Майките поемат основната тежест за здравословното развитие на детето – от бременността до тийнейджърските години, пише в статия за CNN авторката Кристън Роджърс. Но мащабно ново изследване допълва нарастващия брой доказателства, че и бащите носят отговорност за физическото, емоционалното и когнитивното развитие на децата.

Психическото страдание при бащите е донякъде свързано с незадоволително развитие на децата, включително когнитивно, социално-емоционално, езиково и физическо, според проучване, публикувано в JAMA Pediatrics. Изследователите определят психическото страдание като симптом или диагноза на депресия, тревожност, комбинация от двете или стрес. Заключенията важат особено силно в перинаталния период – от зачеването до две години след раждането.

Според изследването през този период развиващият се плод, а след това бебето и малкото дете са особено чувствителни към всякакво психическо напрежение, което изпитват родителите, особено майката.

Мъже в риск

„Мъжете са изложени на риск от повишено психическо напрежение по време на прехода към бащинство, като разпространението на клинична депресия сред тях в перинаталния период достига до 8%, на тревожност – 11%, а на повишен стрес – между 6% и 9%“, пишат авторите на изследването.

„Това е най-мащабният глобален прочит до момента на връзката между психичното здраве на бащите в перинаталния период и развитието на децата им“, казва д-р Делис Хътчинсън, която е старши автор на проучването и доцент в Центъра за изследване на продължителността на живота SEED към университета „Дийкин“ в Австралия.

„Онова, което се открои в резултатите, беше поразителната последователност в наблюдаваните тенденции“, добавя Хътчинсън. „Това подчертава колко е важно да подкрепяме бащите, ако искаме да постигнем по-добри резултати за семействата.“

Въпреки че и предишни проучвания са свързвали лошото психично здраве на бащите с потенциални вреди за развитието на децата им, резултатите са били ограничени поради броя на изследваните форми на развитие, както и заради нивото на убедителност на самите резултатите.

Освен че разширяват проучването отвъд отношенията майка – дете, авторите са се стремили да запълнят научните липси от предишните изследвания. Те са анализирали връзките между депресията, тревожността или стреса на бащите и шест типа развитие при децата: социално-емоционално, адаптивно, когнитивно, езиково, физическо и двигателно – от раждането до 18-годишна възраст.

Факторите за социално-емоционално развитие

включват способността на детето да изгражда позитивни взаимоотношения с връстници, да действа по начини, които са от полза за другите, да развива здравословна привързаност, да се успокоява само́ и да има уравновесен характер. Адаптивността се отнася до способността на детето да реагира на промени и да се справя с всекидневните нужди. Когнитивното развитие включва колко добре функционират изпълнителските умения на детето, както и способността му да взема решения, паметтаа, вниманието, ученето, коефициента на интелигентност и резултатите в училище.

Факторите за физическо развитие включват преждевременно раждане, растеж по време на бременността, както и височина, тегло, изоставане в растежа, коремни болки и здравословен сън в детството. Двигателното развитие се отнася до фината моторика, която включва използването на малки мускули за действия като писане или закопчаване на копчета, и до общата моторика, която включва използването на по-големи мускули за движения като махане с ръка, ходене или дъвчене.

Доказателства за здравето на бащите

Изводите произтичат от 84 предходни изследвания, обхващащи хиляди двойки баща – дете. Всички проучвания са проследявали участниците във времето, като психическото напрежение е измервано от бременността до две години след раждането, посочва Хътчинсън. Авторите на проучването са изключили данни от изследвания с бащи, които страдат от заболяване, приемат лекарства или употребяват алкохол или наркотици.

Изследването не открива доказателства за връзка между психическото напрежение при бащите и адаптивното или двигателното развитие. Но са установени незначителни до слаби връзки с останалите аспекти на развитието, включително социално-емоционално, когнитивно, езиково и физическо съзряване. Най-силно изразените въздействия се наблюдават в ранното детство, в бебешкия период и после в средната детска възраст (между 6 и 12 години).

Влиянието обикновено е по-силно при психическо напрежение след раждането, отколкото преди зачеването, „което подсказва, че психичното състояние на бащата може да оказва по-пряко влияние върху развитието на детето след раждането“, отбелязват авторите. Психическото напрежение при бащата може да повлияе на неговата чувствителност и отзивчивост в общуването с детето и да наруши усещането му за сигурност, казва Хътчинсън.

Според няколко независими експерти от детска болница в Чикаго бащите прекарват повече време от всякога в грижи за децата и все по-често се признава значимата им роля за здравето и благополучието на семейството.

Резултатите потвърждават значението на подкрепящото родителство за благополучието на децата, казва д-р Арва Насир, професор по педиатрия в Медицинския център на Университета на Небраска. „Изследванията за ролята, която бащите играят в живота на децата си, са важни“, добавя тя. „Надявам се бъдещите изследвания да изяснят всички важни и чудесни начини, по които бащите могат да обогатяват и подкрепят здравето и развитието на своите деца.“

Грижа за доброто състояние на бащите

Проучването подчертава колко са важни оценката и грижата за благосъстоянието и на двамата родители, посочват експерти.

„Подкрепата на благосъстоянието на семействата трябва да бъде национален приоритет. Но за да получат помощ, бащите трябва да поставят темата на дневен ред и откровено да отговарят на въпроси, свързани с психичното здраве“, казва д-р Насир.

„Важно е бащите да са наясно, че преходът към родителство може да е пълен с предизвикателства и че в него се преживяват възходи и спадове“, добавя Хътчинсън.

Навременното търсене на подкрепа може да окаже влияние, казва още тя, като подчертава, че това е сила, а не слабост. Бащите могат да разговарят с общопрактикуващи лекари, терапевти или специалисти за психичното си здраве, казва Хътчинсън.

Дори ако децата ви са по-големи, никога не е късно да приоритизирате здравето си, допълва тя. Всяка възраст и всеки етап от развитието на детето са важни, не само един конкретен период.


Източник: CNN

Бащите (и осиновителите) да имат право на платен отпуск от два месеца до навършване на 8-годишна възраст на детето - това предвиждат промени в Кодекса на труда, които са публикувани за обществено обсъждане на сайта на социалното министерство, пише Дневник.

Отпускът ще се ползва наведнъж или на части.

Предложенията са съобразени с европейска директива от 2019 г., която регулира равновесието между професионалния и личния живот на родителите. Според сега действащото законодателство бащата има право единствено на 15 дни платен отпуск от датата на изписване на детето от болницата.

Той може да се възползва и от платения отпуск на майката (осиновителката), който тя може да му прехвърли след навършване на 6-месечна възраст на детето или след изтичане на 6 месеца от деня на предаване на детето за осиновяване.

В предложението за промяна е регламентирано, че правото на двумесечния платен отпуск от бащите (осиновителите) ще може да се ползва само ако бащата не е ползвал отпуск, прехвърлен му от майката (осиновителката) на детето.

За да получи отпуска, той трябва да уведоми работодателя си поне 10 дни предварително.

Обезщетението ще му се изплаща от Държавното обществено осигуряване, като тепърва предстои да се уточни размерът му. Работодателят може да му откаже правото на отпуск с мотивиран писмен отговор, пише също в мотивите към предложението за изменение на Кодекса на труда.

По сега действащото законодателство всеки от родителите има право на 6 месеца неплатен отпуск до навършване на 8-годишна възраст на детето, от които 5 месеца могат да бъдат прехвърляни на другия родител.

Проектът е публикуван за обществено обсъждане до 3 май 2022 г. Предвижда се промените да влязат в сила от 1 август.

“Таткото помага ли?” 

“А кой ти гледа децата, докато ти си на работа?”

“– Къде е детето?

 – С баща си.

 – Еее, браво.”

Тези коментари, подхвърляния и кратки, уж безобидни, разговори са всекидневие за повечето майки. Човек отначало може и да им се дразни, после свиква да им отговаря някак остроумно, за да се чувства поне малко комфортно, а накрая изобщо не им обръща внимание.

Само че те са показател, че все още обществено не сме съвсем свикнали с идеята, че детето е акционерно дружество между майката и бащата, в което всеки от тях има равен дял от по 50%. Грижите за децата не са приоритетно занимание за майките и някакво хоби за бащите. Защото в семейната двойка партньорите действат като екип.

Да не говорим, че това подценяване е доста обидно за мъжете, особено ако постоянно им се чудим могат ли да сменят един памперс или да приспят детето. В крайна сметка, всеки може всичко, защото децата са си наши и ги гледаме с любов и колкото сили имаме. 

И понеже ни се иска стереотипът майка-гледаща-сама-децата-вкъщи-и-баща-прибиращ-се-от-работа-с-мисъл-само-за-ракията-и-салатата, да е все по-рядко срещан (както и изглежда напоследък), споделяме с радост кампанията на фондация The People и People of Sofia. 

Тя свиква под знамената всички татковци за пример, за да разкаже, че и мъжете се грижат за децата си и го правят не по-зле от жените. С фотографски портрети и кратки истории Вихрен Георгиев от People of Sofia ще ни срещне с 10 мъже, които вие ще номинирате. Ние в Майко Мила ще ви споделим историите на трима от тях, за да цъкаме всички заедно с език какви добри мъже е раждала, ражда и ще ражда българска майка юнашка и как хубаво се грижат те за децата си, без да го приемат като геройство.

Затова от сърце ви призоваваме да ни издадете кои са татковците за пример във вашия живот, за да ги строим, преброим и да им се възхитим дружно. Пишете ни в коментар под този текст във Фейсбук или на maikomilabg@gmail.com кои са вашите хора и защо ги номинирате. 

А ето за вдъхновение чантата на един истински баща за пример. Неговият набор за оцеляване за гледане на дете включва нещо за ядене, нещо за сменяне и нещо за температура. (Ако искате, снимайте чантите/раниците и на мъжете, които номинирате, за да ни покажете нагледно що за баща е този човек.)


Кампанията е подкрепена от PokerStars Careers – един от големите технологични работодатели у нас, осмеляващ се да гледа на бащинството и майчинството по единствения възможен начин – човешки.

www.pokerstarscareers.com

Как изглеждат мъжете пред родилното? Ето това се пита Диляна Сакалиева малко преди да роди. То какво ли не му минава през главата на човек малко преди да роди, така че сигурно е нормално да става посред нощ и да се чуди какво ли правят мъжете, докато жените им раждат.


Какво е раждането, какви са емоциите, колко по десетобалната е болката, къде изобщо се намираме в тия часове ли, векове ли... Времето е условно, размито, часовникът е враг. Какво ли изживява тогава човешкото същество от мъжки пол, което чака пред родилното, макар да не знае къде се намира? 

То за жената е ясно. Няма какво да я коментираме тука, ще се оправи. Ама това крехко, чупливо и ранимо като сърна същество отвъд вратата какво да го правим? 

И така, някъде между осмо и девето ставане до WC между 2:00 и 2:35 през нощта, стената срещу мен (нали наляво се лежало) ми подсказа да групирам поведенческите модели на мъжете пред родилното. И ето какво "родих" преди моето раждане. 

Стресирана кошута

Представя си как жена му, крехката 40-килограмова някога Петя, на галено Фифи, тъне в кръв, обкована и разпната на петолъчка в коридора на родилно отделение за назидание на другите, дръзнали да раждат. 

След няколко потни минути в тези мисли, Кошутата припада сковано и категорично в йога поза и те това е. Събужда се, за да запишат юнака в първи клас.

Нетърпеливото 3-годишно

През 2 минути звъни на вратата и пита: "Какво стана? Роди ли се? Как е жената, да няма проблем?..."

На 12-то позвъняване изнервена сестра излиза и го облича в бяло, навира му калцуни, шапка, полива го с 12 литра дезинфектант, а оно си пита ли, пита...

Вкарва го при жена му и... тишина. Край с въпросите. Възедричката сестра го сгъва без грам съпротива и прибира в един гардероб, някога част от русенското обзавеждане на болничните стаи. Изваждат го за изписването. 

Аз съм над нещата

Седи си и цъка на телефона, чете си спортните новини, звъни да запази места в заведението да черпи довечера тайфата.

Излиза докторът, Аз-съм-над-нещата става бавно, още по-бавно се придвижва към него и поема списъка с необходими неща за майката и трите бебета. Следват секундите, в които Над-нещата осъзнава, че е баща на 3 бебета.

Скоростта оттам насетне се променя толкова бързо, че маската на доктора изхвърча през прозореца на 9-ия етаж, а Над-нещата е вече по стълбите надолу и успява да я хвана на излизане. После всичко се случва на забързан каданс до следващия ден, когато се оказва, че не неговата жена е родила тризнаци. 

Ами стават и грешки в бързината. 

Грижовното мече

Държи ръката на жена си от самото начало, бърше нежно потта от лицето ѝ, шепне ѝ (докато ушите ѝ още не са заглъхнали от напъни) колко много я обича, колко е красива, как се гордее с нея. 

Жената му набива супер бърза и силна глава, защото така да не ѝ е до романтични лиготии в момента. Грижовното мече е упоено до самия край на родилните мъки. 

Докторът

Акушер-гинеколозите също стават бащи, колкото и извратено да звучи. Деветте месеца от бременността на щастливката преминават основно в обучения, четене на анатомия на всичко живо от едноклетъчните насам, гледане на "Д-р Хаус", "Д-р Куин Лечителката" и "Анатомията на Грей".

При самото раждане родилката е толкова добре подготвена, че направо мре от скука. Моли само за модно списание и ако не е нахално - някакъв филм с Том Круз. 

След раждането Докторът влиза при жена си и тя му дава най-подробно отчет, след което и двамата нямат ни най-малка представа какво ще го правят това отроче, понеже ни един от тях не е неонатолог.

След изписването Докторът записва паралелно: неонатология, педиатрия, детска психология и логопедия. В свободното си време обучава жена си. 

Днес в Майко Мила е Екатерина Панайотова, за да ни провокира да си кажем всичко, което мислим за бащите и за това как участват в живота ни. Затова днес сме Татко мили! Ето как:


Понеже скоро четох една книга за бащите, а и през март отдадохме значимото на майките, реших, че ще е редно да споделим най-важното и за бащите, тати-тата и Татковците с главно Т.

Да отворим съзнанието си и да кажем какво са бащите, какво значат за нас, как се обръщаме към тях, за какво ги търсим, какво място заемат в живота ни. Без да отваряме интернет търсачката, за да намерим най-красивите думи, казани от някой друг за тях, без да търсим в тълковния речник думата и нейния етимологичен произход, ей така простичко със свои думи и от сърце.

Като чуя думата татко, в главата ми се подреждат куп картини коя от коя по-цветни и разнообразни, топли, щури и най-вече изпълнени с много смях и любов. По начина, по който аз го разбирам, Татковците са нещо такова: 

Ръцете, които ни придържат, докато се учим да ходим.

Очите океан, които ни гледат с най-искрената обич и най-изпълваща гордост при думата „Тате“.

Раменете, върху които се катерим, за да видим света отвисоко, когато сме три,  и главата, върху която се качваме без пощада десетина години по-късно.

Голямото дете, което е готово да лудува с теб дори след дълъг работен ден. Да се търкаляте заедно по килима, да го ползваш за стълба, кран, люлка, приказен герой, конче, куче и други животински видове и предмети от първа необходимост.

Стената, на която можем да се опрем винаги, но и в която се блъскаме с ярост и сила, търсейки себе си и себеутвърждане на личността.

Този, с когото решихте най-трудните задачи по математика и който със завидно търпение обясняваше всяка формула по 10 пъти, строеж на права към точка, околна повърхнина на правоъгълен паралелепипед и други екзотики от геометрията.

Този, който ни сипва първата чаша бира, ей така, да пробваме, и по-късно ни дава първите уроци по кормуване.

Мъжкото сърце, което ни обича независимо колко сме капризни, недоволни, понякога груби и несправедливо жестоки, и което ни утешава, когато друго сърце е оставило горчив привкус.

Отговорът, който татко има на почти всички въпроси от „Защо небето е синьо, защо светят светулките, ама защо, защо не мога да скачам в локвите?“ до тежките питанки, които сме се осмелили да му поднесем и на които все пак дава отговор, предлага решение и съвет или просто те прегръща силно, за да покаже, че разбира, но не може да ти помогне.

Отговорността, която носи с гордост, логиката и рационалното, които търси, защитава и се опитва да ни вмени като нещо фундаментално за формирането и съзряването ни.

Този, на когото ви беше най-трудно да кажете, че сте готова да се омъжите за момчето с рошавата коса и обиците по ушите, който дори не е ходил войник. Не от страх, а от страхопочитание, от уважение и с известна доза неудобство, но и с много надежда, че той разбира и приема избора ви и знае, че никой никога няма да го измести от сърцето ви.

Мостът през времето, който пази миналото ни, остава в настоящето, за да ни държи здраво стъпили на земята и да разказва на бъдещето ни приказни истории за света от едно време.

Такива са Татковците. Те са най-малко всичко това по-горе и още много, много други образи за всяко дете.

Казват, че докато родителите ни са живи, все още се чувстваме деца независимо от възрастта – потвърждавам и напълно споделям това усещане.

И не! Бащите не си отиват! Те са тук – в нас, в семействата ни, в домовете ни, в децата ни, в името на дъщеря ми и в очите на сина ми. И остават завинаги.

Според ново проучване децата, които играят активно с бащите си, от много ранна възраст могат по-лесно да контролират поведението и емоциите си, пише The Guardian. Това има благоприятно влияние, когато порастват и тръгват на училище.

Изследването, проведено от Факултета по образование на университета в Кембридж и фондация LEGO, се фокусира върху деца от 0 до 3 г. и начина, по който играят с тях майките и бащите им, изследвайки как това засяга детското развитие.

Макар игрите на двамата родители да си приличат, се оказва, че бащите инициират повече гъделичкане, гонене, носене на конче, което според учените помага на децата да контролират чувствата си.

Данните, на които се основава изследването, са събрани от 78 други проучвания, провеждани между 1977 г. и 2017 г. в САЩ и в Европа, и сочат абсолютно твърда връзка между играта баща-дете и детската способност по-късно да властва над емоциите си.

Изследователите установили, че в голяма част от случаите повечето бащи играят с децата си всеки ден, но дори и с най-мъничките деца игрите им са по-физически, а с по-големите вече са и доста по-"момчешки".

Децата, прекарали достатъчно време в игра с бащите си, в по-малка степен са проявявали състояние като хиперактивност, емоционални или поведенчески затруднения. Освен това успешно контролират агресията си и много по-рядко се нахвърлят върху други деца по време на училищни спречквания.

Пол Рамчандани, професор в Кембридж и един от авторите на изследването, казва: "Физическата игра създава весели, вълнуващи ситуации, в които децата трябва да упражняват самоконтрол. Може да ти се наложи да контролираш силата си, да се научиш кога нещата са отишли прекалено далеч или може баща ти, без да иска да те настъпи по пръста и това да те ядоса. Това е защитена среда, в която децата може да практикуват своя отговор на подобни ситуации. Ако реагират грешно, може и да им се скарат, но не е краят на света и следващия път вече ще знаят, че трябва да се държат различно."

Не трябва да се смята, че децата, които живеят само с майките си, търпят вреда в това отношение, защото всяка игра в ранните години е от особена важност за когнитивното и социо-емоционалното развитие на децата, казват учените.

"Едно от нещата, които потвърждава и изтъква изследването ни, е, че децата трябва да имат достъп до всякакви игри, и майките също могат да осигурят по-физически занимания", казва Рамчандани.

Изглежда, че майките са се занимавали повече с децата и са вършели повече от домашните задължения по време на карантината, сочи ново проучване, цитирано от BBC. В него се казва, че в домакинствата, в които има двама работещи родители, жените са вършели повечето домашни задължения и са отделяли повече време за децата.

Институтът за икономически изследвания и Лондонският университетски колеж са интервюирали 3500 семейства. Изследователите установили, че майките можели да работят едва един час, без да ги прекъсват, в сравнение с бащите, които работели необезпокоявано средно по 3 часа.

"Майките вършат повече неща вкъщи и се занимават повече с децата, отколкото бащите, при едни и същи работни ангажименти", казва Луси Крафтман, икономист изследовател в Института. Тя добавя, че това важи и за семейства, в които двамата родители работят, и за такива, в които и двамата са в отпуск или са освободени от работа.

"Единствените домакинства, в които майките и бащите споделят задълженията и грижите по децата по равно, са тези с баща, освободен от работа и все още работеща майка", казва тя.

"Майките в тези домакинства обаче, работят средно по 5 часа на ден, в добавка към същото количество домашна работа като партньора им."

Пола Шеридан (коуч, собственичка на компанията Unwrapping Potential) работи с жени професионалисти и казва, че "почти навсякъде" нейните клиентки са тези, които планират менюто вкъщи, правят графиците и се занимават с материалите за обучение на децата заедно с още десетки други задачи.

"В момента аз докарвам парите вкъщи и в същото време съм човекът, който спира да работи, за да приготви обяд и вечеря, защото той изобщо няма да се сети", ѝ споделила нейна клиентка.

Друга ѝ казала: "Мъжът ми е в отпуск и въпреки това работните ми обаждания винаги са прекъсвани от децата, задаващи въпроси, докато татко си гледа Нетфликс."

Шеридан смята, че различният подход към домакинските задължения и отговорностите по децата трябва да започне още по време на майчинството. Само 2% от младите майки и бащи споделят възможността да си вземат отпуск за гледане на дете. И това поставя жената начело в създаването на рутина и в ученето как да бъде родител – обикновено на принципа проба-грешка, казва тя.

Да си родител включва редица неща – да си осигурил храна на масата, да сготвиш, да се грижиш за децата. И с порастването им вече започваш да се занимаваш и с други задължения – трябва да следиш извънкласните им дейности и да си сигурен, че ще отидат на рождените дни на приятелите си с най-подходящия подарък.

"Изобщо не говорим за мъже срещу жени", казва Шеридан. "Партньорът в повечето случаи няма и идея, че всички тези неща се случват, защото никога не му се е налагало да ги прави."

Майките продължават да са тези, които организират времето на децата и докато са в локдаун или карантина, добавя тя. И в резултат на това те работят необезпокоявани едва една трета от времето, в което работят спокойно мъжете, докладват от Института за икономически изследвания и Лондонския университетски колеж.

Преди карантината майките са работели необезпокоявано около 60% от време, в което работят бащите.

"Рискът е в това локдаунът да доведе до още по-голяма разлика в заплащането между половете", отбелязва Алисън Андрю от Института. Но пък колежката ѝ Соня Крутикова посочва лъч надежда, че карантината и работата от вкъщи могат да доведат до по-балансирано разпределяне на задълженията вкъщи.

"Средностатистически в момента бащите са удвоили часовете, в които се грижат за децата, в сравнение с времето преди кризата", казва тя. "Това може да доведе до известни промени в поведението на бащите, на майките, на децата и на работодателите, що се отнася до ролята на мъжете в семейството."

Да си баща също е биологичен феномен, казва Д-р Анна Мейчин, антрополог и автор на книгата “The Life of Dad: The Making of the Modern Father”, в статия за Ню Йорк Таймс.

Като антрополог, изучаващ бащинството в Оксфордския университет, се сблъсквам с едно широко разпространено и дълбоко вкоренено вярване: тъй като телата на мъжете не претърпяват биологични промени, свързани с бременността, раждането и кърменето, те не са толкова биологично и психологически „подготвени” за грижите, които изисква бебето, колкото са жените.

В резултат на това те се чувстват по-малко уверени и поставят под въпрос своите родителски възможности: Ще бъдат ли „добри” родители? Ще успеят ли да се свържат с бебетата си? Как ще знаят какво да правят?

Личният ми и професионален опит обаче показва, че не е вярна идеята, че бащите са биологично „по-малко подготвени“ за ролята на родители. Тази роля, или поне по-голяма част от нея, всъщност не е инстинктивна за никого. (Спомням си онези първи стръмни дни на майчинството - да науча какво означава плаченето на моето бебе, да овладея бързата смяна на пелените и да жонглирам с огромното количество багаж, необходим за едно излизане в парка.)

И докато биологичните промени, през които минават бащите, не са толкова добре разбрани, нито имат драматична външна проява, както при майките, учените вече започват да откриват, че и жените, и мъжете претърпяват хормонални и мозъчни промени, които съпътстват ключовия преход към родителството.

По същество, да си баща също е биологичен феномен. Вземете тестостеронa, например, който играе важна роля в развитието на мъжката плодовитост, както и в привличането на партньорки (според някои проучвания, мъжете с по-високи нива на тестостерон са по-привлекателни за жените). В петгодишно изследване, публикувано през 2011 г., д-р Лий Гетлър, американски антрополог, проследява група от 624 филипински мъже между 21 и 26 години, които нямат деца. Докато всички мъже в изследването са имали нормални, свързани с възрастта спадове в тестостерона, 465 от тях, които са станали татковци през този 5-годишен период, са имали по-значителен спад (средно 34%) от тези, които са останали необвързани или женени, но без деца.

В световен мащаб проучване след проучване, включително моите непубликувани открития в Обединеното кралство, отчитат подобни резултати, отбелязвайки, че спадът на тестостерона може да се случи точно преди и точно след раждането на първото дете на мъжа. И докато не е ясно какво точно подтиква този спад, д-р Гетлър каза, че неговите собствени предварителни резултати подсказват, че колкото по-драматичен е спадът, толкова по-голям е ефектът върху поведението на мъжа. "Открихме, че ако новите бащи са имали по-нисък тестостерон в деня след раждането на децата си, те са полагали повече грижи за тях и са извършвали повече домакински дейности месеци по-късно."

Докато новините за спада на тестостерона често се посрещат с негативни реакции - да избереш да се посветиш на бащинството е да избереш емаскулацията, смятат доста мъже - някои изследвания предполагат, че колкото по-ниско е нивото тестостеронът, толкова по-вероятно е освобождаването на хормоните окситоцин и допамин при взаимодействие с детето. Следователно грижата за вашето дете създава не само силна връзка, но и неврохимична награда, предизвикваща чувства на щастие, удовлетворение и топлина.

Родителството променя и мозъка на мъжа. През 2014 г. Пилйонг Ким, доктор по невронауки в Университета в Денвър, изследва чрез Магнитно-резонансната томография 16 нови татковци: веднъж между първите 2 до 4 седмици от живота на бебето и отново между 12-ата и 16-ата седмица. Във втория период на изследването д-р Ким открива промени (близки до тези, наблюдавани по-рано при майките) в областите на мозъка, свързани с привързаността, грижата, съпричастността и способността да се интерпретира и реагира адекватно на поведението на бебето. Той вярва, че тези промени при мъжете отразяват увеличаването на уменията, свързани с родителските грижи.

Но въпреки че и при майките, и при бащите се наблюдава активиране в областите на мозъка, отговарящи за емпатията и разбирането на емоционалното състояние на детето и поведенческите му намерения, проучване на невролози от университета в Bar-Ilan в Израел от 2012 г. уточнява, че все пак има разлики в тази активация, в зависимост от пола.

При майките най-активни са областите, свързани с грижата, храненето и бързото откриване на рискове за бебето. При татковците, най-силно се променят областите, свързани с когнитивни функции като планиране и решаване на проблеми.

В крайна сметка, доктор Шир Ацил, психолог в The Hebrew University of Jerusalem и водещ автор на изследването, вярва, че мозъците на татковците също се адаптират, макар и по различен начин, към новата ситуация, за да осигурят силната им връзка с бебета, въпреки че не са ги родили. Това означава, че и майките, и бащите са готови да „демонстрират сходни нива на родителска мотивация и нагласа”, казва д-р Ацил.

И все пак, някои клишета остават валидни. Например това, децата тичат към майката за прегръдка, когато са наранени, а бащата е "по-забавният“ родител. Има доказателства, че майките и бащите получават различни неврохимични „награди” при определени родителски поведения, на което се дължат и стереотипите като горе споменатия.

Д-р Рут Фелдман, доктор по социални и невронауки, публикува през 2010 г. проучване сред 112 майки и бащи, което установява, че при жените най-високите нива на окситоцин се наблюдават, докато те кърмят и обгрижват децата си. При мъжете това се случва по време на "груба" игра с децата - като боричкане.

Тъй като мозъците на малките деца изглежда имитират същите нива на окситоцин като при техните родители, това означава, че ще получат подобен "взрив" на "хормона на любовта", когато са обгрижвани от майка си и когато играят с баща си. Това е от решаващо значение за тяхното развитие, защото играта не само засилва връзката между бащата и детето, но има ключова роля в социалното развитие на детето.

Има, разбира се, много въпроси, които все още изискват отговор в сравнително новата област биология на бащинството. След 10-годишни проучвания сега трябва да затвърдим нашите открития при по-големи и по-разнообразни групи. Но винаги когато имам шанс, казвам на новите бащи, че еволюцията ги е подготвила за родители, точно както е подготвила жените.


Още:

Независимо дали работим в офис или от вкъщи, или пък просто работим вкъщи, вършейки целия домакински труд на света, има едно нещо, което свързва родителите - и това е способността да се смеем на безумните ситуации, през които минаваме всеки ден, благодарение на наличието на деца. Ето какво разбрахме за живота на работещите майки и бащи от туитовете през изтеклата седмица:

1 -- Като родител на 5-годишно момче, мога да се обърна по име към всички дракони вкъщи, но не и към поне един от колегите ми в офиса.
@PinkCamoTO


2 -- Аз {опитвайки се да се измъкна за обяд в натоварен работен ден} срещу живота {в мига в, който се измъквам, получавам обаждане от училище, за да прибера болното си дете}.
@LetMeStart


3 -- Господи, най-после е петък!!

Шегувам се, аз съм родител. Петъците не означават абсолютно нищо за мен.
@runner_mom2


4 -- Ако закъснеете и не направите вечерята на децата си навреме, те ще изядат всички зеленолистни и зърнени култури в нея.

Това е наука.
@ sarcasticmommy4


5 -- Интересно как моят 3-годишен син умело работи с Android операционната система, но не може да си обуе пантофките в детската градина (точно когато бързам най-много).
@TheCatWhisprer


6 -- Няма книга за родители, която да ви казва как да извадите кекс, набутан в порта на зарядното за iPad.
@simoncholland


7 -- {Започнете с лесните цели}:

3-годишен: Днес е страхотен ден!

Аз: И защо?

3-годишен: Не сложих блузата си наопаки!
@XplodingUnicorn


8 -- Професионално изкривяване: Понякога казвам на децата си „Браво!“ само когато наистина просто са свършили нещо полезно (а не търчат из къщата с торби на главата).
@Cheeseboy22


9 -- По-голямата част от това да си работещ родител е просто да казваш "ВЕДНАГА", вместо "побързай".
@KenJennings


10 -- Новата майка в моята работа е толкова сладка - все още е ентусиазирана и все още няма проблем с пиенето.
@ WorkingMom86


11 -- Когато някой ме попита какво е да си работеща майка, му показвам списанието, което мъкна от 6 месеца, защото, по дяволите, ще го прочета един ден.
@MommieKnwsFresh


12 -- Моята най-голяма родителска главоблъсканица: защо е толкова трудно да сложиш едно дете да спи, точно когато вече много му се спи.
@chrissyteigen


13 -- Родителството може да бъде изненадващо всеки ден, осъзнавайки колко много неща можеш да направиш, докато си в постоянно състояние на изтощение.
@daddydoinwork


14 -- Вечерната ми тренировка се състои в разходка из къщата 14 пъти, за да изключа всички лампи, които децата ми оставят с всяко минаване през стаите.
@AsgardianRose


15 -- Надявам се да научим предварително кога идва краят на света, за да спра да пускам перални, миялни и да събирам играчки от пода.
@HousewifeOfHell

Още:


За момичетата в тийнейджърска възраст има по-голям риск да развият психични заболявания, ако бащите им са преживели следродилна депресия, показва проучване, публикувано в списание JAMA Psychiatry, съобщава The Guardian.

Изследването, стартирало през 1991 г., обхваща над 3000 семейства в района на Бристол в Англия. То установява, че един на всеки 20 бащи е изпаднал в депресия в седмиците след раждането на детето му. Изследователите откриват връзка между мъжете с това състояние и техните дъщери, чиито депресивни състояния се отключват на 18-годишна възраст.

Този риск е валиден само за дъщерите, докато синовете не са засегнати, казват изследователите. Според тях една от възможните причини депресията на момичетата да е свързана с тази на татковците им са специфичните взаимоотношения между бащата и дъщерята, когато момичетата преминават през юношеството.

Констатациите биха могли да имат отражение върху редица свързани с умственото здраве услуги, които традиционно се фокусират върху идентифицирането и лечението на постнаталната депресия при майките, казват още авторите на прочуването.

Пол Рамчандани от университета в Кеймбридж казва: „Отдавна е ясно, че бащите също имат депресия в следродилния период. Новото в тази статия е, че успяхме да проследим младите хора от раждането им до 18-годишна възраст, когато те бяха интервюирани и така намерихме връзката между депресията при бащите и тази при дъщерите им на 18-годишна възраст."

Рамчандани добавя, че депресията при бащите е свързана с повишено ниво на стрес в цялото семейство и това е един от начините, по които децата могат да бъдат засегнати. "Резултатите от това проучване подчертават колко е важно да се следи и психичното състояние както на жените, така и на мъжете след раждането на детето им.", казва той

Марк Уилямс, основател на групата Fathers Reaching Out и участник в борбата с депресията при бащите, допълва: „Моята работа със семейства показва, че понякога само бащата е този, който страда в мълчание. За съжаление много малко мъже са насърчавани да обърнат внимание на психичното си здраве, след като сстанат родители."

Предишни изследвания на същите учени установяват, че постнаталната депресия при бащите е свързана с поведенчески и емоционални проблеми в тяхното детство на възраст от три и половина до седем. Изследователите смятат още, че именно бащинската депресия причинява конфликт между партньорите и предизвиква и депресията при майките.

До голяма степен обаче, следродилната депресия остава недиагностицирана при мъжете, което до голяма степен се дължи на популярното схващане, че основна причина за депресията при майките са хормоналните промени след раждането. "Това е грешно", казва Андрю Майерс, психолог, специалист по перинатално психично здраве в университета в Борнмут, цитиран от The Guardian. Първо, има доказателства, че нивата на тестостерон при мъжете намаляват, когато станат бащи. Второ, „следродилната депресия не е просто хормонална. Става дума за цяла поредица от фактори в психиката или историята на всеки индивид, които взаимодействат с всичко останало", казва той.

През 2016 г. изследване установява, че 8% от мъжете изпитват следродилна депресия. Но академичните среди миналата година установиха, че скрининговите инструменти за откриването ѝ при жените (скалата на Единбург) са по-малко надеждни, когато се прилагат на мъжете, което предполага, че реалната цифра е много по-висока. Елия Псоуни от университета в Лунд в Швеция, която ръководи това изследване, казва, че поне 22% от анкетираните мъже в проучването са имали следродилна депресия. В Обединеното кралство, проучване на National Childbirth Trust сред нови родители през 2015 г. установи, че около един на всеки трима бащи казва, че се тревожи за психичното си здраве.

Въпреки това следродилната депресия при бащите все още не е призната за състояние, което трябва да се лекува. Психолозите обаче смятат, че именно фокусът върху постнаталното здраве на мъжете ще помогне още повече за разширяването на разговора за следродилната депресия при жените, която на много места по света все още е табу.


Още по темата:

cross