За двойките с репродуктивни проблеми и безкрайните (и тежки) процедури по зачеване ин витро сме писали доста, но всеки разказ по темата е ценен. Затова днес в Майко Мила! публикуваме анонимния разказ (и апел!) на една млада жена и нейния съпруг, които се борят от три години да имат дете. Това е текст за въпросите, които те не искат вече да чуват, за пожеланията, съмненията и отношението на околните - в повечето случаи добронамерено, но болезнено.
************************************
Не, това не е сълзлив разказ с „хепи енд“, с описание на това колко сладко този „хепи енд“ спи в съседната стая. Ние все още чакаме своя „хепи енд“. Не искам да драматизирам – чакаме го от едва 3 години и, слава Богу, нашите проблеми не са неразрешими.
Но това не прави преживяването по-лесно. Та... този текст е за всички онези смели и търпеливи мъже и жени, които чакат своето „спящо в съседната стая“ чудо. За всички онези, които безброй пъти са ходили на бебешки партита на приятелки, а после са се прибирали в тихия си дом и са плакали на раменете на съпрузите си.
За вас, които сте избирали дрешки за чужди деца и само си представяте как биха изглеждали в тях вашите бебета.
За вас, които с умиление, страх и разбито сърце гледате коремите на всяка бременна, с която се разминете по улицата.
За вас, които не проумявате как е възможно някой да изостави или малтретира детето си.
За вас, които изгаряте от ярост когато чуете статистика за абортите.
За вас, които с все сили се опитвате да не завиждате, а истински да се радвате за вашите приятели, когато всъщност те изживяват мечтите ви...
Този текст е и за майките, които имат лесно заченати 13 деца; за жените, които въобще не си мислят за деца; за тези, които са преживели болката на чакането, за експертите, за всичко знаещите...
И аз съм чела много статии за това от какво имат нужда двойките с репродуктивни проблеми, но днес реших да съставя списък на нещата, от които ние НЯМАМЕ нужда.
Моля ви, замислете се и ако някога сте правили едно или повече от тези неща, ами... спрете.
Въпроси
За тези макар и не толкова много +/- 1095 дни съм чувала какви ли не въпроси. Знам, че хората, които ги задават, го правят със загриженост и добри чувства. Но това не променя факта, че тези въпроси са като порязване с хартия – не те убива, преживява се, но е особено болезнено, още повече когато е на едно и също място и често оставя белези за цял живот.
Старая се да отговарям учтиво и търпеливо, но е друг въпрос какво се случва вътре в мен след всяко „Хайде, де, вие кога? Какво чакате?“. Умолявам ви, проявете тактичност и не питайте. Не, ние не мразим децата. Не ни се „живее“. Не чакаме да забогатеем.
Просто за някои от нас зачеването е трудно, а понякога и невъзможно. Когато напълнеем, не искаме някой да слага ръка накоремите ни и да ни пита „Как СТЕ?“. Не всеки има нужда или желание да говори за тази интимна част от живота си, така че уважавайте това. Не всички страдаме публично.
Сравнение
Краят на света е различен за всеки. Нашите 3 години сигурно са нищо в сравнение с дългите години на чакане на други хора. Но сравнението не ни помага. Моята болка си е моя. Не я мерете с вашата. По-добре се опитайте да състрадавате – прегърнете, кажете „С теб/вас съм“ или просто замълчете, отколкото „Ооо, това нищо не е, да знаеш ние колко чакахме...“
„Насърчителни“ истории
Не знам защо хората си мислят, че истории за техни приятелки, братовчедки и съученички помагат. Ами не! Радвам се, че съседката ви без да иска е паднала върху съпруга си и заченала или че леля ви най-после е забременяла след 48 години и 13 хиляди лева, но това по никакъв начин не ме насърчава. Нямам нужда от чужди истории. Чуждата радост не намалява моята мъка.
Съвети
Ето някои от любимите ми: „То не става, защото много го мислите“, „Когато спрете да се тревожите за това, ще стане“, „Трябва да пиеш есенция от диви краставици, а мъжът ти – чай от опашка на тихоокеански дракон, много помагат“, „Ами да, хормоните ти не са добре“, „Знам за един много добър лекар в Тимбукту, трябва да отидете при него.“ „Прогестерона си изследвай!“
Покрай това преживяване аз и съпругът ми станахме наполовина гинеколози, ендокринолози, андролози и имунолози. Информирани сме, знаем какво да правим, имаме си лекари. Затова нямаме нужда от акъл.
А ако още някой ми каже „Не го мисли“, търпеливият полу-лекар в мен ще се наложи да лежи в затвор за убийство. Не знам за вас, но аз и съпругът ми от деца мечтаем да бъдем родители, така че моля ви – по-добре не казвайте нищо. Не можем да не го мислим! ТОЧКА.
Съжаление
Да, трудно ни е. Да, има дни когато губим надежда и ни се иска да зарежем всяко лечение. Яд ни е, че за повечето хора нещата се случват естествено, а за нас е измислен специален глагол – бебеправене. Но погледите на жалост, сякаш някой е умрял, също не помагат. Борим се. Доколкото можем. Не ни съжалявайте.
Съмнения
Особено неприятно е да споделиш на някого къде и при кого се лекуваш и да чуеш: „Там ли бе? Да знаеш колко лоши неща съм чувала/чела за този – колежката на чичото на бълдъза ми си загуби не само яйчниците и тръбите заради този доктор, но и далака, петата на левия крак и 87 мигли.“
Така или иначе намирането на добър специалист по репродуктивна медиците е трудно. Не ни карайте да се съмняваме в избора си. За нас е важно да имаме доверие в лекаря. Не рушете това доверие.
Пожелания
Като цяло не са лоши, но някак си е много дразнещо когато честитиш рожден ден, годишнина, бебе, имен ден, нова кола или Ханука, да ти пожелаят: „Айде, дано и вие скоро си имате бебе.“ Когато ви честитим нещо, просто благодарете и това е.
Скъпи хора, думите и действията ви имат много голяма сила. Дори и да сте добронамерени, помислете преди да кажете или направите нещо. Не ни питайте. Не ни сравнявайте. Не ни разказвайте истории. Не ни съветвайте. Не ни съжалявайте. Не ни карайте да се съмняваме. Не ни пожелавайте. Бъдете тактични. Състрадавайте без да ни поучавате. Не омаловажавайте болката ни.
Ако не умеете да съчувствате, просто ни оставете на мира. (Или ни дайте няколко хиляди лева... Знаете ли колко струва лечението на стерилитет в България?!)
И така, искате да имате второ дете, обаче... ОБАЧЕ нещо все не успявате да се захванете за работа. Или сте уморени, или дете номер 1 крещи, или имате някаква друга по-важна работа, като да качвате снимки във Фейсбук. В чудесния блог The Ugly Volvo намерихме най-смешното и точно обяснение на процеса на правене на второ дете. И така, внимание, екшън, започваме да правим ВТОРО ДЕТЕ!
*************************
Сцена: Опит за второ дете
Кадър: 1
Режисьорски бележки: Така, и двамата сте супер развълнувани от идеята да опитате за второ дете. Може ли да видя див ентусиазъм? Перфектно! Екшън!
Oпит №1
Мъж: „Здравей! Ама не изглеждаш ли просто невероятно тази вечер!? Би ли желала да се присъединиш към мен в будоара, където да сътворим второ дете?“
Жена: „Благодаря за комплимента! За жалост, съм отрудена след 8-часов работен ден, към които добавих още 2 часа забавляване на малкото дете, докато вадех чиниите от миялната машина. Това иде да рече, че не съм в настроение за сътворяване на каквото и да е тази вечер. Иначе, благодаря за въпроса!“
Край на сцената
Сцена: Опит за второ дете
Кадър: 2
Режисьорски бележки: Днес е бил спокоен ден, затова мислите ли, че можете да опитате довечера? Поне да опитате? Искам да видя комбинация от леко неспокойство и решителност. Екшън!
Опит №2
Мъж: „Ето ни и нас, лежим голи в леглото, разполагаме с цели 30 минути спокойствие! Дали би желала да създадем второ дете сега?
Жена: Изкушаващо предложение, още повече, че след 4-минутния акт на зачеване на второ дете, ще ми останат цели 26 минути свободно време!
Мъж: Колко чудесно! Всички ще са доволни!
С жената в обятията си, двамата се хвърлят под завивките. Чува се ясен мощен звук КВИИИИИИК, жената протяга ръга и изважда под себе си гуменият Жираф Мими. Мъжът прави жалък втори опит да целуне жената. Жената се претъркулва през леглото, но в този миг се чува аналогова мелодийка и роботизиран глас казва: „Рече Рачо капитана, да преплува океана, с параход, ...с параход!“
Жена: „Извинявай, но вече не съм в настроение за зачеване на каквото и да е второ с теб.“
Мъж: „Кофти ми е, но те разбирам.“
Роботизиран глас на електронна играчка: „Тръгна Рачо, с триста раци, с триста опитни моряци.“
Край на сцената
Сцена: Опит за второ дете
Кадър: 3
Режисьорски бележки: Хайде да се опитаме да го заснемем този кадър най-накрая! Искам и двамата да изглеждате умерено ентусиазирани, но и напълно готови да зарежете идеята по всяко време.
Опит №3
Жена: „Късметлия си ти! Не само, че съм в настроение за правене на второ дете с теб тази вечер, но и почистих спалнята от всички детски играчки!“
Мъж: “Нямам търпение да си направим второ дете довечера!” (Целува с любов шията на жената)
Жена: „И аз нямам търпение...Довеч...“
Мъж: „КАКВО Е ТОВА НА ВРАТА ТИ?“
Жена: „Не знам! Какво е това, какво ми има? Какво имам на врата!??!?!“
Мъж: „О. Боже. Мой. Това е ако! ТОВА Е ДЕТСКО АКО! Имаш детско ако на врата, а сега е в устата ми! Боже мой! Майко Мила! Мамка му и ако! Как и защо имаш ако на врата! Мамка му и аканата история!!!! !№%*@)%Ш§!@№!§)%*$№(!_!)!!!!!“
Жена: „Моля те, върни се веднага тука! Моля ти се, де! Ела тука да ми помогнеш да го махна! Моля ти се! Къде си? Връщай се тука!“
Мъж: „В УСТАТА МИ!!!!!“
Край на сцената
Сцена: Опит за второ дете
Кадър: 4
Режисьорски бележки: Сега искам да ми покажате как размишлявате отново над всички причини да решите, че искате второ дете. Екшън!
Опит №4
Жена: „Още е рано, а и детето заспа. Искаш ли случайно да...“
Мъж: „Финалът на „Игра на тронове“ започва след седем минути.“
Жена: “ГОСПОДИ, НАПЪЛНО ЗАБРАВИХ! Отивам да взема чипс и веднага се връщам!!!”
Край на сцената
Сцена: Опит за второ дете
Кадър: 5
Режисьорски бележки: Да опитаме с романтична приглушена светлина? Може би това ще помогне... Екшън!
Опит №5
Мъж: „Свърши финалният епизод на „Игра на тронове“, а детето спи, искаш ли да правим второ дете, например, сега?“
Жена: (Връчва му някакви декларации) „С удоволствие, обаче днес разбрах, че крайният срок за подаване на данъчна декларация изтича утре и като гледам, май не можем да си позволим финансово дори и първото дете...“
Мъж: „Едва ли е чак толкова зле. Дай да поглед...“
Следва дълга, драматична тишина.
Мъж: (дълбока въздишка)
Жена: (мълчи)
Мъж: „Ами. Добре.“
Жена: „Идеи?“
Мъж: „Може ли да го храним по-рядко? Дали може да го оставим на вашите за месец-два поне?“
Край на сцената
Сцена: Опит за второ дете
Кадър: 6
Режисьорски бележки: Значи, това е истината! И двамата сте в настроение, готови сте и нищо няма да ви спре да го направите! Екшън!
Опит №6
Жена: „Настроила съм се да скоча направо в леглото и да поработя по създаването на каквото и да е второ с теб!“
Мъж: „Цял ден си мечтая за правенето на второ дете с теб!“
Жена: „Ами хайде де! Отдавна го чакахме този момент!“
Дете #1: (Изведнъж се събужда) Мааамо. МААаааааамоооо. Мамомамомамомамо. МАМО! МААААМО! МАМАМАМАМАМАМАММААММАМАААМООООООО! (Разревава се така, все едно светът ще свърши след десет минути и крещи, докато и двамата му родители не са пред нервен срив или развод.)
Край на сцената
Сцена: Опит за второ дете
Кадър: 7
Режисьорски бележки: Окей, нещо все пак успя да им попречи, но това беше еднократен инцидент! Вече сериозно! Сега или никога! Да го направим! Екшън!
Опит №7
Жена: „Настроила съм се много да скоча направо в леглото и да поработя по създаването на каквото и да е второ с теб!“
Мъж: „Цял ден си мечтая за правенето на второ дете с теб!“
Жена: „И дете #1 е при нашите!“
Мъж: „Значи днес е денят! Този ден отдавна го чакаме!“
Женско тяло: „Приятно прекарване, милички! Няма да зачевам в следващите две седмици!“
Край на сцената
Сцена: Опит за второ дете
Кадър: 8
Режисьорски бележки: Ама хайде по-сериозно де. Ще го правим ли това или не. Екшън!
Опит №8
Мъж: „Много си красива тази вечер.“
Жена: „Аааа не. Без такива.“
Мъж: „Без какви? Какво има?“
Жена: „Нищо!“
Мъж: „Какво съм направил?!“
Жена: „Нищо!!! Всичко е наред!!!!“
*Миналата седмица мъжът обеща да купи таблетки за миялната, но забрави. Жената, след като чака почти цяла седмица, отиде до магазина и купи таблетки преди два дни. Мъжът още дори не е забелязал, нито си спомня, че е трябвало да купи таблетки.
Край на сцената
Сцена: Опит за второ дете
Кадър: 9
Режисьорски бележки: Май се отказахте, а? Само с едно дете ви е окей, нали? Екшън!
Опит №9
Мъж: „Тази вечер ми се струва някак подхояща за правене на второ дете, но ти май предпочиташ компанията на Фейсбука си...“
Жена: (втренчена в телефона си): „Хей, извинявай, тъкмо публикувах снимка, на която се вижда каква нереална идилия е да имаш деца и искам да видя как ще реагират приятелите ми.“
Мъж: „Значи ние двамата мож...“
Жена: „Единайсет лайка за десет минути!“
Мъж: „Ти сега нали не си в цик...“
Жена: „Седемнайсе лайка!“
Край на сцената
Сцена: Опит за второ дете
Кадър: 10
Режисьорски бележки: Да, разбирам, че малко сте уморени от опитите досега, но хайде един последен опит да направим! Пък каквото сабя покаже! Екшън!
Опит №10
Жена: „Довечера. Довечера се хващаме на работа с тебе и правим второ дете.“
Мъж: (Страстно целува врата на жената, след като щателно е прегледал за следи от ако)
Мъжът и жената се целуват страстно и после правят онова нещо, което понякога причинява поколение. Няма да влизаме в подробности, защото в интерет са документирани много филми по темата. Мъжът и жената приключват с това занимание и лежат един до друг в леглото.
Мъж: „Така. Да видим дали свършихме работа. Ти добре ли си? Изглеждаш малко изнервена.“
Жена: (Поглежда мъжа малко изкосо)
Мъж: „Изнервяш се, че може да не е станало?“
Жената мълчи.
Мъж: „Изнервяш се, че може да Е станало?“
Жената мълчи.
Мъж: „Хем си щастлива, че може да е станало, хем те е страх, че няма да се справим с второ дете и същевременно направо си ужасена, че създаваме второ дете в тоя отвратителен свят?“
Жена: „А ти не си ли?“
Мъж: „Абсолютно! Само исках да знам дали и ти си така.“
Жена: „А, добре тогава. Ами да, ужасена съм и ме е шубе.“
Седят мълчаливо за известно време.
Мъж: „Поне е приятно да има с кого да си мълчиш от ужас.“
Жена: „Да.“
Мъж: „Дай да видя снимката, която публикува вчера.“
Жена: „Ето.“ (Отваря Фейсбук на телефона си.) „51 лайка! Ето тази от снощи, а ако кликнеш на стрелките, ще видиш и другите, които публикувах по-рано.“
Мъжът и жената седят, облегнати на таблата на леглото, и цъкат снимки на телефона на жената. Връщат времето назад в снимките на първото им дете и стигат накрая до снимките му като бебе и новородено. Разглеждат снимките след раждането, продължават назад към тези от бременността, на големия корем на жената, виждат първата снимка от ехографа и стигат до публикацията, с която обявяват, че жената е бременна. Продължават да кликат, докато снимките на семейството им са заменени от снимки на тях двамата – в бар, на купон и на къмпинг с приятели. Има и снимки от сватбата им. Има цял албум от пътуването им до Мексико, както и снимка с официално облекло за служебно събитие, и друга, на която са допрели бузи в будка за моментни снимки.
Мъж: „Обичам те. Страхотна си.“
Жена: „И аз те обичам. Нали знаеш, че това с второто дете ще е много сложно.“
Мъж: „Знам, да.“
Жена: „На моменти сигурно ще искаме да се избием.“
Мъж: „Сто процента. И двамата ще даваме 100% от себе си и тайно ще си мислим, че другият не влага повече от 70%. И през цялото време ще сме изтощени и изнервени.“
Жена: „Уф, абсолютно си прав.“
Мъж: „Сигурна ли си, че искаш да го направим?“
Жена: „Колкото и да е странно, да, искам.“
Мъж: „Аз също. Знам, че звучи налудничаво, защото няма 9 часа още, но дали не ти се иска да оставим всичко да чака до утре и просто да си легнем?“
Жена: „Откакто ме попита дали ще се омъжа за теб, не съм казвала „да“ с такъв ентусиазъм.“
Те се целуват и лягат един до друг в леглото, с тревога и надежда за бъдещето и най-вече, напълно изтощени. Само след 5 минути и двамата вече хъркат.
Край на сцената
