Спонтанният аборт е реална загуба – на очаквания, на мечти, на бъдеще. Преживелите го определят като скръб, сравнима със загуба на близък човек. Въпреки че липсва социално признание, болката остава и има нужда от пространство, в което да бъде споделена, изговорена и уважена.
Зад думите чувате гласовете на екип от творци и съмишленици с разнородни професии. Тези различни хора се обединяват в невидима нишка и наричат себе си НИШКА Колектив. Споделят идеите си с експерти от различни области и по този начин изграждат преживявания, които отразяват социални и лични теми от съвременния живот.
„Каквото исках да прошепна“ е един от актуалните им проекти. Целта на инсталацията е да ни въведе в атмосфера на приказнa споделеност и утеха, която да успокои и прегърне посетителя.
„Каквото исках да прошепна“ е проект, вдъхновен от историите на жени, преживели ранен спонтанен аборт, които предават своята грижа и подкрепа нататък.
Творците от НИШКА Колектив провеждат и информационна кампания с известни личности в социалните медии – сигурно вече сте паузирали на някое от видеата им, докато скролвате устремено.
„С подкрепата на специалисти по физическо и психично здраве съставихме наръчник за грижа за себе си или близък, минаващ през спонтанен аборт, свободно достъпен в сайта ни. Проведохме и отворена дискусия със специалисти по темата, запис на която ще качим скоро. С всичко това целим да предоставим подкрепа и информираност по тази често невидима загуба, която за много е все още табу“, казват още от екипа.
В Наръчника за грижа са обобщени мнения на лекари и специалисти по отношение на причините за спонтанния аборт. Те могат да бъдат разнородни – от предразположение към съсирване на кръвта, до стрес и липса на подготовка на организма преди бременността. Невинаги може да бъде установена конкретна медицинска причина.
От НИШКА цитират данни на Световната здравна организация (СЗО), според които около 10–20% от клинично потвърдените бременности завършват със спонтанен аборт, а реалният брой е по-висок, поради загуби преди потвърждаване на бременността. От всички аборти 80% стават до 12 гестационна седмица.
Емоционалните реакции могат да включват шок, тъга, гняв, вина, самота и чувство на празнота. За някои жени нуждата е да преминат през това тихо, за други – да говорят и споделят, допълват от екипа.
Психологическите последици могат да продължат дълго и често остават невидими за околните. Наръчникът, който са подготвили, описва тези етапи през текстове и препоръки от психолози, подчертавайки, че
скръбта няма ясен край – тя се трансформира с времето, подкрепата и грижата към себе си
Подкрепата започва с признанието, че това е реална загуба, казват творците от НИШКА. Най-важното е близките да бъдат търпеливи и емпатични, дори когато не знаят какво да кажат – понякога е достатъчно просто да са там. Жената има нужда от пространство, време и сигурност, както и възможност да сподели как се чувства, в случай че има необходимост от това.
Още не сме свършили, скрол надолу
Бащите често остават в сянка при загуба на бременност, става ясно и от наръчника на екипа. Макар да не преживяват физическата част, те също страдат – изпитват болка, гняв, безсилие, чувството, че са се провалили. Социалните норми често ги карат да потискат емоциите си.
Най-важното е да не приемаме мълчанието им като „всичко е наред“. Близките могат да помогнат чрез търпение и конкретни въпроси – например: „Мислиш ли често за това?“, „Искаш ли да говорим, или просто да поседим заедно?“
След като мина успешно през столицата, екипът ще се приземи в още два големи български града:
Франция вписа правото на аборт в конституцията си. По този начин стана първата страна в света, гарантираща това в основния си закон. В текста на новия член 34 е записано, че „законът определя условията, при които жената има гарантираната свобода да прибегне до аборт“. Това е 25-ят път, когато се въвежда поправка в конституцията от 1958 г.
Процесът беше завършен на специално заседание на двете камари на френския парламент. Сенатът и Националното събрание се събраха в двореца Версай.
В подкрепа на предложението гласуваха 780 депутати, против бяха 72. Веднага след това на Айфеловата кула светна надпис „Моето тяло, моят избор“.
Жените във Франция имат законно право на аборт от 1974 г. Проучванията показват, че около 80% от французите подкрепят факта, че тази процедура е законна. „Изпращаме послание до всички жени: вашето тяло ви принадлежи и никой не може да решава вместо вас. Дължим го на всички жени, които не са били свободни. Имаме дълг към всички жени, които са страдали. Така ще затворим вратата към трагедиите на миналото. Не трябва да забравяме, че има хора, които искат онези дни да се върнат. Но днес започва нова ера на надежда“, каза премиерът Габриел Атал пред депутатите преди гласуването.
„Това е обещание за всички жени по света. Битката е наша, тази победа е ваша“, заяви Матилд Пано. Именно депутатката от крайнолявата партия La France Insoumise е автор на предложението правото на аборт да бъде вписано в конституцията.
Позицията на президентът Еманюел Макрон и правителството му първоначално беше, че вписването в конституцията е ненужно, тъй като има масова подкрепа за това право. След решението на Върховния съд на САЩ от 2022 г. да отмени „Роу срещу Уейд“, което признава конституционното право на жените на аборт, мнението на Макрон се промени.
Семейство Болдуин не се шегуват. Алек и Хилария Болдуин обявиха, че през есента семейството им ще се увеличи с ново попълнение.
Само преди 3 седмици Хилария Болдуин обяви в личния си профил в Инстаграм, че ще си вземе малко почивка от обществения живот.
А ето я днес с такава страхотна новина, споделена с весело видео на всички възможни деца, с които семейство Болдуин разполагат.
"След много възходи и падения през последните няколко години, имаме вълнуваща изненада: още един Балдуинито ще се появи през есента", пише Хилария в поста си.
"Бяхме напълно сигурни, че семейството ни е завършено и сме повече от щастливи от тази изненада", казва още тя, като добавя, че новото бебе е светъл лъч в живота им.
Последното дете на семейството е Мария Лусия, родена през март 2021 г., само 6 месеца след появата на малкия Едуардо, заради което се спекулира, че Болдуин са ползвали сурогатна майка. Семейството не е коментирало нищо по темата.
През 2019 г. Хилария Болдуин претърпява два последователни спонтанни аборта, за които споделя сама.
Оттогава семейство Болдуин говорят открито за репродуктивните проблеми и мъката след загубата на дете. Страхотно е, че днес имат възможност да се зарадват толкова много на новината за нов член на семейството.
Да направиш аборт е сериозно решение, което понякога може да се вземе много бързо и лесно, просто защото стечението на обстоятелствата е такова. Надали има човек, който би искал да направи аборт, но надали има и такъв, който би искал абортът да му бъде отказан, ако такъв се наложи.
Е, оказва се, че живеем във времена, когато забраните за аборт не са екзотика или част от сюжета на “Историята на прислужницата”, а важат с пълна сила. Казваме това, знаейки, че няма нужда да гледаме чак отвъд Океана, тъй като от миналата година и Полша, която, както се казва, ей я къде е, също забрани абортите, дори когато плодът е с увреждания.
Този текст гледа на аборта като възможност да продължиш развитието си и един ден да имаш семейството, което си представяш, и да бъдеш родителят, който искаш. Поне така е било за Даниел Кампоамор, която разказва своята история за нещастна връзка и аборт, последвани от щастливо и хармонично семейство.
Много малко неща могат да изкарат на преден план реалностите в живота ти така добре, както една непланирана бременност. Може, например, лесно да игнорираш знаците за токсична връзка или да възприемаш банковата си сметка, която се топи, като шега вместо като сериозен проблем.
Та, когато година след завършването на колежа държах в ръце един положителен тест за бременност, докато живеех от заплата до заплата с (по всяка вероятност) алкохолизирания ми приятел, знаех много добре какво трябва да направя. Обадих се на най-добрата ми приятелка и на майка ми и след това звъннах, за да си запиша час за аборт.
Да приключа с нежеланата бременност беше план, който не търпеше възражения, защото имах много други житейски планове. Планирах да спра насилието, в което живея и което измъчваше семейството ми, така че нямаше как да отгледам дете с човек, каращ ме да се чувствам като смрадлива кофа за боклук.
Планирах да стана финансово независима, а не като майка ми, която толкова разчиташе на парите на баща ми, че беше невъзможно да го напусне. Планирах да стана успял писател – план, който следвам още от дете, докато трескаво изписвах страниците на дневниците си с катинарче.
И макар че никога не съм планирала да се омъжвам, планирах да намеря някого, с когото мога да построя живота си; човек, който ме кара да се чувствам сигурна, обичана и уважаване – антипод на огромната част от мъжете в живота ми. Може би този план включваше изграждането на семейство, като в такъв случай имах намерение да бъда майката, която искам и трябва да бъда.
И тъкмо защото абортът стана част от житейския ми план, всичките ми други планове се осъществиха. Срещнах настоящия си партньор преди 8 години, докато списвах рубрика в The Seattle Times за перипетиите на ходенето по срещи. Година по-късно се появи днес вече 7-годишният ни син - с толкова сини очи, колкото са му и сега. Четири години по-късно се роди и малкият, който сега е на 2 – безстрашен щурчо, който обича да ме “прегръща най-хубаво” и да ми дава “целувки големи”.
И дори при факта, че ми се налага да издържам работа от вкъщи, докато се справям с дистанционно обучение, приучаване към гърне, съкращения и безпокойството от нестихващата световна пандемия, мога гордо и безпогрешно да заявя, че съм майката, която исках да съм, майката, от която моите момчета имат нужда и заслужават, и майката, която никога нямаше да бъда, ако не бях направила аборт.
По-голямата част от хората, правили аборт, са родители. Те вече са наясно какво е да изкараш пълна бременност, да минеш през болките на раждането, да издържиш безсънието и драстичната промяна в живота ти след бременността, и вече знаят как се отглеждат малки, изтощаващи те, очарователни, изнервящи хора.
Проучване от 2004 г., включило 1209 жени, правили аборт, отбелязва, че една на всеки четири свидетелства, че е приключила вече с раждането на деца, а 74% съобщават, че ако им се роди още едно дете, няма да могат да се грижат за тези, които вече имат.
Има и изследвания, които показват какво се случва с майките, когато им се отказва аборт – по-вероятно е да живеят в бедност, да нямат добра връзка с децата си, а децата, които вече имат, да срещат определени трудности в развитието в сравнение с връстниците си.
Същите проучвания отчитат, че когато на жена ѝ се отказва достъп до такава медицинска услуга и грижа, то тя е по-вероятно да остане вързана за партньор насилник – точно както аз щях да бъда. Също така е по-малко вероятно тези жени да имат някакви амбициозни планове за следващата година – планове, които аз имах.
В допълнение към всичко това идва и фактът, че тези жени обикновено са с по-ниско самочувствие и изпитват по-голяма тревожност – неизбежната развръзка на историята, която щеше да сполети и мен, ако бях останала в нездравословна връзка, докато отглеждам дете, което не искам и за което не мога да се грижа адекватно.
Нека да е ясно, че човек, който няма абсолютно никакво желание да ражда или да става родител, има също толкова сериозна причина да направи аборт (или аборти), както и всички останали. Това, че физически можеш да имаш дете, не означава, че непременно трябва да имаш или трябва да бъдеш принуждавана да раждаш.
Но реалността е, че 66% от жените, които правят аборт, планират да родят, когато са по-възрастни, финансово стабилни и в подкрепяща връзка. А като се има предвид сигурността на аборта – по-безопасен е от колоноскопия, от вадене на мъдрец или сливици, 14 пъти по-безопасен от раждането и не засяга способността ви да имате деца занапред, както твърдят ревностните противници на аборта, – то той често прави така, че хората не само стават родители в бъдеще, ами и стават добри родители. Стабилни родители. Обичащи родители.
В момента 6 щата в САЩ разполагат само с една клиника за аборти. Тексас забрани подобна грижа на територията на щата, правейки всички аборти над 6 гестационна седмица (когато повечето жени не знаят още, че са бременни) незаконни. Още 7 щата планират подобни забрани на абортите, което ще направи получаването на такава услуга и медицинска грижа много трудно.
Тези абсолютно престъпни закони са създадени и гласувани от хора, които твърдят, че ценят родителите – че уважават майките и всичко, което правим. Тези хора се крият зад високопарни приказки за “семейни ценности” и “свещеност на майчинството”.
Но ако наистина искаха да ни помогнат да сме най-добрите родители, биха създали и гласували задължителен платен отпуск по майчинство и бащинство, достъпна детска грижа, еднакво плащане за една и съща работа, и щяха да се борят да намалят майчината смъртност.
И щяха да направят аборта колкото се може по-достъпен.
Нямаше да съм внимателната и обичлива майка, която съм днес, ако го нямаше абортът ми, както и медицинските специалисти, които го направиха възможен. Синовете ми нямаше да имат това, което всички деца заслужават – уютен дом с храната, от която имат нужда, с играчките, от които определено нямат нужда, и с хората, които страшно много са ги искали да се появят на този свят.
Синовете ми никога няма да се почувстват като резултат на правителствено разпореждане, като вторичен продукт на законодателство против абортите, което ги прави “последица от секс”. Вместо това ще се чувстват така, както аз копнеех да се чувствам като дете - ценени. Уважавани. Обичани. Искани.
Потръпвам само при мисълта какъв щеше да е животът ми или каква майка щях да съм, ако абортът не беше част от семейното ми планиране. Но понеже беше, имам синовете си, а те имат мен – една добра майка.
Има ли как една жена да е бременна и в менструация в същото време? Краткият отговор е не, пише Parents. „Със сигурност жените могат да получат вагинално кървене по време на бременност, но когато кървят това не е заради цикъла им“, казва д-р Микеле Хакаха, акушер-гинеколог от Лос Анджелис и един от авторите на книгата Expecting 411: Clear Answers and Smart Advice for Your Pregnancy.
Истинското менструално кървене се случва в края на всеки менструален цикъл в резултат на неоплодена от сперма яйцеклетка. Когато яйцеклетката остане неоплодена, нивата на хормоните, които контролират навлизането на яйцеклетката във фалопиевите тръби и са причина за удебеляване на лигавицата на матката, спадат в края на месеца. Тогава лигавицата на матката се „излющва“ и се отделя заедно с натрупаната слуз, кръв и некротизирали тъкани, което познаваме като месечен цикъл.
Ако сте бременна, яйцеклетката е вече оплодена и се развива като ембрион в стените на матката. И тъй като в лигавицата на матката не настъпват месечни промени, то не следва и менструация. По тази причина един от най-ранните симптоми на бременността е пропускането на месечен цикъл.
Въпреки че не може да сте едновременно бременна и в цикъл, кървенето по време на бременност, особено през първото тримесечие, не е необичайно. Ето кои са най-честите причини за това според д-р Хакаха:
Имплантиране на оплодената яйцеклетка
„При много жени се наблюдава т.нар. имплантационно кървене. То може да се появи, когато оплодената яйцеклетка достигне утробата и се закрепи за лигавицата на матката”, казва д-р Хакаха. Имплантационното кървене обикновено изглежда като розово или кафеникаво зацапване и може да се появи между 10 и 14 дни от зачеването. Кървенето може и да изглежда като нормално начало на менструален цикъл.
Също така може да се наблюдава и кървене след сексуален акт, както отбелязва д-р Мелиса Еспозито, ендокринолог от Вашингтон. Кървене може да настъпи и след гинекологичен преглед, тъй като шийката на матката е по-чувствителна по време на бременност.
Спонтанен аборт
Повечето спонтанни прекратявания на бременност настъпват в първите 12 седмициа. Спонтанният аборт (или рискът от такъв) обикновено е придружен с кървене заради маточни крампи. Може да има и отделяне на големи съсиреци. Ако получите нещо такова, веднага се обадете на лекаря си.
Извънматочна бременност
Кървенето в първия триместър може и да е знак за извънматочна бременност (когато плодът започва да расте и извън матката, обикновено във фалопиевата тръба). Количеството кръв в този случай е различно. Също така се проявява с болка от едната страна, замайване или виене на свят, казва д-р Еспозито. Извънматочната бременност може да е животозастрашаващо състояние, ако не се хване навреме, така че незабавното ѝ диагностициране е от изключителна важност.
Усложнения при бременност
Според д-р Хакаха сред причините за кървене по време на бременност са и субхорионният хематом (съсирек, който се образува зад развиващата се плацента), инфекция на шийката на матката, плацента превия (когато плацентата се имплантира и развива над шийката на матката) или доброкачествени шийни полипи.
По време на второто и третото тримесечие от бременност кървенето може да е резултат от ваза превия (когато кръвоносните съдове на плацентата са на нетипично място и преминават през шийката на матката), отлепване на плацентата (когато плацентата започне да се отлепва от стените на матката преждевременно) или вследствие на започващо раждане, казва д-р Хакаха.
Още не сме свършили, скрол надолу
Макар кървенето по време на бременност да е често срещане, то никога не е нормално, обяснява д-р Еспозито. Ако сте бременна и имате кървене – със или без болка – трябва да се обадите на лекаря си.
Зададат ли се избори, заскучаят ли политици, заприплъзва ли се злото под формата на норвежци, обиращи деца, - каквото и ще от това да се случва, все в един момент се опира и до темата с легалните аборти и имат ли право жените на такива. По света нещата не изглеждат по-различно – спомняме си какво се случи в Полша миналата година, видяхме как в Алабама и в още шест щата в Америка само преди няколко месеца някои политически старци се опитаха да наложат ПЪЛНА забрана на абортите, инкриминирайки ги дори когато бременността е в резултат от изнасилване или инцест.
И тъкмо когато започнахме да се оглеждаме дали Историята на прислужницата няма да изскочи от антиутопичния си свят и да се насади в нашия, дойде новината, че поне по нашите географски ширини – “тамо, де се възвишава горда Стара планина и Марица тихо шава из тракийска равнина”, така да се каже, – повечето хора са абсолютно ЗА правото на легален аборт.
Това става ясно от данните от национално-представително проучване, проведено от Алфа Рисърч и възложено от Български фонд за жените. 89,5% от българите са категорични, че абортите трябва да бъдат разрешени и че изборът дали да се планира аборт е изцяло в ръцете на жената и партньора ѝ. Нещо повече: 76% изразяват мнение, че децата трябва да получават адекватно здравно и сексуално образование в училище като част от мерките за превенция на нежеланата бременност. На тази позиция са хора от различни населени места в страната с различен социално-икономически статус.
Едва 6% смятат, че забраната на абортите би решила демографската криза, а според 9% ако се забранят абортите, ще се раждат повече деца, които ще бъдат отглеждани от родителите си.
В проучването има и още интересни факти и е достъпно тук.
А с него стартира и кампанията на Български фонд за жените “Моята съдба. Моят избор”. Нейната цел е да информира обществото за репродуктивните права на жените, както и да популяризира нагласите на българите по темата, като по този начин развенчава неподкрепените с данни и факти тези на някои политически партии и религиозни организации.
“Моята съдба. Моят избор” е във фейсбук и инстаграм.
Преди повече от 10 години фотожурналистката Тара Тодрас-Уайтхил започва да прави серия от портрети на жени, които говорят открито по една от най-горещо дискутираните теми днес в САЩ - абортите.
Проектът I Had An Abortion включва 17 жени, които споделят своите лични истории. Целта му е да постави началото на диалог, който да помогне за разбирането на причините, поради които е важно жените да имат право на този избор.
"Мисля, че разговорът по темата стига до крайности", казва Тара пред BuzzFeed News. "Когато става дума за абортите, хората просто крещят един на друг и никога не чуват какво казва другата страна."
I Had An Abortion се опитва да промени това, призовавайки още повече жени да споделят своите лични истории. Тъй като темата е по-актуална от всякога, Тара отново напомни за проекта си, а ние ви представяме седем от героините в него.
Източник: BoredPanda
По темата:
Темата за ограниченията на правото на аборт е все по-актуална не само заради приетите в няколко американски щата закони, които го забраняват дори в случай на изнасилване и кръвосмешение (като законът в Алабама не допуска извършването на аборт дори преди 6-ата гестационна седмица). В събота около 5000 души в хърватската столица Загреб участваха в ежегодния "Марш за живота", по време на който издигаха лозунги "Да защитим най-застрашеното малцинство - неродените деца". Подобни послания използват и подписващите нови строги закони губернатори в САЩ, според които „основна функция на правителството е да защити най-уязвимите, тези, които нямат глас“. За тази борба за "неродените" пише Боян Юруков и напомня, че единственият начин да се намалят абортите е да се повиши здравната (включително сексуалната), култура.
Не съм вярвал, че ще цитирам тук изказване на свещеник, но ето, че и това се случва. Това е мой превод на текст написан от Dave Barnhart от преди година. Попаднах на него чрез Colin Hanks:
„Неродените“ са удобна група, за която да се бориш. Те не отправят искания към теб; не са сложни морално, за разлика от затворниците, пристрастените или трайно бедните; не негодуват срещу твоето снизхождение и не се оплакват, че не си политически коректен. За разлика от вдовиците, не те карат да поставяш под въпрос патриархата; за разлика от сираците нямат нужда от пари, образование или социални услуги; за разлика от имигрантите не носят расов, културен и религиозен багаж, който не ти се нрави.
Те ти позволяват да се чувстваш добре от себе си без никакъв вложен труд за изграждане или поддържане на взаимоотношения. Когато са родени пък, може да забравиш за тях, защото спират да бъдат „неродени“. Може да обичаш неродените и да се бориш за тях без особено да поставяш под въпрос богатството, силата или положението си. Без да преправяш социални структури, да се извиняваш или отплащаш на някого. Накратко казано, те са идеалните обекти на обожание, ако твърдиш, че си набожен, но всъщност не понасяш всички, които дишат.
Затворници? Имигранти? Болните? Бедните? Вдовиците? Сираците? Това са все групи, които са изрично споменати в Библията. Всички те биват хвърляни в огъня на борбата за „неродените“.
Имам позиция, която изтъквам често когато стане въпрос за абортите – никога не заради неродените. Това е претекст. Когато стане дума за някакви ограничения и дори забрани, каквито все повече виждаме в щатите, все се твърди, че мислили за децата, за семействата, за духовното и прочие. Както добре е илюстрирал горе Барнхарт, това е просто удобно извинение.
В действителност истинската причина е контрол над репродуктивните функции на жените. Абортът в никакъв случай не е добро решение и сведенията за здравната цена от него не са за пренебрегване. Възможността за такъв обаче за някои е буквално животоспасяващо – дали заради медицински усложнения, изнасилване, домашно насилие или други проблеми, които твърде често поставят почти само жени в безизходица.
Несъмнено има проблем с броя аборти в България. Има известно объркване в обществото какво е положението, какви са данните и че всъщност намаляват. Няма обаче две мнения, че българките все още прибягват твърде често до тази мярка. Някои ще посочат като причина някакъв морален упадък и ще направят връзка с намаляващата раждаемост. Тези послания идват от неразбиране на здравните, образователни и демографски аспекти, както и от гонене на сензации и популизъм.
Вярно е, че абортите могат да доведат до малко по-ниска фертилност заради усложнения. Аборт в по-ранна възраст обаче не означава, че една жена няма да иска и да има едно, две или дори повече деца по-късно. Нашите баби са имали по 2, 3 и повече аборта преди да родят средно 2.5 деца. Преувеличава се и с опасността от абортите – всъщност в наши дни вероятността от усложнения не е много по-голяма от тази при едно раждане.
Всъщност единственият начин да се намалят абортите е да се повиши здравната култура – най-вече сексуалната – както на подрастващите, така и на възрастните. Най-много аборти има именно между 20 и 30 годишните. Недостатъчното използване на контрацепция и непознаване на основни неща от биологията си довежда до нежелани бременности. Отделно има много какво да се желае от отношението на лекари и акушери, както и от дородилната помощ.
Иронията тук е, че същите борещи се срещу правото на жените да решават какво да правят с телата си, са против и сексуалното образование в училищата. Тук всъщност прозира истинските причини за това консервативно движение пропито с крайни религиозни елементи – образованието и достъпът до безопасен аборт дори само в краен случай дава контрол на една жена над собствената ѝ биология. Тя решава кога какво да прави и това плаши някои. Контраинтуитивно е, но това всъщност би помогнало на демографията в дългосрочен план заради намаляването на нежеланите бременности и абортите и подобреното женско здраве.
Тук се сблъскват две идейни течения относно демографската криза завладяла развития свят – дали решението е (1) да се ограничават ефективно правата на жените връщайки ги в средните векове докато не започнат пак да раждат по 3-4 деца или (2) да им се даде контрол над собствените им решения, а да се промени обществото така, че едно дете да не означава край на образование, кариера, амбиции и възможности. В момента сме някъде по средата и има силен натиск на консервативни елементи да се обърне напредъкът постигнат в последните 50 години в посока втория вариант.
Още:
След приемането на най-строгия закон срещу аборта в щата Алабама, хиляди жени излязоха на протест, облечени като героините от Историята на прислужницата – антиутопията на Маргарет Атууд, екранизирана от HBO, в която репродуктивността и раждането са изцяло контролирани от държавата.
Не е нужно обаче да търсим примери във фикцията до какво може да доведе забраната на аборта. В продължение на десетилетия комунистическа Румъния беше тест от реалния живот за последствията от подобни политики, напомня в публикация ForeignPolicy.
През 1966 г. лидерът на Румъния Николае Чаушеску обявява за незаконни извършването на аборт и достъпa до контрацепция с цел увеличение на броя на населението на страната. В краткосрочен план това работи - година след като забраната е приета, коефициентът на плодовитост (или средният брой деца, които ще роди една румънска жена) скача от 1.9 на 3.7.
Но раждаемостта бързо спада отново, тъй като жените намират начини да заобиколят забраната. По-платежоспособните понякога имат възможност да подкупят лекарите и да се подложат на аборт, или се снабдяват с контрабандни контрацептиви от Германия.
Забраната обаче засяга осезаемо жените с ниски доходи и тези в неравностойно положение (което защитниците на правото на аборт в САЩ се страхуват, че ще се случи, ако законът на Алабама влезе в сила).
В крайна сметка, много румънски жени започват да правят нелегално аборт в домашни условия. Вижте спечелилия Златна палма филм “4 месеца, 3 седмици и 2 дни”, който разказва точно такава история.
До 1989 г. около 10 000 жени умират в резултат на извършени извън болниците процедури. Реалният брой на смъртните случаи може да е бил много по-висок, тъй като жените, които са искали аборти, и тези, които са им помагали, са били изправени пред години лишаване от свобода.
Нивото на смъртността сред майките в Румъния рязко скача, удвоявайки се между 1965 и 1989 г.
"Понякога жената дори не може да каже на съпруга си или на най-добрата си приятелка, че иска да направи аборт, тъй като това ще изложи и тях на риск", каза Ирина Илисеи, научен изследовател и съосновател на феминистката група Front Association. „За много жени сексуалните отношения са свързани със страх, те не са част от живота, на която следва да се насладят”, казва още Илисеи.
Друга зловеща последица от забраната на абортите в Румъния е, че стотици хиляди деца попадат в домове за изоставени деца. Когато комунизмът се разпадна в Румъния през 1989 г., в окаяните сиропиталища има около 170 000 деца, живеещи в отвратителни условия, бити и малтретирани.
„Ако целта е да се защитят повече човешки животи, забраната на аборта не е инструментът, с който да се постигне това”, казва Мария Букур, професор по история и изследвания на половете в университета в Индиана. Родена и израснала в Румъния, Букур описва себе си като продукт на забраната за аборт, след като майка ѝ два пъти не успява да го направи.
Законът в Алабама отива дори по-далеч от този в Румъния, където са се допускали изключения в случаите на изнасилване и кръвосмешение. В Алабама абортът ще е законен само когато има сериозна заплаха за здравето на майката. Наказанието за лекарите, опитали да проведат процедурата, ще е 10 години затвор, а за тези, които са я провели успешно – доживотен затвор.
Ограниченията на правото на аборт в Алабама са част от тенденция, започнала в последните месеци в още няколко американски щата. Забрана на аборта е предложена в 16 щата и е приета в общо 6 от тях. Една от основните разлики между Алабама и законопроектите в останалите щати е, че те все пак допускат времеви прозорец, в който жената има право да прекъсне бременността – преди да бъде регистриран сърдечен ритъм на плода. Алабама забранява аборта дори преди 6-ата гестационна седмица.
Правните схватки относно абортите ще продължат и се очаква въпросът да стигне до Върховния съд. Но това всъщност е целта на защитниците на забраната на аборта. Те се надяват, че Върховният съд може отмени ключово съдебно решение, гарантиращо правото на аборт на федерално ниво.
Става дума за известното решение по делото "Роу срещу Уейд" от 1973 г., което твърди, че една от клаузите на 14-ата поправка на Конституцията гарантира фундаментално право на неприкосновеност, а то защитава правото на жената да абортира в първите 12 гестационни седмици. Съдът потвърждава това решение през 1992 г. и отново през 2016 г. Тогава Доналд Тръмп обеща в предизборната си кампания да назначи консерватори в съда с цел да преобърне „Рой срещу Уейд“.
Това стана с идването на Брет Кавано през октомври 2018 г., което даде на консерваторите в съда мнозинство от петима (срещу четирима либерали). Ако мнозинството съдии приемат решението „Рой срещу Уейд“ за грешно, те могат да го отменят.
„Трябва да вземем под внимание дългосрочните последици от подобно законодателство“, казва Чарлз Нелсън, професор по педиатрия в Харвардското медицинско училище и автор на Romania’s Abandoned Children. Той изследва какво въздействие е имал животът в сиропиталища върху децата в Румъния, установявайки, че много от тях са с тежки нарушения в развитието и проблеми с психичното здраве.
Нелсън казва, че историята на забраната на аборта в Румъния предлага достатъчно предупредителни знаци за това какво се случва, когато държавата се опитва да контролира репродуктивните права. Новият закон в Алабама повдига въпроси за това каква подкрепа ще осигури държавата, когато се установи, че плодът има вродени дефекти, а майката няма право да прекрати бременността.
"Държавата има ли как да се грижи за тези деца и да подкрепя семействата?", пита Нелсън.
Когато комунизмът се разпада в Румъния през декември 1989 г., едно от първите действия на преходното правителство е да отмени забраната за аборт. През последните години обаче в страната отново се подновяват призивите за забрана на аборта, оглавявани от влиятелната православна църква и други религиозни групи.
Проф. Букур не смята, че тези нови движения ще привлекат някакъв политически импулс. „Мисля, че суровата памет за забраната на аборта все още е много силна сред гражданите и че няма политици, които биха тръгнали срещу нея“.
Румънската активистка Ирина Илисеи добавя: „През 1989 г. САЩ бяха основният ни източник на вдъхновение в стремежа ни да изградим стабилна демокрация, плуралистично общество, с равенство между мъжете и жените. Сега вече не е така.“
По темата:
Тази седмица историята на 11-годишно момиче, забременяло след като е било изнасилено от 26-годишен мъж, предизвика широки дискусии в щата Охайо, където точно след два месеца влиза в сила суров закон, забраняващ абортите. Сега момичето има възможност да направи легално аборт, но в бъдеще всяка жертва на изнасилване, която е забременяла, ще може да направи аборт само до шестата седмица на бременността.
Новото и изключително рестриктивното законодателство за борба с абортите, предприето вече в няколко щата, забранява абортите след шестата седмица (когато доста жени все още не знаят, че са бременни) дори в случаи на изнасилване и кръвосмешение и не взима под внимание възрастта на майката.
Изключения има само ако аномалиите на ембриона са смъртоносни или здравето на жената е сериозно застрашено, както и при извънматочна бременност.
Заради случая в Охайо, Scary Mommy цитира данни на ФБР, според които в щата жертви на изнасилване стават 4000 жени всяка година. 800 са докладвали изнасилване от свой роднина.
Губернаторът на Охайо, който е подписал законопроекта, поставя правата на плода над всички права на майката, казвайки, че "основна функция на правителството е да защити най-уязвимите сред нас, тези, които нямат глас". Очевидно сред "най-уязвимите" не са непълнолетните и изобщо всички жертви на изнасилване.
Охайо е само един от над десетте щата, които през последните месеци приемат закони срещу абортите или правят стъпки в тази посока, като най-строгите ограничения на правото на аборт бяха приети в Алабама.
Докато в останалите щати жените имат право да направят аборт в периода преди да бъде регистриран сърдечен ритъм на плода, приетият в сената на Алабама закон (с 25 на 6 гласа) не допуска дори и този времеви прозорец.
Наказанието за лекарите, които се опитат да проведат процедурата, е 10 години затвор, а за тези, които са я провели успешно – 99 години.
Всички сенатори, одобрили закона, са мъже. Той трябва да бъде подписан от губернатора и да влезе в сила в следващите шест месеца.
По темата:
