Ащон Ка

Нужно е някакво свръх дзен постижение да не помръднеш поне 45 минути, дори ако те засърби носа или те полази мравка. Такъв баланс е постигнала Надежда Гончева, когато слага един от близо 20-те си костюма като Ащон Ка. За нея това не е сложно, а го приема като забавление.

Професията ѝ е куклена актриса, но от 2011 г., когато влиза за първи път в образа на жива статуя, тя усеща, че улицата е нейната сцена. Мястото, при което няма бариера със зрителя, липсва дистанция, а обратната връзка за работата ѝ идва моментално.

Може да я видим по улиците и големите площади из Белгия, Нидерландия, въобще навсякъде из Европа. Носителка е на множество отличия от фестивални участия. Но може да я засечем и у нас, при това съвсем скоро. На 12-ти и 13 октомври в „Топлоцентрала“, където ще се проведе фестивала „Цирколюция“.

Да си жива статуя

„Има интимни моменти между публиката и артиста, които са много видими в това изкуство. Получавам на секундата моментална обратна връзка. Не че не обожавам театралната сцена, но тук човекът срещу мен с действие или бездействие ми показва какво мисли. Това в началото е особено стряскащо.“

Снимка: Личен архив

Името на тази професия съдържа нещо контрастно. Ясно, нали – хем е живо, хем неподвижно като статуя. Именно това привлича най-много Ащон Ка в избора да бъде вкаменена. А това може да продължи и над 8 часа. Влиза в костюма, който харесва, който я е развълнувал до степен да я провокира да го създаде, а всяка реакция на публиката го усъвършенства или кара тя да го доусъвършенства. Получава се един много буквален, директен процес между артиста и публиката.

Снимка: Личен архив

Всъщност на живата статуя може да се погледне и като на кукла, която, подобно на марионетката (куклата на конци), се движи в зависимост от провокацията на публиката. „От една страна, съм аз, но от друга, приемам характера на живата статуя. Понякога съм мъжки образ, друг път – женски, но всъщност не полът е важен, а дали забавлявам аудиторията. Важно е да изградим връзка.“

Костюмите

Костюмите са другият любопитен етап от професията. Трябва да се нарисува, да се избере материалът, от който да е направен, да бъде ефектен. За Ащон Ка е особено занимателно да реши как да изобрети сцената и реквизитите си. Понякога актрисата получава и помощ от приятели, сред които е сценографката Станислава Кръстева. Тя е мозъкът на първия ѝ костюм и до ден днешен хвърля по едно рамо (или ръка) при нужда.

Снимка: Личен архив

Костюмите са нормални дрехи, но е необходимо да се втърдят и да добият обем, за да не мърдат от вятъра и да са устойчиви за други природни условия. Да стоят истински, да изглеждат метални.

Улицата – най-големият учител

Ясно е, че най-предизвикателното е усъвършенстването на тази хармония между нея и това, което прави. В случая НЕ прави. Да стои неподвижно, дори да тече капка пот по гърба ѝ. Да не обръща внимание на насекомите, които често се интересуват от материалите, от които е направен костюмът ѝ. Да не обръща внимание, ако някое дете развълнувано се затича към нея със сладолед в ръка и да не мисли дали няма да го плесне върху ѝ.

Снимка: Личен архив

„Това е вътрешна борба, с която свикнах да се справям постепенно през годините“, обяснява Ащон Ка. И ако в началото подобно поведение я стряска или притеснява, впоследствие успява да намери най-удачния начин да се справя с подобни ситуации – като не им обръща внимание.

Неподвижна, вкаменена, както се казва – жива статуя. „Улицата е най-големият учител“, допълва тя. От няколко години се концентрира да усъвършенства и немигането. Но както е веща в занаята да не мърда, така Ащон Ка знае, че точно, когато публиката най-малко очаква – „Щрак! Сменям позата“. С тази изненада идва голяма част от кореспондирането с присъстващите, от създаването на връзка помежду им.

По света и у нас

Навсякъде по света хората обичат живите статуи. Разликата между тук и големите европейски градове, е че у нас подобни артисти се виждат много по-рядко. „Хората в България са жадни за такива преживявания“, казва артистката. Затова и много обича да се връща тук при хората, които обича. „Харесва ми да съм както у нас, така и в чужбина. Едното ми докосва сърцето, другото – работата. В Белгия и в Холандия имам страшно много работа, в България имам много любими хора. Тук е едно прекрасно място, в което винаги се връщам след няколко месеца.“

А реакциите, които най-много я топлят, са тези на възрастните хора. Подобно на баба ѝ от Кюстендил, при която е израснала. „Като ги видя, усещам колко са откровени. Като децата. Каквото мислят, моментално излиза на лицето им. Ако не разбират какво им показвам, ако са притеснени, или пък обратното – ако се забавляват, веднага го разбирам и усещам какво да направя за тях.“


Ащон Ка може да срещнем на терасата в „Топлоцентрала“ на 12 октомври от 12:00 до 15:00 часа, както и на 13 октомври от 15:00 часа до 19:00 часа.

Има някои граници на човешките възможности, които може да оценим едва когато се срещнем с цирковото изкуство. Въздушна акробатика, жонгльори, изпитанието да стоиш неподвижен, влязъл в образа на жива статуя, игра с огъня и още много различни представления може да гледаме във фестивала „Цирколюция“.

Фестът ще се проведе от 10 до 13 октомври в „Топлоцентрала“.

Поканата е към хора на всички възрасти, а голяма част от събитията в рамките на фестивала са с вход свободен.

Сред най-любопитните акценти от тазгодишната програма са представленията на две международно признати формации, които пристигат в България – продукцияте Frequência на френския акробат Леонардо Ферейра и музикално-цирковото шоу „Оркестърът на жонгльорите“ на испанската компания PISTACATRO, които специално за софийското си участие обединяват сили и таланти със Софийски духов оркестър към Дом на културата „Искър“.

Frequência

Може да гледате на 10 и 11 октомври от 20:00 часа в Зала 1 на Топлоцентрала. Френският акробат Леонардо Ферейра танцува както на земята, така и във въздуха на китайски пилон. Разказът се разгръща чрез наративната хореографска лексика на съвременните танци и цирк.

Оркестърът на жонгльорите

На 12 октомври от 20:00 часа и на 13 октомври от 16:00 отново в Зала 1 на Топлоцентрала е шоуто на жонглиращия духов оркестър от кралство Испания PISTACATRO, който гостува в България за първи път. Спектакълът обединява цирк и класическа музика. На сцената ще видим шестима жонгльори и 25-членен духов оркестър, които създават спектакъл под звуците на най-любимите класически мелодии.

Българските участници

Сред българските артисти, които ще видим в рамките на цирковия фест, е Ащон Ка, добила известност като „живата кукла“. Живееща между България и Белгия, актрисата е подготвила пърформанс в традициите на азиатския театър на сенките, който може да гледаме в двора на Топлоцентрала на 12 октомври от 12:00 часа.

Снимка: Мини Арт Фест

Друг български участник е Дарио Табаков, който ще покаже цирковия пърформанс „Трансфер“. Гледаме го на 13 октомври от 19:00 часа в Зала 1 на Топлоцентрала. Той е и режисьор, и главно действащо лице на сцената. Спектакълът разказва как сме еволюирали и как развиваме личността си през сливането на цирковите традиции с театъра, музиката, танците, технологията и органичната визия.

Ще има и различни работилници, сред които и за жонглиране. Пред „Топлоцентрала“ ще бъдат наредени атрактивни празнични декори и ще можем да опитаме вкусни храни и напитки, сред които фестивални циркобабчета, прясна наливна софийска бира, екзотичната корейска шкембе чорба на шеф Джун Йошида и домашно приготвени десерти. А за най-малките посетители е предвидена и безплатна лимонада.

Домашните любимци на посетителите също са добре дошли.

Цялата програма може да видите тук.

cross