fbpx

Днес ви срещаме с Вера. Това не е истинското ѝ име, но историята ѝ е съвсем реална.


Три години и седем месеца без алкохол.

Но за да стигне дотук, Вера извървява дълъг път. Две години я делят от първото обещание, което дава на себе си, че спира да пие, до заветния ден, в който си казва „Само да мине ето тази среща и отивам да си купя вино“, но не го прави.

Вера е от Полша. Първото ѝ напиване е едва на 11 години. Започва ударно – със спирт. Черпи я вуйчо ѝ, докато е на гости на братовчедките си. Помни, че се прибира пияна у дома, а майка ѝ вдига скандал на вуйчото.

„Мама много искаше да ме предпази от алкохола, защото баба ми (нейната майка) е била алкохоличка. И тя е израснала в къща, където бутилките изниквали от всякакви места.“

И въпреки че в дома, където расте Вера не се пие алкохол, тя също се оказва подвластна на силата му.

Силата на алкохола

„Още от първия път усетих тази свобода, сигурност, прекрасно чувство, което идва, след като човек си пийне и се отпусне. Усетих как ми действа алкохолът. Дава ми смелост, бях по-забавна, печелех компанията. Започнах да го търся. Понякога си мисля, че съм била родена привикнала към него. Невероятно усещане.“

При вуйчо ѝ винаги има бутилки. Като си сипвала по малко, никой не забелязвал, и така силните напитки навлизали постепенно във всекидневието ѝ. Майка ѝ не осъзнава какво се случва, макар и да изпитва страх дъщеря ѝ да не тръгне по този път. Има причини Вера да тръгне по него, свързани и с начина на възпитание.

Алкохолът и емоциите

„Това неимоверно има влияние върху човека, който съм сега, но никой не се ражда научен как да възпитава детето си. И родителите ми не знаеха как да се справя със собствените си емоции и проблеми, как да се отпускат, успокояват и чустват пълноценни.“

Пътят на Вера става все по-хлъзгав. Опитва амфетамини за първи път на 18.

„Даже беше късно. Моите колеги и приятели приемаха от доста по-рано. Аз се страхувах и затова дълго време се спирах, но като видях, че всеки взима, спрях да го мисля.“

В началото пробва само от купон до купон. Амфетаминът се отразява много зле на организма ѝ. След години на упротреба на различни вещества (марихуана, екстази, мефедрон) преминава на любимия кокаин, който ѝ позволява да функционира в обществото, без да се забележи състоянието ѝ. Но той е скъп и си го позволява веднъж в уикенда. И цялата седмица се превръща в едно чакане, за да дойде този ден, който Вера приема като празник.

Минават доста години, докато Вера успява да забележи, че не пие като повечето хора – между другото, при събирания, при излизания с компания. Фокусът ѝ се променя и, вместо да я води идеята да се среща с приятели, излиза, за да пие. Това се оказва най-важното.

„Независимо какво ми се случваше през деня, целта ми беше да се напия вечерта. Уж да си пийна, но то си беше истинско натряскване. Забелязах, че нямаше значение и с кого ще се видя, важното беше какво правим. А то трябваше да е свързано с пиене.“

Сбърканите представи

Успява добре да се прикрива, дори от самата себе си. „Представата ми за алкохолика или за човек с проблем с алкохола беше различна. Смятах, че такива хора задължително не се справят във всяка област – работа, връзка, финансово. А аз много добре се криех. Имах си своите начини да го правя. Отивам на работа например след запой и едва два часа сън, но смятах, че като сложа бяла риза, ще скрия силния си махмурлук.“ Защото явно кой носи чиста, спретна, снежнобяла риза, ако се е унищожил предната вечер?!

И докато Вера някак се справя с всекидневието си – има приятели, има работа, не осъзнава пред какъв проблем всъщност се изправя. Липсва ѝ този важен показател, който да ѝ подаде знак за внимание. А идеята, че се справя с всичко, е и най-голямото ѝ оправдание пред самата нея.

„Заради това, че усвоих начина, по който хем да пия, хем да се справям, не търсих други здравословни механизми. Не усетих обаче и че количеството изпит алкохол значително се увеличи и вече не ми вършеше работа като преди. Вече не бях така приета, толкова забавна. Спрях да се развивам емоционално.“

Близките постепенно започват да правят коментари за количеството, което изпива. А тя може да пресуши до три бутилки червено вино на вечер и четири бяло.

„Оказа се, че доста издържам на алкохол, защото не припадах, или ако и това ставаше, го правех така, че никой да не ме види“, допълва Вера.

Постепенно плановете ѝ да се развива в работата и извън нея, спират да се осъществяват. „Правех много неща и видях, че всички обещания, които си давам – да ям по-здравословно, да се грижа за здравето си, не се изпълняват. Алкохолът ми пречеше. Обещавах си, че ще отида на тренировка, но не отивах, защото предния ден бях препила. Не бях способна да постигам целите и резултатите, които искам, защото нещо ми пречеше. Чак тогава започнах да търся какво е това нещо.“

Вера и България

Вера е в България от осем години. В началото е много ентусиазирана. Не усеща никакви трудности. Не е затворен човек, обича да се запознава с нови хора, да посещава нови места и се чувства чудесно.

Периодът на преместване, в който уж си подрежда наново живота, изглежда обнадеждаващо. Идва, за да прави свой бизнес, но всъщност разбира, че това е опит да избяга от всичките си проблеми.

„Мислех си, че ще ги оставя в Полша, но всъщност ги взех със себе си. Това, че имах планове да се развивам и да правя бизнес, се оказа голямото ми оправдание. Не бях щастлива, не знаех как да си помогна и не търсих проблема в зависимостта. Не се опитвах да си отговоря защо пия, а търсех причините за всичко, което исках, а не ми се случваше, навън. Мислех, че преместването ще ме спаси, но не стана така.“

Трябва да минат една-две години от преместването ѝ в София, докато Вера не осъзнава, че животът ѝ продължава да се движи като в Полша.

„Всеки ден се напивах. Имах контакти на дилъри, които ми носеха наркотици у дома. Тогава осъзнах, че животът ми е същият като преди. Единствените неща, които се промениха, бяха държавата и езика, на който говоря.“

Отнема ѝ дълго време, преди да спре напитките, може би защото се опитва да се справи сама с проблема. „Установих, че проблемът ми беше, че не бях способна да преживявам случващото ми се и да се справям с емоциите и с обикновени житейски проблеми без алкохол или обещание за скорошно напиване. Първоначално подтиснати емоции избиваха и ги давех в алкохол, но със времето това се превърна в начин на живот: пиех, когато бях уморена, весела, тъжна, напрегната, отпусната... За празник, за труден понеделник, за „сряда – малкия петък...“.“

Към светлата страна

Преминаването от тъмната към светлата отнема доста време. Две години продължава осъзнаването до самото спиране.

„Имаше големи напивания. Всеки понеделник си казвах, че спирам, но сряда вече усещах, че имам желание да пия, и запоите ми бяха от сряда до неделя. В средата на седмицата започвах по-лекичко, за да издържа до петък. Но уикендите бяха силни. Едва имах сили да се изправя и да отида на работа в понеделник.“

Идва пандемията.

Вера усеща как нещата се влошават. Количеството алкохол се увеличава, тъй като я няма мотивацията да спре. Няма кой да я види, което за нея е особено важно. „Никой не знаеше за състоянието ми и началото на локдауна беше труден период. Неведнъж исках да спра напълно да пия, но не се получаваше.

Пробвах и да си купувам малка бутилка вино, което е нищожно количество. Ако си вземех голяма, свършваше за нула време. Опитах и с бира, но тя изобщо не ми беше вкусна, така че бързо я оставих. Търсих компании и поводи да се напия. Напълно загубих доверието си към самата мен. Осъзнах, че не мога сама.“

„Защо не пиеш? Да не си нещо болна?“

За трудното спиране роля изиграва и фактът, че ако си в заведение и не пиеш алкохол, всички те питат защо.

„В България ако не пиеш, те карат да се чувстваш виновен. Всеки те приканва. Заливат те с въпроси: „Болна ли си? Бременна ли си?“. Ракията е решението на всичко. Тя лекува, върви със салатата, отпуска вечер след напрегнат ден. В Полша е същото, но с водка. Лекуваме се с алкохол, сипва се навсякъде, дори и в чая.“

Вера усеща, че е време да си помогне, но да не е сама. И пак го прави по време на пандемията. „Баба ми, която беше алкохоличка, почина от онкологично заболяване. Но седем години по-рано спря да пие. Беше трезва, а за това ѝ помогнаха хората в „Анонимни алкохолици“ (AA). Те ѝ спасиха живота.

Бях тийнейджър, когато си отиде и не успях да разбера историята ѝ, но знаех, че ако имам проблем, трябва да потърся АА. Така че въобще не мислех за други начини. После разбрах, че човек може да се възстанови и като посещава специализирани центрове или психотерапия, но към онзи момент АА беше единственото ми решение. Мисля, че добре направих, защото спрях да пия още след първата сбирка, на която отидох.

Бях трезва от три дни. Вече ми трепереха ръцете, исках алкохол. Мислех само как след сбирката ще отида да пийна нещо. Но още на първата ни среща им повярвах, че мога да спра.

Споделих им, че си нямам никакво доверие, защото не спазвам обещанията, които си давам. Те не искаха обещание. Попитаха ме дали пак ще дойда и аз потвърдих. Обещах им и изпълних обещанието си пред тях.“

Истинското отказване

Идва втора сбирка и голямото смятане от трета до четвърта, ден за ден. Вера успява.

„Отказах едновременно алкохола и наркотиците – веществата, които променят съзнанието ми. На сбирки казвам, че съм алкохоличка. Зависима съм от алкохола, от наркотици, от храната, от сладкото специално. Сега се опитвам да изградя здравословна връзка с храната.“

Спирането, според Вера, е индивидуално и групово. Това, което върши работа, е вярата във висшата сила, която ти помага да се справиш. Тя може да не се разбира като Господ, а да е например групата, събрала се в рамките на АА сбирка.

„Групата дава много. Имаме чувство за принадлежност. Индивидуалното – болките, които ни карат да пием, всеки го носи в себе си. Но в рамките на групата намираме инструмента, който ни дава шанс да лекуваме тези болки. Не знаем дали ще успеем, но поне осъзнаваме какви са и, работейки по програмата, разбираме как да се приспособим към различен и здравословен живот, в който може да се радваме истински, а не само след изпито количество алкохол.“

В АА няма осъждане. Не се дават и съвети.

„Прекрасното е, че сме голяма група от тотално различни хора, с различни професии, възраст, положение в обществото. И колкото сме различни, толкова и си приличаме по това, с което сме се заели. Всеки има право да казва какво го вълнува. Успяваме да видим себе си. Споделяме и е чудесно, че можем да се доверим на общността“, разказва Вера.

Тези, които идват в АА, вече подозират, че имат проблем. Така че първата крачка вече е направена. В АА Вера усеща, че се припознава във всяка една история, колкото и различни да са хората и животите им.

Днес вече спокойно ходи в заведения. На въпроса защо не пие, отговаря спрямо ситуацията, но казва, че не ѝ е проблем да обясни, че е алкохоличка. Усеща, че тези, които най-много настояват да пие, всъщност имат проблем. Тя е била като тях, много са ѝ пречили непиещите. Съвети не дава, не иска да пропагандира АА. Може само да разкаже своя пример.

Алкохолът не ѝ липсва, но още помни внезапния му ефект. Казва, че той е за здрави хора, които знаят как да пият. Днес вече търси други начини да се отпусне – чрез музика, спорт, дихателни упражнения, книга или с човек, който ѝ влияе добре.

Съжалява, че когато е усетила още в началото проблема си, ѝ е липсвал куражът да се справи. Обърнала му е гръб, избрала е „лесното“, затвърдено от години, решение. Наясно е, че ракията със салата дава много, но и взима. Купоните, простиращи се от петък до неделя, в които се изпиват големи количества водка с кокаин, са в миналото.

„Постоянно имах чаша с питие в ръката“, спомня си тя. Днес този навик е останал, за да ѝ напомня колко важно нещо е преживяла. Но вече чашата е пълна с вода или сода.

„Преди намирах щастието в това да се напия и надрусам, да забравя всички грижи. Сега спокойствието ми е на първо място. И внимавам да не забравя за него, защото много лесно се забравя. Имам нови приятели и те са истински, и стари приятелства, които са вече различни. Когато излизам с тях, не е за да пием и да ядем, а за да ги видя.“

Когато гостува на семейството си в Полша, усеща разбирането и подкрепата им. Променя се и начинът ѝ на работа. „Бях търговец, постоянно се предизвиквах, исках да се доказвам.“
Сега Вера е избрала друга посока. Учи за психотерапевт – за да помага на хора, които имат проблем, но все още не са стигнали дъното. И като се погледне в огледалото, най-ценното, което вижда, е, че си има доверие.

Свикнали сме по Коледа да си подаряваме неща. Но не е нужно всички подаръци да са предмети или изживявания. Някои са обещания за промяна. Ето едно такова – да не се пие алкохол. 

Не съм била алкохоличка, когато спрях да пия преди две години и половина. По-скоро бях класически пияч и влизах в тази роля най-вече на Коледа. Точно както малкият Алед Джоунс, се разхождах във въздуха или по-точно бях опънала три платна по вятъра от около 8 декември до края на годината. Мислех си, че определението „алкохолик“ е за тези, които просто не могат да изкарат ден без питие. Но като не-алкохолик, а обикновен „гуляйджия“ аз също не можех да посрещна който и да е момент от Коледа без чаша в ръка.

Разликата беше, че го правех в рокля с пайети и понякога с диадема с еленови рога. Тоест, всичко беше наред. Ако изпиех четири чаши Кот дю Рон (винен регион във Франция, б.р.) след коледна служба, греяно вино с колеги на следващата вечер, шампанско след пазаруване с приятели и коктейли след кънки на лед, това също беше наред. Просто бях в празнично настроение. Традиционно в седмицата преди Коледа се чувствах доста не-хо-хо-хо. С подута сива кожа, леко депресирана и затрупана от списъка с несвършени задачи.

Като всеки, който пие алкохол, дълбоко не вярвах на трезвениците

Дори не съм си и помисляла да изпадна в „истинското пиене“ по Коледа, но напълно трезва Коледа беше немислима. Би изглеждало странно и би разстроило другите хора. Като всички класически пиячи (не алкохолици, запомнете – има разлика), дълбоко не вярвах на трезвениците. Уф, вижте ги със стиснатите им усти и орлови очи – как осъждат моите недостатъци, предлагайки наивните си извинения защо ще се приберат по-рано, преди нещата да станат „твърде объркани“.

„Сузи казва, че прави йога в 7 сутринта!“. Иде ми да викам!

„След това пожела да заведе децата на съседите да видят Дядо Коледа. Тя е светица!“ Защо не си като нас, Сузи? Забавните хора, поглъщащи яйчени коктейли, смучещи хапчета за кисели и плещещи глупости до 2 сутринта.

Всяка коледна сутрин от 90-те години насам се събуждах кисела. Семейството ми отваряше подаръци всеки с чаша пенливо сладко вино, която периодично се допълваше. Странно, докато дойдеше времето да приготвя вечеря с три ястия за всички, обикновено бях доста нацупена, гонеше ме махмурлук и имах нужда от дрямка, но вместо това се борех със седем тенджери, докато някой ми напомняше, че не иска брюкселско зеле в чинията си.

Защо добавяме алкохол към Коледа, а после сме шокирани от свободните езици и избухливостта? Защо се събираме, пием ликьор и си разказваме семеен фолклор (леко некоректно и досадно)? И за капак никой не може да си тръгне, защото влаковете и автобусите не вървят.

По-лесно беше просто да продължа да пия

Докато карах 30-те и 40-те си години започвах всяка Нова година, чувствайки се крехка и слаба. Исках да живея без алкохол, но беше невъзможно. Как щях да организирам работни вечери, рождени дни, сватби, погребения, церемонии по награждаване или други социални събития без питие? По-лесно, мислех си, беше просто да продължа да пия. Да опитам да модерирам пиенето или да пия само вино, или да не пия след 20:00 часа, или каквото и да е глупаво правило, което прилагах тогава. Преди да се върна към пиенето на малко отрова всеки ден. И към чуденето защо се чувствах отровена.

Сега, когато навлизам в третата си трезва Коледа, най-големият подарък, който някога съм си правила, е да се науча да обичам живота без алкохол. И наистина сега обичам живота. Казвам го тихо, защото ще подразни хората и ще ги накара да се отбраняват, но трезвата Коледа е много по-забавна. Чувствам се така, сякаш си върнах част от онези магически вибрации от 70-те години на миналия век.

Последното ми питие беше през август 2021 г. Оттогава успях да се справя с някои от триковите моменти в това да съм общителна, без да прибягвам до успокоителна течност под формата на алкохол. (Лесно е, след като вече сте го направили няколко пъти. Ако не успеете, постойте за малко и си тръгнете: никой няма да забележи след 21:00, когато всички се повтарят, плюят, докато говорят, и ви настъпват по краката.) Все още ходя на коледни партита, но не се застоявам. Прегръщам хората, пия газирана вода, комбуча, плодов сок. Ценя тръгването от купона трезва, разходката по мразовити, блещукащи улици и прибирането навреме вкъщи, за да се залепя пред „Скъперникът“ и да хапна щолен.

Няма нужда призраците на отминалите Коледи да се давят в алкохол

Трезвият коледен сезон освен това изглежда много по-дълъг. Няма загубени сутрини, няма оцеляване с кроасани и кока-кола в работен ден с махмурлук. Има повече време да се правят полезни неща, да се пекат джинджифилови неща от разни готварски книги, да се карат кънки на лед – ама наистина да карате, а не просто да стоите на кънки до бара. Миналата Бъдни вечер отидох в малко кино с велурени седалки и гледах „Коледната песен на мъпетите“, докато хапвах голям пакет шоколадови бонбони. Беше вълшебно.

Коледа може и да е тъжна – наскоро загубих и двамата си родители – но е ОК да изпитвам и тези чувства. Нека идват и си отиват. Няма нужда призраците на отминалите Коледи да се давят в кайсиево бренди. Мога да почувствам напълно коледния дух тези дни. И той наистина е страхотен.


Грейс Дент е британска журналистка и писателка. Можете да слушате всички епизоди на подкаста ѝ за храна тук.

Оригиналът на статията можете да прочетете тук.

Грейс Дент без алкохол
С тази снимка Грейс Дент представи последната си книга. Снимка: twitter.com/FaberBooks

За никого не е тайна, че България се нарежда на челните места по консумация на алкохол не само в Европа, но и в света. Вероятно това може да е повод за гордост за някои хора, а за други - просто обяснение на някои обществени процеси и явления. 

Преди време Красимира Хаджииванова се опита да обобщи най-честите причини, поради които жените “си сипват”, и изобщо да обясни какво е това #шесисипя и защо е толкова разпространено тук. Препоръчваме ви текста, защото в него няма и 1 промил алкохол, но въпреки това ще ви накара да се чувствате добре.

В допълнение към това искаме да ви споделим за интересните резултати от анкетата за алкохола - DRINKiQ. Тя се провежда в продължение на няколко месеца и на нея са отговорили 12 хиляди българи. Целта е да се установи какво и колко знаем за алкохола.

Зададени са 10 въпроса, свързани с пиенето, питиетата и въздействието им върху нас.

Ето някои от отговорите.

16% от анкетираните вярват, че биха се напили по-бързо от смесването на бира, вино и спиртни напитки. Това обаче е мит, с който очевидно повечето от нас са запознати. Ефектът идва от количеството, а не от вида алкохол.

Около 1/4 от запитаните мислят, че ако мъж и жена с еднакво телосложение и килограми пият еднакво количество алкохол, то те ще бъдат засегнати от него еднакво. Всъщност не е така. Жените се напиват много по-бързо, защото при тях чернодробният ензим, който помага за обработването на алкохола, е в по-малки количества. 

70% от хората, включили се в анкетата, смятат, че една малка бира (250 мл), една чаша вино (100 мл) и една мярка спиртна напитка (30 мл) имат различен ефект върху тялото, защото едното е “по-леко”, а другото “твърдо”, така да се каже. Истината е, че тези мерки съдържат едно и също количество алкохол, въпреки че алкохолната концентрация е различна. 

11% от всички запитани са на мнение, че децата може да пият алкохол от време на време, за да “свикнат” с отговорната му консумация като възрастни. Народ, който мисли по такъв начин, НИКОГА НЯМА ДА ИЗЧЕЗНЕ. И дотук свършва шегата. Защото НЕ, децата не бива да пият алкохол - НИКОГА, под никаква форма и претекст.

Може би тук е мястото да отбележим, че бирата Е алкохол и тя не е “по-здравословна” от виното или спиртните напитки, както смятат 27% от анкетираните. В крайна сметка всичко е в мярката и зависи от количеството. 

Позволяваме си да го повторим, защото идват празници, в които повечето от нас ще се съберат с близки и приятели и ще му отпуснат края. Имайте предвид резултатите от тази анкета и подхождайте отговорно - към пиенето, яденето, шофирането в тези дни, и най-важното - към живота като цяло.

Ако имате профил във Фейсбук, не може да не сте виждали поне един пост на някоя жена, който завършва с хаштага #шесисипя.

Обикновено те звучат така:

„Помощ!!! Детето реве осемнайсти час, съседът чука с чук, а пералнята преля и в целия хол плуват чорапи и гащи, а мъжът ми ги лови с въдица от върха на секцията. #ШЕСИСИПЯ“

„Здравейте, скъпи майки, отчаяна съм! Пети ден от онлайн обучението е, котката избяга у съседите, детето не се е къпало от миналата седмица и снощи вечеря парче от матрака, мъжът ми се отрови с гъби, а аз съм нонстоп в срещи и правя таблици в Ексел. #ШЕСИСИПЯ“ 

И така нататък, сещате се. Житейски несгоди, битови драми, контролни по математика, никнещи зъби и всякакви други предизвикателства, които и без това дебнат българската жена и майка през целия ѝ живот, а в последните година-две направо са я стиснали за нежната, бяла гуша. ДВОЙНА ГУША, ако трябва да сме точни, понеже и това е един от хубавите ефекти на пандемията.

Мен ако питате, разбирам тези, които си сипват, и в същото време не казвам, че всички трябва да го правят. Даже напротив – тоя народ прекалено много си сипва! Така че, ако сред вас има железни, даже стоманени жени, които могат да минат през три локдауна, безкрайни часове онлайн обучение по физическо в хола, годишни отчети, мрънкащи деца, досадни съседи, котки, кучета, морски свинчета и мъже, без да си сипват от 11 часа, ами... ПОЗДРАВЛЕНИЯ. Печелите вечна слава и гигантски паметник на мястото на мавзолея.

За всички останали обаче (правя ви знака на Катнис от „Игри на глада“):

Разбирам ви напълно, съчувствам ви и за да ви разсея малко от неудачите, ето ви един разбор на най-честите причини, поради които жените се налага да си сипват. Все пак, апелирам да не се превърнат в оправдание за удавяне от сипване в следващите 30 години.

БЕЗСЪНИЕ

Някои от вас са целунати от съдбата и НЕ знаят какво е безсъние дори и след като родят. За ваше сведение, безсъние е много противно състояние, в което стоиш буден, вместо отдавна да си заспал и да сънуваш изключително тъп сън за това как те гони носорог в метрото.

Помните ли кога последно сте спали като заклани? Тоест – лягате си в леглото, без да се въртите, пуфтите, да ви изскача сърцето, да се потите, да ставате до тоалетната шест пъти и накрая сутринта да се изстържете от леглото като лист увехнала маруля?

И аз не помня. 

Много жени започват да страдат от безсъние, след като родят деца, защото, хей, децата са най-хубавото нещо на света, а кой би искал да спи, когато има най-хубавото нещо на света? РАЗБИРА СЕ, ЧЕ НИКОЙ.

Всеки би предпочел да се събужда в 1 без 15, после в 3.30, а също и в 5.45 и след това в 6.30 окончателно да стане, за да продължи с това, което е останало от живота му, и през светлата част на деня, . 

Живейте така една година, а най-добре три, и когато кортизолът ви стигне до Космоса, косата ви опада и започнете да крещите на котката да СПРЕДАТРАКАСТИЯНОКТИПОПОДА!!!, си сипете и после си запишете час за терапевт, а също и за фризьор, масаж и маникюр.

А най-добре си купете еднопосочен билет за Панама и идете там на маникюр. Панама е известна с маникюристките си.

ДЕБЕЛИНА

Дебелината е пряко свързана с безсънието, така че – ако имате дебелина, най-вероятно имате и безсъние, а също и деца. Това е нещо като числата на Фибоначи в света на майките – тръгвате от едно дете и завършвате с три деца, инсулинова резистентност, грозни обувки с ортопедични стелки и безсъние. 

Но да се върнем на дебелината. Тя също е хлъзгаво състояние, в което каквото и да ядете – от магданоз до бургери, кантарът все показва нещо, което не е за гледане.

Ако сте изпробвали всички диети на света, ако сте яли диатомична пръст, картофи, кето, веган, протеини, череши, зелен чай, а също така и НИЩО, но кантарът не помръдва (освен нагоре), ами... сипете си. Сипете си, успокойте се и после идете на ендокринолог. 

Локдауните на никого не простиха, въпреки че тук-таме из фийда се появяват МНОГО ДРАЗНЕЩИ ПОСТОВЕ на хора, които са отслабнали. Блокирайте ги незабавно и се напийте безпаметно, за да забравите, че те са слаби, а вие – не.

Също така, не искайте съвети за отслабване във Фейсбук, защото ще получите 267 РАЗЛИЧНИ и все великолепни идеи, като „пийте осем литра топла вода“, „не яжте въглехидрати след 14.30“, ПЛОДОВЕТЕ СА СМЪРТ, „с биорезонанс свалих шест килограма“ и, разбира се, „кардио по два часа дневно минимум“.

Както казах, първо си сипете и след това запишете час при ендокринолог. И се интересувайте от здравето си, не разчитайте друг да го прави.

ОНЛАЙН ОБУЧЕНИЕ

Тук човек дори няма какво да обяснява. То и офлайн обучението може да ти докара нервен срив, та какво остава за дигиталното! 

Ако в последните две години всеки ден чувате от съседната стая „здравейте, госпожо, здравейте и от мен, здравейте, госпожо, ЗДРАВЕЙТЕ, ГОСПОЖО, ето ме и мен, госпожо, на коя страница да отворя, госпожо, госпожо, трябва да отида до тоалетната, ГОСПОЖО, НЕ ВИ ЧУВАМ, виждате ли ме, деца??“, и така нататък до безкрая, то е напълно разбираемо, ако пиете всеки ден. 

Също така, ако се е наложило да решавате задачи от типа: КВАДРАТЪТ ДАНЧО ИМА СТРАНА ОТ 7 СМ, А ТРИЪГЪЛНИКЪТ ПЕНЧО – ХИПОТЕНУЗА ОТ 8 СМ, КОЛКО ЧАШИ ВИНО ТРЯБВА ДА СИ СИПЕ МАЙКАТА, ЗА ДА МОЖЕ ДЕТЕТО ДА ИЗКАРА ТРОЙКА ПО МАТЕМАТИКА, БЕЗ ТРАДИЦИОННОТО ХРИСТИЯНСКО СЕМЕЙСТВО ДА МИНЕ ПРЕЗ РАЗВОД, ХИПЕРТОНИЧНА КРИЗА И ДЕПРЕСИЯ?, най-вероятно вече сте включени венозно към бутилката с вино. 

Напълно резонно може би се питате как ли това дете ще успее в живота си, като в последната година е правило контролните си с помощта на Гугъл, играло е шест вида ръченица в хола, а всички задачи по математика, както стана ясно, сте ги решили вие.

Ами, няма как да знаете. Може би и то ще си сипва след години, а може и да стане супер успешен предприемач, който е измислил как квадратите и триъгълниците САМИ ДА СИ НАМИРАТ СКАПАНИТЕ ЛИЦА, ОБЕМИ И КАТЕТИ.

Наздраве за това дете, което го направи ВЪПРЕКИ онлайн образованието и въпреки всички произведения за хайдути, лястовици, ниви, рало, сивота, родолюбие, робство и черни гарвани, които е изучило в тоя живот.

ПРОБЛЕМИ С МАЛКИ ДЕЦА

Тук също няма какво да се говори – колкото е влудяващо да имаш ученик по време на пандемия, толкова е влудяващо да имаш и бебе. То бебе даже е влудяващо по всяко време.

Е, има разни бебета еднорози, които спят, ядат и почти не реват, но това са редки случаи, които са описани в Червената книга на бебетата. 

Всички останали бебета са... ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ БЕБЕТА. Тези, които първите шест месеца реват денонощно заради колики, после реват заради зъби, после реват, защото имат сополи, после реват, защото вече са разбрали какво оръжие за масово поразяване е ревът, после реват, защото не им уйдисвате на акъла да ядат пясък в градинката и да дърпат уличните кучета за опашките, и така, неусетно, минават шест години в РЕВ. 

Ама то да беше само ревът – ами захранването, атопичният дерматит, запекът, лазенето, прохождането, кандидатстването за ясла и детска градина, първата висока температура... ехееее, животът с малко дете е пълен с поводи да си сипеш!! 

СПОРОВЕ ПО СВЕТОВНИ ВЪПРОСИ

Когато човек си оправи битовите проблеми, ремонтира си пералнята, сподели във Фейсбук мъката си от онлайн обучението на голямото дете и рефлукса на бебето, и събере съвети как да отслабне, му се отваря време да реши и някои належащи световни проблеми!

Увреждат ли ни солариумите, трябва ли да празнуваме Св. Валентин, какво има във ваксините – графен или адренохром, пръскат ли ни от самолети, помага ли лечебният глад, съществува ли COVID и всякакви други международни въпроси са в компетенцията на експертната аудитория на Фейсбук общността и на човек не му остава нищо друго освен да си сипва и сипва, И СИПВА, докато чете постовете из социалните мрежи. 

Стотици бутилки с вино са изпити и по време на разгорещен среднощен диспут в майчинска група по темата ОЧАКВА ЛИ СЕ ОТ ЕДНА ЖЕНА ДА ПОЧИСТВА И ПЛОЧКИТЕ ЗАД ХЛАДИЛНИКА ИЛИ ТОВА Е ПРИЗНАК, ЧЕ ТРЯБВА ДА СИ ПОТЪРСИ НОВ МЪЖ?

Членуването в различни групи и воденето на спорове по изключително важни теми с още сто жени води до битов алкохолизъм! - този надпис трябва да бъде изписан с кървавочервени букви във всяка Фейсбук група.

И за финал - сигурно има още много причини човек да си сипва. Понякога дори не е толкова до сипването, а до споделянето на това, дето ви трови, и на човек някак естествено му идва да завърши мъката си с едно ШЕСИСИПЯ.

Сипвайте си! Само гледайте като си сипвате, да е нещо хубаво. В края на краищата, вашето тяло е храм - верно, с размерите на ЦУМ, ама храм. Не го поливайте с нещо, което би отпушило канал. Сипването трябва да е рядко и с кеф, а не редовно и с чувството, че ако не си сипеш, ще умреш.

И в случай, че не ви трябва причина да си сипете или пък имате 600 причини да си сипете, може би имате проблем и трябва да потърсите помощ. 

Ако пък нямате проблем – ами, честито! Сипете си!

Не мислим, че е нужно да ви обясняваме като на малки деца, но все пак - част от веществата, което пиете, вдишвате или си инжектирате, попадат в кърмата ви и могат да навредят на вашето бебе. И това не са само бабини деветини - наличните изследвания го показват.

Пушене и кърмене

Пушенето на цигари може да намали производството на кърма и да потисне рефлекса за потичане на мляко от жлезите. Също така, ако пушите и кърмите, бебето ви може да бъде по-нервно или по-раздразнително. Бебетата, които са изложени на пасивно пушене (когато се пуши в неговата стая), имат повишен риск от различни проблеми, включително инфекции на ушите, астма и синдром на внезапна детска смърт. Тоест без значение дали кърмите или не, цигарен дим в близост до детето не е здравословно.

Все пак - ако пушите, правете го възможно най-рядко. Пушете на открито и веднага след като сте кърмили, за да осигурите на бебето си минимално излагане на вредните вещества, които се отделят.

Ако не можете да спрете цигарите и заради тях решите, че е по-добре да спрете кърменето – правите голяма грешка. Все пак е по-добре да кърмите, докато пушите, отколкото само да опушвате бебето. Но да знаете - изследванията показват, че бебетата на кърмещи пушачки са имали по-продължително време колики и са наддавали по-слабо в сравнение на децата на непушешти майки.

Може ли друг пушач да навреди на бебето?

Ако някой от вашето домакинство пуши и не е готов да се откаже, не е препоръчително да съжителства с бебето. Забранете пушене в къщата и колата, ако детето пътува с вас. Всеки пушач (включително вие, ако пушите) трябва да пали само на открито. И не - това не означава на отворен прозорец.

Но най-добре откажете цигарите - не е толкова трудно, колкото сте чували. Този текст го доказва.

А електронните цигари?

Тютюнопушенето се промени през последните години и много хора заместиха стандартните цигари с електронни. За тях е разрешено да се пушат в различни закрити помещения и се смята, че са по-щадящи към пасивните пушачи. Но е наивно електронните цигари да се смятат за безопасни. Американската академия по педиатрия напомня на родителите, че употребата на електронни цигари не е безопасна за младежи, млади майки, бременни или кърмещи жени.

Алкохол и кърмене

Когато кърмещата жена пие алкохол, това може да е причина за липса на енергия у бебето, както и за други негови здравословни проблеми. Също така може да попречи на способността на майката да храни бебето или да се грижи за детето изобщо. Принципно живот без алкохол е най-безопасният избор за вашето бебе. Но все пак, ако решите да пиете понякога, изпийте само едно питие и ограничете броя на случаите, в които пиете.

Избягвайте кърменето или изцеждането на мляко веднага, след като сте пили. Вашето тяло се нуждае от време, за да изчисти част от алкохола от вашия организъм. Може да изпомпвате или изцеждате мляко, преди да пиете алкохол. След това, ако е дошъл часът за хранене, а вие че сте пили, може да използвате точно това мляко за хранене на бебето.

Не е известно безопасното ниво на консумация на алкохол по време на кърмене. Дори пиенето на малки количества алкохол може да намали количеството кърма и евентуално да причини раздразнителност, лошо сукане и проблеми със съня на бебето. Така че нека, ако пиете бира, да е не повече от едно стъклено шише. Същото важи и за виното, но в чаши – една чаша вино. Или дори до 50 гр концентрат. Но не трябва да е повече от веднъж седмично. Наясно сме, че живеем в страна, където поводи се появяват под път и над път, но всекидневното пиене не е сериозно отношение към здравето на бебето.

Кърма с алкохол

Количеството алкохол, погълнато от бебето чрез кърмата, се оценява на 5 – 6% от поетата спрямо теглото на майката доза. Това е ниска доза (стига майката да не се направи на талпа). Но дори и малките нива могат да доведат до сънливост, дълбок сън, слабост и при редовни приеми на алкохол в кърмата - до намален растеж при бебето.

Много майки питат могат ли да пият две чаши вино и да кърмят. Ако сме честни – може, стига да не се превръща в навик. Една бира, чаша вино или 50 гр концентрат обикновено остават в майчиното мляко около 2 до 3 часа след консумация. Всяка следваща доза добавя още 2 – 3 часа.

Може би единственото положително е, че алкохолът не се натрупва в кърмата. Тоест няма смисъл да се изцеждате и да изхвърляте кърмата, след като сте пили. Просто трябва да изчакате алкохолът да се разгради.

Наркотици и кърмене

Подобно на никотина и алкохола, употребявани от майката медикаменти могат да достигнат до бебето чрез кърмата. Наркотиците могат да причинят недостатъчен поток от мляко при майката, а ако стигнат до бебето - липса на енергия, интоксикация, хиперактивност или други здравословни проблеми.

Докато кърмите, е важно да останете чисти - без никакви наркотични вещества в кръвта. Всичко, което ви повдига настроението и ви прави еуфорични, може да навреди на бебето. Без значение дали е улична дрога или е лекарство, предписано със специална рецепта. Изследванията го доказват – в детските изпражения се намират следи от марихуана, пушена от майката. Тетрахидроканабинолът се натрупва в мазнините, през тях отива в кърмата и новороденото получава ударна доза. Това най-често причинява сънливост, което от своя страна води до вяло сукане и съответно – до недостатъчно наддаване на бебето.

При употреба на амфетамини от кърмачката, ситуацията е още по-неприятна. Децата, които са кърмени под въздействие на проникнали амфетамини в кърмата, са нервни, ревливи, трудно сучат, а нервната система постепенно се уврежда  и резултатите може да се появят в по-късна възраст.

Ако приемате наркотици, говорете с вашия лекар или веднага намерете център за лечение, за да получите помощ.

В България жени, които се лекуват от наркотична зависимост, не могат да кърмят. Метадоновата терапия е вредна за кърмата и за бебето.

Възраст, образование, пушене, алкохол и кърмене

Въпреки че Световната здравна организация препоръчва да се избягва алкохол и наркотици по време на кърмене, голям процент от кърмещите жени заявяват, че консумират алкохол. По-малък процент съобщават, че пушат цигари.

Статистиката в световен план показва, че майки в по-напреднала възраст и с по-високо образование, които кърмят по-продължително, казват, че имат честа консумация на алкохол по време на кърмене. От друга страна, по-младите майки с по-ниско образование и ниски доходи наблягат на тютюнопушенето. И това има обяснение - в повечето държави алкохолът е по-скъпо удоволствие от тютюна.

По принцип хората често подценяват навиците си за консумация на алкохол (особено по нашите географски ширини) и казват, че не пият, макар да го правят често. Но дори и уж-безобидното количество от две питиета на ден може да има негативен резултат в дългорочен план.

Народът е казал, че смехът е здраве. Дори и усмивчица да не трепне във вас от този текст, поне ще имате малко по-критичен поглед върху някои от примамливите, но логически неиздържани аргументи в подкрепа на една или друга хранителна идеология с елементи на догматизъм.

В този текст, който идва с подкрепата на Live to Lift, ще разгледаме някои от митовете за популярните диети, както и защо се проваляме с гръм и трясък всеки път, когато се закълнем във всичко свято, че ПОВЕЧЕ СЛАДКО НЯМА ДА ПИПНЕМ!

Дори и да приемем, че хората, които не ядат червено месо, страдат от дефицити, а всички, които ядат червено месо, ще развият рак на дебелото черво, това далеч не значи, че човек има пред себе си само тези два избора.

Изобличаването на лъжата, че 2 + 2 = 5 не означава, че предлаганата друга алтернатива, че 2 + 2 = 1 е по-правилна, дори напротив.

Някои прилики с действителни лица и събития са напълно тенденциозно подбрани.

Какво е общото между мобилния ви телефон и обиколката на талията, ще разкрием по един сензационен начин в този текст!

Фалшива дилема

Да вземем например ниско-въглехидратните фенове, които изтъкват хранителните дефицити на веганите в своя полза. От другата страна са веганите, които неуморно цитират данни, „доказващи“, че яденето на червено месо причинява рак. В бързината обаче пропускаме простичкия факт, че разнообразието от хранителни режими на този свят не се изчерпва с нисковъглехидратната диета и веганството.

Дори и наивно да приемем, че всички неядящи червено месо страдат от дефицити, а всички ядящи червено месо ще пипнат колоректален рак (или рак на дебелото черво), от това не следва, че човек има пред себе си само тези два избора. Подобно схващане е крайно елементарно и може да бъде от полза само на лишените от логически аргументи. Или въображение.

„Те ви лъжат!“

В общи линии става дума за същата тактика, но в малко по-различна премяна. Сравнително неутрален пример можем да дадем с омразните на абсолютно всички официални препоръки за здравословно хранене, които поголовно угояват, разболяват и морят народа. Ето ви една добра основа за лансирането на алтернатива, но има и един тънък момент, за който никой не се сеща.

Първо, къде са данните, че сме по-дебели, по-болни и по-умиращи от всякога?

Второ, къде са хората, които спазват официалните насоки за здравословно хранене?

Народът се тъпче като невидял с каквото му попадне пред очите, а май никой никъде не препоръчва подобно нещо.

Трето, но не и последно по значение - по коя логика изобличителят на една лъжа се превръща в носител на истината? Казано по детски, изобличаването на лъжата, че 2 + 2 = 5 не означава, че предлаганата на нейно място алтернатива 2 + 2 = 1 е по-правилна, дори напротив.

„Изглеждам добре, следователно разбирам от хранене!“

Това има и друг вариант, който го допълва: „Оня, който ми противоречи, изглежда по-зле от мен, следователно разбира от хранене по-малко от мен!“.

Да, живеем в суетен и първосигнален свят, в който хората винаги ще се влияят на първо място от външния вид на човека, който се опитва да ни продаде дадена идея. Батките с мускулите очевидно знаят това-онова за тренирането. Или за анаболите…

Ако един онколог на световно ниво заболее от рак и умре, това ще омаловажи ли знанията и постиженията му? Питате ли зъболекаря си дали си е вадил зъб, преди да му дадете да извади вашия? Това, че автомонтьорът ви не намира време и желание да си оправи колата, ще понижи ли доверието ви в него?

Проблемът със здравословното хранене и още повече - с храненето за поддържане на определена физика, не е проблем толкова на методика и знание, колкото на воля и постоянство. Има поне сто и един начина да изглеждаш и да се храниш добре, тези начини са известни открай време, но големият въпрос е как да накараме хората да ги спазват.

Това, че някой изглежда по определен начин, ни дава представа единствено за начина, по който изглежда той. Неговата експертиза може и трябва да бъде оценена по коренно различни критерии.

Еволюционни недоумения

Ако разбирате поне малко от силите, които диктуват еволюцията, би трябвало да се смеете на изказвания от сорта на „Човекът е еволюирал, за да се храни по еди-кой-си начин!“.

Ако не започнете да разбирате поне малко от силите, които диктуват еволюцията, тогава ще продължите да се връзвате на подобни лафчета. Засега е добре да знаете, че когато говорим за храни и хранене в еволюционен контекст, ние неизменно говорим за онези храни и онзи начин на хранене, които са ни позволили да достигнем до репродуктивна възраст (известна още като пубертет) и да предадем гените си нататък.

Не говорим за дълголетие, не говорим за предпазване от болести, които настъпват с напредването на възрастта – говорим все за неща, които са малко или много даденост за модерния Хомо сапиенс. С други думи, бръщолевим си на тема, която не е особено интересна, колкото и това да не е в синхрон с определени догми в диетирането.

Всеки от нас поне веднъж в живота се е заричал, че:

„Спирам сладкото!“

„Спирам алкохола!“


След първончалния ускорен и мотивиран старт, често се случва, обаче, и залез в мотивацията и стремежа:

„От утре няма да ям повече сладко“,

което води до понеделник-вторник-сряда-четвъртък-цял ден без сладко; и после идва петък, когато сме на рожден ден, имали сме тежък ден в службата, вкъщи любимият не се е сетил да изхвърли боклука и може да усетим това дори (с мноооооого напъване) с носа си и … не щеш ли – се появява рожденикът, и започва да черпи с дизайнерски, швейцарски бонбони по домашна рецепта, всеки от които с различен дизайн и по-апетитно изглеждащ от останалите.

„Нямаме избор“ и си взимаме един и … О, Боже! …#шаомра… Божествен е! …#OMIRAM…

Последните микрони шоколадово блаженство се свличат надолу по гърлото ни, когато в главата ни протяжен вой надава аларма и се надига чувство на вина.

Вина. Чувстваме се зле. Вина. Самообвинение. Самобичуване. Себе-неуважение. „Как може да си толкова слабохарактерна?“…

… и така вече цялото неядене на сладко няма смисъл и …

… се омазваме от ядене на сладко!

В крайна сметка сме изяли доста повече захар, отколкото ако ни се ядеше и просто бяхме задоволили желанието си за сладко.

Въпросът е: „Какво да правя?“

„Разбий си телефона!“

Поне 99%  от четящите този текст имат мобилен телефон и поне 99% от тях са го изпускали поне веднъж в живота си … не фатално! Как реагирахте, когато това се случи? Вероятно се стреснахте?

Притеснихте се да не се е повредил! Може да изгубите информация!

И изведнъж си спомняте – изпускали сте си телефона и преди, а преди две седмици се заклехте, че това повече никога няма да се случи! Повече няма да си изпускате телефона! В никакъв случай!

Но ето че това се случва отново, и се случва сега.

Разбрахте ли?

Следващия път, когато започнете даден хранителен режим и в един момент стъпите извън границите му – попипайте се за телефона – почти сигурно ще е във вас или поне някъде около вас.
И преценете – искате ли да си разбиете телефона?

Ако сте решили да минавате на даден хранителен режим – никога не казвайте „никога“, „завинаги“ и „повече няма“. Вместо това си дайте срок – една седмица, две седмица – максимум месец като начало.

Винаги си оставяйте 5-10% толеранс, колкото и стриктен режим да решите да правите.

Практиката е показала, че режимите с 90%, че и с 80% спазване дават по-добри резултати и дългосрочно и цялостно от тези, които се опитваме ограничим нещо на 100%.

Ако все пак не успеете да се вместите и в тези два съвета – помислете – бихте ли искали да си разбиете телефона докрай, ако просто сте го изпуснали и се е одраскал?

Успех!

Ако жената е пила алкохол по време на зачеването, това е проблем и носи риск за плода. Ако обаче пиян е бъдещият баща, няма проблем. Когато по време на бременност се установи дефект, в цивилизования свят жените избират да направят аборт.

Това са част от посланията от изказването на журналиста Иван Бакалов във Facebook, чийто пълен текст може да видите тук:

Проблемът в коментара на г-н Бакалов е не само в явната доза сексизъм, която обществото ни приема за норма, вместо за уродливост, срещу която трябва да се бори.

Проблемът е и в лекотата, с която са нахвърляни „полезните медицински съвети“, най-малкото защото пренатален скрийнинг не може да се прави за всичките хиляди познати генетични заболявания.

Днес обаче няма да разглеждаме една от главните роли на жената – ролята на виновна за всичко – от социална гледна точка, а от научна.

Гостува ни докторът по генетика и молекулярна биология Антоанета Тончева, ръководител на лаборатория за изследване на генетика на астма и алергии към университетската детска клиника в Регенсбург, Германия.

Д-р Тончева ни разказва малко повече за видовете и броя на генетичните заболявания, кои от тях обхваща пренаталният скрийнинг, колко струва той и, разбира се, как състоянието на бащата влияе на плода и на качеството на сперматозоидите.

**********************

Чета лаишкото и доста крайно мнение на някакъв господин журналист, Иван Бакалов, относно това защо се раждат деца с увреждания и клетото ни общество после „се чуди как да помага на такива майки и деца“.

Ей, голяма драма за държавата са тия деца, бе! То нали целият ни свят е една перфектна „Гатака“, та сега, понеже се говори открито и настоятелно относно системно упражнявания геноцид над ВСЕКИ човек с увреждане в България, трябва да се хвърли и кал по протестиращите на палатковите лагери майки на деца с увреждания.

Просто няма как да минем без това очерняне. Майките пушели и пиели, голям процент от децата били зачевани под въздействието на алкохол (много знае този господин кой кога прави секс и пие ли, или не пие алкохол) и затуй е цялата драма на нашата територия, видите ли.

От публикацията му във Facebook блика сексизъм на талази.

По нашите географски ширини винаги следва проблемът да е у жената и тя да е виновна.

Много, ама много обичаме да ѝ вменяваме вина: „Може би никой не се замисля, но голяма част от децата са заченати под алкохолно въздействие. Когато мъж е под такова въздействие, няма непосредствен риск към момента (зависи и от количеството), но с жените не е така.“ – това са интерпретации на господин Бакалов на откъс от интервю с отдавна вече пенсиониралата се доц. д-р Венета Георгиева, която е била консултант по медицинска генетика в „Майчин дом“.

Интересното е, че още през 2007 г., когато е интервюирал доц. Георгиева, господин Бакалов е задал първия си въпрос именно така, вероятно съвсем целенасочено: „В наши дни често се случва хората да правят деца, след като са употребили алкохол. Как се отразява това на бременността и на плода?“ .

Какъв е този мъж, уж толкова доблестен, който прави необезопасен секс с пияна жена, която не е в състояние да се опази и защити, хеле пък да ползва контрацепция? Това ли са „джентълмените“ в България?! Това ли ни казва с писанието си господин Бакалов?

Факт е обаче, че сексистките коментари се сурнаха като лавина. Сега чакаме да погнат дебелите майки, старите майки, болните майки... Изобщо... да вземем да си теглим ножа всички, които ще създаваме деца на 30+ години, та да угодим и да не пречим на перфектния свят на някакви там хора, чиято единствена житейска цел е да съберат харесвания във Facebook.

Уврежданията са много и различни и се дължат на много и различни фактори, които далеч не започват и не свършват с алкохола.

Но докато словесните полюции валят, някои от нас не просто създават деца, отглеждат си ги и си ги възпитават, но и успяват да реализират повечко от човешкия си потенциал и да оставят нещо и за бъдните поколения. Напредък му се вика - на технологии, наука, комуникации, медицина. С каква точно житейска мисия може да опише съществуването си човек, комуто е най-удобно да обвини майките, раждащи и/или отглеждащи деца с увреждания, че му развалят гледката?!

Господинът призовава за ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ генетични тестове, няма значение дали хората искат такива. След това обяснява колко належащи при вече доказано генетично заболяване, са абортите.

Нека стане ясно едно - изключително важно е хората да имат избор. Да си знаеш мутациите, на които си носител, е личен и неприкосновен избор, какъвто е и решението за прекъсване или износване на бременност. Този избор не касае никого другиго освен конкретните родители.

Като доктор по генетика и молекулярна биология и човек, който е посветил образованието и цялата си кариера до момента на човешката генетика, мога да се съглася само по една точка с господин Бакалов – да, нуждата от АДЕКВАТНА профилактика е КРЕЩЯЩА във всички сфери на здравеопазването, не само при пренаталната диагностика.

Тератогенни (простичко казано „токсични за плода“) ефекти имат множество субстанции (включително и такива от околната среда) и медикаменти, както и радиацията. Плодът е най-чувствителен на тези въздействия през първия триместър от бременността.

Не смятам, че в България има адекватна статистика, която сравнително точно да отразява колко деца се раждат с наркотична зависимост и алкохолен синдром. Това едно.

Второ – относно пренаталната диагностика ще опитам съвсем простичко да обясня, така че и лаик да може без проблем да ме разбере.

Пренатален скрийнинг се прави САМО за най-честите генетични заболявания и синдроми и обикновено това са големи бройни хромозомни аберации и други дефекти като големи делеции (липсващи участъци от хромозома) или инсерции (вмъкнати допълнителни участъци в хромозома).

При установено (рядко) генетично заболяване у едно дете (става постнатално, т. е. след раждането), на семейството се предлага генетична консултация, както и изследване на родителите (при някои заболявания и в зависимост от пола на детето се изследва само един родител), за да се установи у кого е носителството на мутацията.

Ясно е, че при над 13 хиляди познати генетични заболявания, скрийнинг далеч не се (а и понастоящем не може) да се прави за всички тях. После може вече да се изчисли вероятността дали дете от последваща бременност ще бъде носител, или ще бъде болно.

При заболявания, касаещи мутации само в един ген, е лесно. При комплексни заболявания, обусловени от множество мутации в няколко гени, се изчислява процент риск за развитие на заболяване. Разбира се, тези тестове съвсем не се поемат изцяло от НЗОК, а те са и доста скъпи. Всъщност повечето тестове дори и частично не се поемат от касата, а са изцяло за сметка на пациентите.

Пример ще дам с мускулната дистрофия тип Дюшен: колко души могат да си позволят над 2 хиляди лв. за тест за установяване на всичките мутации в дистрофиновия ген (един от най-дългите гени в човешкия геном, който има 79 екзона (кодиращи участъци) чрез секвениране (разчитане буква по буква на кода на ДНК)?!

На прима виста изброявам само някои заболявания, за които ПРЕнатален скрийнинг няма: мускулна дистрофия, спинална мускулна атрофия, булозна епидермолиза, ихтиоза, муковисцидоза, идиопатична белодробна фиброза (с всичките ѝ разновидности), таласемия, неврофиброматоза, остеогенезис имперфекта, хорея на Хънтингтън.

Какво да ги правим хората с тези заболявания, господин Бакалов? Трябва да се правим, че не съществуват или най-добре да ги оставим да вехнат тихо у дома си, докато уродливата ни система ги убие? Какво?

Недоумявам цялото това БЕЗЧОВЕЧИЕ, облечено във фалшива загриженост. Ние наистина ли сме стигнали това дъно, в което се опитваме да премахнем „дефектните хора“ с цената на вмешателство в чуждия живот и чуждите решения? Някаква етика, нещо?

Колкото и каквото и да си говорим, господинът не обръща внимание на следните въпроси:

- Кой точно ще осигури профилактиката?

- Каква точно ще е тази профилактика?

- Кой ще накара НЗОК да заплаща всички модерни 3D и 4D фетални морфологии и всички генетични тестове?

- Какво правим с хората, които страдат от заболяване, за което пренатален скрийнинг няма?

- Какво правим с децата с увреждания, които са резултат от травми по време на раждането и лекарски небрежност и грешки (включително задушаване) – те са именно и най-честите пациенти с детска церебрална парализа (ДЦП)?

- Кого ще обвиним, след като няма адекватни неонатални грижи за преждевременно родените бебета (в 6-ти, 7-ми, 8-ми месец от бременността)?

Нека напомня и че се случават и инциденти, катастрофи, инсулти, инфаркти, лоши падания по стълби, от дървета, от лостове и катерушки. Увреждания настъпват и вследствие на тежки бактериални и вирусни инфекции, за които методи за превенция и защита НЯМА. Всеки от нас за секунди може да се превърне в човек с увреждане.

Статистиката е такава, каквато е и всички ние в даден момент ставаме част от нея.

Господин журналистът да вземе да попрочете и литература (тук, тук и тук) относно това как състоянието на БАЩАТА влияе на бъдещите деца и на качеството на материала му. И, о, изненада, най-новите научни публикации показват ясно, че ВЪЗРАСТТА НА БАЩАТА има също голямо значение за различни генетично обусловени заболявания, включително и тризомии, каквато е тризомия 21 (синдром на Даун).

Още нещо – алкохолът и наркотичните субстанции не само водят до импотентност и увреждат сперматозоидите, но водят и до увреждане на клетките в тестисите, които произвеждат сперматозоидите, сиреч може и хич да не се произвеждат или се произвеждат дефектни (с повече по тази тема може да се запознаете тук, тук и тук).

Хората е добре да разберат едно простичко нещо - всеки от нас носи генетични дефекти. Те си дремят удобно, чакайки подходящи условия да се проявят. Някои ще се проявят, а други „само“ ще предадем в следващото поколение.

Болестите на Алцхаймер и на Паркинсон, че и „обикновената“ старческа деменция, също си имат генетични причини.

Господинът, наснимал се многократно с чаши с алкохолни напитки, дано остарее без да го навести някоя такава „старческа“ болест, за да не бъде и той един ден от контингента на хората с увреждания.

Толкова.

След текста ни Хроника на една хронична умора получихме безброй съобщения от други жени в подобно състояние, но едно от тях ни стисна за гърлото много силно.

Млада жена се престраши и ни разказа историята на нейната хронична умора - от зараждането до този момент, в който състоянието е толкова неуправляемо и тежко, че единственото, което я крепи, е... алкохолът.

Публикуваме текста анонимно и призоваваме всички коментиращи да се въздържат от безсмислена критика и хулене - жената няма нужда от това. Прочетете обаче нейната история и ако тя може да ви е от помощ, за да спасите себе си или някоя приятелка в подобно състояние - и тя, и ние ще сме доволни. И за да спестим въпросите - на авторката сме препоръчали добър психолог и всякаква друга подкрепа, каквато ни е по силите.  


Какво точно е хроничната умора?

Повечето казват, че ние сами си я причиняваме в старанието си да бъдем перфектни във всичко - в домакинството, в отглеждането на децата, в чистотата, в работата, във външния вид, в социалния живот.

Има много жени, които успяват. И не само това - изглеждат така, сякаш това са чакали цял живот - от сутрин до вечер да слушат ревове и крясъци, да дебнат най-пресните моркови и пащърнак на пазара, да са измили и сложили децата в точно определен от тях час и след това да обърнат внимание и на половинката си....

И да са щастливи - за това, че яденето е прегоряло, че големият е разсипал млякото по пода, а малкият в това време е изял малко от храната на котката.

Е, аз не съм от тях.

Историята е много дълга и със сигурност ще отнеса много критики за начина ми на мислене и действията ми. Въпреки това я споделям, защото мисля, че не съм единствената.

Знаете ли как се лекувам?

ПИЯ. Пия алкохол.

От първия рев сутрин до последния рев вечер преди заспиване, защото сме прочели 2, а не 3 приказки, аз пия. Лошо е, знам... но това е моето лечение.

Имам 2 деца - и двете бяха желани, но не и планирани. И двете се появиха точно в най-неудобния за мен момент, когато реших да правя кариера, когато ми увеличиха заплатата, когато смених позицията.

При първия бях много потисната - грях ми на душата, но си казвах “точно сега ли?”.

Предстоеше ни местене, ремонт, обзавеждане и боядисване. Малкото човече изживя всичко в корема ми - нагълта се с целия прахоляк от съборени стени, намириса латекс и боя, и се появи точно когато завинтих последното болче на една етажерка в 12:00 през нощта, защото мисълта, че нищо не е наред, не ми даваше мира.

Едно страхотно бебе - да, с коликите му и всичко останало, типично за момчетата - но страхотно. Не спрях да работя през цялото време. Бебокът висеше на гърдата ми, а аз водех служебни разговори по телефона или скайп. Изключително тих. До едно време.

Детето проходи и проговори много рано благодарение на една детегледачка, която не спираше да му бъбри през цялото време (за което съм безкрайно благодарна, защото той в момента говори като голям човек). Докато беше бебе, както аз, така и таткото не бяхме подготвени за дете - искахме, но моментът никога не бе подходящ.

И когато се роди, татко му продължи живота си както си беше и преди. Добре че поне дойде за изписването, въпреки че ме накара да остана още един ден в болницата, защото искал да се напие с приятелите си и да се наспи....

Ако можех, сега щях пак да отида в болницата, уж да раждам. Там ми беше по-спокойно.

Таткото не погледна сина си близо година - няма смяна на памперси, няма прегръдки, няма целувки... за него детето не съществуваше.

Започна се един ад за мен - по цял ден с бебето, вечер таткото се прибира и пита “Какво има за вечеря?”. Аз не съм от домакините. Не бях. Не обичам много да готвя - каквото и да направя, или е прегоряло, или е пресолено, безсолно, безвкусно... затова и не правя нищо.

Но таткото реши, че имам прекалено много свободно време и мога да го инвестирам в това да приготвя нещо (преди това да изчета 1001 рецепти, да експериментирам няколко дена, докато не успея).

Прибираше се вечер вкъщи и, без да погледне детето си, сядайки на подредената маса, на която обаче липсваха приборите, питаше:

“Добре де, ти какво прави цял ден?”.

Въпрос, на който не можех да дам отговор, защото не си спомнях. Спомнях си кога за последно бебето е акало и кога е яло, но не и какво съм правила целия ден. Идея нямам и сега.

Бебето пропълзя, скоро и проходи. А аз започнах да пия. Основно заради чувството на безсилие - седиш си вкъщи по цял ден, виновна си, че поръчваш детска кухня, защото сама не можеш да сготвиш нищо, апартаментът прилича на взривена китайска будка - навсякъде се търкалят пластмасови играчки и всяка свири в различна тоналност.

Започнах да пия, защото се чувствах безсилна - нито можех да работя нещо, нито да се грижа адекватно за детето си, нито да му наготвя.

От половинката си получавах само упреци, че заспивам в 21:30 ч, а той все пак иска нещо от мен...

Партньорът ми сутрин ставаше, изкъпваше се и отиваше на работа.

Детето ревеше в кошарата и аз започнах.

Започнах да си сипвам чаша вино и да я изпивам. Оправях се с детето. На обяд, когато се разплакваше, защото му се спеше или защото любимата му играчка се е счупила, си сипвах вино.

Вечерта, когато мъжът ми се прибираше и, отново пренебрегвайки съществуването на детето, питаше “Какво има за вечеря?” - аз си сипвах вино.

Така, полека лека започнах да се лекувам. С алкохол.

Една година след раждането на първото ни дете разбрах, че съм бременна.

Изпих много алкохол...

Втората бременност протече много странно - не се зарадвахме, не я усетихме (говоря в множествено число, защото това се отнася и за мен). Когато разбрахме, че не е момиче, тонусът ни спадна още повече.

В това време половинката ми осъзна, че има дете. Не напълно, но до голяма степен. Започна да ми държи сметка с какво и кога го храня, как го обличам, кога го приспивам - неща, които преди изобщо не го интересуваха.

Една вечер, докато за пореден път приспивах големия и четях приказки, а татко му работеше.... се случи нещото. 1 месец по-рано. Изтекоха ми водите и вторият каза, че иска да излиза.

Роди се след 16 часа мъки, предизвикани контракции, задушен, без сърдечна дейност и посинял. Гледах как го държат с главата надолу и го удрят, и не можех да кажа нищо друго освен “Какво става?”

Остана в кувьоз за седмица, защото нямаше сукателна дейност. Хранеха го със спринцовки и вливания. Беше ми много тежко. Защо ли? Обвинявах се, че съм виновна за всичко това - че не съм го искала, че не съм обръщала достатъчно внимание на детето си и на мъжа си, на себе си, че намирах утеха в чашата вино - не само вечер, но и през деня, и по време на бременността – цялата.

Сега децата са малко поотраснали и... ми е още по-трудно! Големият ходи на детска градина, малкият проходи наскоро.

Аз продължавам да работя и да пия.

Таткото до такава степен изведнъж се привърза към големия, че се стигна дотам синът ми да ме гони от стаята, да ме блъска и да крещи “Махай се от тук, искам татко”.

Не мога ни да го прегърна, ни да го приспя, ни да го облека. Когато го попитам защо да се махам, той ми казва “Отивай си при Х“ (вторият ми син).

Не бих казала, че ревнува. По-скоро аз ревнувам повече.

И пия още повече, защото сега ИЗОБЩО не мога да се справя.

Таткото облича големия, таткото му мие зъбите, таткото го учи как да пишка в тоалетната, таткото го води на градина, таткото го взема от градина - ако се случи да го взема аз, той ме пита разочаровано “Защо идваш ти?”.

Имаме си детегледачка, но когато нея я няма, е пълен ад.

Сутрин повтарям около 1000 пъти “Обуй си чехлите”, “Измий си зъбите”, “Не влизай при бебето“, “Не му вземай биберона“, “Седни да закусваш”... и това, докато таткото си тегли поредния блажен горещ душ, за който аз само си мечтая.

След като бащата се оправи и види, че майката не си е свършила работата за тези цели 30 минути, той взема детето и прави всичко, за което съм крещяла, в рамките на 5 минути, и то с такава лекота - дори с насмешка в погледа, която казва:

“Ето, видя ли, за нищо не ставаш.”

И, да, наливам си чаша вино. Мисля даже да мина на по-твърдо, че това не помага.

Всичко това съм го споделяла с мъжа ми - за слабостта си, за загубата на търпение... отговорът му винаги е бил един и същ: “отдели време за себе си, бъди спокойна, децата ти имат нужда от спокойна майка, не готви, не чисти, отиди на маникюр, фризьор, виж се с приятелки, купи си нещо”.

Хахаха - какво? Маникюр? Ноктите ми са изпочупени от липса на витамини!

Фризьор? За какво - по цял ден съм вкъщи и над тенджерата.

Приятелки - кои? Тези, които споделят колко пъти се е наакало тяхното дете? Не, мерси!

Купи си нещо? С майчински 340 лв е малко трудно - а памперсите и пресните и ДОМАШНИ плодове и зеленчуци са по-важни!

Ето и как минава и денят ми.

06:30 – ставане. Тишина в апартамента. Измъквам се на пръсти. Обикновено съм хремава или кашлям. Затварям се в някоя стая да се облекча. Започва великото мислене - КАКВО ДА НАПРАВЯ ЗА ЗАКУСКА? Последвано от въпроса “А те какво ядоха вчера сутринта?” Нямам спомен. Машинално се прави нещо.

07:00 - време е да събудя големия (вмъквам, че татко му още се излежава в леглото).

Светвам лампите, дърпам завесите и започвам да го милвам по главата и да говоря нежно. Той пък ми отговаря с ритници и крясъци "НЕ НЕ НЕ НЕ, Искам Таткуууууу". Оставям го.

07:20 - закуската е готова, миялната е изпразнена, столчетата на децата - изчистени, дрехите за деня - приготвени. Таткото си е взел душ и влиза доволен в хола по хавлия.

Целува ме и ме обвинява, че съм станала прекалено рано, а той искал да ме гушка.

07:30 - след поредния безуспешен опит таткото събужда сина си, успява да му измие зъбите и да го облече, да го изпишка и дори да поиграе с него.

Аз съм си наляла вече чашата с вино.

07:45 - големият остава с мен в хола, за да закуси, докато татко избере какво ще облече. Започват се големи борби - “Седни и и си изяж закуската”, “Не си играй с това!”, “Не плюй в яденето, не си върти главата така”...

07:57 - таткото пристига облечен и казва, че има 5 минути и дотогава детето трябва да е готово. Сяда и го нахранва сам (защото аз не мога) за 3 минути.

В това време от спалнята се разнася жалостен плач на едно малко бебе, което се е събудило от безбройните викове вкъщи и плаче, защото баща му е минал няколко пъти покрай него без изобщо да го забележи и накрая го е изоставил сам в стаята.

Пренебрегвам това, въпреки че ми се къса сърцето...

08:15 - номер 1 трябва да се обуе. Започва велик спор за това защо при 3 градуса навън не можем да сложим зелените сандали... следва рев и тръшкане. Номер 2 се тръшка още по ожесточено в съседната стая, защото чува всичко, а баща му се чуди дали ризата, която е избрал, е достатъчно добре изгладена или трябва да се мине още веднъж през ютията.

08:30 - успешно изпращам Номер 1 и се залавям с номер 2, който вече е плувнал в сълзи.

Оттук става малко по-лесно, защото е само 1 брой - нахранва се, отваря всички шкафове, прищипва се няколко пъти, наакан е няколко пъти, мия го постоянно, накрая към 11:00 излизаме. Аз придремвам на някоя пейка. Пийвам си вино и се наслаждавам на тишината за цели 40 минути.

Детегледачката пристига. Аз отивам на работа. Чакат ме купища проблеми и хора с въпроси. Не мога да се съсредоточа.

Мислите ми са при децата - защо единият не ме иска, защо другият не искаше да яде, защо мъжът ми ме обвинява за всичко, виновна ли съм наистина?

Какво да направя, за да се променят нещата? Как може да има жени, които да са щастливи от този начин на живот? Защо аз не съм щастлива?

Работният ден минава бързо и без всякаква ефикасност.

Бързам в задръстванията да взема номер 1 от градината (на другия край на града). Когато ме вижда, не е въодушевен. Възпитателките се споглеждат смутено. Повечето деца се радват на родителите си, моето ми казва да си ходя...

Прибираме се при Номер 2. От 18:00 до 21:00 се играе на “Недей, НЯМА и НЕ” - знаете ли я тази игра? Майката е грамофонна плоча, която е запецнала, а децата не я чуват и правят каквото си искат. Много е весела.

Таткото в това време е недоволен, че не всичко е сложено на масата.

21:00 - къпане - във “високата вана”, както казва Номер 1. Номер 2 излиза по-рано, за да бъде облечен и сложен в леглото. Пее му се песничка, пускат му се звездички на небето и, милият, сам заспива.

Номер 1 иска три приказки, фенерче, звездички, да играем на баскетбол, да играем на карти, да ми покаже колко колички има и накрая да ми каже:

“Не искам теб, искам ТаткУУУ”

Не си спомням кога за последно съм спала повече от 3 часа.

Нощем не мога да спя, защото ме измъчват не само плачовете на децата, но и неща, които през деня не съм успяла да свърша:

платих ли сметките, купих ли листа за баница, обадих ли се на дърводелеца, поръчах ли си прясно мляко от специалния човек от Самоков.... хващам телефона и започвам да правя това, което не съм успяла през деня. Включително и да работя.

Сънят ми започва в 22:00 и приключва в 03:00.

Това е. Чувствам се отвратително, но си излях душата.

Благодаря ви.

Преди няколко дни добра душа ни препоръча този текст, писан от Полина Поманова преди една година, когато тя е бременеела къде щастливо, къде не чак толкова. Оттогава бая време е минало - Полина, за щастие, вече не е бременна, а си отглежда поколението, и пак си кара каяка в Кресна, и спортува, и въобще, отново е нормален човек. Но, както се казва, някои неща в тоя живот са непреходни, и този текст е едно от тях. Признаваме си, че на места МНОГО се смяхме и затова го пускаме и на вас, и вие да се смеете и да ви стане хубаво - нали си знаете, че чуждото нещастие най-много радва!

*************************

Такааа! Дойде време разделно и у моя живот. Демек, ще се деля или по друг начин казано - ще се окотя. Все пак, освен счупени барове, носове и безброй откачени истории, трябва да оставя и малко хубав ген след себе си, нали така.

Ако някой се чуди как съм се решила - просто се огледах и като видях що идиот създаде поколение, си рекох "Кой, аз ли не мога, бееее", а и бях отпуска лятото на Дунава, и ми беше едно такова, любовно.

Но оттогава мина много време и вече шести месец съм ходещ инкубатор.

Искам да споделя малко впечатления от този "НЕВЕРОЯТЕН ПРОЦЕС", наречен бременност.

Така. Която и да ви разправя, че това е най-хубавият период в живота ви, не ѝ вярвайте! Това са жени без никаква друга работа и смисъл у техния живот.

Изрази като “Най-сладкото очакване“ и “Прелестен период” предизвикват у мен обриви и възмущение и, от време на време - агресия. Значи, първо, почва се с едно гадене и повръщане, с болки в главата, все едно си в 24-часов махмурлук без да си пил, което допълва всеобщата гадост.

Като говорим за алкохол, трябва да го откажеш, както и цигарите. 9 месеца пости. Ако някой ми каже “Кво пък толкова?”, веднага го приспадам към групата на жените без смисъл у живота и слабост към турски сериали

Алкохол. Тва са Нови Години, рождени дни, празници, събирания или просто делници ТРЕЗВЕНОСТ и гледане отстрани, да не говорим как по някое време на вечерта всички искат да общуват с теб, а ти чуваш едно АШЪ МЪшъ трррралалалала и после ти се сърдят защо не ги разбираш.

Преди беше лесно. Шофираш на дълго разстояние - награда бира, свършваш работа - награда бира, излизаш от реката - бира, изчистиш къщата - бира ... не знам ... за човек, оцелял до тази преклонна възраст благодарение на бирата, в момента нямам мотивация за нищо.

Както и да е, продължавам нататък. Свършват първите три отвратителни месеца и идват другите, в които нищо ти няма, освен че си бременна и нищо не можеш да правиш.

Някой ще каже КАК ТАКА НИЩО??

Ми, е те така, нищо.

Спорт. Не мога да карам каяк, не мога да карам АТВ, СНОУБОРД, да се катеря в планината и дори не мога да плувам.

Но мога да се разхождам!!! Чудесно занимание - разходка сама по улиците, ууу, страхотно, или йога за бременни - е тва е чудесно, нямам търпение да се запиша.

Приятели. За тях съм нещо като болна от тежка болест. Взимат ми всичко от ръцете, говорят ми леко съжалително и от време на време - мило и със съчувствие в гласа, не ми се обаждат, щото може да си почивам, отписват ме от всички забавни мероприятия в близката една година и се опитват да ме пробутат на некви други бременни.

Щото, видите ли, като забременеят, жените веднага стават от една и съща кръвна група и животински вид,

и трябва да се събират на стада и да мучат заедно

Други бременни и майки. Ужасна сган! Първите ме дразнят много с цялата въодушевеност и превъзбуденост, а вторите се вживяват в ролята на мастер Йода и се опитват да ти дават наклон у живота. Нямате представа колко глупаво звучи въпросът КАК СТЕ ВИЕ?, без да се има предвид уважителна форма на обръщение или интерес към раздвоението на личността ви.

Абе, почнеш ли да надуваш корема, всякакви чавки ти налитат!

Обща физическа форма - НИКАКВА. Дебелееш и се мразиш, мускулите ти се стопяват, задникът и коремът растат и ако съдбата е решила, че не ти стига, може и да се нацепиш цялата като тигър, но поне после ще имаш повод да се татуираш като виден член на Якудза.

Краката ти отичат, циците ти ще се пръснат всеки момент, да не говорим, че зърната стават като аварийни бутони за евакуация. Болките в кръста, запек, киселини и газове са едни такива страхотни чувства, които те карат да пееш, да пееш от радост!

Психическо състояние. Тука вече идва пълната лудост. Все едно не съм аз или поне съм аз, но на 10-та степен - изключителна нервност и омраза към целия свят и обитаващото го население. Аааа, да, и рев. Да, бе - рева. Може би през живота ми са потичали една-две нежни сълзи по грубата ми скула, но сега е нещо страшно.

Лъв убива сърна - рев (затова спрях да гледам и телевизия)

Стоя си вкъщи – рев

Навън вали - рев... абе, откачена работа на подивели хормони, гонени от стадо бизони.

Доктори. Значи, на корема ми пише касичка. Това е голям лукс, да си бременна. На месец отиват около 200- 300 лв за всякакви щуротии (витамини, желязо, прегледи, тестове на майка им .....), но това е, щото им се връзвам и ме гони параноята поради гореописания хормонален дисбаланс. Изключителна меркантилна напаст са това, докторите, без елементарно понятие за нормално поведение и общуване с пациентите, и са и изнудвачи отгоре на всичко. Иначе съм здрава на бик и никой не ми прави място да мина напред по опашките....

Леле, като се замисля, че ми остават още 3 месеца - лошо ми става и ще довърша друг път. Горко му и тежко му на това дете... ще му взема за тия месеци наем. Завършвам днес с думите на чичо Боби:

Да имаш деца е единственият легален начин да имаш роби. Но и робите имат малко гратисен период. Имай предвид, че се чупят малко лесно преди 12-та година, към 13 излизат фабрични дефекти и ако не си направила хубава настройка, по възможност с дебела дъбова сопа, ще ти се вземе акълът. И не забравяй - в гаранция са само 18 години. Do you agree with the terms and conditions?

Ама, кво ли те питам, късно е вече.

МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!

cross