Текстът е създаден с подкрепата на
В този материал ще говорим по тема, която засяга и жените и мъжете – здравето на кожата, и по-специално ще стане най-вече дума за акнето.
Сигурно не е съществувал човек на тази земя, който да не е страдал от акне в някаква част от живота си. Тези, които не са имали акне никога, наричаме богопомазани. Но е важно да отбележим, че хората, които не са страдали от акне в тийнейджърските години, не са предпазени от такова в зряла възраст. Така че никой не е застрахован.
За появата и лечението на акнето говорим с д-р Александра Христозова. Тя е специалист по дерматология и венерология, член на Българския лекарски съюз, както и на Европейската академия по дерматология и венерология и е част от екипа на дерматологичен кабинет „Леге Артис“.
„Акнето е хронично възпалително заболяване на кожата – на пилосебацейната единица (мастната жлеза и косъма и отварянето им на повърхността към порите). Като хронично възпалително заболяване на кожата, то си има процеси, които се случват на самата кожа – запушване на порите, възпаление, засилване на мастната секреция“, казва д-р Христозова. И обръща внимание на факта, че като възпалително и хронично заболяване, то е свързано с целия организъм. „В нашата клиника лекуваме по метода на био-психо-социалната медицина. Имаме тялото и имаме психоемоционалното и ментално състояние, имаме и социалната среда на човека и всичко е една трета – не можем да ги отделим. За акнето това важи с пълна сила“, смята д-р Христозова.
„Една от основните предпоставки е генетичната, но тя трябва да се разглежда също малко по-флуидно. Разбира се, ако има човек в рода с тежко акне или с белези от акне, шансът ние да развием също акне е по-голям, особено в тийнейджърските години“, казва специалистът.
Всички знаем обаче, че, в крайна сметка, дали ще развием, или не някакво заболяване и в каква степен ще го развием, зависи от начина ни на живот. Тук е мястото на епигенетиката – всичко, на което излагаме тялото си – храна, въздух, мисли, емоции. „Може да се каже, че генетичната предразположеност е много ключова, но особено в напреднала възраст акнето зависи изцяло от начина на живот“, обяснява д-р Христозова.
Ако в рода ни има акне, трябва да знаем, че съществува по-голям шанс детето ни да развие акне в тийнейджърските години. Тогава можем да вземем мерки предварително като ограничим прекомерния прием на сладки храни и напитки, тестени храни, млечни продукти, особено на прясно мляко. Липсата на спорт и тютюнопушенето в домашна среда също са фактори, които влияят, и ако детето е изложено системно на тях, може и да развие акне впоследствие.
„Ако говорим за акне в зряла възраст, т.нар. адулторно акне, на първо място като предпоставка за възникването му е стресът. Затова от адулторно акне много често страдат при жени. Просто при нас аспектът със стреса влияе още повече“, казва д-р Христозова.
Освен стресът, влияние оказват още месечният цикъл при жените и храненето, както и безразборната употреба на кремове и гримове, които запушват порите.
Още не сме свършили, скрол надолу
В този период настъпват много промени в тялото и хормоните започват да се активират. Мастните жлези – също. А мастната жлеза е в основата на акнето. „В този период имаме засилена мастна секреция, оттам и по-голяма склонност към запушване на порите. Тогава се получава възпаление в самата пилосебацейна единица и започват процесите по развитие на акнето. Тоест имаме първо запушването, после е възпалителната лезия и след това вече виждаме червени пъпки с гноен връх или без гноен връх и т.н.“, обяснява д-р Христозова.
„Една от основните грешки, която хората правят, е, че пресушават кожата. Да, вярно е, че акнето е свързано с по-засилена секреция от мастните жлези, но това не означава, че трябва да ги изсушим. Получава обратен ефект и всъщност кожата се омазнява още повече“, казва специалистът. И подчертава, че кожата може и да се дехидратира, защото омазняването и хидратацията са две различни неща. „Когато при мен дойдат хора с такъв тип кожа се вижда, че тя е с много нарушена кожна бариера. При всяко дерматологично заболяване е важно да се възстанови кожната бариера, включително и при акне“, обяснява д-р Христозова. Когато е нарушена кожната бариера, е нарушен и микробиомът, който е нашият защитен слой. Тогава кожата няма как да функционира добре.
„Можем да я разделим на две основни групи. Едната група е лечение на вече съществуващите лезии и промени по кожата и предотвратяване на нови. Другата е лечение, свързано с белезите. Много често акнето оставя сериозни белези и е затова е важно да се започне навреме третирането им. Много хора смятат, че белезите се лекуват след излекуването на акнето. Това е тотално грешно, защото колкото по-дълго стои възпалението на лицето – дори и червените петънца, които виждаме след пъпки – толкова по-голям е шансът, особено при някои хора, да се развият хлътнали белези. Ако все пак има хлътнали белези, има много процедури, най-често лазери, с които можем да повлияем релефа на кожата“, обяснява д-р Христозова.
„Има хора, които се излекуват завинаги от акне. Това се случва обаче благодарение на начина на живот, който те продължават да водят след това. Дори и когато се приемат по-сериозни лекарства за акне – защото има и такива случаи, не можем да се оправим само с по-леки средства – дори и тогава има голям шанс за връщане на акнето, ако човек води отново нездравословен начин на живот“, отбелязва д-р Христозова. И добавя: „Много е важна и поддръжката, тоест кремовете, които се нанасят след активно лечение на акне. Тази кожа в много случаи продължава да има по-специфични изисквания и тогава не трябва просто да се купуват някакви козметични продукти. Затова в нашата практика много използваме Avene, защото продуктите имат поглед и към бариерата на кожата, и към активното лечение на акне и са добри за една поддръжка при излизане от терапията.“
Текстът е създаден с подкрепата на
Изчистването на акнето и пъпките е мисия, която дерматологични лаборатории AVENE приемат много сериозно и вече 30 години разработват клинично изпитани продукти за всички типове кожа, склонни към акне.
Един от най-новите и верни съюзници в борбата с акнето е Cleanance Comedomed Концентрат срещу несъвършенства.
След проведено клинично проучване е установено, че Cleanance Comedomed намалява появата на пъпки и черни точки след седем дни употреба. Благодарение на действието на активната съставка на растителна основа с патентовани свойства Comedoclastin™, концентратът се бори с несъвършенствата и пъпките от корена, насочвайки се към микрокомедоните, като осигурява действие против повторна поява.
Тестван върху повече от 4600 участника и предписван от дерматолози, Cleanance Comedomed Концентрат срещу несъвършенства е експертната грижа за всички типове кожа, предразположена към акне при тийнейджъри над 12-годишна възраст и възрастни, включително бременни жени.
Повече за ползите на Cleanance Comedomed Концентрат срещу несъвършенства може да откриете в сайта на AVENE.
Имали ли сте някога пъпки? Ама така, не една-две, почти невидими с просто око, а положението буквално да е „пъпки обсипят свода небесен“?
Е, ние, в Майко Мила, не сме имали такова нещо. Имали сме много неща – бронхит, въшки и, както викаше Пипи, дори ваканция сме имали, но пъпки, особено в изобилие, никога. Сега, като се замислим, дори не сме сигурни имаше ли акне едно време, когато ние бяхме ученички? Да не би демокрацията да донесе акнето сред жените в България?
Шегуваме се, разбира се – акне и проблемна кожа сигурно е имало и по времето на Клеопатра, но ние не го знаем, само защото фотоапаратът още не е бил изобретен – имало е само магарешко мляко и черен каял, за да си мажат очите и да разсейват хората от пъпчивата си кожа.
Това, което аз помня от ранните ми тийнейджърски години, е, че имаше един вид крем и всеки се мажеше с него – с пъпки, без пъпки, със суха или мазна кожа, решението беше едно. А когато все пак избиеше пъпка, въпреки тези грандиозни грижи – ами, стискахме ги.
Аз помня една заръка от майка ми и тя гласеше: „Никога не се стискат пъпки над горната устна“. Не че някога съм я спазвала, но имах едно наум, че може да си причиня по-голям проблем и с това си и останах – други разправии с кожата на лицето нямах.
Други обаче се оказва, че не са имали този късмет, и тъй като ни се искаше да обсъдим темата, но нямаме никакви знания и опит по нея, се обърнахме към хилядите прекрасни жени в нашата група „Положението е Майко Мила“.
Кажете, попитахме ги, запознавали ли сте се някога с акнето отблизо и как се е развила връзката ви? Кое ви е спасило от него, ако въобще сте успели да се отървете, и какво никога не ви е помагало?
Ние пък, в отговор, ще публикуваме препоръките на дерматолози от българската компания за дерматологична козметика biotrade, за да направим нещо полезно за всички вас, които имате проблемна кожа.
Много от прекрасните жени любезно откликнаха на молбата ни и така разбрахме следните неща:
Както сами виждате, препоръките са разнородни и във всякакви посоки – не яж захар, яж захар, не се мажи, мажи се… Въобще, всеки човек с акне носи със себе си и собствен опит за премахването му.
Това, около което всички се обединяват, е, че е препоръчително проблемът да бъде диагностициран и проследен от дерматолог. И тъй като ние имаме пряк достъп до специалистите от biotrade, разработили различни серии продукти за всякакви проблеми с кожата, се допитахме до тях – защо се появява акнето, как да го контролираме и какво е необходимо, за да се отървем от него?
Ето и какво ни отговориха те:
Уви, истината е, че акнето е едно от най-често срещаните кожни заболявания и засяга около 85% от населението на земята в юношеска възраст. Но това вече не е запазена територия само за тийнейджърите, а и за хора, предимно жени, на възраст между 20 и 40 години. Причините за акне при възрастни (или така нареченото „adult acne“) са хормоните, стресът и качеството на живот, който водим. За щастие, акнето е заболяване, което се лекува, независимо кога се е появило в живота и на лицето ви, но изисква търпение и грижа. И чести и търпеливи срещи с дерматолог.
Какво бихме посъветвали всеки, който сега се сблъсква с акнето или вече се бори с неговите последици:
Засилено омазняване, поява на бели и черни точки, единични възпалени пъпки. Неглижирането на тези първи прояви може да доведе до по-късни усложнения на състоянието, които неминуемо оставят белези и петна, след като премине възпалението.
Модерните в момента 8 или 10-стъпкови козметични режими, включващи маски, серуми, олиа и масла, кремове, хидратанти и какво ли още не, не са подходящи за акнеична кожа. Вероятността така възпалението да стане трудно за овладяване е голяма, защото комбинирането на много продукти с различни активни съставки води до непредвидими реакции и ефекти помежду им върху кожата ви.
Ние винаги препоръчваме три задължителни стъпки, които са лесни за следване и гарантират добри резултати:
1. измиване
2. активна грижа
3. хидратация + слънцезащита.
Акнеичната кожа трябва да бъде внимателно обгрижвана, като се избягват честите смени на продукти и се дава време на тези, които сте избрали, да подействат и да дадат резултати в дългосрочен план.
Съветът ни е да подбирате козметика, която е предназначена за мазна и акнеична кожа и изрично посочва, че е некомедогенна и без съдържание на масла.
Акнето се характеризира с 4 основни фактора – прекомерно омазняване, свръхпроизводство на кератиноцити и запушване на космено-мастния канал, бактериална инфекция и възпаление.
Продуктите за активна грижа, на които ще се спрете, трябва да имат комплексно действие – да намаляват омазняването, да успокояват възпалението и да унищожават бактерията Propionibacterium acnes. Такива са активните продукти от серията Acne Out, които повлияват и 4-те фактора на заболяването, без да предизвикват негативни реакции, като например увеличена чувствителност на кожата към светлина или зачервяване и пресушаване.
Активният крем Acne Out може да бъде използван само върху пъпките или върху цялото лице в зависимост от тежестта на акнето, а освен това можете да наблюдавате видими резултати още в първите 7 дни от употребата му.
Често хората, които имат акне и мазна кожа отхвърлят хидратацията като напълно излишна стъпка в ежедневната си грижа.
Истината е, че повечето лекарствени или козметични терапии (т.нар. активна грижа) против акне водят до пресушаване на кожата. Какъв е нейният незабавен отговор – да компенсира водно-липидния си баланс със засилено производство на себум. Затова редовната хидратация е един от задължителните съвети, които даваме по време на консултации на нашите клиенти.
Въпреки че няма категорични доказателства за това дали въглехидратите или млякото влошават акнето, за всички ни е ясно, че балансираният хранителен режим играе ключова роля в състоянието на кожата и здравето на тялото изобщо.
Ето защо съветът ни е да избягвате бързите въглехидрати, обезмаслените млечни продукти (точно те са тези, които са най-често обвинявани за лошото състояние на кожата) и да наблегнете на зеленчуци, сурови ядки и качествени меса и риби. Наблюдавайте реакциите на кожата си към дадена храна и ако забележите негативна промяна, не се колебайте да я изключите от менюто си.
Често през лятото акнето се подобрява или поне така ни се струва. Истината е, че под влияние на UV лъчите кожата се удебелява, омазняването и хиперкератинизацията се засилват и крайният резултат през есента е още повече пъпки и петна.
Предпазвайте лицето си от UVA и UVB лъчите със слънцезащитен крем с фактор минимум SPF30 и така ще избегнете хиперпигментните петна и обратния ефект на лятното безгрижие.
Ако имате нужда от индивидуален съвет, не се колебайте да се свържете със специалистите ни в чата на biotrade.bg, колкото и незначителен да ви се струва вашият проблем. Те ще ви подкрепят с правилния съвет и ще ви насочат към точния избор на продукти в грижата за здравето и красотата на кожата ви. Вярваме, че правилното отношение и навременната грижа винаги се отплащат с ефикасност и очаквани резултати.
"Нямам гърди" - да, така започва разказа си днес Нели Славова, която ни гостува, за да повдигне темата за формите на красотата и да ни научи да се надсмиваме над "несъвършенствата" си.
Нямам гърди. Не просто паметник, а мемориална плоча. Не МДФ, не някое специално дърво, а просто ПДЧ. Не печени чушки, не дакелски уши, а едно голямо нищо.
Едно е хубаво на тези големи морски вълни, а именно, че горнището на банския ми се пълни с много пясък. Вълните ме лашкат, горнището се пълни, ерго, аз не си правя труда да изваждам този пясък от там. Това създава приятното впечатление, че имам нещо в сутиена си.
Другото прекрасно нещо в това отношение е, че нямам никакви комплекси. Такива са - приела съм ги.
На следващо място имам неподредени зъби. Дори и един, два криви. Навремето не сложих шини. Нямам челюстите на акула, но нещата не са ок, определено. Нямам комплекси и в това отношение. И никога не слагам ръка пред устата си, когато се смея с пълно гърло!
Имах приятелка, която правеше това. Имаше криви зъби, отгоре и отдолу, и винаги, когато ѝ ставаше смешно и искаше да се засмее с глас - си поставяше целенасочено ръка пред устата. А на снимки и дума не може да става хората да видят зъбите ѝ. Винаги беше Мона Лиза. Недопустимо беше това да се види.
Смейте се широко! Не се поставяйте сами, нарочно, в затвор.
Преди време бях едно страшно пъпчиво същество. Не говоря за пет пъпки по време на менструация. Говоря за огромни пъпки с гноен връх - по лицето и по врата ми. Гледката беше грозна, отблъскваща и страховита.
Имаше хора, които ме питаха: "Какво ти има?" Не им приличаше на обикновено акне. Вкарваше ги в почуда и размисъл: "Може би така изглежда крастата?"
Предприех лечение при дерматолог, разбира се. Но веднъж, теглейки чертата, се оказа, че съм дала 4000 лв. за процедури, козметика и специализирани продукти, тъй като тази кожа не се мие с Гарние или нещо подобно. Тя изисква малко по-специален вид грижи.
За жалост нищо от това не ми помогна, проблемът ставаше все по-голям и все по-дълбок. Тогава открих Кармен - не бранд, а медицинско лице, специализирало в Париж. Тя не ми говореше сладки приказки, а още в началото ми каза колко зле изглеждам и колко дълъг път имаме да извървим, докато изпод това лице се покаже човек.
Преди да отида при нея, както и при редица други, знаех, че не е добре лицето ми да се шпаклова обилно с фон дьо тен, пудра и накрая за завършек руж. Първо, защото така допълнително го замърсявам, второ, защото вместо да прикриеш проблема, акцентираш върху него. Това не са две пъпчици, на които да сложиш малко коректор. Това е лицето на човек, преживял химическа атака - нищо не можеш да прикриеш, само ще станеш смешна.
Беше ми кофти, но не го криех. И пак не се комплексирах. Юридическото ми образование, което продължи пет години, премина и донякъде под този знаменател. Във факултета нямаше друго създание с такова лице. Пет години ходих редовно на лекции, упражнения и изпити без фон дьо тен и без прикритие. Ходих себе си.
Немалко пъти областта около устата и брадата ме болеше. Уморих се от натиска, от безбройните пилинги, от стискането, от процедурите. От пазенето. От стриктната хигиена. От внимаването. От старанието. От купищата нови и нови грижи. Беше ми втръснало. Беше ми дотегнало във всички компании аз да съм Квазимодо.
Но нищо не прикривах. Решавах го. Кармен ми каза да не се срамувам, въпреки че кожата ми агресираше постоянно и въпреки обидите, които отнасях заради тази кожа.
Как не им позволих да ме смачкат? Имам реална самооценка и знам, че от огледалото не ме гледа Ирина Шейх. Но аз и не искам, защото се приемам, харесвам се, това съм аз. А онова вече е моето минало, което също обичам.
Красотата идва в много различни форми. И някои искаме да изглеждаме като себе си, с недостатъците си, с истинското си аз! Защото сме човешки същества! Някои не се вписваме в критериите на другите.
Красота има в извивките, в кривите зъби, в несъвършенството. Красотата е в детайлите, подбрани с добър вкус, в излъчването, мекотата, умението да общуваш. Красотата е в това да можеш да си себе си, без значение кое, какво и как приема обществото!
Говори ли сме си за странните реакции на знайни и незнайни минувачи към децата ни десетки пъти. Днес обаче няма да напомняме за принудата да носим онази торба, пълна с шапки, чорапи, яке с ръкави, яке без ръкави, одеяло и маска за дишане, за която Елисавета Белобрадова ни разказа в “Това дете защо е без шапка?!?” или за даването на акъл от непознати. Нито за единствения възможен отговор, когато някой настойчиво ни попита Ама къде сте го помъкнали туй дете в това време?? ("Ами, по работа")
Гостува ни Виолета Йорданова, която ни разказва какво е да имаш червенокосо дете - рядък ген, голяма отговорност и още по-несъобразителни въпроси от околните.
_________________
Още щом дъщеря ми се появи на бял свят, моят доктор каза нещо много забавно: "Ама това дете е червенокосо!? Не знам какво ще обясняваш на баща му отвън - и ти, и той сте с кестеняви коси..." Последва бурен смях в родилната зала, а аз се насладих на предусещането, че детето ми ще предизвиква вниманието на околните.
Моята рижла се появи единствена по естествен път този ден в родилното. Беше най-кльощавото и дребничко дете - за разлика от родените секцио, които бяха едни пухкави, оформени - ех, доста по-красиви бяха от моето дете, няма какво да си кривя душата.
Дали от следродилната депресия беше, но започнах да си представям детето ми пораснало, цялото на лунички, с бледа бяла кожа - и това никак не ми харесваше като идея за визията на моето единствено отроче. Луда работа е човешката психика..
И така започнаха отговорностите и последиците от този рецесивен ген у нея: още първата седмица избиха пъпки по бледата ѝ кожа - до степен, в която заприличваше на петниста хиена. Чешеше постоянно лицето си и то ставаше цялото на рани. А на тази бяла кожа, повярвайте ми, всяка раничка или пъпка остава и си личи доста дълго...
Нищо, и това премеждие отмина към шестия месец - бебешко акне било... На дечицата около нас преминаваше за месец-два, но при моята червенокоска нещата стояха по друг начин.
Дочакахме топлите месеци и, ново 20 - от слънцето кожата ѝ буквално започна да се цепи. Отново на кожен лекар, който обясни, че заради "келтската ѝ жилка" оттук насетне, без 50 фактор слънцезащитно масло да не излизаме в топлите месеци.
И така, в най-големите жеги моята червенокоска винаги беше с шалварче или клинче и омазана с мляко за слънце, защото ставаше на червени петна, които ѝ причиняваха ужасни сърбежи, а те се превръщаха в рани, ако ги разчешеше. Нищо, и това преживяхме..
Следващо изпитание: чести боледувания и влизания в болница. Дори и там ставаше любимка на лекарите, заради огнения цвят в косите и характера си... Имах чувството, че има ли вирус, тя ще го пипне.
След дълго четене разбрах, че червенокосите били с по-крехка имунна система. Поради огнения ѝ темперамент и чувствителност (също типична черта за червенокосите), не успях да я отуча от смученето на пръст, с което вкарваше и до сега вкарва множество бактерии директно в устата си. Но и с това свикнах.
И до ден днешен обаче не мога да свикна е непрестанния въпрос от непознати:
"Ама тя естествено червенокоса ли е?"
Като че ли някой нормален родител би помислил да боядисва косата на детето си, когато то е на крехката възраст от 2 години?
И с този въпрос живея почти всеки ден.
За добро или лошо имам най-невероятното дете, което събира погледите на всички, вбесява с пламенния си нрав и чувствителност, но пленява щом те погледне.
Така че, скъпи майки на рижави или червенокоси бебета - ще се радвам да споделите сблъсквали ли сте се част от тези проблеми в отглеждането на такива дечица! Защото да имаш такова дете е късмет, едно на милион, но и невероятна отговорност!
