fbpx

Този текст е плод на огорчението на една майка на дете с увреждане от София. От многогодишните ѝ сблъсъци с Агенцията за социално подпомагане, с нейните служители и, както тя казва - с тяхното некомпетентното и безчовечно отношение. Този текст е провокиран от една случка, но тя илюстрира случващото се с хиляди хора с увреждания и техните близки в тази държава. Всички те биха предпочели да НЕ разчитат на услугите на социалните и да живеят без тях, но животът им, уви, се е стекъл по начин, който ги прави зависими - от агенции, служби и чиновници. От тяхното настроение и отношение. Този текст е за всички тях.

*****************

Обещах пред себе си и пред хора, които се опитват да преборят тая пуста система, че няма да си замълча.

Подадох жалбИ. Една писмена, в Дирекция социално подпомагане- Люлин. И две по имейл до МТСП .

Нестандартни жалби. Аз стандартни не мога да пиша, опитах, не ми се получава. Надявам се, когато имате случки, при които държавни чиновници, които са длъжни да си вършат компетентно работата, не го правят, и вие да не си замълчите.

Защото това касае всички нас - обществото.

Копирам и двете, в нередактиран вид, само личните данни съм изтрила.

И моля ви, зная, че жалби не се пишат с толкова емоции, а само с конкретика. Ама нали всички казвате, че на 40 вече не трябва да ни пука какво е прието и какво - не….

ЖАЛБА

От Валентина Георгиева Христова
.
.
.

Уважаеми чиновници , управляващи и социални работници!

Аз съм майка на почти 18-годишно дете с тежки увреждания и инвалидност 100 процента. Дъщеря ми е с тежка умствена изостаналост и редица диагнози. Всички те са ѝ по рождение.

За тези 18 години се сблъсках с какво ли не. Но най… най-сериозните проблеми в последните 18 години са ми създавани от служителите в АСП. Това са т.нар. социални работници.

Нищо социално няма в една голяма част от тях. Те са хора, седнали зад едни бюра, загубили чисто човешкото в себе си, намусени, огорчени от лошите условия на работа и ниското заплащане. И най-лошото – хора НЕКОМПЕТЕНТНИ!

Описвам конкретния случай.

На 20 юни 2019 година аз отидох в ДСП-Люлин, тъй като постоянният ми адрес е именно там.

Цел на посещението ми беше да придобия документ, който да използвам за издаване на абонаментна карта към БДЖ за намаление при пътуване.

Служителят в ДСП Люлин ми даде бланка за попълване. Категорично каза да я попълня от името на детето. Дъщеря ми в този момент нямаше навършени 18 години.

И аз нееднократно му го казах. Въпреки това той настоя , и то грубо настоя, да я попълня от нейно име и, забележете- да ПОДПИША дъщеря ми с неин подпис, тъй като тя не умее да го прави сама.

Бях изумена, но предвид факта, че нееднократно съм била нагрубявана от служители в съответното ведомство, реших, че все пак чиновникът знае какво иска.

Подадох заявлението, той го прие, подписа го и ми даде входящ номер.

Прие го!!!

На следващия ден получих обаждане от друга служителка от същото ведомство. Държа да отбележа, че обаждащата се служителка се държа изключително любезно.

Обясни ми обаче, че аз ТРЯБВА да отида ОТНОВО при тях, за да подам наново заявление, защото АЗ съм постъпила неправилно, подавайки такова от мое име!

Уважаеми и недотам уважаеми чиновници, избрали за свое призвание да служите в полза на хора в неравностойно положение,

Омръзна ми да бъда парцал във вашите ръце, аз и дъщеря ми!

Омръзна ми да страдам от чутовната ви некомпетентност, безчовечност и чувство за безнаказаност!

Омръзна ми от вашата бюрокрация! О, не ми казвайте, че вие нямате вина за това.

Всички вие, от най-ниското стъпало – обикновен чиновник на гише, та до най-високото - министър , носите цялата вина и отговорност за това, в което се е превърнало ведомството ви - кочина, в която всеки прави каквото си иска на гърба на хората с увреждания.

В целия ми телефонен разговор с чиновничката нито веднъж не чух: „Извинявайте, грешката е наша, много моля при първа възможност да дойдете и да си я оправим!“

Обаче чух: „Ако не дойдете, просто няма да ви издадем нужния документ!“

А дали някой, някъде из тези прогнили и миришещи на влага стаички , претъпкани с документи, измежду които има поне 50 копия от акта за раждане на дъщеря ми, поне още толкова копия от телковите ѝ решения, от личната ѝ карта, от моята лична карта…та дали някъде там някое човешко същество, облечено в защитната броня на чиновник, не помисли за всички трудности и неудобства при едно излишно разкарване на човек с тежко увреждане до службичката ви?

И нямам предвид лично моето дете, не. Имам предвид хора с тежки кризи, които получават на чужди места, деца, изпускащи се в гащите, без извинение, когато ходят на непознати места, хора в инвалидни колички, хора без крайници, хора с тежки психични увреждания, хора с епилептични припадъци в тежка форма. И още, и още…

Да продължа по същество. На 25 юни посетих ДСП Люлин. Попаднах на съвестна служителка, която ме заведе при директора на дирекцията. За моя изненада - изключително разбрана и любезна жена.

Носех собственоръчно написана жалба, в която бях описала случая. Подадох я без проблем. Получих извинение лично от директорката. За което ѝ благодаря!

Но! Това извинение не променя чутовната некомпетентност, царяща масово в структурите ви, на която съм свидетел от толкова години. И безчовечност, и нахалство, и тотална неангажираност от същите тези служители.

За точно 10 минути, засичани по часовник, по настояване на служителите - и вероятно като израз на извинение, ми беше издаден необходимият документ.

А преди това ми беше казано, че законовият срок е 20 дни!!! 20 дни!

Работа, която явно може да бъде свършена за 10-15 минути. От един служител. 20 дни!

Аз никога няма да спра да се опитвам да променя всичко това. За радост, не само аз, има много хора като мен, които държавната машина все още не е смачкала….все още.

Описаната случка може и да се стори маловажна на мнозина от вас, но тя показва реалното състояние на нещата. И то в структура, която трябва да СЛУЖИ на хора в неравностойно положение.

Структура, в която чиновници са ми казвали:

„А вие защо не работите, а чакате на помощи?“,“ Един документ не можете да попълните като човек, беее, толкова ли е сложно?“ и други, далеч по-неприятни. Които смачкват.

Казах и на директорката на ДСП-Люлин, пиша го и на вас:

Уврежданията на дъщеря ми са сериозни и не ми е лесно нито на мен, нито на детето, нито на най-близките ми. Но всъщност това, което усложнява, затруднява и въобще - прави живота ми ужасно труден, са ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ, в частност АСП. И хората, работещи в тях.

Силно се надявам случаят да бъде разгледан, да бъдат взети необходимите мерки, за да не се повтаря и, което за мен е в сферата на мечтите, в АСП да работят възпитани, учтиви, компетентни хора в услуга на гражданите!

С ясното съзнание, че жалбата ми не е в стандартния вид, в който би трябвало да бъде, настоявам да получа отговор с предприетите мерки.

С извинение и с уважение към всички онези малко, но съвестни хора, работещи в АСП, които неведнъж са ми помагали! И са го правели внимателно и с желание.

P.S. Надявам се, че жалбата ми ще бъде разгледана и извън частния случай на мен и дъщеря ми. Той трябва да ви е просто насока за всички ужасни проблеми, с които се сблъскваме ние, хората за които вие би трябвало да работите.

Валентина Христова, майка на Бояна Христова

В края на 2018-а адвокат Мария Шаркова отново е тук, за да продължи своя Наръчник на (п)объркания пациент, като текстът ѝ е свързан с един от най-тежките случаи тази година - смъртта на родилката Ренета Томоваи и липсата на официална информация за причините, довели до нея. Тъй като никой до този ден не е дал данни какво точно се е случило и на родителите на Рени, адвокат Шаркова ни информира подробно в статията си как да се справим в ситуации, в които е важно да получим информация за нашето и на близките ни здраве.


Адвокат Мария Шаркова е управляващ съдружник на „Шаркова и партньори“. Работи като адвокат основно в сферата на медицинското право и проблемите, свързани с управлението и функционирането на лечебните заведения, обществено здраве, анализ и приложение на здравното законодателство, процесуално представителство.

През август тази година смъртта на млада жена в болницата в град Сливен предизвика огромен обществен отзвук. Както при всеки такъв случай лекари от сливенската болница, чиновници от различни контролни органи, дори политици, призоваха да се изчака окончателната и официална информация за причините за смъртта на Ренета преди да се правят конкретни заключения. Това, разбира се, е правилният подход… само дето вече четири месеца такава информация няма.

И ако е разбираемо, че до широката публика не е редно да достигат подробности за здравословното състояние на починалата жена и нейното бебе, тъй като тази информация е конфиденциална, напълно необяснима е причината, поради която нейните най-близки роднини-родители, брат, все още търсят отговор на въпроса: Какво се случи?

Да, никой до този ден не е посочил причините за смъртта на дъщеря им. За сметка на това казусът бурно се коментираше в Здравната комисия преди седмици, като се оказа, че с документите и резултатите от проверката разполагат национални консултанти и депутати, но не и родният ѝ баща например.

Този случай ме провокира да напиша днешната статия, която, макар и не особено в тон с празничния дух, ще ни помогне да се справим в подобни ситуации, когато е важно да получим информация за нашето и на близките ни здраве.

-- Имам ли право на достъп до медицинската документация, свързана с моето лечение?

Да!

На основание чл. 28б от Закона за здравето, пациентът има право на достъп до информацията, отнасяща се до неговото здравословно състояние, включително да получи копия от медицинската документация. Това включва всякакви резултати от изследвания, история на заболяването, копия от амбулаторни листове, картони, лекарствени табели, реанимационни и температурни листове и други.

Ако пациентът е починал, право на достъп до тези документи имат неговите наследници и роднини по права и по съребрена линия до четвърта степен включително имат право да се запознаят със здравната информация за починалия, както и да направят копия от медицинските му документи.

Как да реализираме това свое право?

Най-лесният начин е като се напише заявление в свободен текст до управителя или изпълнителния директор на лечебното заведение, получаване на входящ номер, който дава възможност да се следи неговото изпълнение. В случай, че заявлението не се подава лично, пациентът може да упълномощи друго лице. Когато се изискват документи на починало лице, към заявлението трябва да се приложат доказателства, удостоверяващи родниниските връзки (удостоверение за раждане, удостоверение за наследници и други).

Колко струва?

Възможно е в ценоразписа на лечебното заведение да е определена сума, която трябва да се заплати, но тя не следва да е на такава стойност, че да пречи за реализирането на това право (например 5 лева на страница).

Как да се защитя при отказ?

Непредоставянето на медицинската документация на пациента или неговите наследници и роднини нарушава правата на пациента, регламентирани в Закона за здравето, което подлежи на санкция. Можете да депозирате жалба в Изпълнителна агенция „Медицински одит“ или в съответната Регионална здравна инспекция.

-- Извършена е проверка от Изпълнителна агенция „Медицински одит“ или друг контролен орган, но нямам информация за резултатите. Имам ли право да я получа?

Да!

Когато пациентът смята, че правата му или тези на починалия близък са нарушение по време на лечение, може да сезира различни органи. Един от контролните органи е Изпълнителна агенция „Медицински одит“, който съвсем скоро ще бъде преименуван и преобразуван на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Друг орган, който може да бъде сезиран, е Регионалната здравна инспекция по седалище на лечебното заведение.

Възможно е пациентът да смята, че са нарушени правата му като здравноосигурено лице, като тогава може да сезира Районната здравноосигурителна каса.

При съмения за извършено престъпление пациентът или неговите наследници могат да сезират прокуратурата.

Как да реализираме това право?

ИАМН (ИАМО) може да бъде сезирана с жалба/сигнал от пациента или упълномощено от него лице или от наследник на починалия пациент, който прилага доказателства за това. Сайтът на агенцията предоставя възможност за он лайн подаване на жалба, но задължително е необходимо да се получи входящ номер,

ИАМН (ИАМО) може да бъде сезирана от Министъра на здравеопазването, от прокурор, както и да се самосезира.

Внимание: ако пациентът или наследниците му не са сезирали ИАМН (ИАМО), те няма да получат информация за резултатите от проверката, освен ако изрично не поискат такива. В този случай е необходимо да се подаде заявление по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), в който се посочват подробни данни за заявителя, конкретната информация, която заявителят желае да получи и начинът, по който желае да я получи (на хартиен носител, магнитен носител, по имейл). Практиката на ИАМН (ИАМО)  е да уважава тези заявления, макар че част от тази информация е специална по своя характер (здравна информация) и не влиза в предмета на ЗДОИ. Считам, че пациентът/наследниците му спокойно могат да се позоват на чл. 28б от Закона за здравето като изискат резултатите от проверката на ИАМО по казуса, засягащ лично тях или техните починали наследодатели.

По аналогичен начин може да се депозира жалба до РЗИ/РЗОК, както и да се получи обратна информация за резултатите.

По-различен е достъпът до информация при образувано досъдебно производство. Пациентът или неговите наследници (дете, съпруг-а, родител, братя, сестри) имат качеството на „пострадали“.

Пострадалите имат следните права:

-- да бъдат уведомени за правата си в наказателното производство;

-- да получат защита за своята сигурност и тази на близките си;

-- да бъдат информиран за хода на наказателното производство;

-- да участват в производството съгласно установеното в Наказателно-процесуалния кодекс;

-- да правят искания, бележки и възражения;

-- да обжалват определени актове

-- да имат повереник;

Органът, който образува досъдебното производство, уведомява незабавно пострадалия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната.

Правата на пострадалия възникват, ако той изрично поиска да участва в досъдебното производство и посочи адрес за призоваване в страната.

Колко струва?

Подаването на жалба/сигнал е безплатно, както и получаването на информация по електронен път (имейл). Посочените ограни следва да определят цената на съответните носители, когато информацията е изискана на хартиен или магнитен носител. Максималните цени са определени със Заповед на министъра на финансите № ЗМФ-1472 от 29.11.2011 г. 

За участието на пострадалия в досъдебното производство не се заплащат такси, като разходите могат да възникнат в случай, че пострадалият желае да бъде представляван от повереник (адвокат).

-- Имат ли право други лица да получават информация за моето здравословно състояние?

Да и Не!

Здравната информация се предоставя лично на пациента, тъй като тя е конфиденциална, а съгласно Регламента за личните данни (GDPR) и Закона за защита на личните данни, представлява чувствителна информация. Тя се предоставя на трети лица само в изрично предвидени от закона случаи.

-- Когато пациентът е упълномощил конкретно лице да получава информация вместо него;

-- Когато пациентът е малолетен или непълнолетен, информация се получава от неговите родители;

-- Когато пациентът е поставен под запрещение, информация се предоставя на неговите настойници/попечители;

Здравна информация се предоставя на трети лица и в следните случаи:

Лечението на пациента продължава в друго лечебно заведение -нормално е лекарите от другото лечебно заведение да са наясно с подробностите, свързани със заболяването на пациента и необходимостта от продължаване на лечението му. Предоставянето на тази информация дори е задължително, за да се осигури качествено лечение и непрекъсваемост на медицинските грижи.

Съществува заплаха за здравето или живота на други лица: например когато лицето е болно от силно заразна болест и е необходимо да се оцени риска от заразяване на лица, с които е имало контакт. Тази информация се съобщава на трети лица след уведомяване на пациента.

Необходима е информация при идентификация на човешки труп или за установяване на причините за смъртта;

Информацията е необходима за нуждите на държавния здравен контрол за предотвратяване на епидемии и разпространение на заразни заболявания.

Информацията е необходима за нуждите на медицинската експертиза и общественото осигуряване-например предоставяне на болничен лист или други данни за здравословното състояние, с цел определяне на степен на неработоспособност, получаване на обезщетение за неработоспособност и други;

Информацията е необходима за нуждите на медицинската статистика или за медицински научни изследвания, след като данните, идентифициращи пациента, са заличени;

Когато информацията е необходима за нуждите на Министерството на здравеопазването, Националния център по здравна информация, НЗОК, регионалните здравни инспекции и Националния статистически институт.

Когато информацията е необходима за нуждите на застраховател, лицензиран по раздел I от приложение № 1 или т. 2 или по т. 1 и 2 от раздел ІІ, буква "А" на приложение № 1 към Кодекса за застраховането. Например в случаите, когато застрахователят ще изплаща обезщетение след претърпяно ПТП.

Налице са и някои допълнителни основания, посочени в чл. 5, ал. 2 от Закона за защита на личните данни- например, за да се реализират определени права по съдебен ред.

При всички случаи трябва да знаем, че следва да се съобщава толкова информация, колкото е необходима, за да се постигне целта, заради която се събира информацията. В противен случай няма да бъде спазен принципът на пропорционалност.

Как да се защитя при нарушаване на това право?

При нарушаване на правото на защита на здравната информация, пациентът може да подаде жалба до Изпълителна агенция „Медицински надзор“ (предишна ИАМО) или до Комисията за защита на личните данни. Производството е безплатно.

Още по темата:

Възможен ли е балансът между майчинството и кариерата? Мирела Лазарова и Ангелина Ангелова, две работещи жени, се събраха, за да споделят част от своя опит и да отговорят на този въпрос.

Мирела е собственик и изпълнителен директор на агенция „Нанни“, която се занимава с професионален подбор и обучение на детегледачки и предлагане на кадри в сферата. Нейният бизнес партньор - Ангелина - е журналист, автор в списание L’europeo и директор PR и комуникации на най-големия туристически холдинг Victoria Group.

На сцената на Bulgaria Mall двете дами разказаха повече за професията на детегледачката, личния си опит в отглеждането на своите деца и как правилният подбор на персонал може да бъде решаващ за сигурността и развитието на всяко дете.

Ангелина пое ролята на водещ и зададе на Мирела най-ключовите въпроси за майчинството, историята на развитието на агенция „Нанни“ и личния ѝ опит с бавачките. Ангелова разказа, че е имала доста трудни моменти при отглеждането на вече 7-годишния си син, тъй като родителите ѝ живеят във Варна, а при първата си среща с Мирела е задала точно тези въпроси по темата, които смята, че вълнуват всеки един родител.

На сцената се присъедини и един от кадрите на Мирела - Рени Милева, която повече от десет години работи като професионална детегледачка. Тя сподели какви кризисни ситуации са възниквали с децата, за които е била отговорна и как ги е преодоляла. Разбира се, добави и забавни истории, защото какво по-забавно има от заниманията с деца.

Освен, че през последните десет години Мирела успешно развива своята агенция, тя създава и професионална академия за детегледачки, които се акредитират като сертифицирани специалисти в областта. Курсът включва теоретичен и практически модул, съдържащи психологически и педагогически методи за отглеждане и обучение на деца, етика на работното място и други.

Датата на следващата академия за детегледачки е 3 и 4 ноември. Повече информация можете да откриете на nanny.bg и във Facebook страницата на агенцията.

"Докато много сънародници в чужбина се оплакват, че не са получили писмо от Министерството на завръщането, заело се със задачата да прикани емигрантите обратно в родината, аз получих такова", хвали ни се Дарина Рангелова. И ни разкрива съдържанието на това толкова чакано от хиляди българи зад граница писмо!


Докато много сънародници в чужбина се оплакват, че не са получили писмо от Министерството на завръщането, заело се със задачата да прикани емигрантите обратно в родината, аз получих такова.

Писмото от Министерството на завръщането го получих сега, докато съм в България.  Това е логично, защото едва ли знаят дори в коя държава живея.

Все пак се изненадах, че са ми открили адреса в България, не успяват обикновено. Ето, онзи ден си взех от една държавна институция две писма от миналата година и ми казаха, че “и те не знаят защо не са ми ги изпратили”.

Както и да е, това писмо го получих.

Рекох си, че не стига, че са разбрали, че съм в България за малко, ами и виж колко бързо са се спретнали да ме
убеждават да остана завинаги. Писмото се оказа, че не е баш за това, ама ме убедиха, де. Ето го и него.

Драга сънародничке,

Разбрахме, че сте се довлякла в България за ваканцията и искаме да ви поканим да се махнете колкото се може
по-бързо. Пренаселено стана от такива като вас. Не разбрахте ли, че през август нищо не може да свършите?

Служителят, дето знае какво да прави, днес излезе в отпуск, а пък този, дето утре ще се върне от отпуск, нищо
не знае.

Не стига, че сте дошла, ами сте довела и децата си. Ама... как може, бе. Искате да практикуват български език?
Ама, айде, моля ви се, няма нужда. Учете си ги там, в българските училища, тук всички градски лагери и
занимания са с изучаване на английски език.

А и, въобще, вие имате твърде много деца, цели три, и става страшна тарапана и много пречат. Вие сте свикнала да
си ги водите навсякъде, а то не може така - в градския транспорт може да нарушат комфорта на пътниците, в магазин
или аптека може да бутнат нещо и да го счупят, и продавачката ще трябва да чисти, нищо, че всичко е толкова просторно и измислено да е удобно за клиента.

Ама те, децата, не са клиенти, те са консуматори и ако може да им набавяте консумативите без тях. А и в парка
вашите деца много тичат и викат, а това не е добре за бабите на пейките. Децата тук само пречат. А и съседката извика полиция, че вдигате шум. Ами, да, само тук може да се вика полиция 58 пъти без причина и да не се санкционира телефониращият за щяло и нещяло. Нека си ви тормози, да видите на нас какво ни е.

А и какво да правите тук, като няма топла вода? Има профилактика и вместо да се махате, вие идвате. А то трябва
да се профилактира, къде се е чуло и видяло без профилактика. А като свърши профилактиката, ще спираме всичката вода, защото се ремонтира улицата.

В никакъв случай не искаме да оставате за постоянно, защото ще ви трябва ясла и училище, а места откъде? То не става така, като при вас - идвате и просто го записвате в най-близкото училище. Конкуренцията е жестока, защото тук образованието е на много високо ниво и си трябват изпити - колкото повече, толкова по-добре. Тука си има ред!

Както и в здравеопазването, така и съдебната система, социалната система и всичко друго е наред и работи като по часовник, а вие сега ще ми идвате да се възползвате без да сте си мръднали пръста.

Ще искате и да работите, пък ще вземе да поискате и да ви плащат. Я по-добре си работете там и пращайте пари
насам.

И сте решили да си подновявате документите баш сега и да правите опашки. Ама... правете си ги в посолството, също като тук, и те си имат ред, и всичко ще стане освен мнооого бавно, но и по-скъпо, щото... нали сте в чужбина.

Таксите не може да са еднакви за българите в България и българите в чужбина. А най-добре изобщо да не си  подновявате българските документи, защото на никого не му пука.

Че и искате да гласувате - откъде накъде? Та вие не знаете какво става тук, ще ми гласувате. Казахме ви вече, че не искаме да ви чуваме и виждаме.

А може би сте дошли да друснете едно хоро? Няма нужда. Не знаете ли за инициативата на МОН, с подкрепата на Външно министерство, Агенцията на българите в чужбина, Министерството на културата и дипломатическите представителства? Инициативата се казва “Розите на България” и на 11 май българите показаха своя патриотичен дух и единство, като в 25 държави танцуваха право хоро на публични и оживени места.

Ето, във Вашингтон, хорото е било пред мемориала на Томас Джеферсън. Така се популяризира българското, стойте си там и идете на мегдана да им покажете що е то право хоро, а не да ни се връщате.

Хайде, тръгвайте вече. Вземете и мартеници!

Още по темата:

Децата с двойно гражданство и голямото завръщане в родната чужбина

От началото на годината до края на септември към отделите „Закрила на детето" са подадени 1016 сигнала за насилие над деца, като по 694 от тях е проведен координационен механизъм за взаимодействие.

Тези данни бяха оповестени на кръгла маса „Предизвикателства и препоръки пред гарантиране правата на децата, пострадали от насилие", организирана от граждански организации със съдействието на омбудсмана Мая Манолова.

Събитието е провокирано от бездействието и неадекватната реакция от страна на институциите по случая с 11-годишно момиче, жертва на сексуално насилие от страна на втория си баща.

Детето е насилвано година, докато накрая събира смелост да се обади на телефона на Фондация „Асоциация Анимус" и да разкаже какво се случва. Очакванията, че бащата ще бъде задържан веднага, защото е имало доказателства от съдебния лекар, не се оправдават и институциите си затварят очите за посегателството.

Детето е изведено от семейството и е настанено при близки. До момента то не е получило справедливо правосъдие.

От Националната мрежа за децата призоваха медиите да не разкриват самоличността на 11-годишната жертва, защото това би се отразило негативно на детето.

Има директива на ЕС, която установява минималните стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, но тя не е призната у нас. По думите на Геори Богданов, директор на НМД, е недопустимо децата да продължават да бъдат разпитвани пред голям брой хора.

Мая Манолова напомни, че се надява Законът за детското правосъдие да стигне до Народното събрание, защото, по думите ѝ, е "престъпление в 21 век деца да бъдат затваряни зад решетки за простъпки, за които възрастните не носят наказателна отговорност, като просия, проституция, бягство от дома и др.".

cross