Автор: Зоуи Уилямс


Лесно е да го кажа със задна дата, но е вярно: дори когато антиваксърското движение беше още в зародиш в края на 90-те, преди да имам деца и да знам какви ваксини се поставят, усещах, че е пълна измама. В крайна сметка, Андрю Уейкфийлд – който беше лекар, докато не беше лишен от правата си през 2010 г. – не е първият перко, който оспорва безопасността и ефективността на детските ваксини. През 70-те години на миналия век във Великобритания се появява движение срещу ваксината срещу дифтерия, тетанус и коклюш. Подобно движение възниква и в САЩ в началото на 80-те. Самото разработване на ваксините е имало и доста критици и в началото на 19. век доста хора се противопоставят на ваксината срещу едра шарка заради схващането, че не е християнско да се споделя тъкан с животно.

„Зловредна псевдонаука“

Така че печално известното проучване на Уейкфийлд, публикувано в Lancet, в което той твърди, че съществува връзка между ваксината MMR (морбили, заушка и рубеола) и аутизма, стигайки дори до посочване на „точния механизъм“ как едното води до другото, беше някакво новост само защото разполагаше с целия брандинг на научно изследване, а всъщност представляваше зловредна псевдонаука. Явление толкова старо, колкото и самото знание. Трябва да се отбележи обаче, че проучването беше засято в разорана почва – много хора искаха да е истина. От една страна всичко беше въпрос на новинарските апетит: сюжетите за ваксини по принцип са скучни. Създават се от хора, които си сътрудничат и са водени единствено от желанието да помогнат на човечеството – без дискриминация, без едно бебе да е по-достойно за защита от друго. Няма зараждащ се конфликт, няма нищо скрито и нищо заплетено.

Нима има нещо по-скучно от човечеството в най-добрата си форма? Та няма ли да е поне малко пикантно, ако се окаже, че всичко е било огромна грешка?

В допълнение към това обаче се прибавя и усещането, че случаите на диагностициран аутизъм са скочили рязко. И това е точно така. Между 1998 и 2018 г. са нараснали със 787%. И никакви обяснения от рода на „Спокойно, просто сме станали по-добри в разбирането на това, което виждаме“ не биха могли да откажат хората от желанието за едно-единствено просто обяснение. Още нещо: Уейкфийлд пуска своето фалшиво изследване в зората на „показното родителство“ – нова концепция за отглеждане на деца, при която да си добър родител се превръща във върховен морален идеал. А начинът да се докажеш е да си крайно предпазлив спрямо абсолютно всичко.

Правилата на родителско превъзходство са обвити в мистерия, но винаги можеш да забележиш Избраният родител, защото никога не тича със стадосто – звучи доста калвинистки.

Депресиращото в историята на антиваксърството е, че глобалният разум сякаш работеше правилно и в същото време изобщо не работеше.

Други учени се опитаха да повторят резултатите на Уейкфийлд и не успяха. Бяха зададени правилните въпроси и той бе дискредитиран. Лъжата може и да е обиколила света, но когато истината най-накрая „си обу панталоните“, записа убедителна победа. И въпреки това се зароди широко недоверие към самата идея за ваксинация, готово да се надигне при всяка нова инфекциозна заплаха. Това не забави въвеждането на ваксината срещу COVID (трудно е да си представим как можеше да стане по-бързо). Но опетни научния триумф с шумната тревожност на малцинство, убедено, че държавата умишлено ги трови.

Последиците от скандала с MMR се проявяват с пълна сила едва сега, почти 30 години по-късно.

Случаите на морбили в Европа са на най-високите нива от 25 години насам, а в САЩ – за последните 33 години. Скоро дете от Ливърпул почина от морбили. Не е известно дали е било ваксинирано (няма ваксина със 100% гаранция за имунитет) и това няма значение – трагедията не би била по-малка, ако родителите му са попаднали в капана на дезинформацията, нито по-голяма, ако не са.

И това изобщо не е въпрос на личен избор – всички ще сме по-добре защитени, когато сме ваксинирани.

Може би това е най-потискащата конспиративна теория.

Не защото последствията ѝ са по-тежки от убеждението, че Земята е плоска, а защото ваксинацията е най-конкретното доказателство колко зависим е всеки от нас от грижата и разума на другите. Това важи и отвъд болестите – нуждаем се един от друг заради демокрацията, науката, културата, обществения живот. Но никъде другаде не можем да го видим, да го преброим и да го сложим в графика така ясно.


Източник: The Guardian

cross