На всички ни се е случвало да ни подаряват неподходящи, странни и откровено тъпи подаръци. Но е още по-съмнително и дразнещо, когато собствената ти свекърва те дарява систематично с неща, които знае, че не искаш и не харесваш.
Днес ви споделяме една забавна история от Scary Mommy и искрено се надяваме да бъде прочетена от повече настоящи и бъдещи снахи, свекърви, тъщи и зетьове.
Поглеждам през прозореца и виждам как свекърва ми пристига. Бавно излиза от колата си, отива до пасажерската седалка и измъква нещо доста голямо оттам. Излизам пред входа, за да я посрещна, а тя ми връчва тържествено подарък: голямо, избуяло, зелено растение в саксия.
Поредното растение, което ми подарява. Изглежда, че това е новият ѝ любим избор за подарък, когато има някакъв повод. Растението винаги е грижливо обвито в целофан и върху него се мъдри цветна панделка. Новото ми цвете в саксия ще бъде страхотно допълнение към колекцията ми от растения вкъщи, но има един проблем – НЯМАМ ТАКАВА КОЛЕКЦИЯ. Защото покрай децата и всички останали житейски ангажименти, успях да убия 100% от всички цветя, които са ми подарени.
И, заклевам се, тя продължава да ми ги подарява нарочно.
И сега, преди да застанете на страна на съпруга ми и да ме наречете конспиративен теоретик, искам да ме изслушате. Защото ви уверявам, че имам шесто чувство, включително за скритите намерения на свекърва ми.
Първото нещо, което трябва да се отбележи, е, че тя със сигурност знае, че съм убила всичките си растения. Знае го, защото всеки път, когато идва у дома, сканира детайлно помещенията и забелязва всичко, което присъства или пък липсва. Прави коментари за съвсем малки неща като олющена боя по стената или миниатюрно петънце върху дивана.
Помни колко пъти съм използвала сервиза, който ни подари на сватбата, и обръща внимание, когато в дома ни се появи някоя нова мебел. Няма начин да се разхожда из нас и да не забележи, че растенията, които ми е подарила, ги няма.
УБЕДЕНА съм, че изпитва удоволствие, когато се провалям.
Не говоря за големи провали като брака ми или отглеждането на внуците ѝ (все пак не е злодей), а по-скоро за дребни, ежедневни провали като изгоряла празнична вечеря във фурната. Умира си за такива неща! Виждам я как се подсмихва и как ме поглежда с тази усмивчица, докато ми подарява поредното цвете.
Не знам защо е такава. Престанах да се опитвам да я разбера преди доста години, както ме посъветва терапевтът ми. Той смята, че това поведение е насочено много повече към самата нея и не засяга толкова мен. Хубаво! Но все пак ме дразни. Ще попитате как се справям със ситуацията?
Още не сме свършили, скрол надолу
Дори не се опитвам да държа цветята ѝ живи. Безсърдечно е, знам.
Красивите им цветове просто загиват бавно из стаите или на терасата. Но така държа на позицията си. Да, вероятно трябва да се опитвам да се грижа за тях и да ги сложа на подходящо място у дома, а не да ги превръщам в жертвени агнета на нашата тиха война. Но реално ми се иска аз сама да си купя растения, да се грижа за тях перфектно и после да ги размахвам пред очите ѝ като огромен зелен палец. Това наистина ще я подразни.
Обаче едва ли ще прибегна до такава зелена вендета. По-скоро ще продължа да правя същото, което и до момента. Ще се въртим в омагьосания кръг на пасивно-агресивното поведение завинаги. И когато един ден аз съм на нейното място и децата ми са женени, ще се постарая да счупя този порочен кръг. Ще подарявам само изкуствени сукуленти и пари!
