Човешкото мляко е най-добрата и естествена храна за бебетата, като тя не само осигурява пълноценното хранене, но и допринася за здравето на бебето. И все пак по много причини не всички жени могат да кърмят бебетата си или пък не могат да произвеждат достатъчно мляко, за да отговорят на техните нужди.
От друга страна, някои майки произвеждат повече мляко, отколкото е необходимо за техните деца, и биха искали да дадат възможност и другите да се възползват от тази невероятна храна. Даряването на кърма е изключително благородно решение и много майки изпитват истинска радост и удовлетворение да го направят.
Понякога може да се практикува т.нар. кръстосано кърмене, при което бебетата на няколко майки получават кърма от различни жени или директно от гърда, или чрез изцеждане. В близкото минало у нашите майки и баби са практикували този тип кръстосано кърмене, като кърмещата чуждо дете жена е наричана „млечна майка”, а децата са "млечни братя/сестри".
По света дарената в банки кърма обикновено се използва за недоносените деца. Заради това изискванията за даряване и съхраняване са много строги. Излишно е да казваме, че е недопустимо донорът на кърма да е пушач и да употребява алкохол и наркотици и в същото време да предлагате кърмата си за недоносени деца.
Обръща се сериозно внимание и на прекарани вируси като хепатит и цитомегаловирус. Всички донори преминават тестове, а кърмата, която даряват в банката, преминава пастьоризация. Това е с цел максимална безопасност при евентуално неоткрити вируси в кърмата.
Кърма, която просто сте съхранили вие, няма да бъде приета в банка за донорска кърма. Трябва да преминете изследванията и да ползвате техните стерилни съдове и условия. Сложните процедури и изисквания често са причина майките да не искат да стават донори.
Вашето собствено мляко е уникално произведено от вас точно за развитието на вашето бебето и неговите нужди. Ако имате трудности с кърменето, а държите детето да се храни с кърма, потърсете донорска кърма, след като сте опитали всички варианти за увеличаване на собственото ви мляко.
Ако все пак липсата на майчино мляко е извън вашия контрол и стигнете до решението да получите мляко за бебето ви от друга жена, препоръчваме да потърсите възможно най-много информация, за да вземете напълно информирано решение. Освен това препоръчваме на всеки, който се интересува от получаване на донорска кърма за бебето, да обсъди възможностите с педиатъра на детето или да се свърже с банка за кърма.
Ако самата вие смятате, че имате допълнително мляко за даряване, обмислете внимателно тази идея, като отчитате вашия комфорт и този на вашето бебе. Бебето трябва да чувства комфортно с потока ви от мляко, а вие да се справяте спокойно без стрес с допълнителното изцеждане.
Бъдете много разумни и напълно сигурни, че нуждите на вашето дете са удовлетворени и че поддържането на свръхпредлагане на кърма с намерение да дарявате няма да ви създаде трудности.
Кърмещите жени, загубили бебе, също могат да обмислят даряването на кърма, като начин да се почете паметта бебето и същевременно да се подкрепят други семейства в нужда. Въпреки това даряването на мляко е много лично решение и за някои родители, които са загубили дете, рядко се стига до него.
Банките за кърма доставят мляко по лекарско предписание на бебета в отделенията за интензивно лечение за новородени, но могат да обслужват и амбулаторни пациенти, ако имат достатъчно мляко.
Потенциалните донори трябва да поддържат тясна комуникация с банката за мляко, за да докладват за промени в здравословното им състояние. Дареното мляко се пастьоризира и се проверява за бактерии, така че банката за кърма да може да осигури подходяща безопасност, разпределение и транспорт на млякото.
Поради сложното преминаване на мляко от донора до потребителя са създадени неформални мрежи за донорство на кърма – най-често майките се свързват в социални мрежи и форуми за споделяне на мляко.
Ако обмисляте неформално споделяне на мляко чрез подобна мрежа, препоръчваме ви да прочетете внимателно предлаганата информация и да сте сигурни, че предоставеното мляко е безопасно за бебето ви.
Най-важното е да се уверите, че кърмата се изцежда и съхранява при спазване на отлична хигиена и със спазени срокове за съхранение – торбичките с кърма са надписани и са били съхранявани правилно.
Майките, които даряват често са наясно каква информация ви трябва и ще ви я дадат – здравословно състояние, хранене, тютюнопушене и т.н. Много често такова даряване е свързано с финансов интерес, бъдете по-разумни и предпазливи от кого приемате и по какъв начин ви доставят кърмата. Кърма в пликчета, изпратена по куриер, не е достатъчно надеждна за употреба.
Може да пастьоризирате кърмата, след като я получите, или ако сте се изцедили и ще я дарявате.
За да пастьоризирате кърма, трябва да поставите 150 мл кърма в шише в съд с вода, както се приготвя храна на водна баня. Нивото на водата трябва да е над нивото на млякото. Поставяте да заври на котлона, като наблюдавате кога ще започне да ври с големи мехурчета.
Тогава дръпвате съдовете от котлона - вътре млякото трябва да се е загряло до 70°C, което е достатъчно, за да унищожи голяма част от вредните вируси и бактерии. След това е хубаво млякото да бъде използвано до 6 часа. Този метод не е перфектен, но запазва доста от качествата на кърмата.
Ако решите да дарите чрез неформална мрежа за споделяне на мляко, ще имате информация кои семейства получават вашата кърма и може да изберете да поддържате постоянна връзка с тях.
По този начин другото семейство получава сигурен източник на мляко, изпитан във времето, и майката има поглед как детето ѝ понася млякото, как се развива, наддава ли и радва ли се на добро здраве.
Даренията на кърма често са в помощ на здрави бебета на различна възраст, чиито майки не могат да произвеждат достатъчно мляко за децата си. Донорите може да сметнат за важно и приятно да знаят кой ще бъде получателят на млякото им.
Можете също така да изберете да споделите млякото си с член на семейството или приятел в нужда, като се уговорите помежду си за условията. Някои майки нямат нищо против да кърмят чуждото бебе директно, други искат да изцедят и предадат изцедено мляко.
Актът на изцеждане на мляко и прехвърлянето му в контейнери и торбички за съхранение винаги крие риск от замърсяване. Най-важните стъпки, които донорът може да предприеме, са миене на ръцете и помпеното оборудване, използване на подходящи мерки за краткосрочно и дългосрочно съхранение и безопасно транспортиране.
По принцип човешкото мляко съдържа антибактериални свойства, които помагат за предотвратяване на бактериално развитие след изцеждане, дори когато е оставено на стайна температура за няколко часа.
Известно е също, че чистотата на техниката за изцеждане на мляко влияе на безопасния период от време. Следователно млякото трябва да се охлажда възможно най-бързо след изцеждане, след което да се замразява в рамките на 24-48 часа при или под -20°C в подходящи контейнери, ако получателят на кърма няма да я получи в рамките на няколко часа.
Всеки метод за намаляване на замърсяването ще повлияе на качеството на дареното мляко. Като цяло пастьоризацията се счита за изключително ефективен метод за елиминиране на опасни патогени, като същевременно влияе възможно най-малко на качеството.
Ако сте получател на сурова кърма (т.е. то никога не е била термично обработена), можете да използвате метод за бързо нагряване - техниката за домашна пастьоризация, за да намалите бактериалното и вирусно замърсяване.
Доказано е, че замразяването на човешко мляко при -20°C в продължение на 20 дни намалява вирусното натоварване за цитомегаловирус до неоткриваеми нива. Важно е обаче млякото да се използва до около три месеца, тъй като хранителните и имунологичните свойства във времето се разграждат във фризера.
Прекрасната Маша Павлова, майка на три деца, е сред любимите ни автори със страхотни текстове като "Одрал ти е кожата!", "Три за щастие", "Ще мрънкам колкото си искам". Днес ѝ пишем още едно на сметката с великото ѝ наблюдение, че семейството и международното положение са си едно към едно. Кое не е така?
Знаете ли какво е общото между семейството и международната обстановка? – Всичко! Осъзнах го една сутрин, в която със събуждането си дадох сметка, че живея в своеобразен макет, политически симулатор.
Веднага ще обясня. Всичко започва с министерската делегация, която се прокрадва сутрин рано в спалнята с искания за сътрудничество в справянето с кризисната ситуация „Гладни сме“, за която причина е „Няма закуска.“
Аз, в ролята си на механизъм за подпомагане, точно този ден съм с изхарчени ресурси, затова се обръщам към Международната банка за сътрудничество, която спи до мен, с думите: „Хайде ти да станеш!“.
Банките, всички знаем, по принцип не са най-сговорчивите институции, но понякога дори и те склоняват. Така се случи и тази сутрин и кризата бе своевременно овладяна.
Вярвате или не, в семейството действат същите закони, които действат и на международната политическа сцена. Първо, силният има повече глас и обикновено надделява. Допускаме, че аз съм Австралия, а някое от децата – Нова Зеландия. Ако кажа, например „Хайде сега, сортирай си чорапите и ги прибери в чекмеджето, ако обичаш, на мама кивито!“, маорите, колкото и да протестират, гласът на аборигените се чува по-надалеч, все пак, и в крайна сметка ги поставя под своя зависимост. Или пък, ако да речем, Си Дзинпин казва „Измий си зъбите!“, а Тръмп отговаря с „Няма!“, рано или късно, по един или друг начин, чрез дипломация или насила, измити зъби ще има.
Като споменах дипломация, следва да спомена, че средното ни дете винаги играе ролята на упълномощен представител на Организацията на обединените детски стаи и бива използвано например в ситуации от рода „Мамо, може ли да отворим шкафа с бонбони?“ или „Искаме да гледаме още детско.“ Който си го може – може си го.
Друг закон, напълно валиден и в семейството, е „Съединението прави силата“. И ако няколко малки икономики се обединят и извикат хорово „Искаме на разходка!“, те могат да надделеят над силните на деня, които просто да свият рамене, да развеят платна и да насочат корабите си в посока парка.
Сега, допускаме, че няма кризи, всички държави си функционират, всяка си има своите собствени вътрешни проблеми за разрешаване, но на дипломатическата сцена не се случва нищо интересно.
Световната банка е изпънала крака на канапето и изчислява годишния ръст, първата икономическа сила поддържа нивото на стабилност между мръсни и чисти дрехи и тенджери, а малките държави са седнали да работят по инфраструктурите си чрез блокчета лего.
И точно тогава ще се появи някаква Микронезия, например, която е нарисувала зайчета на обратната страна на годишния отчет на Световната банка, след което го е скрила, за да не разберат Великите сили за малкото ѝ прегрешение. Но, както знаете, истината винаги излиза наяве и когато Световната банка се ядоса, от това страдат всички икономики.
Първо, естествено, се организира среща на върха, на която се установява, че въпросният доклад липсва. Тече дискусия известно време, която прераства в дебат, но в крайна сметка страните постигат консенсус и виновникът следва да бъде открит и наказан.
Интерпол и Комисията за защита на личните данни пускат едни директиви с конкретни стъпки към засегнатите страни, като естествено им се казва, че ако документът не бъде открит, субсидиите им ще бъдат спрени, а играчките – конфискувани и освен това никакво детско за седмица. Стагнация на макс!
Естествено, Микронезия мълчи като риба, надявайки се, че нещата ще се разминат от само себе си и прецаква страните от региона, но не щеш ли, докато водещата световна икономика прокарва мерки за справяне с екологичната катастрофа в къщата, злочестият доклад изплува сред острова от боклуци в холовия океан.
Следващите политически срещи не могат да бъдат описани с думи, едно е сигурно – те не се провеждат на високото дипломатическо ниво, на което е свикнало да функционира средното дете.
Каквото и да се случва, важното е да има кръгли маси. Колкото и конфликти да има между държавите членки на един семеен съюз, неравенствата и неправдите бързо биват загърбени, щом първата икономическа сила сложи един ориз по кантонски на масата и дойдат мариачите.
Има ли международни преговори и изслушвания, има и стабилност и разбирателство. Все пак, сита икономика на гладна може и да не вярва, но някак трябва да се съществуват съвместно, нали?
Майка съм на дете, чийто баща загубихме. На детето беше отпусната месечна пенсия, която аз от 4 години получавам на гише в кварталния пощенски клон. Не особено голяма, защото таткото ни почина млад, с малко трудов стаж. Но добре, че не разчитам на нея, а имам нормална работа, която ни издържа. Месечната заплата пристига по картата ми винаги навреме, на определена дата, без закъснение и без съмнения кога точно (разбира се, от международна фирма).
Пенсията обаче ни е отпусната и често очаквам малката сума да допълни бюджета, защото детето ми е вече ученик, а това са си неговите пари, от баща му, които неизменно държа да използвам само за негови нужди, а те вече не са малко.
Как я получавам? На второто или третото ходене минимум, защото не е ясно, кога ИМА ПАРИ.
Предполага се, че това трябва да е в рамките на работното време на пощенския клон, според график за изплащане, който е изготвен според годината на раждане на пенсионираното лице.
В графика за изплащане на пенсии, чинно закачен на вратата на пощенския клон, няма дата за получаване на пенсия за починал родител. Има дати – от 7-о до 20-о число всеки месец, когато са изредени годините на раждане на всички пенсионери по старост и болест.
Графикът завършва с: родени след 1956 - до края. Възможно е, разбира се, от Български пощи да ми кажат, че за получаване на пенсията на детето, трябва да използвам последната дата 20-и, тъй като и детето, и баща му са родени след 1956 г. Но не е точно така.
Ако 20-и е твоята дата, това нищо не значи. Важното е да уцелиш момента, в който „ИМА ПАРИ“. В интерес на истината, когато тези пари ги има, пощенските служителки не са ми отказвали изплащане, стига да не е през първите няколко дни.
Така или иначе, трябва да ИМА ПАРИ. А има познайте кога – сутрин, когато има и достатъчно пенсионери, които могат да чакат НА ОПАШКА. Пари има и когато излязат сметките за парното, защото тогава много пенсионери от едното гише за пенсии, отиват на другото да си платят съвестно сметката.
Пари обаче няма точно на 7-и и няколкото дни след 7-и – тогава трябва да има за най-възрастните.
Ако до 20-и си ходил 2 или 3 пъти, защото не може да се разкарваш до пощата всеки ден, за Бога, и е НЯМАЛО ПАРИ, чакаш другия месец, защото си изпуснал момента, когато е имало (ПАРИ и ОПАШКА).
Цитирам съвет: „Идвайте след 15-ти, 16-ти, защото, като са ни малко парите, трябва да има за най-старите“.
И така – получаването на пенсия се издига в месечен ритуал по сноване до пощенския клон, за да уцелиш щастливия момент да ИМА ПАРИ или пощенската служителка да се сети, че вече те е връщала поне веднъж и да се смили да задели от този дефицитен ресурс.
На въпроса ми какво да направя, след като не ми е удобна тази система, получавам отговор, че може да си избера друг клон или да ходя в събота. Но защо ми е да си избирам друг клон, след като те са ми най-близкият и като в другия клон системата е абсолютно същата?
И защо ми предлагат да идвам в събота, когато опашката е още по-голяма и парите свършват още по-бързо, вместо като майка, която отглежда сама детето си, работейки, да отида поне в почивните дни в парка.
Защо тези пари не са на разположение ВИНАГИ в работното време на пощите? На всяка дата? Предполагам, за да не се налага в клоновете да се оперира с големи суми – все пак сме стабилна държава…
Българската държава не се интересува, какво може да направи за гражданите си, на които ДЪЛЖИ тези суми. А лесно може да им ги предостави за ползване по един разумен начин. Например на дебитна карта? О, не! Ако детето е под 18 години, повечето български банки отказват да му открият разплащателна сметка, защото нямало лична карта и те нямали право. Можело било да се открие сметка, но не разплащателна, а спестовна, от която детето да тегли след навършване на 18. Или можело, ама майката, за да тегли суми, ѝ трябва съдебно решение. Колко прогресивно!
НО имало митични български банки, които можело да открият сметка. Запитване в 5 банки в квартала опровергава този слух. Обаждам се в НОИ. Надявам се, че след 4 години, може пък нещо да се е променило и искам съвет. Госпожата е много любезна и изчерпателна. Потвърждава, че имало такива банки, просто трябва да открия някоя - за съжаление, тя няма право да ми препоръчва конкретна.
Отново обикалям 3 банкови клона. В два от тях ми предлагат нова услуга за деца навършили 7 години. В една не са изобщо сигурни дали може, но обясняват, че можело да се ПРОБВА с акт за раждане, но трябвало да им донеса решение от НОИ за отпускане на пенсия.
Подозирам, че има такова издадено, след като получаваме пенсия, но, честно казано, не съм особено сигурна къде е, тъй като обстоятелствата около многото документи и уреждането им от този период ми се губи.
Питам защо им е решение от НОИ. Трябвало да имат ОСНОВАНИЕ да открият сметка. Желанието на майката, която отглежда детето, което получава пенсия, явно не е достатъчно основание…
Значи, за да ПРОБВА банката да открие сметка на детето (доста хипотетично ми прозвуча служителката), аз трябва да се разкарам два пъти до НОИ, за да получа документ, който, според мен, никак не касае банката, и би трябвало да може родителят да декларира произхода на сумите и банката да знае откъде ѝ пристигат всеки месец.
Е, не. Скоро детето навършва 7 и ще се възползвам от услугата на една от 2-те прогресивни банки в района, които не ми искат свидетелство за девственост на прабаба ми!
А ако става въпрос за по-малко дете? И населено място, в което има една или николко банки? И на майката ѝ предстои да ходи още 18 години до пощенския клон, често с детето за ръка, да чака на опашка, най-често в работно време (защото те и пощенските служители излизат в почивки – всички едновременно) и накрая да се обяви, че парите за днес свършили… Да дойдем утре по-рано – разбирай сутрин, когато има, какво? – ОПАШКА!
Тази система е абсурдна, унизителна и нечовешка. Не само за възрастните хора, които са си броили стотинките до датата за получаване на пенсии, а после са докретали до пощенския клон на -15 или +35 градуса, за да почакат на опашка и да им кажат, че парите са свършили. Пенсионерите поне имат опция да получават пенсията си по карта от всяка банка. Друг е въпросът срещу какви такси за теглене и обслужване. Доста са тези, които предпочитат да спестят тези суми и да чакат всеки месец пред пощенския клон, по график, сякаш парите са купони за хляб и олио и не може прости финансови операции да са уредени по удобен и евтин начин. Иначе аз съм съгласна да отделям за сметка и теглене, но нямам избор.
Написах това не заради себе си. Ако никой не говори за този проблем, ще има още десетки майки, които се разхождат по пощенски и банкови клонове ежемесечно, в продължение на години, в студ и пек, с деца за ръка, за да пребъде това велико достижение на цивилизацията – ОПАШКАТА в Българските пощи!!!
Помните ли невероятно забавния и подробен Наръчник по суеверия за бременни на Красимира Хаджииванова, която ни описа как от уравновесена личност, която махва за здрасти на всяка черна котка, бременната жена изведнъж започва да кръстосва пръсти срещу уроки, връзва конци, върти се като улава, когато въпросната котка ѝ мине път, и в никакъв случай не забравя да плюе през рамо.
Често това поведение се запазва и след раждането на бебетата, които стават естествени приемници на всичките вълшебни конци и гердани от кристали, а после идва и най-важният момент от списъка със суеверия - хвърлянето на пъпове по университети, банки, футболни игрища, дворци и пр.
Именно с тази тема започва своя разказ днес Дарина Рангелова, чиято информация идва не от кой да е алманах, а от от живия разговор в групата "Майките на София".
Освен че е автор на полезни истории на тема образование, възпитание и администрация (Децата с двойно гражданство и голямото завръщане в родната чужбина, За фамилията на жената и децата, Възпитава ли училището?), от време на време Дарина хвърля изумено око на топ местата, на които родителите мятат пъповете на бебета, за да предопределят бъдещето им на кралски особи, на тенденциите в имената или на домашно приготвените отвари за сваляне на температура.
Ето защо я попитахме "И какво научи по всички тези въпроси, скъпа Дарина?" и тя взе, че ни отговори:
********************
Научих, че в 21 век все още е актуално да хвърлиш пъпа на детето на някое хубаво място, ако искаш да стане нещо от него някой ден (от детето, не от пъпа).
След прощъпулника, това е втората по важност стъпка, за да гарантирате доброто бъдеще на наследника.
За момиченца, много популярно място е дворът на Бъкингамския дворец и още някои дворци. Искам да видя лицето на дворцовия служител, когато замита пъповете.
Ако не искате да е Принцеса, много популярни са банките в Швейцария. Не става ясно дали, за да работи там дъщерята, или бъдещият ѝ мъж да работи банка...
За момченцата е добре пъпът им да бъде хвърлен на някой стадион из Европа, ама директно на терена. Тези, които не пътуват в чужбина, се примиряват с двора на Софийския и Техническия университет. За Нов Български няма желаещи.
Аз не знам какво стана с пъповете на моите деца, но имам няколко зъба и ще взема да ги разхвърлям по банки и дворци и да дам своя дан в разпространението на български биологични отпадъци по света.
Ако искате цял живот децата ви да са близо до вас обаче (разбирай на 40 години в детската стая), хвърлете пъпа някъде нависоко. Но не може просто да хвърлите нещастния пъп върху гардероба. Трябва да имате “кутия за бебешки съкровища” (между 20 – 40 лв.), в която да събирате косми, нокти и каквито там други отпадъци решите. Чудесен подарък за сватбата на Принца и Принцесата.
Така. Сега, за да разберете дали през юли бебето може да спи на отворен прозорец, се обадете на педиатъра. За да ви спестя едно обаждане, ще кажа, че може, но само ако не става течение. Как ще спи на течение, бе, вие добре ли сте?!
Научих и няколко нови начина за сваляне на мега високата температура от 38 градуса. Мазане на детето с белтък и ракия. Не разбрах обаче дали едновременно и с двата продукта. А какво става с жълтъка, за бога! Също така се слагат лимони на краката и отгоре чорапи. Ама цели ли, половинки ли, никой не ти казва. Предполагам, може да експериментирате и с други хранителни продукти.
Къде изчезна добрият стар оцет? Мазане със сапунена пяна около пъпа също става, предполагам, че ще е добре по посока на часовниковата стрелка. Аз бих добавила и някое заклинание. А една дама сподели, че детето ѝ свалило температурата, като изяло една ябълка. Е те това е откритие за медицината, всъщност за хомеопатията.
Ако ще избирате име за момченце, има нещо много важно. То не трябва да може да се модифицира в галено име. “За какво ни е гальовност при изричането на името на МЪЖ”. Разбрахте ли, айде без лигавщини, МЪЖ ли ще отглеждаш или лукова глава?
Като тръгнете да раждате, задължително питайте майките от коя болница са доволни. Тук ще бъдат изброени всички знайни и незнайни болници.
А, и, да знаете, че е изчезнало момченце в един магазин, ама няма да му казвам името, да не създавам паника. На входа на магазина била сложена голяма снимка на детето. Магазинът бил обграден от полиция и не давали да се паркира, камо ли да се пазарува. Детето е било качено в някаква кола по данни на очевидци. Очевидецът е един и той е: приятелят на зълвата на една от майките на София. А пък в Младост се разхожда извратеняк, който не се притеснява, че му крещят, че е изрод. Тц, тц, тц.
Така. Научих също кога мога да продупча ушите на моята ПРИНЦЕСА, защото явно има голямо значение. На Благовещение, разбира се, как не се сетих. Иначе, не знам, сигурно ще зараснат дупките или ще клюмнат ушите, абе, трудно решение е това.
Научих и че е адски селско и нетолерантно да пушиш на собствения си балкон. Ми, да, пушещ селянино, така през прозореца на съседката от горния етаж влизат облаци канцерогенен дим и тровят петгодишния ПРИНЦ.
Разбира се, това, че храните отрочето с био и мио продукти е ясно. Но не е зле да си правите и домашно пречистено масло гхи! Ако все пак случайно си купите нещо от магазина на ъгъла, е хубаво да имате уред за измерване на нитратите. Така една дама проверила динята, която купила да нахрани детето си - и добре че го направила, че знае ли се какво щеше да стане. Ама аз друго се чудя – как ще нахраниш дете с диня?
Ако пък намерите някаква буболечка в косата на детето, много вероятно е да не знаете каква е, за това я хванете, снимайте и сложете в групата, за да ви кажат. В повечето случаи е ВъЖка или Vajka, те си приличат.
Но едно нещо пак не разбрах – как се произнася "ол йнклузив"?
В отговор агенциите обединяват сили и създават работна група с името Федерални Ресурси за Отлично Образование (на английски Federal Resources for Educational Excellence – FREE). Името очевидно не е избрано случайно. Работната група събира хиляди образователни съкровища и ги публикува на уебсайта на Министерството на образованието и науката на САЩ.
Работната група FREE също така дава и грантове за откриване на начини за по-добра съвместна работа между учителите и федералните агенции.
Благодарение на един от тези грантове, се създава уебсайтът H.I.P. Pocket Change на организацията United States Mint, който чрез 7 животни, любопитни за историята на щатските монети, дава интересни и полезни знания за парите на децата в САЩ. На сайта има истории, игри и друго интересно съдържание, което вдъхва живот на монетите. Те разказват историята на изключителните личности, изобразени на всяка монета. Забележителното е на този простичък, но гениален сайт, е че децата откриват скритата история на всяка монета и това възпитава интерес и познание за цял живот. Горещо препоръчваме да разгледате сайта и ако детето ви учи или знае английски, да го запознаете с това истинско съкровище.
В книгата Kids and Money: Giving Them the Savvy to Succeed Financially на Джейн A. Пърл има наистина практически съвети как да научим децата да боравят с пари и как да превърнем ежедневни дейности в образователна инициатива. Тя съветва да използваме ходенето до банката, магазина или банкомата, като повод да говорим с децата за ценностите и как използваме парите си. Когато децата са много малки, можем да вплетем темата с парите във въображаемите игри на детето, например да играем на въображаем магазин или ресторант.
Ето още практически съвети съобразно възрастта на детето:
На тази възраст, ако предложите на едно дете да избере между 10 ст., 1 лв. и монета от 2 лв., най-вероятно то ще избере монетата от 2 лева заради размера ѝ. Макар да са още твърде малки да разбират концепцията за за парите, 2- и 3-годишните могат да започнат да научават името на всяка монета или банкнота. Прост начин да го направите е например играта „Да намерим паричката“. Поставете различни монети и банкноти из къщата и напишете на лист стойността им. Накарайте детето да посочи номинала на всяка намерена банкнота или монета, похвалете го или му дайте награда за усърдието. ВАЖНО е да не забравяте, че децата на тази възраст може да се опитат да сложат в устата си всичко, което намерят, така че не го изпускайте от поглед, докато играете.
Изключително прост и лесен начин да научите детето си на базисни търговски понятия е да играете на въображаем магазин. Създайте въображаем магазин в хола си, където срещу пари-играчки се продават определени стоки. Най-простото, което можете да използвате за асортимент за продажба са например зърнената закуска на детето, плодове, гъбата или играчките му за къпане, салфетки и др. артикули от ежедневието. Заедно с детето нарисувайте или сътворете игри-парички и продавайте, докато се изчерпат стоките в магазина ви.
На тази възраст повечето деца не могат да четат, затова направете списък за пазаруване с рисунки или изрежете от някой каталог и залепете снимки на продуктите. Може да използвате и каталог с намаления от съответния магазин. Преди да отидете на пазар с детето, дайте му този списък със задачата да следи за тези продукти и да отбелязва, когато сте ги сложили в пазарската количка. Това е страхотен начин да накарате детето да се чувства полезно, да запълни времето си в магазина и същевременно да научи нещо полезно. Ако сте използвали картинка от каталог с намаления, това е чудесен повод постепенно детето да научи и числата.
На децата в предучилищна възраст може би ще им е интересно да играят на въображаем ресторант у дома, затова пробвайте да използвате всеки етап като средство за научаване на нови умения. Това е чудесен начин детето да се научи по забавен начин как се подрежда масата за вечеря, как да се държи възпитано на масата и с какви прибори да се храни и какъв етикет да спазва. След вечерята детето заплаща с въображаеми пари, връща ресто, ако се наложи, а ако иска и оставя бакшиш. Може да ви се струва твърде детайлно, но това е начин да подготвите детето чрез игра за нещо обичайно в живота му като възрастен.
Когато започнете да давате на детето някакви джобни, то трябва да има къде да ги държи. Освен портмонето си, направете на детето спестовна касичка – дали у дома или в някоя банка (имайте предвид, че ако откриете сметка на името на детето, вие няма да можете да разполагате със средствата в нея, освен с изрично съдебно решение, а детето ви ще има достъп до спестяванията си след навършване на пълнолетие; алтернативно можете да откриете спестовна сметка на детето на ваше име). Насърчавайте детето редовно да заделя някаква сума от джобните си. Докато растат средствата, използвате случая да обясните на детето какво значи лихва и какво означава на практика думата възвръщаемост. Попитайте във вашата банка какви са условията за откриване на спестовен влог за дете и търсете на пазара условия без такси и без минимален капитал.
Това е чудесна възраст да научите детето на еволюцията на парите и българската валута. Ако превърнете тези разкази в интересна история на образа върху всяка монета или банкнота, детето ще запомни тези факти по-лесно ще разпознава парите.
Това е чудесна възраст да научите детето си да сравнява цени и да търси най-изгодната оферта. Най-простия начин е да седнете пред компютъра с него и да сравнявате цените на един и същи продукт в различни магазини или сайтове. Използвайте момента да говорите и за „качество“ на продукта – веднъж купете примерно салфетки от неразпознаваема, най-обикновена марка. Следващият път купете по-скъпи маркови салфетки. Говорете с детето за разликата в цената и продукта и дали по-високата цена се оправдава заради марката или заради характеристиките на продукта.
Ако разпродавате нещо свое в някой онлайн магазин за безплатни обяви, помогнете на детето да отговаря за тази онлайн продажба – нека проучи подобни стоки, да види подобни цени и обяви, да напише собствена обява и да следи за интерес от купувачи. Това е възможност и да се научи на идеята за намаление и как се вземат финансови решения.
Ранните тийнейджърски години на детето не са чак толкова ранен етап, за да го научите на малко по-сложни финансови познания, например какво значи акции и как се търгува с тях. Може да ви се струва нерелевантно, но имайте предвид, че повечето чуждестранни компании предлагат на служителите си възможност да закупят акции от компанията на изгодна цена, като по този начин служителят притежава малка част от фирмата и познаването как работи този механизъм ще е полезно умение за вашето дете, бъдещ служител някой ден. Можете да го направите като семейна игра – всеки член на семейството може да си избере компания, от която иска да купи акции, например Дисни или Marvel. Прочетете заедно условията за купуване и търгуване с акции на компанията и заедно гледайте финансови новини, обсъждайте цената на акцията и как се променя. Ето изпитан прост метод – ако детето ви е фен на Xbox, нека всяка година купува по една акция от Microsoft, обсъдете с консултант от банката си какви са възможностите за печалба и търгуване с тези акции, докато се трупат.
Ежедневните джобни пари могат много неусетно да изчезнат в лавката, книжарницата или някоя будка, затова е полезно да помогнете на детето да си създаде бюджет на база „искам ИЛИ трябва ми“. Това е като да обясните на детето какво е картофки с кетчуп примерно. Обяснете му, че от картофите имаме нужда, трябват ни, за да се храним, а кетчупа ги прави по-вкусни, но не е задължителен или необходим. За да помогнете на детето да разбере на практика какво значи бюджетиране, можете да обясните семейния бюджет на детето накратко като илюстрирате кое е „искаме“ и кое „ни трябва“.
Сега е подходящ момент да научите детето да ползва дебитна карта или карта-ваучер, в която вие сте задали някакъв бюджет за безкасово плащане. Отново можете да се консултирате с банката си за такива продукти. Това е чудесен начин детето да се научи да борави с ограничени средства и да се разплаща сигурно без пари в брой.
Ако не сте го направили по-рано, сега е подходящо да научите детето да дарява редовно част от средствата си за благотворителна кауза. Даряването не е просто финансов урок, а урок по социална отговорност. Нека детето ви само избере каузата или организацията, на която да дари или дарява, според собствените си интереси. За да решите коя кауза или организация си заслужава трудно заработения от вас лев, заедно с детето проучете подробности, историята на каузата или организацията, с какво се занимават и как се разходват дарените средства, как се контролира и т.н.
Нали помните Дарина Рангелова? Помните я, няма как да я забравите. Писала е при нас безброй пъти (всичките - тук), а днес е отново на амбразурата с текст по една наша крайно любима тема на Красимира, а именно - АДМИНИСТРАЦИЯТА. Красимира особено обожава ведомствените бележки, малоумните изисквания и безкрайните опашки пред ГИШЕ, затова прегърна горещо днешния текст на Дарина и само иска да я успокои, че поне не ѝ се е наложило да ходи в митницата, въоръжена с БЕЛЕЖКА. И така, дръжте се, ето какво преживява човек, който се връща за известно време в България и му се налага да тръгне да "оправя документи".
***************************
Колкото и да е приятна ваканцията в България, рано или късно се налага да си имаш работа с някоя администрация. От мен да знаете - чудесен начин за справяне с носталгията, ако имате такава, е да опитате да си свършите някоя административна работа.
Задача номер едно е да оправя документално българското гражданство на дъщеря ми и да извадя паспорт. Какъвто и документ да искаш да си извадиш, трябва да имаш постоянен адрес в България. Това е някакъв оксиморон, защото постоянния ми адрес – логично, е в чужбина.
Е, аз все пак си имам такъв адрес по лична карта, въпреки че той няма нищо общо с истината - апартаментът е продаден и дори от Общината да искат да ми пратят картичка за Коледа, тя няма как да стигне до мен. Така че не знам за чий е този адрес.
Трябвало и телефон. Аз безразборно раздавах телефоните на близки. Интересно, но никъде не ми поискаха имейл, а това е най-сигурният начин да се свържат с мен, ако решат да ме питат как съм.
Та, отивам в Ритуалната зала с всичко преведено и заверено на сто и пет места. Да, в ритуалната зала се пресъставят актове за раждане, но нямаше ритуал. Жалко, щеше да е готино кметицата да ни връчи акта за раждане и да се закълнем в нещо.
Вместо това, служителката ми обясни, че второто име е преведено грешно като презиме, то всъщност е първо (лично). За да разберете какво ви говоря, презимето на дъщеря ми е Дарина, а не Иванова, както трябваше да е, ако бяхме спазили българската традиция. По българския закон обаче презимето може да е само на бащата. Затова детето е с две лични имена и фамилия - без презиме.
Писах имейл на кмета на общината по този въпрос. Няма отговор. Нямам шест месеца на разположение да ги чакам, затова с новия акт за раждане и двете деца отивам да си вадим паспорти.
1-во районно е най-вехтото, тясно, задушно и бавно районно управление. Шегувам се. Сигурна съм, че има сериозна конкуренция!
Организацията е феноменална. Прекарахме три часа там, въпреки че се възползвах от предимството за майки с деца - нещо, което го няма в Канада, но дори и така там не ми се е случвало да вися някъде три часа.
На един от многобройните актове за раждане, пълномощни и каквото там носех съм пропуснала да направя копие. Наложи се да отида с двете деца някъде до отсрещната страна на улицата, за да направя копие - защото никъде там, в районното, няма една скапана машина, на която хората да си снимат документите срещу заплащане.
Както и да е, мисията изпълнена, буквално. Тъй като се налагаше навсякъде да влача децата, Тони всеки път ме питаше „На мисия ли отиваме?”
След това имаше някво писмо от частен съдебен изпълнител за мъжа ми. Обаждам се да питам за какво иде реч - информация по телефона не се давала.
Отивам лично. Според секретарката, пълномощното от мъжа ми, заверено в Консулството в Торонто, „не става”. Поисках това да ми го напише на един лист и да се подпише. Извика юристката. Оказа се, че ставало.
Мисията успешна.
Последната зима сметките за ток на апартамента ни в София са брутални и след като проверката по жалбата ми показа, че всичко е наред, отивам в ЧЕЗ да искам да ми сложат контролен електромер. Тук е мястото да уточня, че където и да ходя, преди това прочитам в съответния сайт какво ще ми е необходимо и си подготвям документите. Ако въобще има такава информация обаче, тя обикновено е непълна, стара или направо грешна. Така си извадих едно удостоверение от общината за 7 лв., което се оказа, че от две години не се използва изобщо.
Та, за ЧЕЗ. Оказа се, че трябва да нося нотариален акт на апартамента – да не би да съм решила да сложа електромер на някой непознат.
Процедурата отнема ТРИ МЕСЕЦА.
Първия месец правят проучване за 98 лв. На въпроса ми какво проучват, отговорът беше - „къде и как ще бъде сложен“. ЕДИН МЕСЕЦ и 98 лева. Ама аз не искам нова инсталация! Искам нов на мястото на стария - все на едно и също място.
Втория месец мислят дали да се съгласят да ти го сложат. Електромера това.
Третия месец не знам, защото спрях да слушам.
Мисията неуспешна.
Сметките за вода не са идвали от месеци и решавам да се регистрирам за електронна фактура. За да стане това, освен всичко друго трябва да въведа номера на фактура от последните 6 месеца. Наложи се да отида лично до офис, за да ми дадат такъв номер. Успях. С ЧЕЗ също успях. Реших и за Топлофикация да го направя. При тези идиоти обаче трябва да отидеш лично в някой офис, да подадеш заявление и след две седмици ще може да се активира.
Мисията полууспешна.
Решавам да си отворя банкова сметка с интернет банкиране, за да мога да си плащам оттук сметки, данъци и каквото там има за плащане. В първата банка ми обясниха, че всяка транзакция се потвърждава чрез смс. Ама аз нямам български номер!
Влизам в друга банка. Няма проблем, купувате си едно устройство за 30 кинта и готово. Поисках да ми го дадат безплатно. Отказаха ми и не им станах клиент.
Влизам в трета банка, където ме увериха, че нямат есемеси, токени и прочее дивотии, и ще си плащам сметките като стой, та гледай. Супер, открих си сметка и накрая ме уведомиха, че трябва да инсталирам някакъв си сертификат на компютъра.
Много бавно казах, че нямам компютър. Ползвам само таблет и телефон.
- Емиии, тогава няма да стане, отсече хубавата кака.
Иначе имало приложение за мобилни устройства, ама първо трябва да се инсталира сертификат на компютър. Освен това дебитната ми карта щяла да стане след 10 дни.
Поисках да ми я пратят на адреса. Чух, че услугата струвала 30 лв. В първия момент помислих, че се шегува.
Сладури.
Естествено, на другия ден си забравих паролата за интернет банкирането. И знаете ли какво се прави? Трябва да отидеш лично в някой офис, за да ти дадат нова срещу 5 лева. Някакъв късмет извадих, че я забравих в България!
А аз иначе имам и компютър, де, ама той е на друг континент. Та като се прибрах, два дни си играх да инсталирам въпросния сертификат. Стана, но от мобилните устройства мога само да гледам, но не и да нареждам преводи. И сега това интернет банкиране мога да го ползвам само и единствено от вкъщи. На път -забрави.
Мисията полуизпълнена.
И понеже вече съм си тук, и имам работещо интернет банкиране, реших да си платя данъците, защото не можах и това да свърша, докато бях в България.
Влизам в сайта на Столична община, за да видя какво дължа. Ама... не може да видиш, защото просто така си си решил. Трябва да имаш ПИН, който можеш да получиш срещу предоставен документ за самоличност във всеки един от отделите местни данъци и такси – който е най-удобен за Вас. Същото и с НАП. Можеш да си правиш каквито си искаш справки, само трябва да отидеш да си вземеш ПИК... лично.
Просто ще си счупя компютъра. Напълно безполезен е, поне за България.
