fbpx

Деница Гроздева е една от първите ни авторки, спечелила сърцата ни с разказ за раждането на сина ѝ, носещ чудното заглавие Чу се „Пльок“ и ми олекна! После появилият се с пльок човек стана герой на друга история, в която, разбира се, има изречението „Мамо, ака ми се!“ и запъхтяно търчане в търсене на тоалетна в мола. И ето го днес, изправил се в моряшки костюм на тържеството за завършване на детската градина, чиято подготовка започва и тръгва малко нервно, но в крайна сметка всички отплават напред в сълзи от щастие.


Голяма стая с шарени стени, пердета с Mики Mаус, балони и надпис: "На добър час първокласници с кораба мечта". Малки жълти столчета, родители с насълзени очи, които държат телефони и камери, за да запечатат всичко от всеки възможен ъгъл (не че ще го гледат после, защото е досадно и отегчително и не предава емоцията на момента).

Но нека не изпреварвам събитията. Думата тържество взе да се чува около 2 месеца преди тази празничност. Я детето ще я изтърси, докато си яде топчетата на закуска, я някоя госпожа ще каже, че трябва някой да ушие ей такива 12 моряшки връзки. На това ти реагираш с отработено кимване тип "разбирам всичко и ще се заема", но след като излезеш в двора на градината, вече си забравила.

В един момент до всички 87 обявления на таблото (във вторник за обяд ще има боб/ футболен турнир/ Пешко не си е платил таксата/ някой има въшки/ рисунки на пролетна тематика) се появява бележка: "Тържеството ще се проведе на 21 май!"

То хубаво са го обявили, ама ние готови ли сме? Време е за предизвикване на контролирана паника в общия родителски чат. Трябвало албумче за завършването, така се правело. "От градината предлагат едно, дето за нищо не става"; "Ами ако фотографът си свърши работата през пръсти, снимайки нашите най-хубави деца...";

Пак трябва да проявяваме самоинициатива. Една майка препраща линк към фейсбук страница. Снимките изглеждат хубави. Като предводител и капитан на родителския съвет, набирам телефона. Дамата се оказва чудесна, мила и разбрана. На всичкото отгоре може и да снима. А най-хубаво е, че ще може да ни включи и в графика си. Назначаваме я и малките драми почват.

"Ама защо две дати за снимки?"; "Ама то ще вали, някой нещо може ли да направи по въпроса?"; "А директорката съгласна ли е да се снимат децата, декларации, ГДПР, нещо?"

Ама защо вътре ще ги снимат тия деца, ама защо навън, нали се разбрахме, че ще вали... Телефонът на жената веднага отиде в любими. Говорехме си по всяко време с нея, даже обмислях идеята да я поканя на някое семейно събитие… В крайна сметка успяваме да се споразумеем за две дати и снимките стават чудесни. Да, дечицата са по якета, ама са толкова сладки и нахилени. Всички са доволни.

Колко пари има в касата и всички ли са дали също е много забавна тема. Пращат се списъци, отговаря се с оправдания. Комуникацията, въпреки всичките технологии и бележки по вратата, е трудна, но не и невъзможна. Всички дават.

Вече бяхме набрали инерцията и решението за подаръците на госпожите и на лелята се оказа детска игра. Билети за концерт/ гювеч тип глинен/ ваучери – пробвахме всякакви варианти. В един момент някой смело се провикна: "Да им вземем по едно синджирче 24 карата с по едно ангелче." Уау! Всички са съгласни, парите ще стигнат. Харесахме си, но... Чинът на лелята е по-нисък от този на госпожите (в миналото известни като другарките). Смеем ли да подарим еднакви неща, можем ли да внесем смут в техния малък, но сплотен колектив. Не. Лелята ще получи гривна, и тя с ангелче.

Набързо уреждаме балони, букети, кексове и бонбони за самия ден. Появява се статия за баловете, дето се правели за завършване на детската градина, и ние ѝ се измиваме – "добре, че ние не сме толкова прости" (никой не си вярва).

Ризите са изгладени, роклите са нагласени, денят идва.

Връщаме се в шарената стая. Една майка, фризьор по професия, прави чудни прически на момиченцата – само 16 дългокоски има. Всички подвикваме окуражително и наум се благославяме, че нямаме таланти, които да бъдат така експлоатирани.

Масетро, музика. Оказва, се че най-важният човек в залата е госпожата по музика. Пред нея и боговете мълчат. По време на цялото тържество децата не откъсват поглед от нея. Това е да имаш власт!

Децата ни излизат на сцената – в моряшки костюмчета, като балерини, като джентълмени, като баби. Перли, папийонки, рокли и каскети. Очите ми плуват в сълзи. 4 години по-рано бяха толкова малки и беззащитни и плачеха за мама пред вратата, а ние се навивахме, че ще се справят. Не сме се лъгали. Успели са. Справили са се даже по-добре от нас.

Всичко си заслужаваше. Смеем се и плачем. Бродуей ряпа да яде. Познавам всяко едно дете, познавам родителите му, знам на коя маса яде на обяд и кой му е гадже. Дали е събрал всички стикита или не и къде живее баба му. На Вальо е във Варна.

В един момента излизат няколко татковци и почват да танцуват с щерките си на френски шансон. Вече всички циврят. Сценарият обаче предвидливо ни поднася патриотична песен и малко диско хитове за финал.

Всички са във възторг. А аз се чувствам благодарна – на госпожите, че ми гледаха детето с любов, колкото и да им е било трудно, на родителите, които обичам, на децата, че са себе си. Чисти, несъвършени и смели.

П.С.: Останаха пари в касата. Сега ще трябва да връщаме на всички.


От друга страна:

Ако някой навремето ни беше казал на нас, майки клети, че някой ден децата ни ще могат да се возят на балон, ние щяхме да се изсмеем и със сигурност да се притесним, защото знаете какво се случи на Незнайко, когато се качи на балон. Отлетя и не се видя за доста дълго време.

Но нашите приятели от Мол Сердика (и то истински, защото ни подават ръка при всякак инициатива на Оле Мале напълно безвъзмездно) са подготвили изумителна програма на вашите деца, които ще могат не само да летят на балон. О, нееее, вие само вижте какво става:

От 1-ви юли небето над Сердика Център принадлежи на най-малките летци, които покоряват небосвода. Полет с балон нависоко за деца чака малките приключенци! На ниво -1, Голямата ротонда, специалният кът очаква своите летци от 16:00 до 19:00 часа през делничните дни и от 11:00 до 18:00 часа през уикендите.

И за да е забавлението по-голямо, работилници за изработка на балони, оцветяване, изложба с история на балоните от първия полет, рисуване на лица и куп забавни експерименти очакват всички желаещи.

И такаq приключенията във въздуха и на земята са в Сердика Център до 9-ти юли, така че нека се позабавляваме заедно. И да полетим с истински балон. Нависоко!

А ето и програмата на събитието:

Полет с истински балон: 16:00 до 19:00 часа през делничните дни и от 11:00 до 18:00 часа през уикендите.

Направи макет на балон: делнични дни от 16:00 до 19:00

Работилница с експерименти и демонстрации: уикенда от 13:00 до 17:00

Рисуване на лица: уикендите от 11:00 до 18:00

Работилница за оцветяване: всеки ден от 1-ви до 9-ти юли

И така, деца! Отивайте да летите с балон! Да изобретявате балон, да рисувате балон, да рисувате себе си и НАЙ-ВЕЧЕ да експериментирате.

И ако успеете да запазите за майка си едни 15 минути, в които тя, милата, да изпие едно кафе, ще сте били най-страхотните деца на света!

 

cross