%B5-%D0%B1%D0%B5%D0%B7-%D1%88%D0%B0%D0%BF%D0%BA%D0%B0-%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0/
cross