fbpx

Австралийската депутатка от горната камара на местния парламент в щата Виктория Джорджи Пърсел обвини телевизия, че е коригирала нейно изображение с цел го направи по-примамливо. Според Пърсел гърдите ѝ са увеличени, освен това ѝ е добавен разголен корем. 

Пипната снимка на Пърсел е използвана в понеделник от Nine News Melbourne. Фотото е трябвало да илюстрира нейна критика към правителството на щата Виктория относно решение за удължаване на периода за лов на патици.

Пърсел е част от горната камара на местния парламент на щата Виктория от 2022 г. Тя е член на Animal Justice Party – партия, чиято единствена цел е подобряване на отношението към животните. Пърсел е и най-младата жена в парламента на щата и често призовава за различно отношение към жените в австралийската политика.

„Не е ненормално като политик да имаш катастрофални дни в работата. Но понеделник е най-лошият, който съм имала досега. За съжаление жените трябва да се борят и с постоянната сексуализация. И то без значение дали с изтекли лични снимки, или генерирани от изкуствен интелект. Но поне да кажа, че целият ми корем е татуиран“, заяви тя. 

Пърсел депутатка

Photoshop или човек?

Nine News се извини и даде безумно обяснение – че вината е на „автоматизацията от Photoshop“. „Както е обичайната практика, изображението беше преоразмерено, за да се вижда по-добре на екран. По време на този процес автоматизацията от Photoshop създаде изображение, което не беше в съответствие с оригинала. Това не отговаря на високите редакционни стандарти, които имаме. Извиняваме се искрено и безрезервно за грешката“, се казва в изявление на директора на Nine News Хю Нейлън.

Във вторник обаче говорител на Adobe отрече възможността промяната да е станала без човешка намеса. „Преоразмеряване е едно, промените на снимката – друго. За да се случат е имало човешка намеса и одобрение“, се казва в изявление на компанията.

Пърсел е била стриптийзьорка като студентка

Джорджи Пърсел е работила като стриптийзьорка и топлес сервитьорка, докато е била студентка, за да си плаща таксите в юридическия факултет. И според самата нея това ѝ помага в политиката. „От една страна – нямам какво да крия. От друга – знам как да се защитавам и да се оправям с хора в трудни ситуации“, казва 31-годишната депутатка пред новинарския портал news.com.au.

Тя обаче не е особено доволна, че другите политици я подценяват. „Виждат блондинка с татуировки и решават, че не съм особена умна. И понякога се боря, за да ме приемат сериозно. Което е тъпо, защото съм работила здраво, за да стана депутат. Освен това колко от тях са минали през моя малък ад? През 2012 г. никой от колегите ми в университета не знаеше какво работя. И тогава се появи една публикация във Facebook и светът ми се срина“, добавя тя.

Сексизмът в австралийската политика

Променената снимка на Пърсел предизвика бурна реакция. Премиерът на Виктория Джасинта Алън, която през октомври беше изобразена гола във вестникарска карикатура, се изказа остро срещу Nine News. „Това не е начин да се представи която и да е жена, да не говорим за жена, която заема публична длъжност“, каза тя пред репортери на пресконференция. „А и какво послание даваме на младите жени. Че всеки може да бъде обект на атака с фалшива снимка. Това е неприемливо“, добави Алън.

Според BBC през последните години австралийската политика се бори с преобладаваща сексистка култура. Доклад от 2021 г., предизвикан от предполагаемо изнасилване в сградата на парламента на Австралия, установи, че една трета от служителите във федералния парламент са били сексуално тормозени.

Протестната риза на Пърсел

Преди 10 месеца Пърсел си направи специална риза, върху която написа част от обидите, които получава в социалните мрежи. Тя влезе с нея в парламента на Виктория, но не успя да работи с нея. Причината – правилата, които я задължават да използва „нормално“ облекло.

Често се смеем на хора със странни имена. И не само се смеем, дори ги търсим, за да им се подиграваме. Защото понякога сме си такива – гадни и радващи се на чуждото „нещастие“. Но дори и нашите шеги – примерно, един приятел, който се казва Славейко, да кръсти детето си Площад, бледнеят пред идеята на журналистката от ABC Кирстен Драйсдейл. 


В телевизията, където тя работи, има предаване, което се казва What the FAQ. И има куп хора, които питат дали има ограничения за имената на децата в Австралия. И когато през юли на бял свят се появява третото ѝ дете, тя решава да тества правилата. Драйсдейл го записва като Methamphetamine Rules („Метамфетаминът е топ“).

„Искахме да го кръстим с най-скандалното име, за което можем да се сетим, защото предполагахме, че ще бъде отхвърлено“, казва тя. „Но не се оказа така – за съжаление Methamphetamine Rules се промъкна през пукнатините.“

Говорител на отдела на Ню Саут Уелс за раждания, смърт и бракове обясни, че „необичайното име“ е „за съжаление пропуснато“. „В отговор на това много необичайно събитие ще разгледаме отново процесите в регистъра. И очевидно ще работим със семейството за промяна на името”, обясни говорителят. 

Говорителят обаче добавя, че оригиналното име няма да изчезне. „Име, регистрирано при раждане, остава завинаги в регистъра за раждания, смърт и бракове на Ню Саут Уелс. Дори ако то бъде официално променено.“

Съпругът ѝ е трябвало да бъде убеждаван за „Метамфетаминът“

Драйсдейл казва, че са избирали между „Метамфетаминът е топ“ и „Нангс е топ“ (Nangs Rule). „Нангс“ е австралийски жаргон за патрончета с азотен оксид, използвани за мимолетно надрусване. Тя обаче отхвърля Нангс, защото се притеснява, че одобряващият в регистъра може да не знае какво означава това и съответно да го одобри по-лесно.

„Избрахме метамфетамина, като си мислехме, че няма начин някой да види тази дума и да си помисли, че е ок“, казва Драйсдейл. Според нея ѝ е отнело известно време да убеди съпруга си, но той се е съгласил с експеримента. „Но сгрешихме“, казва тя. 

Драйсдейл добавя, че е имала впечатлението, че ако дадено име е отхвърлено от регистъра, оттам избират вместо родителите. Според говорителя на регистъра това се случва само ако родителите не предоставят друг вариант на име на новороденото. 

Засега Драйсдейл не иска да разкрива какво ще е новото име на бебето. „Съпругът ми каза, че може би псевдонимът му трябва да бъде „Спийди“ (бел. ред. – букв. „бърз“, но всъщност е жаргон за друг вид наркотик – „спийд“), но съм сигурна, че след време ще се сдобие със собствен прякор, който да е подходящ за истинското име и личността му“, казва Драйсдейл. „Той е много спокойно дете, красиво момченце, няма да има нищо общо с човек, употребяващ метамфетамин.“

Застрашен вид торбеста мишка, приличаща на земеровка, чиито мъжки екземпляри умират от стрес след "интензивен" репродуктивен сезон, е оцелял от след опустошителни пожари в Австралия от миналата години, съобщава АФП, цитирано от dnews.bg.

Това са среброглавите антехини, чийто естествен хабитат беше до голяма степен унищожен след пожарите в националния парк Бълбърин в Куинсланд през 2020 г. Зоолозите бяха силно притеснени за бъдещето на вида, идентифициран официално през 2013 г. Паркът е едно от трите негови местообитания в Австралия.

"Открихме 21 антехини в горелите и в незасегнатите хабитати, което е страхотно. Това означава, че ще оцелеят", казва Андрю Бейкър от Технологичния университет на Куинсланд.

Специалистите са смятали, че може и да няма оцелели от вида, след като една трета от хабитата им е унищожен.

Среброглавите антехини се хранят основно с насекоми и паяци. А мъжките умират, преди да навършат една година вследствие на двуседмичен размножителен период. Женските рядко живеят до трето възпрозвеждане.

"При мъжките повишеното ниво на тестостерона, което се дължи на необичайно големите тестиси, пречи на блокирането на хормона на стреса - кортизол.

Затова се оказва, че през размножителния периог кортизолът им е прекалено много и в крайна сметка това ги отравя. Мъжките получават вътрешен кръвоизлив. Козината им окапва, понякога ослепяват. Дори и тогава продължават да търсят женски и да се съвкупляват буквално до смърт", пояснява Бейкър.

Учените са преброили среброглавите антехини с камери, а специални кучета следотърсачи са им посочили къде да ги поставят.

Андрю Бейкър все пак е притеснен, че бъдещето на вида е застрашено заради промените в климата, които предизвикват по-чести периоди на засушаване и пожари.

Освен това антехините са застрашени и от привнесените хищници, както и от намаляването на естествената растителност, в която живеят, заради кравите, конете и дивите прасета.

Вашата Красимира e тук с едно мило и родно преживяване под високите тавани на Централна поща в София. Тя има нелош опит и в митницата, с който може да се запознаете в текста ѝ "Бележката". А сега заповядайте в Централна поща и гледайте как се праща колет до Австралия.


Централна поща, ще пращам колет.
Влизам в салона - ширва се море от най-лонови джобове и пликове, поставени на отворите на гишетата - да се пазим един друг от плюнки и пориви да се удушим взаимно.

Здравейте, здравейте, къде ще пращате?

Австралия.

АВСТРАЛИЯ? МОМЕНТ ДА ВИДЯ ДАЛИ Я ИМАМЕ.

Е, викам, оставаше да я нямате.

Абе, чакайте да проверим.

Действително, казвам си, дай по-добре да изчакаме, че не се знае знае ли се.
Чакаме. Има я Австралия. Дотук добре. Оглеждам се зад гишето - телбод, компютър, теглилка. Леко съмнение се прокрадва във въздуха и казвам "А тук с карти може ли да се плаща?", въпреки че аз къде живея, бе? Как ще може с карти в Централната поща, хаха.

Не може, разбира се, само кеш.

Айде обратно, тегли пари, пак на гишето. Вече има и други хора. Докато попълвам адреса, техният колет излиза над два килограма. Чува се крясък.

ВАДИ ЧОРАПИТЕ!!!

Ей, човек не може да си прати чорапите до Швейцария вече. От друга страна, за Швейцария поне не казват СЕГА ЩЕ ВИДИМ ДАЛИ Я ИМА.

Както и да е, всички попълваме в потно мълчание. Подавам заветния колет през най-лона. Почва се въвеждане на данни в компютър.

Какво съдържа??

Дрехи, книги. Книги...

Взима се лист хартия, написан с химикалка - кодове на вещи. Въвежда се код на книги.

Как се казвате? Много дълги имена!!!

Крещя, че ХАДЖИИВАНОВА се пише с две И-та, пот се стича по челото и на двете ни.

На кого го пращате?

Ми викам, на брат ми.

КАК СЕ КАЗВА??

Ма нали го написах на кашона, казвам - вижте там, защо трябва да крещим през торбичката??

Така било по-лесно. Крещим още малко.

Колко ви дължа? Момент, да сметнем услугата, после и кашона, после обща сметка на ръка на отделен лист, еди колко си, плащам, взаимно си благодарим и накрая чувам - "Не ми се сърдете".

Ма викам как ще ви се сърдя, за нищо на света не мога да ви се сърдя. Напротив - искрено ви благодаря, че въобще имате нерви и желание да обслужвате разни клетници и техните колети до два килограма, да обяснявате, да пишете и смятате, да четете от листчета, да нямате ПОС терминал и въобще - да поддържате тая услуга жива. Аз ако бях, нямаше да има ни колети, ни Австралия, ни нищо. Господ здраве да ви дава.

Любимата ни Селесте ни накара още веднъж да клатим одобрително глави и да ръкопляскаме вдъхновено заради абсолютно рекордната сума, която успя да събере в помощ на борбата с пожарите в Австралия. До момента са събрани повече от 28 милиона австралийска долара, които ще отидат към пожарната команда на Нов Южен Уелс, бореща се с унищожителните пожари в страната, пише The Guardian.

До вчера следобед дарените средства бяха над 22 милиона щатски долара, събрани за по-малко от 48 часа, след като Селесте пусна дарителската акция във фейсбук.

Със своите 6,4 милиона последователи в Инстаграм Барбър успява да привлече дарения от целия свят, използвайки огромната си популярност в социалните мрежи. Тя разказа и за близките си, които е трябвало да бъдат евакуирани спешно.

Към каузата ѝ за събиране на средства се включиха страшно много популярни личности. Световната номер 1 в женския тенис Ашли Барти заяви, че ще дари цялата си награда от първенството в Брисбейн за борбата с пожарите (победителят от състезанието би трябвало да вземе около 250 000 долара).

В същия ден още доста спортисти и спортни организации се присъединиха към каузата: Австралийската футболна федерация, Нетбол Австралия, двукратният победител от Рали Дакар Тоби Прайс.

В събота пък американската певица Пинк обяви, че дарява 500 000 долара на австралийските пожарни служби и призова последователите си да направят дарения:
"Абсолютно съсипана съм, гледайки какво се случва в Австралия в момента", сподели тя в профила си в Туитър.

В неделя сутринта пък Никол Кидман обяви в Инстаграм профила си, че също ще дари половин милион на австралийската пожарна.

Каузата за събиране на средства на Селесте беше споделена и последвана и от други знаменитости като например актрисата Натали Портман и певицата Лизо, която насърчи феновете си да даряват средства на организации, занимаващи се със спасяване на популацията на коалите.

Ако и вие искате да дарите средства, може да го направите тук:

2019 идва с най-горещото издание на австралийския Firefighters Calendar.  В кастинга за снимките на календара този път са поканени да участват най-сексапилните пожарникари в света, чиято роля обаче е не само да ни побъркат от умиление, позирайки с животни от местните зоопаркове - котки, кучета, коне, селскостопански и други фантастични животни и животинки.

Снимките на пожарникарите са в продажба в рамките на дарителска кампания, свързана с изследвания, които ще подобрят лечението на деца, пострадали от изгаряния.

Очевидно предстои най-голямото даряване, предвид предложените за закупуване кадри. По-долу ви представяме снимки от битката за ограничените 12 места в дивия австралийски календар за 2019 (чак сега осъзнахме, че и тя идва с пълна сила), а ТУК може да се сдобиете с личен пожарникар, който да си окачите на стената срещу уроки, за късмет и благоденствие...

Още от същото:

Йога с голи мъже. Не ни благодарете!

Миналата седмица ви представихме новата ни рубрика „Жените могат всичко“, в която ви запознаваме с жени, които могат наистина всичко. Или поне онова „всичко“, което ги прави по някакъв начин интересни в нашите очи – работата им, която им дава възможност да се издържат и да се развиват, интересите им, странните им хобита им и смелите им планове за живота.

Открихме рубриката с абсолютно жестоката Гери Турийска, днес е ред да ви представим друг шемет от женски пол, познат на много хора в публичното и непубличното пространство като Оля Идва. Така е позната и на аудиторията на Майко Мила! с култовия си текст Едно различно раждане.

Запознайте се отблизо с това невероятно същество, което знае всичко за виното, правенето на вино, пиенето на вино, освен това е обиколила половината свят, карала е сърф, танцува танго, а в момента ръководи екип от мъже - както вкъщи, така и в бизнеса. Дами и господа, Оля Идва!

************************************

Как ви е името или както се казваше навремето в чатовете – asl, pls? 

Казвам се Оля Антонова. Никой не ползва истинското ми име. Викат ми Малинова или Оля Идва, защото винаги идвам с вино в ръце. Пикантното е, че имам украински корени, с които не съм особено свързана, но когато стане въпрос за караоке или пиене и ядене, по украински развявам знамето с охота.

Разкажете надве-натри за заниманието си. Какво правите, какво ръководите, какво имате, защото ние не се съмняваме, че ръководите нещо!

Ръководя Трастена - първият производител на вино от малини в България. Въпрос на време е да вкарам тази дума някъде в интервюто, така че нека отсега да подчертая БИО малини… Ръководя екип от мъже, които са очарователно разсеяни, физически силни и полезни, и всъщност са изключително предани и прагматични. Ръководя и семейство изцяло от мъже, където всеки ден си подавам молбата за напускане, или болничен, но няма кой да ми разпише.

Но обичам мъжкия свят, в много случаи се асоциирам повече с него, отколкото с женския. Нагърбила съм се с много мъжки задачи и затова често си проверявам хормоните.

А какво образование имате? Това е въпрос, който задаваме, защото установихме, че образованието понякога няма нищо общо с по-нататъшното развитие на човека.

И при мен е така. Тренирала съм 5 години волейбол, но не мога да стигна виното на последния рафт. Била съм 5 години на състезателни танци, едно танго не мога да направя без да ми се види бельото или да се сецна.

Завършила съм Математическа гимназия и винаги ходя без пари в портмонето, все не съм изчислила колко да взема.

Завършила съм (ВНИМАНИЕ!) Организация и Управление на Свободното време - хорското свободно време го управлявам много добре. Собственото си го проспивам или го обръщам в работно.

Завършила съм Огранизация и управление на хотели и ресторанти, а у нас никога не стигат вилиците. Имам доста следдипломни квалификации, но те вече си бяха по темата маркетинг и бяха платени от стария ми работодател.

А какво сте работили? Разкажете на нашите читатели, защото те дори и не са сънували Вашия конкретен работен процес, пълен със сърфове, вещества на границата на позволеното, купони и... много работа!

Работила съм в сферата на туризма няколко години - все хубави работи, но най-хубавата беше спортен аниматор в Кипър. Оттам се научих да карам някои морски съдове и да слагам фактор преди да изляза от вкъщи.

След това работих 10 години в The taxback group, като от агент call centre се издигнах в маркетинг асистент, маркетинг мениджър и накрая маркетинг директор за половината свят.

Работата ми беше да пътувам и да живея навсякъде, и да отварям офиси на различни дестинации. Имах най-хубавата и най-натоварената работа на света. Отговарях за Латинска Америка, за Австралия, Източна Европа, някои части на Азия.

Пътувах, учех, говорех, ядях и карах сърф много и навсякъде. Бяха величествени години.

Но бях сама. Срещнах мъжа си случайно и се отказах от всичко. Прибрах се в България, създадохме семейство и разбрах, че понякога най-лесните избори са най-добрите.

Разкажете за един свой ден. Излизате ли лакирана и фризирана от вкъщи или нахлузвате маратонки и крещите на детето да се облече?

Ставам в 7. Забравям, че зоната пред нас започва от 8:30. Вдигам цялата къща на drill. В 7:30 стоя в колата си с много тъпа физиономия, детето е облечено безумно, с две различни обувки е. Моли ме да пусна музика и парно. Крещим на Елтън Джон до детската градина. Оставям го. Отивам на фитнес. Иска ми се така да напиша. Но нека се чете „отивам на фитнес един път в седмицата… преди плажния сезон“.

Истината е, че когато половин София не се топли на въглища, ходя и тичам в парка до нас и съм доста грациозна, докато го правя. Около 9 започвам работа. Телефонът ми звъни непрестанно. Хората, които се опитват да проведат личен разговор с мен, са ужасени, близките и колегите ми са свикнали.

На ден имам около 60-100 телефонни разговора, мразя Вайбър, месинджър и мейли.  Винаги някъде товаря нещо. Вечно се занимавам с кашони, флаери, бутилки, банери, винаги нещо се сваля и качва от нас. Винаги търсим покривка. Винаги нямаме тирбушон.

Работя до около 8 вечерта. Готвя два-три пъти седмично вечеря. През останалото време мъжът ми се грижи за храната в нас. Не мога да готвя буламачи, затова ми излиза доста скъпо, но мъжът ми е много доволен. Готвя риби, стекове, миди, деликатеси. Той е напълно убеден, че съм най-добрата готвачка на света. А аз не мога една мусака да направя.

Детето ми е много живо и енергично. Създава завихряния от играчки, дрехи и части от неизвестни предмети по средата на хола и обикновено в нас вечер е ад. Понякога се прибирам и първата ми мисъл е, че са ни обрали. Мъжът ми няма нищо против. Винаги ми казва:

„Тази къща никога няма да е подредена, мивката никога няма да е празна. Просто се успокой и отвори бутилка вино“.

Пием вино. Всяка вечер. Обожаваме българските вина и си купуваме, и пием постоянно. В момента, в който и двамата сме вкъщи вечер, телефоните и компютрите се затварят. Отваряме вино и разпускаме. Много си говорим, много сме си близки и винаги имаме толкова много да си кажем. През уикендите работим.

Мразя уикендите, защото за мен са най-натоварените и тежки дни. Чакам понеделниците с нетърпение. Годишно участваме на около 60 събития. Уикенди за нас няма. Но всяка вечер е спокойно, лежерно и много приятно. Мисля да живея така 100 години.

Разкажете за добрите страни на работата си. Какво истински обичате в нея?

Имам невероятния късмет да работя за себе си. И да избирам с кого да работя. Екипът ми е много стабилен и супер разбран. Инвестираме много в хората. И хората, които са до нас, са на много високо ниво - без значение дали са за уикенда или за постоянно.

Партньорите ни изповядват същата философия като нас - обичат чиста храна и истински неща. Работим само с магазини, които са малък и среден бизнес - точно като нас.

Щастливи сме, че ако някой има печалба от това да работи с нас, то тя отива, за да се сложи вечер хляб на масата, да се засади градина или просто да се прати детето на танци, и това ме прави много омиротворена вътрешно.

Всеки един човек, с когото работим, познавам лично и смея да твърдя, че голям процент от приятелите ми в настояще са хора, с които се познавам покрай работа… Смятай с какви хора работим.

Имаме жесток продукт и всяка година не се стискаме и инвестираме да го направим още по-добър, клиентите го обожават и това истински ни зарежда. Аз съм един много щастлив човек с пълноценен живот и прекрасна работа. Да ти кажа, нищо не бих променила, но бих се понаспала малко.

Разкажете за лошите страни. Не може да няма такива!

Поне един път на ден някой ми звъни или пише или ми казва „Дай вино“. Има страшно много хора, които никога не са създавали нещо, което може да се пипне с ръце. Има хора, които никога не са произвели нищо, не са копали, не са плащали за амбалаж, не са си купували торбички, кашони, етикети, не са имали кола на лизинг и не са плащали заплати.

И такива хора идват, и ти казват:

„Аз отварям един неизвестен магазин/галерия/офис/проект/халюцинация в най-далечния район на Нови Искър. Дай ми 30 бутилки вино да разлея на откриването, а аз ще ти популяризирам продукта, като го разлея на гостите си. Предлагам ти страхотна реклама.“

Това откровено ме обижда. 150 човека берат малини по цял ден, на ръка, на 40 градуса, в продължение на един месец. Трима технолози и оборудване за милиони се грижат от тези малини да стане космическо вино. Бутилираме го с най-доброто, което можем. Транспортираме го, понякога с личните си автомобили.

И точно да го поставим на щанда, и идва някой, който истински иска да ни помогне, като ни рекламира срещу скромната бройка от 30 бутилки вино. Безумно е. И е трудно да се обясни на такива хора. Накрая излизаш капиталист.

Ние знаем доста тайни подробности за Вас, но няма да злоупотребяваме. Само ще споменем, че сте предизвикала раждане с помощта на горещ душ и още по-горещ секс, само и само да е Козирог, а не Водолей. Разкажете още нещо скандално!

Всяка вечер в спалнята ми е скандално. Не съм фен на посредствените неща.

Знаем, че сте преминала през тежка следродилна депресия. Какво бихте посъветвали майките на съвсем малки деца, които се чувстват ужасно и не знаят какво да правят? 

Да излязат от вкъщи. Трябва да сменят модела. Ако могат - да пускат децата на градина/ясла отрано, да се върнат на работа, да ходят да плуват или да скачат в някоя зала, да излизат с приятелки, да се карат със съседката. Трябва да излязат моментално. Времето у дома с бебе спира за хората с депресия. Трябва да го направят да тръгне моментално. При мен беше с години.

И ако някой може да вземе поне едно парче информация от това интервю, то нека то бъде „Бъдете по-мили с хората, защото не знаете кой какви битки води. Просто бъдете мили.“

Имате ли аспирации за второ, трето, пето дете?

Искам три, с голяма къща и лабрадор. Аз и плочки на корема искам, както и един цял бут прошуто на мястото на компютъра си, но реалноста е друга. По хороскоп 2018-та ще забременея, мисля да се съобразя, без да насилвам процесите.

Какви са предимствата на предприемаческата дейност, когато сте майка? Какво си позволявате, което една жена на заплата не би могла. Повече време? По-малко стрес? Повече движение? 

Мечтая си да работя на заплата от 9 до 5. Това със сигурност ще е повече време, оттам - и движение. Мечтая си да работя за някой друг, защото това със сигурност е по-малко стрес. Но след като 10 години го правех и си мечтаех за собствен бизнес, мисля че е редно да заключим, че пълно щастие няма.

Дайте няколко смислени и практически съвета на жени, които биха искали да започнат самостоятелен бизнес.

Технологиите ще погълнат света. Използвайте ги. Всичко, което може да ви спести време, хартия, хора и процеси, се крие в технологиите. Вижте какво сте готови да жертвате и какво искате да постигнете, запишете си го някъде и сверявайте всеки ден дали вървите натам, накъдето сте тръгнали.

Когато работата стане по-голяма от вас и живеете за да работите, вместо да работите, за да живеете, е време да се спрете. Или да поискате помощ.

Ако ще продавате нещо и не разбирате от маркетинг и реклама - намерете някой, който разбира. Недейте да хвърляте топка спагети карбонара на стената и да чакате да залепнат. Бизнес не се прави така.

И отдалеч си личи, когато някой не си е задал най-важния въпрос - „Как ще вкарам клиенти през вратата?“

Проверете добре дали вашата добра идея не съществува отдавна. И не правете като утайката в българското предприемачество - да видите, че нещо върви и да го копирате с идея да изкарате пари от чужда идея. Клиентите не са за подценяване и тези, за които истински бихте се борили, никога няма да ви простят плагиатството или липсата на креативност.

Подкрепя ли ви мъжът ви достатъчно? Би ли могъл да ви подкрепя още повече или това реално е невъзможно. Не мисля, че има мъж, който може да се сравнява с моя!

Той е мечтата на всяка домакиня: „Маци, стига си сгъвала дрехи, ела да ти пусна едно ново парче.“

Ако съм почерпена и си разхвърлям дрехите по бара, той ще ме погледне със светнали очи и ще каже „Да ти взема ли едно двойно?“

Повтаря ми постоянно, че изглеждам перфектно, обича всяка част от тялото ми, опитва се няколко пъти да скрие и да хвърли кантара, и това го прави един много голям човек за мен. Защото аз от 6 години се опитвам да отслабна и това ми е страшна драма, единствената в живот като че ли.

Никога не ми е правил проблем кога, къде и как излизам, понякога ми се кара, че се обличам като лелка и ми казва да слагам големи деколтета и къси рокли. Нямаме проблем с парите - кой за какво и къде ги харчи.

Нямаме проблеми кой гледа, взема, кара и се занимава с детето. Никога не ми е отказал помощ. Изключително много ме цени и ме ласкае в бизнеса, и ми е дал пълна свобода да правя каквото искам. Съобразява се с нас. Не с мен, а с нас и това е много, много, много важно за брака ни.

Осъзнава, че връзките са full time job и редовно го хващам да работи за нашата така, както работи на полето, в офиса и в склада. Просто защото има желание да ни се получи. Не мисля, че има друг такъв мъж. Душа - камбана, сърце - декантер. Обожавам го.

Кои са най-важните елементи в семейния живот, които биха помогнали на една жена да се справи с предизвикателствата на собствения бизнес.

Разбиране, помощ, вино, подкрепа, свободно време, вино, партньорство, свобода, вино, обич, насърчаване, вино.

И тъй като сме жени и сме се събрали, не мога да не ви попитам за любимия ви певец, любимия ви филм, актьор и книга.

Марвин Гей, The curious case of Benjamin Button, любим актьор нямам, харесвам всички красавци, толкова съм елементарна, че понякога даже не обръщам внимание дали играят добре. Любимата ми книга е „Да оцелееш като родител“.

Вредни навици?

Пуша. Ям дивеч. Все още имам огромен въглероден отпечатък.

Къде могат хората да се насладят на постиженията ви и да ги оценят? 

Този уикенд сме на DiVino, всяка събота сме на фермерския пазар на Farmhopping, да влязат в любимия си винен или био магазин. В Млекарниците на Добрев или Слънце и Луна. Ще намерят вината Трастена лесно, ако търсят на хубавите места.

 

Знаете, че в Майко Мила, наред със смешните неща, говорим доста и за сериозните. Следродилната депресия и изтощението са теми, по които неведнъж сме пускали текстове - само преди два дни публикувахме откровения разказ на жена, която все още се бори с това състояние – Депресията не пита кога ни е удобно да дойде. Днес ще ви запознаем с един изключителен текст, даващ отговор на въпроса, който хиляди жени си задават в продължение на години след раждане - защо се чувствам толкова зле? Австралийският лекар д-р Сералак ще ви отведе в дълбините на това какво ни коства да станем майки - от биологична и психо-физична гледна точка, защо в днешно време жените страдат самотни и не споделят, какви мерки да предприемем, за да си върнем жизнеността отпреди бременността и какво да правим, за да се поддържаме здрави. Запазете този текст и го препрочитайте всеки път, когато се почувствате зле - ние така правим. Разбира се, би било още по-добре и тук да си имаме някой като доктор Оскар, който да превърне здравето на майките в толкова лична цел. Дотогава можем просто да четем и да се опитваме да поправим нещата, които са се повредили в процеса на превръщането ни в "идеални" майки. Приятно четене!

*****************************

Помислете хубаво над това, което ще прочетете сега: ако сте родили дете през последното десетилетиe, може все още да страдате от някои последствия – летаргия, нарушения в паметта, ниски нива на енергия, наред с доста други симптоми.

Според д-р Оскар Сералак, семеен лекар в провинциалните части на Австралия, това не се случва само защото да си родител е тежко – просто от физическа гледна точка растежът на бебето в матката коства наистина много.

Плацентата подава близо 7 грама мазнини на ден към растящото бебе в края на бременността, като в същото време пренася от майката и желязо, цинк, витамин В12, витамин В9, йод и селен, плюс омега 3 мазнини (като докозахексаеновата киселина) и специфични аминокиселини от протеини.

По време на бременността мозъкът на майката се свива със средно 5%, тъй като поддържа растежа на бебето (голяма част от мозъка са мазнини) и се препрограмира за родителството.

Д-р Сералак е прекарал по-голямата част от кариерата си в изследване на този синдром, който нарича „следродилно изтощение“, докато наблюдава от първа ръка трудностите и неуспехите – хормонални, здравословни и емоционални - на жени, които се опитват да се изправят на крака след появата на бебето.

Лекарят диагностицира проблема за първи път, когато при него идва пациентка на име Сюзън - майка на пет деца, толкова изтощена и изчерпана, все едно „работи на празни обороти“. След доста продължителен преглед, по време на който докторът взима всякакви кръвни проби и препоръчва на пациентката да потърси професионална помощ от психолог и диетолог, тя поглежда часовника и изхвърча от кабинета. Той повече не я вижда, докато един ден не я докарали в спешното отделение с пневмония, която била толкова напреднала, че се наложило вливане на антибиотици венозно.

Жената останала в стационара по-малко от ден и настояла да бъде изписана въпреки неговите лекарски нареждания. Този образ се запечатва в ума на доктора – една жена, която изтръгва сама иглата на системата от вените си и бяга от реанимацията, за да се върне при семейството си – това е образът на майката, която жертва абсолютно всички свои нужди в полза на децата си.

Доктор Сералак обяснява, че така нареченото свиване на мозъка представлява препрогамиране:

„Това помага на жените да развият нещо като „бебешки радар“, чрез който майката усеща интуитивно нуждите на детето си - дали му е студено или е гладно, или дали плаче нощем“, обяснява той.

Тази хипер бдителност е много опасна за майката, когато тя самата има нужда от помощ и грижи.

Когато съпругата на доктора ражда третото им дете, той установява, че тя е пълна развалина и „вече не е същата“.

Звучи ли ви познато?

„Майката получава помощ и подкрепа отвсякъде преди раждането на бебето“, казва докторът, „но след това цялото внимание бива насочвано към бебето. Майката остава на заден план. Тя всъщност бавно изчезва в сянката на новата си роля.“

Както при всяко друго нещо, знанието е сила. С този материал д-р Сералак очертава точно какво трябва да направите, за да разсеете мъглата в мислите, да възстановите енергията си и да се изправите пак на крака.

Разкажете какво се случва с майката, физиологично и емоционално, докато бебето расте в нея?

Днес много бъдещи майки всъщност са изтощени от самото зачеване и бременността. Природата така е проектирала този процес, че развиващият се плод да вземе всичко необходимо от майката. Това, което гарантира, че този процес ще се случи безопасно, е плацентата. Тя е с огромна площ, а причината за това се крие в мозъка на плода и огромната му потребност от енергия и мазнини (под формата на специфични мастни киселини като DHA, описана по-горе).

Към края на бременността до 7 грама мазнина преминават през плацентата всеки ден, за да нахранят и спомогнат за растежа на бебето (много повече отколкото при всяко друг животно!). В допълнение, 60% от цялата енергия, която преминава в бебето чрез плацентата, се използва за хранене на мозъка (при приматите, включително и горилите, това число е около 20%).

Плацентата обслужва две основни цели: растежа на бебето И майката. По време на бременността майката доставя всичко необходимо за бебето, поради което много бременни и родилки страдат от недостиг на желязо, цинк, витамин В12, витамин В9, йод и селен. Намаляват и запасите им от омега 3 мазнини и аминокиселини от протеини.

Плацентата също така настройва и синхронизира майката към бебето ѝ, както и бебето към майката и в това няма нищо случайно. Плацентата се развива по същото време, когато и ендокринна система на плода (жлезите, които ще произвеждат хормони в хипоталамуса или висшия център на вегетативната нервна система на бебето), като хормоните, произведени от плацентата, много наподобяват тези, произведени от хипоталамуса – отново неслучайно.

Много красив пример за това се случва по време на раждането. Това, което предизвиква родилните болки (контракциите на матката) е окситоцинът, познат също и като „хормон на любовта“. Когато бебето е притиснато в родовия канал, от хипоталамуса му се отделя окситоцин, който се абсорбира в кръвта на майката, причинявайки още повече контракции. Все едно бебето помага на майка си за собственото си раждане! След като бебето се роди, в неговия организъм и в този на майката има огромни количества окситоцин, като един своеобразен облак от любов, който на запад наричат „бебешки балон“.

Това трябва да бъде поощрявано и уважавано, болничният персонал, бащите и близките на родилката трябва да осъзнават важността на този следродилен момент, когато се изгражда връзката между майката и бебето. Кърменето, което започва от този момент, поддържа тази връзка силна. Така го е създала природата, затова колкото повече се отдалечаваме от тези порядки с интервенции като раждането със секцио или решението бебето да не е кърмено, толкова повече се очакват усложненията и трудностите след раждането за майката и за бебето.

Част от функцията на плацентата е и да препрогамира майката. Представете си го все едно майката получава „актуализация на софтуера“, при която някои части от мозъка се подсилват, а други - заглушават. Общото свиване на мозъка по време на бременност е около 5%, но това не значи, че мозъкът става по-малък, а по-скоро, че се модифицира, за да усвои новите умения да бъдеш майка.

Това не се обсъжда в обществото ни и сякаш е омаловажено, затова ми се струва, че майките имат нужда от подкрепа и признание в този нов етап от живота. Част от тази актуализация е придобиването на „бебешки радар“, чрез който майките усещат интуитивно от какво се нуждае бебето, дали му е студено, гладно или плаче нощем.

Тази хипербдителност очевидно е жизненоважна за оцеляването на бебето, но ако майката се намира в неподкрепяща среда, това може да доведе до

проблеми със съня, съмнения, несигурност, ниско самочувствие и чувство на безполезност

Краен пример за това какви вреди могат да бъдат нанесени е описаният по-горе случай на майката, която изтръгва от ръката си венозна система и бяга от спешно отделение с пневмония, защото трябва да се върне при децата си – без никаква подкрепа и помощ, препрограмираният ѝ мозък ѝ нарежда да се погрижи за децата си дори с цената на собственото си здраве.

Наблюдавали сте определен синдром при майките, който наричате Следродилно изтощение – какво точно представлява?

Това е често срещания феномен на умора и изтощение в комбинация с чувството, наречено „бебешки мозък“.

„Бебешки мозък“ е термин, който обобщава симптоми като липса на концентрация, лоша памет и емоционална нестабилност. Емоционална нестабилност е налице, когато чувствата и емоциите на един човек се променят от една крайност до друга много по-често, отколкото в предишни периоди, или както се казва - „плач без причина“.

Често всичко това е съпроводено с чувство на изолация, ранимост и самомнение, че „не съм достатъчно добра“. Много майки изпитват това, което е разбираемо и не е изненада, като се има предвид колко изискваща е ролята на майката, от която се очаква не само да отгледа, но и възпита детето.

Наред с описаните симптоми, успях да установя и характерен биохимичен „отпечатък“, който отчасти е причина, отчасти резултат от следродилното изтощение.

Според Вас колко жени страдат от това състояние? Колко време продължава?

По мое мнение близо 50% от майките страдат от някаква форма на следродилно изтощение – вероятно и повече, но предвид основната мисия на клиниката ни, наблюденията ми може да са малко неточни. Майки, който се чувстват „страхотно“, не идват в моя кабинет.

Следродилното изтощение, според мен, може да засегне една майка от раждането на детето ѝ докато то навърши 7 години (или дори по-дълго).

Има много голямо припокриване между следродилното изтощение и депресията от гледна точка на симптоми и биохимични данни. Някои жени изпадат в следродилната депресия, след като са прекарали крайно следродилно изтощение.

В Австралия най-високата честота на проявяване на следродилно изтощение е четири години след раждането на детето, а не в първите 6 месеца от раждането, когато се смята, че е най-честото проявление на депресията.

Това показва, че следродилната депресия се получава заради натрупани фактори от бременността, раждането и периода след раждането. Същото е и със следродителното изтощение, макар че много майки, които страдат от такъв вид изтощение, не са в депресия, както е възможно и обратното – някои майки да страдат само от депресия, без следродилно изтощение.

Какви са симптомите?

Изпитвате умора и изтощение

Събуждате се уморени

Заспивате несъзнателно

Свръхбдителност (усещане, все едно „радарът“ ви е винаги включен), което често се свързва с безпокойство или напрегнатост. Често чувам описанието „като опъната струна“ от устата на преуморени майки!

Усещане за вина и срам като майка и загуба на самочувствие. Това често се свързва с чувство на изолация и боязън, понякога дори до страх да се социализират или да излязат от вкъщи

Раздразнение, несигурност, усещане за неуспех, опасение, че не се справят. Често чувам майки да казват: „Нямам време за себе си.“

Както вече беше споменато, разсеяност или „бебешки мозък“

Загуба на либидото.

Какви са причините?

Причината не е само една.

1. Живеем в общество на постоянен стрес и действително не знаем как да си почиваме или да изключваме. Това оказва силно влияние върху хормоните, имунната система, мозъчната структура и храносмилателната система.

2. Жените раждат в по-късен етап от живота си. В Австралия средната възраст на майките, които раждат първо дете, е 30,9 години.

3. Обществено прието е жените да са уморени, когато станат майки, тъй като от тях се очаква да преминат в майчинството непосредствено от своята кариера, натоварена обществена програма и хронично недоспиване.

4. Обществото не позволява на майките напълно да се възстановят след раждането преди да забременеят отново. Не е рядкост майка да роди две или повече деца от различни бременности в една и съща календарна година. С методите за асистирана репродукция по-често се раждат и близнаци, което влияе още повече на изтощението на майката.

5. Съществуват изследвания, според които нарушенията в съня около грижите за новороденото бебе до неговата първа година са около 700 часа пропуснат сън! Това, обаче, обикновено се смята за нормално от семейството и обществото.

6. Храната ни не е достатъчно питателна. Необходимо е двойно количество храна, за да компенсира ниската хранителна стойност.

7. Макар и да няма още достатъчно изследвания на темата, педполага се, че характерни за начина на живот през 21 век аспекти също допринасят за следродилното изтощение. Това включва замърсяванията в околната среда, например мръсният въздух, тежките метали, хлорираната вода, „електросмогът“ и други.

8. Наложило се е схващането, че майката трябва „да бъде и да може всичко“ и в резултат от това много майки се затварят в себе си и не дават гласност на болката си, като и не търсят информация или подкрепа. По целия свят векове наред майките са били подпомагани от групи за взаимопомощ, съставени от хора от различни поколения, което, за жалост, липсва в нашата пост-индустриална култура.

9. Епигенетичните промени (или наследствените изменения, които се случват между поколенията) в проявлението на гените ни са много сложни, но обясняват отчасти високия процент на алергични и автоимунни заболявания, които виждаме в обществото.

Накратко, не може да правим същото, което са правили родителите или бабите и дядовците ни и да очакваме същото добро здраве. Едва ли не, трябва да надскочим себе си, за да сме толкова здрави, колкото нашите родители, а какво остава за по-здрави.

Откъде да започнат възстановяването си жените?

В нашата клиника говорим за четирите колони на здравето: Сън, Цел, Активност и Захранване. На английски тези думи образуват съкращението SPAN, подобно на английската дума за продължителност на живота – life span, като целта на тази игра на думи е да подчертае, че докато общата продължителност на живота ни се удължава, годините на добро здраве (годините на независим живот) намаляват.

Създали сме програма за поддържане и на четирите стълба чрез хранително насищане, възстановяване и личностно израстване. При приключването на всяко ниво, изследваме заедно с майката всеки стълб в дълбочина и надграждаме върху усвоеното при предишните нива. Стремим се да не заливаме с твърде много информация майките, но за да се възстанови жизнеността ѝ е важно да се надгражда непрекъснато.

Опитите да се научи една майка на нови хранителни навици, кои пластмаси да избягва, да познава пестицидите, да знае кои почистващи препарати и козметика могат да влошават умората и хормоналните нарушения може да е изключително натоварващо за нея, особено ако в този момент се бори с липсата на концентрация от т. нар. „бебешки мозък“. Въпреки това обаче тази информация е от съществено значение за фазата на възстановяване, за да даде на майката знанията да продължи да поддържа здравословен начин на живот не само за себе си, но за цялото семейство.

Ние сме въвели 3-степенна програма като насока в помощ на майките.

ЗАХРАНВАНЕ и ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ на микроелементи и макроелементи

1. Консултирайте се с добър диетолог и си направете обстоен анализ на състояние на микроелементите, витамини и минерали в организма ви: често откриваме дефицит или нарушени нива на желязо, витамин В12, витамин С, цинк, витамин Д, магнезий и мед.

2. Препоръчвам приема на DHA (омега 3 есенциални мастни киселини), това е изключително важно за възстановяването на нервната система и мозъка. Такива киселини могат да се намерят в редица добавки и риба или водорасли.

3. Изследвайте се за непоносимост към определени храни или алергии, тй като често те се появяват или засилват по време на бременност.

4. Един от първте съвети за здравословно хранене е да се отървете от „картонените хидрати“, така наречените кухи въглехидрати, от които не се повишава теглото, и да се фокусирате върху богатите на въглехидрати питателни храни.

5. Потърсете помощ, подкрепа, съдействие! Помощта никога няма да е излишна и бавачката със сигурност ще струва по-евтино от развода.

6. Физически упражнения, терапии, които помагат да се отпуснете са много полезни в тази част на възстановителната програма. Горещо препоръчвам възстановителна йога и акупунктура.

7. Изследвайте хормоните си.

8. Консултирайте се с психолог или ментор, потърсете помощ за емоционалното си възстановяване.

9. Даваме конкретни препоръки за подобряване на цялостната енергия, качеството на съня и физическата активност, които са еднакво важни при общото възстановяване.

10. Хормоналният баланс е изключително важен. Изумително е, че често, след като са решени проблемите около хранителния режим и здравословния сън, хормоналното здраве също се подобрява. За изследване на хормоните смятам за най-полезно използването на въпросници и тестове със слюнка. Най-обстойният хормонален скрининг се прави чрез анализ на урина, но той е по-скъп, изисква повече време за тълкуване на резултатите и отнема повече време.

Кръвните тестове за хормони не са много полезни, заради вариациите в стойностите им денем и нощем и заради натрупването на глобулин в кръвта, което може да доведе до неточен резултат.

„Чистият“ хормон, който се съдържа в слюнката, е това, което всъщност се използва от организма. Предвид това, кръвните тестове, които биха били от полза, са тези, които изследват тироид - стимулиращ хормон на щитовидната жлеза, DHEA - дехидроепиандростерон сулфат е стероиден хормон,който се произвежда в кората на надбъбрека и е с много ниска андрогенна активност, и тестостеронът. По отношение на терапията е важно да се вземат предвид характеристиките на стила на живот, физическата активност, съня и нивата на стрес.

Всъщност най-важното е да се проследи дали опитите за релаксация са действително ефективни и дали тялото наистина си почива. Може да звучи странно, но много от нас не знаят как да си почиват наистина и на практика вместо да релаксираме, ние се стресираме. Възстановителна йога, акупунктура, лечение чрез звуци и техники за намаляване на стреса са пример за дейности, които могат да помогнат за активната почивка.

11. След оценка и решение на проблемите около начина на живот, описани по-горе, следващият аспект от хормоналното здраве е индивидуално лечение чрез билки и добавки като Ashwaganda или индийски женшен, Rhodiola (Розов златовръх), Hypericum (Жълт кантарион) и Phosphyltidyl Serine (Фосфатидил-серин).

Големият проблем около билките е качеството – установих, че само качествените билки вършат работа, затова много внимавам с марките!

Понякога се налага и директното приемане на хормонални заместители, особено при тиреоидна дисфункция.

ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ е втората стъпка от програмата ни, която включва:

Оптимизиране на съня

Оптимизиране на физическата активност и упражненията

Образоване за здравословния дом и храна

Възстановителни и оптимизиращи отношения

При възстановителната част от програмата следваме същите принципи за Сън, Цел, Активност и Захранване, но навлизаме в по-голяма дълбочина, тъй като майките вече се чустват по-добре, мисля по-ясно и се справят с повече от гледна точка на домакинство, готвене и „време за себе си“.

Образоването на тема здравословен дом и кухня обикновено започва с източници като Здрав дом, здраво семейство (Healthy Home, Healthy Family) с автор Никол Бийлсма и Environmental Working Group.

Най-добрата активност са физическите упражнения, те са забавни и социални и е по-лесно за една майка да свикне да прави упражнения.

Препоръчваме да продължите консултациите с психолог или ментор, според мен това е от съществена важност за възстановяването и за майката да направи преоценка на смисъла на живота си, за да намери правилния баланс между семейството и личностното ѝ израстване и подкрепа.

Горещо насърчаваме това и обръщаме все повече внимание на този аспект в терапията, която провеждаме в клиниката. Това хвърля светлина и върху отношенията с партньора, семейните връзки и приятелите, които може да са били пренебрегвани и дори загубени, което е довело до още по-малка подкрепа за майката. Основната връзка между майката и другия родител (ако такъв присъства), без значение дали това е биологичен баща, пастрок или втора майка, често се нуждае от допълнително внимание. Има психолози и терапевти, които специализират в изграждане и възстановяване именно на такива връзки.

Умората е най-честият симптом на следродилната депресия. Жизнеността и неизчерпаемата енергия са резултат от синхрона в работата на всички системи на тялото. Дълбоката хронична умора е резултат от липса на такъв синхрон. Мисля, че комбинираното разрешаване на проблема с дефицита от микро и макроелементи е добро начало за справяне с този проблем.

Най-важниите микроелементи за начало включват желязо и витамин В12, цинк, витамин С и витамин D. Макроелементите трябва да включват увеличаващ се прием на здравословни мазнини и качествени протеини, като яйца, риба и месо, както и висококачествените въглехидрати, които се съдържат в „надземните“ зеленчуци, например броколи и зеле.

Сънят е главоблъсканица за много майки, тъй като те са преуморени, твърде стресирани и заети, за да спят. Хигиената на съня е важна част от целия процес, тъй като какво правите един час преди лягане прави огромна разлика за качеството на съня ви. Това включва да се заобиколите с мека жълта или оранжева светлина, успокояваща среда и релаксираща музика и, доколкото децата ви позволят, да третирате спалнята си като „храм“. Всъщност, ако има само една стая в дома ви, която винаги трябва да е подредена, това е спалнята ви.

След угасване на светлините, помещението трябва да е хладно, тихо и възможно най-тъмно. Използването на компютър, телевизия и всякакво емоционално натоварване ще влоши качеството на съня ви и трябва да се избягва, особено в часа преди лягане.

Според вкуса ви можете да приемате добавки за подобряване на съня, които съдържат мелатонин и магнезий под формата на хапчета, чай или соли за вана.

Ако проблемът е в „изключването“, използвайте техники за релаксация и успокояване, като например binaural beats – това е аудио вълна или звук, при който две различни вълни от чист тон, и двете с честоти по-ниски от 1500 Hz, с разлика по-малко от 40 Hz между тях, се възпроизвеждат дихотично (в двете уши се подават различни звукови сигнали), които ще помогнат да заспите по-бързо.

ЛИЧНОСТНО ИЗРАСТВАНЕ е третата стъпка от програмата, която представлява разбиране и възприемане на майчинството и себеоткриването през този процес.

Планирам да публикувам книга по-късно тази година, която отчасти представлява ръководство за майки в трите етапи на програмата. В книгата ще има и четвърта част, която обяснява какво представлява следродилното изтощение и как ние, като общество, сме стигнали до това да имаме изтощени, дистанцирани и изолирани майки. Към книгата ще има и уебсайт, на който ще има много въпросници с онлайн анализ на резултата и генриране на протокол. Уебсайтът ще съдържа всякакви секции за съпорт, блогове и като цяло информацията, която бихте търсили в подобен източник на онлайн взаимопомощ.

Защо за този проблем се говори едва сега? Това съвременен проблем ли е или едва сега е признат за такъв? Жените изпитвали ли са това и в миналото?

Определено е много по-често срещано днес. Повечето от така наречените примитивни култури или първите хора на света са имали много характерни традиции, с които да гарантират, че майката ще се възстанови напълно след раждане. Днес не се говори много за това. Такива практики се наричат следродилни. От Китай до Индия, от Аборигенска Австралия до Америките, в продължение на векове са практикувани традиции на захранване, духовно пречистване и защита и е осигурявана допълнителна социална подкрепа.

В традиционната китайска култура има традиция, наречена месец на "Зоу Ю Зи", в който майката не напуска къщата в продължение на 30 дни, не посреща гости и няма други задължения освен кърменето на бебето. Специални топли храни за възстановяване се дават на майката, като не ѝ се разрешава да се охлажда или дори да се къпе през това време.

Древните култури са осъзнали това, което западното общество, за съжаление, не е:

за да бъде едно общество здраво и успешно, майките трябва да бъдат здрави и подкрепяни – във всеки смисъл на думата.

МАЙКО МИЛА ИЗДАВА ПЪРВАТА СИ КНИГА! ВЕЧЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИТЕ PRE-ORDER ТУК, А МОЖЕ ДА ДОЙДЕТЕ И НА ОФИЦИАЛНОТО Ѝ ПРЕДСТАВЯНЕ НА 23 ФЕВРУАРИ – ПОВЕЧЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА СЪБИТИЕТО ТУК!

—-
Оскар Сералак завършва Медицинското училище в Оукланд, Нова Зеландия, през 1996, преди да се премести за постоянно в Австралия през 1998. След като приключва задължителния си стаж, работи в няколко болници и общностни центрове в сферата на спешната медицина, психиатрията, здравните проблеми на мъжете аборигени и пристрастяванията. През 2003 се мести в Нимбин, Нов Южен Уелс, и започва работа в алтернативна общност, която го запознава с диетологията, хербамедиката и домашното раждане. Създава свое семейство и има три деца в Нимбин, след което се мести в Мълъмбимби през 2011, където основава Mullumbimby Integrative Medical Centre. Там той се задълбочава върху диетологията и енвироменталната медицина с фокус върху подкрепата за възстановяване на жените в следродилния период. Доскоро той е член на управителния съвет на ACNEM (Australasian College of Nutritional and Environmental Medicine), понастоящем е редактор на списанието на колежа.

Текстът на английски език може да намерите тук: Postnatal Depletion—Even 10 Years Later

 

В първата част на този пътепис Красимира ви разказва как тръгва на далечно пътешествие до Австралия, след като малко преди това е разбрала, че е бременна, а във втората част тя вече пристига там, за всеобща радост. Ето какво ѝ се случва в третата част!

И така, ето ме – току-що слязла на Сидни Сентръл (централната гара, демек), готова за протяжни туристически обиколки и въоръжена с фурми и сандвичи с чедър. Най-хубавият чедър, който съм яла, е този в Австралия (мисля че е и най-евтината храна там) – имам преки наблюдения от всичките четири до шест килограма, които унищожих лично.

По това време, навлизаща в четвъртия месец от бременността си и изкарала един от тях почти без храна (заради гадене), идеята, че тялото ми ще претърпи промени, плуваше като неясно петно някъде в бъдещето. Аз съм от тези нещастни жени, които цял живот упорито се опитват да поддържат добра физическа форма и вечно в нещо се ограничават.

Винаги съм завиждала черно на тези, които по цял ден се тъпчат с баници, дюнери и сладоледи, а вечерта скромно си угаждат с по една петифура да не би да вземат да умрат от глад през нощта – и след всичко това приличат на щеки. В последните години криво-ляво успявах да се вкарам и поддържам в някакъв нормален вид и, досущ като Бриджит Джоунс, таман най-накрая отслабнах – и взех, че забременях.

Факт е обаче, че в началото на четвъртия месец продължавах да си нося клиновете, полите и коженото яке, което дори се закопчаваше – еее, ми то ако това е да си бременна, аз нямам нищо против!, си казвах и спокойно, а не с угризение, поглъщах осемнайстата фурма предиобед.

Така беше и в тази слънчева сутрин, в която по план трябваше да се отдадем на безгрижни разходки, снимки и блеене в небето от някоя пейка в зеления Хайд Парк (да, и в Сидни има Хайд Парк), през който може да стигнеш чак до Операта, а пътьом да минеш и през Ботаническата градина (която също изобилства от удобни за полягване ливади).

Настанихме се с мъжа ми на една пейка и както често става в Сидни, до нас веднага довтасаха няколко ибиса. Ибисът е много смешна птица, радваща се на голяма непопулярност в града – за местните тя е нещо като много нахален плъх (като че ли пък има скромни плъхове...), който ровчи из кофите и създава проблеми. За мен беше цяло щастие да им похвърлям малко сандвич (но не много!) и да ги позяпам как тропат с огромни човки по асфалта.

След 2-3 часа шляене и безброй снимки на стълби, под стълби, пред фонтани, с ибис, без ибис, пред и зад галерии, на фона на бели папагали и Операта в далечината, нищо неподозиращата Красимира опортюнистично каза „Я дай да ги разгледаме тези снимки!“ и се настани удобно в очакване на тях да види нещо красиво и... айде, не чак изящно, защото аз никога не съм била изящна, но поне що-годе прилично.

Прощавай, казах на мъжа ми след около минута мълчание. Тук има някаква грешка. Или си снимал друг човек или аз съм се превърнала в нещо като генномодифицирана камила – какви са тези издатини НАВСЯКЪДЕ?

След което започнах да плача.

Сега, нали ги знаете мъжете, не са много по ревовете и тръшкането за три килограма отгоре, и обикновено не знаят как да реагират, ако въобще има някакъв стандарт за приемлива реакция. Моят се справи добре:

„Ама какво ти има, толкова си си хубава, нормално е, бременна си, естествено, че ще имаш корем (аз почвам да вия), НЕ ЧЕ СЕГА ИМАШ ДЕ, ОЩЕ НЯМАШ КОРЕМ, ИЗОБЩО НЕ ТИ ЛИЧИ, просто... може пък и апаратът да не е в ред!!!“

Край, казах. Край с яденето. Довиждане, фурми и чедър, банани, и вие, лешникови тахани с кокос. Бъдете щастливи някъде другаде! Аз минавам на вода и краставици, защото сутиенът ми наподобява първия балкон в някой театър, коремът ми скоро ще започне да ми маха, а за задника ми трябва отделен кадър – в този не се побира!

И какво? Ще се върнем, ще каже някой – я дайте да видим снимки от Австралия, ще отворим ние компютъра и ще кажем – ето, тук сме в Ботаническата градина, снимали сме се до баобаб. Това е баобабът, а това е Красимира!!

Така ли??

И продължих да рева.

Това продължи поне още два часа, в които аз се влачех унило и при вида на открития океан, си представях как акостирам на пристанището като гигантски презокеански лайнер, пренасящ, разбира се, не дървесина или китайски джапанки, а пресни фурми от Иран.

Постепенно обаче ми олекна, а и гледките наоколо не предполагат да ревеш неутешимо осем часа – просто ти става малко неудобно пред цялата тая разкошотия. Запътвайки се към Ботаническата градина и Операта, имаш възможността едновременно да си сред зеленина и страхотна природа, да виждаш небостъргачите от бизнес района на Сидни, Операта и Харбър Бридж (огромен, внушителен и много красив мост, доколкото мостове могат да бъдат красиви, който свързва централната част на града със северния бряг).

На моста може да се качите като туристи в различна част от денонощието – на изгрев, на залез, през нощта, през деня – ще ви струва между сто и няколко и триста долара на човек в зависимост от типа изкачване, което изберете. По време на изкачването ще ви облекат в специални дрехи и ще ви осигурят с карабинери, за да не паднете. От съображения за сигурност няма да може да носите апарати и телефони по време на изкачването, което е малко тъжно, предвид изумителните гледки, които вероятно ще видите.

Водачът ви обаче ще ви снима колкото поискате, така че ще има доказателства, че чавка ви е изпила акъла и сте се качили да се кикерчите на 150 метра надморска височина. Ако сте много смели и изкуфели, може и да се ожените там, на върха – вероятно ще ви струва толкова много, че след това директно ще ви се прииска да скочите.

За сметка на това разходката из Ботаническата градина е райско изживяване на твърда земя – местните власти окуражават всички да ходят боси из огромните, меки, яркозелени ливади, да се въргалят из тях, да прегръщат дърветата и да говорят на птиците (само не и да ги хранят). Подозирам, че това прави всички щастливи и вероятно никой не страда от депресия и развалени зъби.

След такава разходка е задължително да поседнете в кафенетата около Операта, да си поръчате капучино – ако сте бременна, или вино – ако сте нормален човек, да си запалите цигара - ако може да си го позволите, разбира се, защото една кутия цигари в Австралия струва ТРИДЕСЕТ И ТРИ ЛЕВА, да гледате залеза над моста и да си мечтаете за живот, в който може да си отскачате до Австралия когато си пожелаете, да си се катерите по мостовете, да се тъпчете с чедър и да се наливате с вино!

Разбира се, какво е да си в Австралия, ако не ти се случи да прегръщаш по някое и друго кенгуру от време на време. Но те не подскачат волно из центъра на Сидни, а там, където подскачат волно и свободно, едва ли ще ви дадат да ги доближите. Затова трябва да отидете на някое специално място, като зоопарка Федърдейл, близо до Сидни, където ще имате наистина уникалната възможност да се гушкате с коала, да гледате как спи крокодил (него не може да го гушкаш) и да наблюдавате отблизо десетки видове валабита – животни, които приличат на миниатюрни кенгура.

Там често приютяват осиротели животни (например, малки кенгурчета, загубили майка си), има, разбира се, и огромен крокодил, който обаче по време на нашето посещение спеше непробудно под водата (или просто си кибичеше там) и не се помръдна с часове – вероятно защото беше пролет и все още му беше студено. Аз лично нямах против - някакси не горя от желание да се запознавам с крокодили, така че любезно го оставих и преминах към онази малка и упорита гад – Тасманийския дявол, който наистина, досущ като в анимационните филми, обикаля като гламав и ровчи земята за заровени кокали.

Естествено, имаше и кучета динго, както и малки, спретнати пингвинчета, които изнесоха цяла шоупрограма и май дори рецитираха стихотворение. Повечето от тези животни, естествено, са зад ограда, тъй като не са безопасни – особено леко уродливите емута, които гълточеха огромни парчета пъпеши и дини и гледаха зловещо – не бихте искали да ви докопат и разкъсат като презряла тиква.

Коалите, за сметка на това, са повече от приятелски настроени – те, всъщност, са толкова флегматични, че трудно може да разберете, че са живи. Това са животни, които, поради бедния на хранителни вещества евкалипт, с който се хранят, се движат едва-едва и спят по НАД 20 часа на ден, за да си пестят оскъдната енергия. Те, заедно с валабитата, някои кенгура и един специален вид миниатюрни бухалчета са сред животните, до които може да се докоснете свободно, а някои от тях – дори и да нахраните със специален сладолед – трева във фунийка. Все пак, внимавайте с кенгурата – имат адски силни задни крайници и като нищо ще ви отнесат ченето, ако усетят заплаха.

В терариума пък може да гледате отблизо и с ужас всички отровни змии, с които са ви плашили по Animal Planet, а когато излезете и отидете до мястото, където живее ехидната, може и да я видите, ако сте късметлии – това е едно странно животно, приличащо на таралеж, но с дълъг нос. Колкото и да е невероятно, ехидната, заедно с друг австралийски представител – птицечовката, е бозайник, който снася яйца!

Друго животно, типично само за Австралия, е уомбатът (прилича на смесица между къртица и свинче). Уомбатите, както и кенгурата, си живеят съвършено свободно из поляните и горите, а по пътищата е пълно с предупредителни знаци с образите на тези две животни (както у нас има знаци с нарисувани говеда). За съжаление, имаше и доста животни, натръшкани край пътя след сблъсък с автомобили – странна и тъжна гледка е да видиш толкова красиви и необикновени животни, загинали в катастрофа с кола... Друго си е да те удари крава някъде из Родопите!

А сега, понеже това съм аз, льо Клер, време е да поговорим за ХРАНА.

Много видове храни в Австралия са скъпи – това е нещо, което трябва да се знае. В смисъл, че когато в началото ви казах, че чедърът е най-евтината храна, имах предвид, че можеш да намериш чедър за около 7-10 долара килото (10 австралийски долара са около 14 лева). Споменах ли обаче колко е вкусен? Заслужава си стоте лева, които съм изяла под формата на чедър!

В Австралия хубавата и качествена храна е на почит – това е място, където може да ядете прекрасно месо от говеда, пилета и овце, които са скубали прясна, зелена трева, а не фрашкан с антибиотици фураж. Морските твари също са налични във всякакви видове и разфасовки, но имайте предвид, че също са скъпи - не е като да си купите попчета в Крайморие. Плодовете и зеленчуците са в изобилие, при това имате шанса да ядете пресни екзотични неща, като маракуя и разни местни плодове, на които не мога да им възпроизведа името.

И понеже знам, че все някой ще попита – да, ядох и кенгуру. Не ми хареса, но за да бъда коректна, ще кажа, че под формата на яхния е по-вкусно, отколкото печено на фурна. Кенгурското месо е сухо и прилича на говеждо, но пък е любима храна на домашните котки – доста от австралийските производители на котешки храни предлагат консерви с кенгурско, което малките лакомии обожават. Друго нещо, което се превърна в любим деликатес на мъжа ми, беше така нареченото плодово сирене (fruit cheese) – сладко-кисело нещо, пълно с парченца плодове.

Когато идете в Австралия, на 100% някой ще се опита да ви пробута и една ужасна паста, наречена Веджемайт (Vegemite) – кремообразна смес, съдържаща дрожди и пикантни добавки и съдържаща огромни количества Витамин B (от всичките му видове). Това НЕЩО е едновременно солено и горчиво, и богато на умами – глутамат, доближаващ се по вкус до говеждия бульон. Едва ли може да си представите какъв вкус има тази паста, но австралийците са луди по нея и си я мажат на филии, бисквити и всякакви крекери. Аз лично не можах да я заобичам, но си представям, че чужденците изпитват същото към нашата боза, с която толкова се гордеем и щедро предлагаме на всички – ето, пийнете си малко прокиснали дрожди със захар, много традиционна и вкусна българска напитка!

Виното, обаче, е на топ ниво – както бялото, така и червеното, и там опитите нямат край – може да се обречете на доживотен алкохолизъм, ако искате да пробвате ВСИЧКО.

Това, без което не може да си тръгнете от Австралия е евкалиптово масло, което е изключителен дезинфектант (вкъщи го използваме и като добавка в прането, както и за чистене на под), освен това може да си го капете в арома лампи и да си правите инхалации – внимавайте, обаче, тъй като е силно отровно и не трябва да се поглъща! Освен това лесно разяжда пластмаса, гледайте да не залеете компютъра с него.

Препоръчвам ви да се снабдите с кремове от алое, както и папая, с която може да се мажете при почти всякакви кожни проблеми, включително и слънчево изгаряне, срещу което е много ефикасна!

И като споменах слънцето – да, то е МНОГО силно в Австралия. Като че е една идея по-близо, отколкото е на други места по света (знам, че говоря пълни тъпотии, но наистина така се усеща). Освен това въздухът е някак по-прозрачен и чист, което прави цветовете наоколо изключително ярки. Разходките на слънчево време налагат да сте снабдени със слънчеви очила – просто няма да ви е приятно да сте без тях! Моите, разбира се, се счупиха и спешно си напазарувах други от първата аптека – дори и най-евтините слънчеви очила в Австралия притежават най-високата възможна категория защита – това е правило, наложено официално в страната.

Всички се мажат с кремове като полудели и въпреки че донякъде това може да ви се вижда странно, в интерес на справедливостта трябва да отбележим, че повечето австралийци са потомци на ирландци и англичани и като такива, са бледи и наръсени с лунички – сами разбирате, че не са създадени да ги пече адско слънце. Понякога животът си прави странни шеги с нас...

Да кажем нещо и за местното коренно население – аборигените. Белите заселници в последните години се опитват, при това успешно, да покажат на света богатството на тази култура – навсякъде из Сидни е пълно с галерии, в които се продават произведения на изкуството, типични за аборигенската култура – срещу значителна сума може да си купите диджериду (ако има къде да го съберете и как да го пренесете), красиво изрисувани бумеранги, музикални инструменти, както и типичните сувенири - чаши, стойки за вино, всякакви покривки, шалове, блузи, купички, офис пособия – химикалки и тефтери, и всякакви подобни предмети, които може да си купите навсякъде другаде по света, но само тук са в такива разцветки и дизайн.

Разбира се, ако искате нещо по-нестандартно и тъпо, може да се сдобиете с ключодържател от скротум на кенгуру – продавачите твърдят, че се харчат много... Остава ми само да се надявам наивно, че горкото кенгуру е умряло от старост, а не е отишло зян заради единия ключодържател.

И ето, в шеги и закачки, добре заредени с вино и стойки за вино, евкалипти, кремове с папая и всякакви други местни съкровища (без скротуми!), дойде денят, в който трябваше да отнесем кервана към летището. Хванахме си такси, в което шофьорът – емигрант, дошъл в Австралия преди десетки години, ни обясни теорията си за това защо австралийците отказват да признаят, че имат зима – а те имат! Според него подобно признание би се отразило зле на туристическия имидж на страната – който чуе Австралия, си представя жега, плажове и купон, а не дъжд, вятър и студ (каквито има доста често в есенно-зимния сезон). Сигурно това беше причината в Сидни непрекъснато да виждаме следната странна картинка – докато едни ходят навлечени с якета и шапки, други се мотаят по потници и тънки рокли – а температурата е една и съща за всички – 10 градуса!

Затова и всички вируси тръгват от тези географски ширини, убедено ни заяви шофьорът – ходят по рокли и къси гащи в студа, за да не си помисли някой, че в Сидни има зима, и после се разболяват и заразяват целия свят!

С тази информация в главите ни се натоварихме на самолета и поехме по обратния път към вкъщи. Отново десетки часове полети, слизане в полуумно състояние в Куала Лумпур, опити за спане и броене на оставащите часове до Истанбул. Този път останахме на турска земя цели два или три дни, като първия го проспахме буквално – легнахме си в 11 предиобед и се събудихме в 1 през нощта.

На другия ден се стегнахме и обиколихме обичайните туристически места - запиляхме се из Капалъ Чарши, повозихме се на ферибот и позяпахме вилите на богатите турци, ядохме баклава (от българин!), тъпкахме се с пилешки дюнери и носталгията по дома започна да се проявява с пълна сила.

На следващия ден се метнахме на автобуса за София, но и това пътуване не мина без известна доза екстремизъм – още преди Одрин ни спряха въоръжени полицаи, извадиха ни на пътя и пребъркаха багажите и вътрешността на автобуса. Колко хубаво, че бяхме оставили хероина в хотела!

Десетина часа по-късно се стоварихме на автогарата в София и в насипно състояние се прибрахме вкъщи, опитвайки се да запазим разсъдъка си дотолкова, че да можем да нацелим леглото, а следващите дни, бавно и славно, вадехме спомените си от куфарите и саковете, опитвахме се да си представим какво огромно количество километри сме изминали и къде сме били.

Чувствах се като елементарна частица, участвала къде във високо-, къде в по-нискотехнологичен експеримент по квантова физика, която е пропътувала 15 556 километра в ЕДНАТА посока (от точка София до точка къщата на брат ми) и още толкова на връщане, като не броим стотиците километри ходене и пътуване между тях!

Ето това бях аз – една бременна елементарна частица, изминала над 32 000 километра! Няма да си кривя душата и ще призная, че не можех да си представя да трябва да пътуваш по този маршрут повече от 1 път годишно, да не кажа веднъж на две години!

Но сега, след като вече са минали повече от две години, елементарната частица се е заредила с енергия и ентусиазъм и е готова отново да поеме по пътя към Австралия – този път в компанията и на дете. Сигурна съм, че това ще е приключение, достойно за филм и ако някой предприемчив режисьор иска да го финансира, да ми се обади – дотогава ви оставям със снимките на коали, кенгура, тасманийски дяволи и с пожеланието и вие да ги видите отблизо.

Само не дърпайте дявола за опашката – мисля, че няма да му хареса и наистина може да ви се случат лоши неща!

 

 

Преди почти три години, в абсолютно неведение какво предстои да ми се случи, купихме семейно три билета за Австралия, за да идем на гости на брат ми и неговото семейство за Коледа. Нали се сещате – лято посред Коледа, плажове, коктейли, ала-бала... Е, Коледа беше почти след 9 месеца, но това не е като да пътуваш до Созопол или Каспичан – трябва си планиране. Няколко седмици след като се сдобихме с билети, разбрах, че съм бременна за първи път. Бях на 35 години и много исках две неща – да имам дете и да летя до Австралия. Налагаше се двете да се случат едновременно. Това е моята история за едно пътешествие до другия край на света – бременна в 3-ти месец на отиване и в 4-ти – на връщане и за десетки интересни неща (и хора), които ми се случиха, видях и ядох по пътя (хората не съм ги яла)!

***************

Февруари 2014. През декември трябва да сме в Сидни и да изкараме една чудна лятна Коледа по плажове и ливади, докато снегът изненадва България за четиресе и осма поредна година. Какво по-хубаво от това! Първо обаче трябва да кандидатстваме за визи - пишем протяжни и обяснителни писма, че тва, родината, после кюфтето, ни е най-скъпа на сърцето и за нищо на света няма да оставим моста Чавдар и тролей девятка, и да отидем да им се возим по фериботите, и да им живеем в палатки пред Операта. Всички сме много заети в България и въобще, и ноктите да ни изтръгват, ние в Австралия няма да емигрираме, хаха, моля ви се.

Явно звучим достоверно, защото ни дават визи и скорострелно се сдобиваме с билети - на Малайзийските авиолинии, че са най-изгодни. Е, самолетът излита от Истанбул и полетите са два – с прекачване през Куала Лумпур, но на кого му пука - това прави пътешествието още по-вълнуващо! Светът принадлежи на пътуващите и прочие мъдри мисли от късметчета за кафе. Нищо неподозиращата Красимира е толкова щастлива и няма търпение да дойде декември, че си пали по три цигари със сутрешното кафе, вместо по две, и щастливо блее в тавана.

Март 2014. На 7 март Боинг 777 на Малайзийските авиолинии, излетял от Куала Лумпур, мистериозно изчезва от радарите и от лицето на Земята. Красимира, която е страстен почитател на мистерии и трилъри, леко се разтревожва във връзка с предстоящото пътуване, присъединява се към всички тайни и явни Фейсбук групи за издирването на самолета, и всяка вечер обсъжда с приятелката си Снежана, че това ПРОСТО НЕ МОЖЕ ТАКА ДА ПРОДЪЛЖАВА, и, да, на всички е ясно, че МАРС Е РЕТРОГРАДЕН В МОМЕНТА, но тоя самолет трябва да се намира ВСЕ НЯКЪДЕ, по дяволите – не може да се е изпарил, нали!!

Дали пък не са отвлечени на някой остров и да се появят след 50 години, обрасли като шубраци и мучащи като макаци? ТИ ПРЕДСТАВЯШ ЛИ СИ, СНЕЖАНА??

Април 2014. Отивам на гинеколог. Опитваме се да правим дете от година и нещо. Не че сме полагали особени грижи – не стоя в челна стойка и не, НЕ си меря температурата на всеки петнайсет минути... но все пак това е година и половина. На някои им се получава и след първия път! Лекарката е препоръчана от приятелка - преглежда ме и ми казва, че засега няма тревожни данни и да продължаваме в същия дух. Дори имало хубави фоликули в единия яйчник и, току-виж, ей сега стане работата. Аз, разбира се, не вярвам да стане, пък и нали ще пътувам декември – няма как да бременея ТОЧНО СЕГА. Като се върна – тогава! Същия уикенд се качваме до Боянския водопад и по пътя започвам да хълцам неконтролируемо. Аз не съм, обаче, от ония лейдита, дето хълцат елегантно, като кошути. Аз съм здрава жена, която хълца като катър. Ходя унило след мъжа ми – лазенето по чукари винаги ми е малко тъпо в началото, гората около нас е празна и единственото ми забавление е да слушам ехото след всяко изхълцване.

В този момент пред нас се материализира елен. Истински!

Мъжът ми ме сръчква и ми посочва животното, застанало до едно дърво пред нас. Не знам как да отговоря на тази красота и затова правя най-интелигентното нещо - изхълцвам мощно и въпросително в израз на почуда, уважение и изненада. Звукът разцепва гората и еленът побягва с триста-четиристотин километра в час в отчаян опит да спаси живота си. Приемам случилото се като някакво знамение – и аз не знам за какво, но до този момент аз елени не съм виждала и не съм им хълцала в муцуните, значи ВСЕ НЕЩО трябва да се случи! Междувременно Боинг 777 все така го няма никъде, а Марс вече дори не е ретрограден. ВСИЧКО Е МНОГО СТРАННО.

Май 2014. Фоликулите, колкото и да са били красиви и атрактивни, очевидно са били и мързеливи, защото не свършват никаква работа и аз пак съм при лекарката. Този път новините не са толкова добри – нещо не се виждало добре вляво, и май съм имала сраствания. Най-добре да вляза за една лапароскопия в началото на юни и тогава вече ще знаем всичко. Е, то и сега има фоликули, но те са толкова малки, че просто няма как да стане, абсурд. Хайде, чао и се обади да ти запиша час за лапароскопия.

Малко ми е тъпо – каква е сега тая лапароскопия, ще ми влизат в корема през пъпа и ще ме разглеждат там, като някаква жаба... От друга страна, не е като да не съм лежала в болница – и апандисит ми рязаха, и киста от опашката, и рамото си счупих, като паднах от кон, и ми го съчлениха с пирони... една лапароскопия няма да ме уплаши! За разтуха с мъжа ми и приятели отиваме на концерт на Аеросмит, където изпиваме тринайсет кофички бира, изпушваме двеста цигари, умираме от студ и накрая се прибираме вкъщи, където правим каквото хората си правят по къщите, след като са били на концерти и са злоупотребявали с алкохол. Седмица-две по-късно се подготвям за предстоящата лапароскопия – чакам да стане началото на юни, за да си запиша час. Какво пък толкова, на мен са ми махали пирони от рамото с най-обикновени клещи, та една тръбичка през пъпа ли ще ме уплаши... Ха!

1 юни. Возя се в любимия си автобус 72 и ме е налегнало такова сърцебиене, че още малко и ще започна да подскачам по седалките. Нещо не е наред! Сигурно съм прекалила с кафетата... За всеки случай купувам един тест за бременност, НЕ ЧЕ ПОДОЗИРАМ НЕЩО, но просто да изключа тая възможност. 15 минути по-късно гледам двете чертички и съм напът да припадна. БРЕМЕННА СЪМ!! Три дни по-късно звъня на лекарката и казвам – отменяме лапароскопията, идвам да се записвам за женска консултация.

Всички сме много щастливи!

Спирам да пуша, записвам си данните в сайт за бременни и следя на каква семка прилича бебето в момента – макова или слънчогледова. Започваме да обсъждаме смяна на билетите за пътуването – само на датите, не на компанията. Вярно, изчезна един техен самолет, но на всеки може да му се случи, дето се вика...

Лекарката, да е жива и здрава, казва, че септември е идеално време за пътуване. Нямало никакъв проблем да пътувам 12 часа с автобус до Истанбул и после да летя на два пъти по 10 часа, с по няколкочасов престой по летищата. Е, няма да е Коледа и лято, но това е Австралия, бе, алооо! А и нямам избор - през декември вече ще е малко трудоемко. Не мога да се тътрузя из половината свят във вид на охранен тюлен и да се притеснявам дали няма да попадна във вестниците...

„Българка, бременна в 8 месец, роди на борда на самолет на Малайзийските авиолинии, докато машината минавала над иракското въздушно пространство, съобщи Ройтерс. За щастие на Красимира, на борда пътувал и дерматолог, който помогнал за израждането. Майката и бащата са много щастливи, въпреки че още не е ясно каква националност ще има бебето.“

Нали, някакси не ми се искаше да ми се случи точно това.

На 17 юни нов Боинг 777, излетял от Амстердам за Куала Лумпур, е свален над Украйна. Всички умират.

МАЛКО ЗАПОЧВА ДА МИ ПИСВА ОТ ТИЯ БОИНГИ!

Лятото на 2014. Лежа простряна вкъщи и едва си нося душата. Зле ми е, лошо ми е, не мога да погледна храна и единственото хубаво нещо е, че навън дни наред вали проливен дъжд. Поне няма да ме е яд за пропуснатото лято! Ако така ще ми е лошо още 7 месеца, искам рекламация! Искам си парите обратно!!!

19 септември 2014. Вече от месец и нещо не ми е лошо, започнала съм да ям и, въобще - чувствам се прекрасно. Довечера тръгваме към Истанбул! Аз съм от тези хора, които и до Кюстендил да трябва да пътуват, пак се радват. Родителите ни изпращат на гарата, мъжът ми е леко притеснен, мен ме вее вятър на бял кон.

По заръка на лекарката ми, чантата и куфарът ми са пълни с магнезий, но-шпа и прогестерон – практически е възможно да ме арестуват за контрабанда на лекарства, ТОЛКОВА СА МНОГО. Вторият ми най-голям ужас, след тоя да не родя в самолет, е да не ни арестуват в Малайзия за контрабанда на КАКВОТО И ДА Е, и да изгнием в някой миризлив затвор. Все пак, и ние сме гледали „Арестувани зад граница“...

Идва вечерта! Малко преди да тръгна, откривам, че ципът на чисто новата ми огромна дамска чанта, в която мога да побера половин кит и два гига сандвича с шунка, е скъсан и не се закопчава. Чудесно е, че ни предстоят три дни пътуване и чантата ми е скъсана! Качваме се на автобуса, въоръжени с баница – гладът ми се появява внезапно и е добре да имам нещо под ръка, за да не изям седалките. Чакат ни 12 часа път, би било добре да мога и да поспя, въпреки че знам, че това е почти невъзможно. Облягам се и затварям очи. Минали са около двайсет и седем минути, когато автобусът внезапно спира насред тъмницата, а шофьорите и стюардесата, по стар български обичай, започват да шушкат, да слизат и да се качват, без да казват НИЩО на никого.

На първия половин час започва да ми писва от тази неизвестност и се опитвам да изтръгна информация. Накрая разбирам, че се намираме някъде около Ихтиман и сме скъсали ремък. Колко хубаво! Хората слизат в тъмнината на пътя и си палят цигари – аз и това не мога да направя. Дзверя се в багажа си, изпивам два магнезия и отварям баницата. Явно пътуването ще е по-дълго.

Някъде през нощта. Ремъкът явно е сменен, защото вече сме в Турция и спираме край някакво заведение до Одрин, за да могат всички да се разтъпчат, изпикаят и напушат на воля. Аз се забавлявам, като гледам една котка, която тича по корем из тревите и си хваща полски мишки, а после едно куче ѝ ги отнема. И тяхното не е лесно.

По някое време сутринта. Автобусът е в Истанбул отдавна, но задръстването с други автобуси е толкова голямо, че ни отнема един час да стигнем до автогарата. Стоварваме се с вид на спаружен магданоз – аз, мъжът ми, два куфара с общо тегло около 65 килограма, лаптоп, и огромната ми дамска чанта, с отворен цип. На гарата има приблизително сто тридесет и три хиляди души и две десети – жени, деца, мъже, баби с бохчи, служители на гарата, както и поне петстотин котки.

УЖАСНО Е ГОРЕЩО.

Всички, включително и котките, искат да ни предложат таксиметровите си услуги, но ние сме недоверчиви. Изпивам още два магнезия, мъжът ми хваща куфарите и лаптопа и тръгваме към такситата. Със сигурност метрото днес няма да го ползваме. Успяваме да се нанесем в едно що-годе читаво и си отдъхвам. Каквото ще да става, колкото и да ни вземе, поне ще ни закара където трябва – верно, ДОСТА РИСКОВО, особено когато се кара с двеста в насрещното, но имам ли какво да направя? Нямам.

15 минути и 60 лири по-късно сме пред хотел „Аган“ в абсолютния център на града - живи, здрави и с желание да легнем на паветата и да заспим мигновено. В хотела има закуска – само мога да предполагам как съм я гледала, щом ни призоваха веднага да отидем и да започнем да ядем колкото и каквото искаме, докато стаята ни се освободи и подготви.

Не чаках повече покани. Гледките на ширналите се патладжани, домати, сирена и кашкавали бяха толкова примамливи, че напълних две чинии с тях, две чаши с кафе, седнахме на масичка на входа на този чудесен, цветен хотел, в краката ни моментално се завъртяха три котки и аз най-накрая си отдъхнах. Пътешествието ни започваше добре!

Истанбул е прекрасен, изключителен град. Морските градове ме опияняват, особено когато са толкова цветни, красиви, огромни и шумни. Господи, тези безкрайни витрини с баклави, кадаифи и локуми! Цял живот няма да ми стигне, за да ги изям! Фериботът решихме, че ще го ползваме на връщане – сега ще се отдадем на разходки, ядене, пиене на оранжади и блеене. Имаме ден и половина, за да се заредим с достатъчно шам фъстък и патладжани, да се наспим и да отидем на летище Ататюрк, за да потеглим за Куала Лумпур.

Чувствам се върховно. Пия вода Султан, гълтам си магнезия, ям си баклавите, разхождаме се из един страхотен град – ако това е да си бременна, то е просто разкошно! В Света София влизаме само в двора – там е по-хладно и почти лягаме на мрамора, за да отморим от жегата. Нямам сили да се увивам в шалове и да влизам вътре – някой друг път. На връщане си поръчваме бус до летището срещу 10 лири на човек. На следващия ден идва момче, което ни понася куфарите с бясна скорост по паветата и трябва почти да тичаме след него, за да не го изпуснем.

Половин час по-късно, въоръжени с последната си кутия кадаиф (който беше ужасен), се застопоряваме на летище Ататюрк.

Граничният контрол е нищо подобно на това, което съм виждала през живота си досега.

Пред нас има човек от Йордания, когото изследват вече половин час. Митничарят гледа толкова свирепо, че ми става малко лошо... Пак се сещам за „Арестувани зад граница“ и само се моля някой да не ми натъпче хероин в чантата със скъсания цип... Изпивам още два магнезия. Идва нашият ред – минаваме бързо и изкарваме следващите три часа до полета в блеене по останалите пътници.

Най-много се забавлявам с гледката на дребен, нисък мъж, заобиколен от десет забулени жени и няколко деца, и поне три колички, ОТРУПАНИ с опаковани в найлони куфари.

ГОСПОДИ, на тоя със сигурност не му е лесно!

Идва моментът да се качваме. Само се надявам да има свободни места, за да можем да се разпрострем доволно – и двамата с мъжа ми сме високи и перспективата да стоя бременна и свита като макарон 10 часа малко ме ужасява. Късметът ми се усмихва – цял ред само за нас!

Излитаме и тръгваме към нещо абсолютно неизвестно. Аз, мъжът ми и маковата семка, която вече би трябвало да е бобово зърно от мъжки пол! Да, ще имаме момче и то, въпреки че още прилича на попова лъжичка, вече пътува към другия край на света.

Поръчвам си дванайсет миниатюрни чашки вода, отварям си микроскопичното пакетче с фъстъци и надявам слушалките. Все някакси трябва да издържим 10 часа във въздуха и се надявам да е лесно - после ни чакат още един път по толкова...

*********************

В следващия текст ще ви разкажа за пътя до Куала Лумпур, престоя ни там, полета до Сидни и първите дни в Австралия, където се оказа... УЖАСНО СТУДЕНО!

cross