fbpx

Национална застъпническа кампания в подкрепа на хора, които нямат адресна регистрация и не притежават документ за самоличност, стартира преди дни. Данни от различни изследвания показват, че голям брой от хората в България нямат адресна регистрация и не притежават документ за самоличност, което на практика ги прави „невидими“ - оттам и името на проекта „Невидимите, които виждаме“.

По данни на МРРБ от 2020 г. хората в България без постоянен адрес са общо 81 360. Става дума за лица, задължени да заявят постоянния си адрес, които не са го направили. От тях българските граждани са 75 406, а чужденците – 5 954. Според българското законодателство, без да са налице тези две неща, нито един български гражданин не може да ползва каквито и да било услуги.

В най-голяма част това са хора от най-бедните и уязвими групи, сред които има и много бременни жени и млади майки на деца до 3 години. Липсата на документ за самоличност е бариера да ползват жизненоважни за тях здравни и административни услуги, както и социални придобивки за себе си и детето.

В допълнение към това липсата на документи води и други ограничения - на граждански, политически и социални права; невъзможност за здравно осигуряване, образование, обучение, придобиване на собственост, сключване на брак, гласуване, семеен живот и наследяване.

Проблемът освен личен обаче е и обществен, защото така държавата се лишава от работна сила и от данъкоплатци, освен това се маргинализира значителна обществена група и се създават предпоставки за увеличаване на криминогенни прояви и социално напрежение. Като резултат идва и увеличаването на неравенството в обществото.

Елиминирането на проблема с адресната регистрация и личните документи ще доведе до повишаване на качеството на живот на хората от уязвимите групи, а превръщането на невидимите жени, майки и деца във видими ще доведе до ползи за цялото общество.

Как държавата адресира проблема?

От 2012 г. в България функционират Общински комисии за адресна регистрация (ОКАР), които се занимават със случаите на хора без документи. Комисиите са упълномощени да проучат всеки отделен случай, да установяват фактите и да съставят констативен протокол за издаване на удостоверение за постоянен адрес. Практиката обаче показва, че комисиите не работят по най-ефективен начин и проблемът остава нерешен.

Затова застъпническата кампания ще работи за анализиране на причините за проблема и намеране на решение чрез различни дейности - преглед на сегашния статут на комисиите; постигане на разбиране какво трябва да се подобри; проучване на необходимостта и приемане на подзаконов акт/наредба от МРРБ, регламентиращ ясно отговорностите и правомощията на Комисиите, за да се подобри ефективността на работата им.

Кампанията се провежда в рамките на проекта „Невидимите, които виждаме“, който пък е част от по-голяма инициатива за подобряване на майчиното и детско здраве „С грижа от 0 до 3“, който се изпълнява с финансовата подкрепа на Фондация „Тръст за социална алтернатива“, „Отворено общество“ и „Портикус“.

Основната цел на „Невидимите, които виждаме“ е повишаване на възможностите бременни жени и майки с деца до 3 г. от засегнатите групи да получават адресна регистрация и документи за самоличност. Водеща организация по проекта е Фондация „Фонд ИГА“, а партньори са сдружение „Хаячи“ и сдружение „Инициативи за равни възможности“.

Вашата Красимира e тук с едно мило и родно преживяване под високите тавани на Централна поща в София. Тя има нелош опит и в митницата, с който може да се запознаете в текста ѝ "Бележката". А сега заповядайте в Централна поща и гледайте как се праща колет до Австралия.


Централна поща, ще пращам колет.
Влизам в салона - ширва се море от най-лонови джобове и пликове, поставени на отворите на гишетата - да се пазим един друг от плюнки и пориви да се удушим взаимно.

Здравейте, здравейте, къде ще пращате?

Австралия.

АВСТРАЛИЯ? МОМЕНТ ДА ВИДЯ ДАЛИ Я ИМАМЕ.

Е, викам, оставаше да я нямате.

Абе, чакайте да проверим.

Действително, казвам си, дай по-добре да изчакаме, че не се знае знае ли се.
Чакаме. Има я Австралия. Дотук добре. Оглеждам се зад гишето - телбод, компютър, теглилка. Леко съмнение се прокрадва във въздуха и казвам "А тук с карти може ли да се плаща?", въпреки че аз къде живея, бе? Как ще може с карти в Централната поща, хаха.

Не може, разбира се, само кеш.

Айде обратно, тегли пари, пак на гишето. Вече има и други хора. Докато попълвам адреса, техният колет излиза над два килограма. Чува се крясък.

ВАДИ ЧОРАПИТЕ!!!

Ей, човек не може да си прати чорапите до Швейцария вече. От друга страна, за Швейцария поне не казват СЕГА ЩЕ ВИДИМ ДАЛИ Я ИМА.

Както и да е, всички попълваме в потно мълчание. Подавам заветния колет през най-лона. Почва се въвеждане на данни в компютър.

Какво съдържа??

Дрехи, книги. Книги...

Взима се лист хартия, написан с химикалка - кодове на вещи. Въвежда се код на книги.

Как се казвате? Много дълги имена!!!

Крещя, че ХАДЖИИВАНОВА се пише с две И-та, пот се стича по челото и на двете ни.

На кого го пращате?

Ми викам, на брат ми.

КАК СЕ КАЗВА??

Ма нали го написах на кашона, казвам - вижте там, защо трябва да крещим през торбичката??

Така било по-лесно. Крещим още малко.

Колко ви дължа? Момент, да сметнем услугата, после и кашона, после обща сметка на ръка на отделен лист, еди колко си, плащам, взаимно си благодарим и накрая чувам - "Не ми се сърдете".

Ма викам как ще ви се сърдя, за нищо на света не мога да ви се сърдя. Напротив - искрено ви благодаря, че въобще имате нерви и желание да обслужвате разни клетници и техните колети до два килограма, да обяснявате, да пишете и смятате, да четете от листчета, да нямате ПОС терминал и въобще - да поддържате тая услуга жива. Аз ако бях, нямаше да има ни колети, ни Австралия, ни нищо. Господ здраве да ви дава.

Изненадващите доставка на храна обикновено са нещо хубаво, особено ако става въпрос за сочна пица. Но 65-годишният Жан Ван Лангедем от белгийския град Тьорнхаут изобщо не смята така, пише Vice. На него му е писнало вече близо десетилетие да получава пици, които не е поръчвал.

В началото си мислел, че клиентите просто давали грешен адрес. Но разносвачите продължавали да се появяват пред дома му, което го накарало да се замисли, че явно нещо не е както трябва. Животът на Ван Лангедем се оказва в абсолютно подчинение на доставчиците, които стигали и до 10 на ден, а един се появил и с 14 пици накуп.

“Вече не мога да спя. Всеки път като чуя скутер да минава по улицата, започвам да треперя”, споделя Ван Лангедем пред местни медии. Той споделя, че освен пици е получавал и кебап и хляб.
Жан не плаща храната - връща я към ресторантите, което е ужасно за тях. Но историята на спира дотук, а мистерията се задълбочава.

Оказва се, че приятелят на Жан, който живее на 32 км от него също получава мистериозни доставки на пици, които не е поръчвал. А понякога двамата ги получават едновременно. 

“Не мога повече”, казва Жан. “Когато разбера кой се занася с мен в последните 9 години, със сигурност това няма да е най-хубавият му ден.”

Ван Лангедем, приятелят му и местните власти смятат, че мистериозния пица “купувач” е някой, когото и двамата познават.

Тръпнем в очакване как ще се развие тази история. Ще ви държим в течение, защото нас лично този съспенс направо ни убива.

cross