Парите би трябвало да правят живота по-лесен. Но дали улесняват живота на родителите се е превърнало в изненадващо спорен въпрос. Отговорът му търси Стефани Мурай от The Atlantic.

Преди няколко години изследователският център Pew публикува проучване за родителството в Америка, което попадна на донякъде неинтуитивен резултат:

Родителите с по-ниски доходи по-често от тези със средни или високи доходи заявили, че намират родителството за приятно и удовлетворяващо „през цялото или повечето време“.

Разликата е минимална – повечето родители, независимо от доходите си, съобщават, че изпитват удоволствие от родителството през цялото или по-голямата част от времето – но този единствен сегмент от данните предизвика оживени дискусии.

Започнаха да се множат аналитични текстове, в които хората разсъждаваха защо най-необлагодетелстваните родители са „по-малко изтощени и стресирани и намират повече удовлетворение в родителството“, и защо жените с повече предимства са „най-нещастните майки“, отчитащи „най-високите нива на неудовлетвореност от майчинството“. Симон и Малкълм Колинс посветиха епизод от подкаста си на изследването на Pew, „развенчавайки предразсъдъка, че по-бедните хора непременно са нещастни, отглеждайки деца“, и аргументирайки, че „културни фактори като религията и дистанцията от бездетната градска култура им помагат по-добре да открият смисъл в родителството“.

Но тези интерпретации омаловажават (направо игнорират) друго важно заключение в същия доклад на Pew:

„Родителите с по-ниски доходи също по-често от тези с по-високи казват, че родителството е стресиращо през цялото или повечето време“ – и то с далеч по-голяма разлика. Те значително по-често изразяват притеснения, че децата им може да се сблъскат с тревожност и депресия; да бъдат тормозени, отвлечени, бити или простреляни; да злоупотребяват с вещества; или да имат проблеми със закона.

С други думи, дори самото изследване на Pew противоречи на твърденията, че по-богатите майки са най-нещастни и най-стресирани. И макар някои доказателства да сочат, че майките с по-високи доходи действително изпитват определен тип стрес, който майките с по-ниски доходи не срещат, голяма част от данните говорят за това, което бихме очаквали: По-заможните майки всъщност са… по-добре.

По-подробният прочит на данните на Pew и други източници показва, че въпросът кои майки се затрудняват най-много в Съединените щати е далеч по-сложен, отколкото много хора твърдят. Когато се свързах (бел. ред. авторката на текста) с Дженифър Глас, професор по социология в Тексаския университет в Остин, за да попитам как благополучието на родителите се преплита със социално-икономическия статус, тя ми каза, че не вярва данните да подкрепят идеята, че богатите, високообразовани родители се борят с родителството повече от тези с по-ниски доходи и по-малко образование.

„Никога не съм виждала данни за психично здраве, субективно благополучие или щастие, които да показват подобно нещо“, категорична е Глас.

В собствените си изследвания за това как партньорството и по-високите нива на доходи и образование влияят на благополучието на родителите, тя установява, че „трите фактора значително повишават щастието на родителите“, посочва тя. Данни, споделени с мен от Института за семейни изследвания, също показват, че делът на майките, които заявяват, че са донякъде или напълно удовлетворени от живота си, расте пропорционално с доходите.

С други думи: По-богатите майки всъщност са по-щастливи.

Нещата се усложняват, когато спрем да питаме кои родители са „най-щастливи“ и започнем да се интересуваме как самото родителство влияе на благополучието на човека. Изследванията по темата са противоречиви. И почти всички данни страдат от един добре познат проблем, както всеки преподавател по статистика би напомнил, корелацията не означава непременно причинно-следствена връзка.

„В крайна сметка не можем да бъдем напълно уверени, че това, което приписваме на факта, че някой е родител, не е свързано с някаква трета променлива, която не сме отчели“, казва Дженифър Огъстийн, професор по социология в Университета на Южна Каролина, която изучава неравенствата в семейното благополучие.

Все пак изследователите разполагат с данни, подсказващи, че родителите с по-високи доходи, и най-вече майките, изпитват определен тип спад в благополучието, какъвто родителите с по-ниски доходи не преживяват.

Вероятната причина: по-силен социален натиск за „свръхангажирано родителство“.

Добре известно е например, че макар майките с висше образование да прекарват приблизително същото време с децата си, както майките с по-ниско образование, те посвещават повече от това време на „стимулиращи“ занимания като четене или игри, обясни Ариел Калил, професор по публични политики в Чикагския университет.

С помощта на данни от American Time Use Survey, която пита респондентите какво са правили предишния ден и как са се чувствали, докато са го правили – различни изследователи са задали следния въпрос:

Харесва ли на високообразованите майки фокусирането върху детето повече, отколкото на майките с по-ниско образование?

Проучванията използват различни методи, но стигат до еднакъв резултат: „Отговорът е категорично не“, допълва Калил. Ако има разлика, тя е в това, че високообразованите майки се наслаждават на това време с децата си дори по-малко.

Друго проучване, съавтор на което е Огъстийн, използва същия набор от данни по малко по-различен начин, сравнявайки как се чувстват през деня родители с различни образователни нива спрямо хора без деца. Формирайки извод от предишни изследвания, показващи, че родителството е „разнородна смесица от емоции“, при която родителите изпитват повече ежедневна радост и смисъл, но и повече стрес от своите връстници без деца, се установява, че това важи само за високообразованите майки.

Майките с по-ниско образование не съобщават за по-високи нива на стрес (или радост) от хората без деца.

Очевидно тук действат множество фактори. „Посетете която и да е детска площадка в квартал от средната класа, ще чуете как майките, които най-често са там, говорят за едно и също: в какви дейности са включени децата им“, каза Огъстийн.

Организацията и координацията на тези дейности изисква много когнитивен ресурс и носи свой собствен тип стрес.

Повече пари, повече проблеми

Високообразованите родители също по-често се преместват далеч от семейството си в търсене на образование или професионален растеж – и така остават без близки роднини, които да помагат с грижите за децата, отбелязва Даниела Неграя, поведенчески учен и съавтор на изследването. И, разбира се, „алтернативите на родителството за майките са драстично различни според класа“, казва Дженифър Глас. Например: майките с висше образование, които по-често работят в офис среда, може да възприемат проверката на имейли в офиса като приятна почивка от капризите на тригодишно дете.

За майките с по-ниски доходи, които работят в сферата на услугите, „хаосът на семейната вечеря може да звучи като музика“, казва Глас, „в сравнение с шума и напрежението на работното им място, където могат да бъдат обиждани или тормозени“.

Ако ви е трудно да подредите тези данни в един прост разказ, това е напълно логично.

Всяко от тези изследвания измерва различни неща, по различни начини. Питането на някого колко стресиран е бил, докато е хранил детето си вчера, няма много общо с въпроса колко стресиращо намира родителството като цяло или доколко е удовлетворен от живота си. Една отделена точка от изследването на Pew може да изглежда като доказателство за едно. Друга – за противоположното. А взети заедно с по-широкия корпус от изследвания върху класата и родителството, единственото ясно заключение е, че чувствата на хората към родителството са доста сложни.

И когато сравним родители и хора без деца чрез по-общи показатели?

Парите и образованието изглеждат доста добре – или поне не зле. Например, едно изследване, публикувано през януари, се стреми да установи дали и как пандемията е повлияла на т.нар. пропаст в щастието между родители и хора без деца.

Родителите в САЩ са имали по-ниски нива на щастие от хората без деца. Проучването открива, че с началото на пандемията тази разлика е изчезнала – и не се наблюдават различия в зависимост от образователното ниво на родителите. (Това се променя по време на самата пандемия, когато щастието на хората без деца спада повече от това на родителите, което дава предимство на родителите – може би защото децата им ги предпазват от изолация или защото разширената държавна подкрепа осигурява финансова стабилност.)

Смисълът на живота.

Друго ново изследване, базирано на анкета в 30 европейски държави, разглежда как родителството е свързано както с „удовлетвореност от живота“, така и със „смисъл в живота“. Според резултатите родителството почти навсякъде е свързано с по-голямо усещане за смисъл, независимо от пола или социалния статус. Но то се свързва и с по-ниска удовлетвореност от живота при жените, особено при най-уязвимите: младите майки, самотните и тези с най-ниско образование.

Още не сме свършили, скрол надолу

Може би ще харесате и...

Животът с деца

Защо е чудесно да бъдеш единствено дете

И аз съм човек

Женското приятелство намалява стреса

Животът с деца

Glow Up културата, която вреди на психиката на младите момичета

Може би е пресилено да вярваме, че богатите майки се борят най-силно с родителството. Но дори дотолкова, доколкото те срещат специфични стресови фактори, това не означава, както често се внушава, че тези проблеми са „по тяхна вина“.

Източник: The Atlantic