fbpx

Признавам си, стартът не беше особено позитивен. Началото закъсняваше, имаше опашка, главната героиня даваше интервюта за телевизиите (все едно те са по-важни от всички хора, дошли на място). А и като за представяне на книга за планина, имаше твърде много хора във вечерни рокли и официални костюми. 

Но с минутите и часовете, които минаваха, усещането изчезна. Както става, когато насреща си имаш човек, който искрено разказва за това, което му се е случило. Човекът е Силвия Аздреева – първата българка, изкачила три върха над 8000 метра. И автор, заедно с Найден Тодоров, на книгата „Да покориш себе си“, в която разказва за приключенията си.


Началото на планинската афера

Като дете от Петрич естествено е първите изкачени върхове да са околните. Но всичко се променя, когато отива да бере боровинки на връх Конгур. Тогава Силвия за първи път усеща силната си връзка с планината. „Още тогава си играех, като излизах извън пътеката и търсех предизвикателство. Още тогава явно съм имала наченки на лудост. Но всеки човек има лудост в себе си и е добре да ѝ даде път. Това е неговата страст и не трябва да спазва чуждите ограничения“, казва тя. Разбира се, ако може да не повтаряме момента, в който тя слага змия в чекмеджето на бюрото, за да си я „отглежда“.

Силната връзка с планината е едно, умението да оцеляваш в нея и да изкачваш върхове – съвсем друго. Но Силвия се справя почти невъзможно бързо.

За девет месеца прави скока от изкачване на Мусала (август 2021 г.) до изкачване на Ама Даблам (6812 м). А Ама Даблам според самата нея е най-красивият връх, който е виждала. И естествено е картинката на скрийнсейвъра на телефона ѝ.

Силвия Аздреева на Еверест

След това през май 2022 г. идват Еверест (8848 м) и Лхотце (8516 м). През миналата година тя качи и К2 (8611 м). Така Силвия става и първият българин, изкачил последователно Еверест и Лхотце (за 27 часа), първата българка на К2 и първата българка на Лхотце. 

Освен това може би е жената с най-подредена раница. Причината, разбира се, е, че когато се качиш толкова високо, всеки грам се усеща. „Абсолютно нищо излишно нямам и знам къде e всичко. Дори режем етикетите на дрехите, за да спестим от теглото им“, казва тя съвсем сериозно.

Еверест на желирани бонбони

Силвия е втората българка на най-високия връх на планетата. Първата е Петя Колчева, като пловдивчанката беше на представянето на „Да покориш себе си“. „Последните три дни ми беше зле и повръщах всичко. Единственото, което оставаше в мен, бяха желираните бонбони. Не можех да приемам никаква друга храна“, разказва тя. Наградата, след като слиза от върха, е разтворима гъбена супа. 

„Докато бях горе се разплаках. Бях си свалила очилата, защото каква снимка ще стане иначе – с качулки и очила, ходи доказвай, че това си ти. И сълзите замръзваха по бузите ми. Да, беше -30 градуса, но никога не съм предполагала, че става толкова бързо.“

Силвия разказва, че горе в планината има и друг живот – не само алпинисти. На около 8000 метра надморска височина има хималайски врани, а по-надолу из лагерите дори е видяла пеперуда.

Силвия Аздреева книга

„Бях в палатката и си почивах, когато започнаха да ме питат дали наистина искам на следващия ден да изкачвам Лхотце. И така няколко пъти, при положение че имахме планирана експедиция. Най-накрая питах защо и се оказа, че всички други алпинисти са се отказали. Пропълзях до съседната палатка и нахлух вътре да питам защо се отказват. А те само ме погледнаха и дори не промълвиха, погледите им ясно казваха, че ме мислят за луда. Но по базовите лагери е така – бориш се да оцелееш. И няма добри моменти“, спомня си Силвия. 

Докато за Еверест се хвали на семейството си, за Лхотце премълчава. Не че е първият път, в който това се случва. След Ама Даблан за първи път казва на майка си, че повече няма да се катери. После го казва и след Лхотце. За К2 също си премълчава. Но пък на върха има интернет и успява да се обади на семейството си. 

Да гледаш смъртта в очите

„На слизане от К2 бедствахме в буря. Дори спрях да се моля на Господ, а се молих на планината да ни пусне да слезем. Исках да изкача К2, за да покажа, че жените можем всичко. Макар че понякога не се доверяваме на себе си.“

Но на К2 смъртта не те дебне – тя върви ръка за ръка с теб. На път към върха пада лавина и отнася няколко души от експедицията. Един от тях е пред очите на Силвия. А по пътя към върха има тела, които дори понякога се използват за маркировка. Това е най-опасният връх в света. На неговата сметка, според Wikipedia, има записани 96 загинали при малко над 700 алпинисти, които са го изкачили. За сравнение – Еверест е изкачен от над 11 340 алпинисти и има 314 смъртни случая.

„Толкова е тясно, че клинът е забит до главата на този труп. И няма как да не го погледнеш. Плачех, крещях, не можеш да продължа. Добре че колегите се върнаха и ми помогнаха, иначе не знам как щеше да стане. Ти си физическа машина за катерене, но трябва да станеш и психическа. Няма невъзможни върхове. Има невъзможни бариери. Не можеш да покориш върховете, можеш да ги изкачиш. Можеш да покориш единствено себе си“, казва Силвия.

С малко помощ от приятел. Племенничката ѝ Петя ѝ дава едно малко котенце, преди да тръгне към К2. И тя го качва на върха. Но дали щеше да тръгне, ако знаеше какво я чака? „Нямаше да опитам К2, ако знаех какво ще се случи. Не бих си го причинила. Тази планина наистина се опита да ме убие по няколко начина“, категорична е тя.

Силвия Аздреева

Голямата промяна

Със сигурност подобни преживявания променят човек. Как обаче те са променили Силвия? „В мен сега живеят и старият, и новият човек. Но постиженията няма да променят отношението ми към хората около мен. Променила съм се към самата себе си. 

На хората им липсва мотивация, робуваме на норми. А трябва да действаме по друг начин. Правиш първата крачка, след това това втората и продължаваш“, казва Силвия. И следвайки мечтите си, вече прави трекинг групи към базовия лагер на Еверест и Кала Патар („само“ около 5500 надморска височина). Но изглежда съвсем искрена, когато този път обещава на майка си, че вече наистина няма да има повече изкачвания. 

Но винаги ще има нещо друго. Силвия оставя впечатление за човек, който не може да седи на едно място. А и както пише в предговора на книгата легендарният Нирмал Пурджа: „Силвия, спомняш ли си какво ти казах, когато изкачи Еверест? Да, ти стъпи на Покрива на света, но има още много да се учиш. Да, изкачи най-високия планински връх, но ти можеш повече! А каквото е валидно за планината, е валидно и за живота!“.

cross