Възможно ли е алгоритъмът на Instagram и TikTok да разбере, че очаквате бебе, преди да имате време да кажете на семейството ви, приятелите ви или доря лекаря? Ооо да. Проблемът не е в това, обаче. А в съдържанието, което показват на бременните и тяхната крехка психика, която трябва да понесе още и още от това...Прочетете историята на Катрин Уилър за The Guardian:
Не помня къде бях, когато във фийда ми в TikTok излезе видео на жена, държаща мъртвородено бебе, но помня как се почувствах. Първоначално изглеждаше като всяко друго видео на жена, държаща новородено. То беше увито в одеяла, докато тя го прегръщаше в ръцете си. Плачеше, но повечето жени в тези видеа (след раждане) плачат. Когато прочетох надписа, разбрах какво всъщност гледам. Бебето ѝ беше родено в 23-та седмица. Аз бях в 22-ра седмица. Чувствах се обречена.
Алгоритмите на социалните мрежи разбраха, че съм бременна преди семейството, приятелите или личният ми лекар.
В Instagram и TikTok видеата, които ми излизаха, на жени, които правят тест за бременност, бяха едно към едно с това, което аз направих.
Аз „харесвах“, „запазвах“ и „споделях“ съдържанието, „хранех машината“, показвайки ѝ, че това държи вниманието ми и я кара да ми изпраща още. И тя го направи. Но не мина много време, преди радостта от тези видеа да започне да се превръща в нещо много мрачно.
Една нощ, след като фийдът ми показа видео на жена, заснела почти смъртоносното си раждане, изтрих приложенията със сълзи. Но скоро бяха инсталирани отново, когато нуждата ми от социални контакти и навика диктуваше, че приложенията трябва да бъдат отново инсталирани. Опитах се да блокирам съдържанието, което не исках да виждам, но това малко промени положението.
В TikTok има повече от 300 000 видеа с тага miscarriage (спонтанен аборт) и още 260 000 под miscarriageawareness (осведоменост за спонтанни аборти). Едно видео с надпис „живи кадри, в които откривам, че съм имала спонтанен аборт“ има почти половин милион гледания и харесвания. Друго, показващо жена, раждаща мъртвородено бебе, има малко под пет милиона гледания.
В друг контекст, ако не съм бременна, бих намерила съдържанието за съществено. Не мисля, че хората, които споделят такива уязвими моменти, правят нещо нередно. За правилния човек това може да бъде спасителен пояс. Но не изглеждаше правилно да е във фийда на някой, който случайно е сигнализирал на алгоритъма, че има бебе.
Говорих си по темата с други бременни – и те са получавали „персонализирани дози страх“, алгоритмите им постепенно са се адаптирали, за да таргетират точно това, което е специфично за тях. Нашите преживявания са като радикализация – обичайните тревоги са издигнати до нови висоти чрез лавина от съдържание, която става все по-екстремно.
„Има публикации, които биха били в помощ, но има и такива, толкова крайни и тревожни, че не искам даже да си ги спомням“, казва Шерел Мукоко, която е бременна в осмия месец. Тя най-често вижда това съдържание във Facebook и Instagram. Редовно го е виждала и в TikTok, преди да изтрие приложението. „Първото ми дете е на четири години. Докато бях бременна с него, се натъквах на разтърсващи публикации, но този път е по-зле. Съдържанието изглежда доста по-графично и по-трудно за избягване.“
Мукоко, 35 г., която е жена от цветнокожа общност, установява, че ѝ се показва съдържание, свързано с лечението на чернокожи жени по време на бременност. Анализ на данни на Национална здравна служба на Англия от 2024 г. установява, че чернокожите жени са до шест пъти по-склонни да изпитат сериозни усложнения при раждане в болница в сравнение с белите жени. „Това не е моята реалност, но ме кара да подхождам към всеки преглед по-внимателно и напрегнато, чудейки се как ще бъда третирана“, казва тя.
„Започвате да си мислите: Може ли това да се случи на мен? Ще бъда ли в тази нещастна процентна група?’ Със съществуващите вече усложнения по време на тази бременност, тези негативни видеа карат натрапчивите мисли да се усилват. Това може да ви подразни – вече преживявате толкова много, а фийдът ви в социалните мрежи добавя още тревога“, допълва Мукоко.
За д-р Алис Ашкрофт, 29-годишен консултант, който анализира въздействието на идентичността, половия език и технологиите: „Всичко започна, когато се опитвах да забременея. Видеата, в които жени разкриват, че са бременни, бяха много трудни за мен. Също така започнах да получавам много реклами за витамини, които увеличават шансовете за зачеване, но причината за моите трудности беше здравословно състояние (много рядко кръвно заболяване), така че това беше много трудно за преглъщане.“
Социалните мрежи ме карат да се чувствам мързелива, безполезна и непълноценна – въпреки че преминавам през най-трудния период в живота си. Това не спря и след като забременях. „Към края на бременността ми имаше някои тревожни прегледа около 36-та седмица, и аз разглеждах сайтовете, предложени ми от акушерките, в които да прочета повече по темата. Не съм сигурна дали беше заради бисквитките, които създадох (които работят като цифров отпечатък), или просто платформите, с които взаимодействах, знаеха, че съм в късна бременност, но започнах да виждам голямо количество съдържание за прекъсване на бременността в късен етап от бременността и аборти.“
Способността на алгоритмите да таргетират най-чувствителните и лични страхове е едновременно странна и жестока. „Вярвам от години, че социалните мрежи четат мислите ми“, казва Джейд Аша, която роди второто си дете през януари. „При мен всичко беше свързано с тялото: показваха жени в деветия месец на бременността си, които тренират във фитнеса, когато аз не можех да направя и 10-минутна разходка от месеци. Бременността усилва възпалението на артрита ми. Дори сега има дни, в които почти не мога да изляза от къщата, защото подутите ми колене правят ходенето много трудно.“
Храненето с шише на бебето ѝ станал още един източник на тревога, казва Аша. „Фийдът ми показваше постове за това как само кърменето е правилният начин, и хиляди коментари с жените, които са съгласни. Проблемът със социалните мрежи е, че всеки е експерт и е толкова убедителен в мнението си, че може да повлече много други с него. Социалните мрежи ме карат да се чувствам мързелива, безполезна и непълноценна – въпреки че преминавам през най-трудния период в живота си.“
За д-р Кристина Инге, изследовател в Харвард, специализиращ се в етиката на технологиите, преживяванията на бременните не я изненадват. „Социалните мрежи са оптимизирани за ангажираност, а страхът е един от най-мощните двигатели на вниманието“, казва тя. „Веднъж щом алгоритъмът открие, че си бременна, той започва да тества съдържание – същото, както при всяка друга информация за потребителя. Ако потребителят задържи поглед върху тревожно видео за бременност, дори за секунда, това се интерпретира като интерес. Системата след това ви подава още от същото.“
„Тревожното съдържание не е бъг, то е ангажираност, а ангажираността е приход“, категорична е Инге.
„Съдържанието, базирано на страх, държи хората залепени за телефоните, защото създава чувство за спешност, хората чувстват, че трябва да продължат да гледат, дори когато е разтърсващо. Платформите печелят, докато психологическото въздействие расте.“
През август систематичен преглед на използването на социални мрежи по време на бременност разглежда изследвания от САЩ, Великобритания, Европа и Азия. Заключението е, че въпреки че социалните мрежи могат да предложат взаимопомощ, подкрепа и здравни съвети, има и проблеми като дезинформация, увеличена тревожност и прекомерна употреба. Авторът на прегледа, д-р Нида Афтаб, акушер-гинеколог, подчертава ролята на здравните специалисти при подпомагането на жените да вземат информирани решения за навиците си оналйн.
Не само че бременните жени са по-уязвими потребители на социални мрежи, но и може да прекарват повече време там.
Проучване, публикувано в Midwifery, установи значителна промяна във времето, прекарано в социални мрежи, честотата на използване и проблемната употреба по време на бременност, която достига връх около 20-та седмица. Освен това, 10,5% от жените в проучването имат възможна зависимост от социалните мрежи според Bergen Social Media Addiction Scale, което означава, че социалните мрежи имат значително отрицателно въздействие върху ежедневния им ритъм на живот.
Гледайки цялата картина, Инге предлага няколко неща: промените в дизайна могат да означават, че платформите умишлено използват положително, базирано на доказателства съдържание в чувствителни области като бременност, здраве и скръб. Може да има повече прозрачност защо потребителите виждат определено съдържание (с възможност за корекция, когато е необходимо), а законодателите могат да наложат по-силни мерки за защита по чувствителни теми.
„Трябва да помогнем на потребителите да разберат, че фийдовете им са алгоритмични конструкции, а не неутрални огледала на реалността. А това може да им помогне да се откъснат от спиралата“, казва Инге. „Бременността и първите месеци след раждането трябва да бъдат защитени пространства онлайн, не да се третират просто като още една точка от данни, която да се монетизира.
За д-р Алис Ашкрофт: „Един от проблемите изобщо е, че технологията се развива с такова темпо, че законодателството трудно я следва“, казва тя. „Но в този случай не съм сигурна на кого е отговорността. Може да е на правителствата да регулират точността на информацията в социалните мрежи, но това звучи страшно – като цензура. Някои социални платформи въвеждат проверка на фактите с изкуствен интелект, но това понякога е неточно и има определени предубеждения към това.“ Използването на функцията „Не ме интересува това“ може да помогне, предлага тя, „но дори това няма да е напълно успешно. Основният съвет, който бих дала, е да намалите използването на социални мрежи.“
В началото на годината бебето на Катрин Уилър се ражда живо и здраво и най-накрая тя може да си поеме дъх. Но уви – за кратко. „В месеците след края на бременността ми, съдържанието ми се измести към новите страхове, пред които мога да се изправя. Когато отворя Instagram, предложените видеа включват: видео „Какво НЕ трябва да правите, когато бебето се събуди 20 минути след дрямка“; друго на бебе в кенгуру с текст „ТОВА НАИСТИНА НЕ Е БЕЗОПАСНО“; и клип на малко дете с Lego в устата с предупреждението: „Това може да се случи на вашето дете, ако не знаете как да реагирате.“
Още не сме свършили, скрол надолу
Може би част от него да. Но на каква цена? Наскоро приетият Online Safety Act ни е заставил да се изправим пред обществения си дълг да защитим уязвими групи при сърфиране онлайн. Но докато постоянната, навсякъде присъстваща заплаха от гибел, отчаяние и дезинформация преследва смартфоните на нови и бъдещи майки, докато социалните мрежи монетизират техните страхове, ние не изпълняваме този дълг.
Източник: The Guardian
