fbpx

Антоанета Енчева е вече позната в Майко Мила! с два свои текста - Зяпналата уста и неговата бедна майчица и Внимание, бременна зад волана! В днешния си разказ тя вече е родила второто си дете, което, очевидно, я подлага на различни изтезания, като смукане, плюене, скубане и повръщане, но срещу тях Антоанета е измислила някои защитни средства, които сега ще ни представи!

*************************

Картинката е следната – изпълзял от дупката си пор, миришещ като скункс и рошав като несресана болонка, излиза от спалнята вкъщи и носи в ръце бейбифон, защото малката рожбичка най –сетне е заспала.

Да, изглеждам и мириша точно така! Оплюта, ощипана, одрана, оповръщана, опикана , оскубана, осмукана, оскубана (това май вече го казах)…

И изведнъж стигам до извода, че аз съм малтретирана. Ами да, малтретирана съм от четиримесечното ми бебе.

Ако караш колело, имаш протектори къде ли не, но ако приспиваш бебе - нищо не те предпазва? Защо няма нeщо подходящо за защита?

Но нека ви опиша от какво и защо имам нужда от предпазни средства, пък ако някой има опит и идеи – да помага:

Аз съм от онези майки, които приспиват детето си на ръце. Така ми харесва, но има и някои неудобства, а именно: малката ме скубе. Ама здраво си ме скубе!

А как боли! Сещате се – онези малките, нежните косъмчета отстрани на врата. Дъщеря ми сякаш триумфира и размахва кичур косми в ръката си всеки път, когато я гушна. Косата ми е сплетена на стегната плитка и въпреки това косми хвърчат из цялата къща и се събират на топки по земята. Картинката е ужасяваща!

От доста време си мисля как бих могла да се справя с тези малки сладки пръстчета, които с всеки изминал ден стават все по – силни и успяват да изтръгнат все повече косми от така или иначе изчезващата ми коса. Те ловко се промъкват на врата, заплитат се и след това ръчичката започва да се дърпа. Стигах до там, че да обмисля идеята да си обръсна врата.

Но това не е всичко – нокътчетата… о, да – онези остри нокътчета, които никога не могат да бъдат отрязани така, че да не драскат. Малките ъгълчета, които са остри като бръсначи и готови да бъдат използвани, драскат очите, бузите, носа, брадата – абе, цялото ми лице е обект на нападенията им. Драскат, където хванат!

А аз стоически стискам зъби и търпя всичко, което ми се случва от малкото, сгушено в мен бебе, защото или има колики, или му растат зъбите!

Същото това сладко бебе, което е решило да чеше венците в моята брада и колкото и да се опитвам да се измъкна, все успява да ме докопа, осмуче и олигави. И да маже с ръчички. Цялото ми лице е редовно измито с бебешка лига. Мислех да си сложа лента за коса, но през брадата, сещате се – все едно съм си оперирала брадичката или ме боли зъб.

Същото това сладко бебе, което след всяко ядене, а и не само, смята за гордост да демонстрира на всички какво е яло или колко е ферментирало млякото в коремчето му. Оповръщано е всичко по мен, че дори и по пода тече някой път, а кучето бърза да „замаже” положението!

С какво ли не се старая да предотвратя драмата, но май само дъждобран ще ме опази от този малък гейзер!

Ами малките юмручета ? Все някое от тях се размахва и в най –неочаквания момент ме нацелва право в окото! Мигам, мигам и си мисля – поне да си го бях затворила… Едни предпазни очила, от онези, които се използват при ремонт биха били полезни в този момент.

Главичката се върти насам-натам, а при това въртене все някой път ще ме блъсне в носа или в брадата, и чак очите ми се насълзяват, а аз си казвам – леле, колко ми е корав носа, щом не се счупи при този удар...

Пръстчетата изучават всички дупки по главата ми. Като се пъхне някое тях в носа, стига чак до синусите, а отскоро и ушите ми са обект на пълен преглед, но там едни ушанки ще спасят положението.

Най - страшното е желанието да изучава устата ми и всичко в нея. Зъб по зъб пръстчетата опипват всичко и постоянно се опитват да отлепят венеца от зъбите. А онази пломба отпред в най – скоро време сигурно ще успее да я изчопли.

Чудя се, дали боксьорските протектори за зъби ще помогнат?

Отскоро в екстрите се включи и щипането. Нямам идея как успява да стисне толкова силно, но доста си боли. И каква стана тя – облечена с дъждобран, с обръсната наполовина глава, с ушанки и предпазни очила, с протектор в устата и привързана лента през брадата отивам да приспя малката си принцеса...

Пожелайте ми успех!

Понякога е нужно нещо съвсем просто, за да може животът ни да стане по-лесен и щастлив. Подкрепа, жест, помощ в трудна ситуация или... нов инвалиден стол.

Трудно е да си представиш, че една нова инвалидна количка може да донесе толкова щастие и радост за едно дете и неговата майка. Когато житейските ни проблемите не включват тежки физически увреждания, няма как да знаем колко усилия и воля са необходими на една жена да гледа дъщеря си и да ѝ осигурява що-годе нормален и пълноценен живот, който за останалите хора е даденост.

Да излезеш на разходка, да се придвижваш с лекота, да се виждаш и общуваш с хора, да избираш къде и как да ходиш, за да ти е удобно и приятно – за повечето от нас това е съвършено естествено, лесно и почти безплатно.

За Антоанета Василева и дъщеря ѝ Мария обаче финансовото изражение на това удобство е напълно непосилно. Защото Мария е дете с увреждане, а цената на инвалидната количка, необходима ѝ, за да се чувства тя удобно и приятно навън, както ние се чувстваме в удобни обувки, е толкова висока, че за семейството тази количка доскоро беше само мечта.

За щастие, както казахме в началото, радостта е най-голяма, когато в труден момент се появи неочаквана помощ. В случая на Антоанета помощта дойде от Българската асоциация на застрахователните брокери (БАЗБ), които взеха присърце проблема на Мими и нейната майка и осигуриха средства за незабавно закупуване на инвалидна количка Рейсър +, размер 4.

Така желанието на БАЗБ да бъдат социално отговорни и да направят нещо добро за човек в нужда намери най-добрия получател - малката Мими и майка ѝ Антоанета.

Сами можете да видите от снимките колко радост донесе това на детето и неговата майка – сега излизането навън и разходките за Мими ще са много по-пълноценни и приятни, а майка ѝ ще е спокойна, че детето ѝ се чувства комфортно - нещо, което всяка от нас иска за детето си.

Благодарим от сърце на БАЗБ за светкавичната реакция и за това, че се обединиха и дариха удобство, комфорт и сигурност на едно дете с увреждания, и радост за една майка, която се грижи по 24 часа в денонощието за детето си.

Ние, от Оле Мале, вярваме, че емпатията, разбирането и добротата към хората в нужда са в основата на всяко развито общество, каквито са и добрите практики от страна на социално отговорните бизнеси.

Убедени сме, че подобни случаи на подаване на ръка ще зачестяват, а ние само можем да се радваме, че участваме в популяризирането на такива каузи и техните решения.

Благодарим от сърце на всички хора в БАЗБ и пожелаваме на Мими и майка ѝ Антоанета много и приятни поводи за разходи и излизане навън!

 

cross