Взаимоотношенията със съседите са сложна работа. В тази история обаче съседът не е недоволен от силна музика или протекла тръба. Людмила Токин ни разказва на какво е подложена от един от съседите си от август насам. Психическият тормоз включва заплахи, удари по вратата ѝ, звънене по телефона.
От полицията и СОТ ѝ казват, че няма какво да направят, преди да ѝ се случи нещо. Все си мислехме, че е добре да се задействат, за да НЕ ни се случи нещо, но може би бъркаме.
Прочетете историята на Людмила и ако има какво да я посъветвате, направете го, защото неофициалният съвет, който получава от полицаите, е да си продаде апартамента.
Всичко започна през август. Тогава един от моите съседи в кооперацията, в която живея, започна да ме тормози психически. Първоначално се забавляваше да мести изтривалката пред вратата ми нагоре-надолу по етажите. После започна да ме причаква и да ме тормози. А от 16 декември насам
съседът се опитва да разбие вратата ми
с шутове ако не всеки, то през ден.
Засега вратата издържа. Въпросът е, че аз не знам докога ще издържа, тъй като съм самотна майка, живееща само с дъщеря си.
Подала съм жалби до 1-во РУ-СДВР и до самия началник на управлението, до прокуратурата, до омбудсмана.
Във всички дни от последния месец, когато този човек се опитваше да разбие вратата ми, виках СОТ, както и полиция. На 20 декември ми беше вдигнат скандал, от човек, работещ в СОТ, че не можело да ги разкарвам всеки ден. Същото ми казаха и полицаите.
Щом съм имала подадена жалба,
трябвало да си стоя тихо и кротко и да чакам
Да чакам какво!? Да ми се случи нещо? Отговор: “Да, ако не ви се случи нещо, ние няма какво да направим”.
Преди малко имаше нов шут по вратата ми. Натиснах паник бутон към СОТ. Дойдоха, само за да ми вдигнат скандал, че не можело да ги викам просто ей така. След това ми звънна и шефката им, която също ми се накара.
Междувременно, се опитах да поговоря с майка му и да ѝ кажа, че синът ѝ може би има някакъв проблем, на който трябва да се обърне внимание, и би било добре да се лекува. Тя ми затвори и е побързала да му даде номера ми.
Сега освен че рита по вратата, ми звъни и по телефона. Заплашва ме, забавлява се, гаври се… Един път ми каза, че ще ме изкорми. Друг път ми звънна, за да ми пожелае “Добро утро”…
Ако някой се чуди какво съм му направила – ами нищо! За всички години, в които живея на това място, съм се засичала броени пъти с него по стълбите. И нищо повече. Просто ме е нарочил.
Доколкото знам, не съм единствената потърпевша. Нещо подобно се е случвало преди години и с друга жена от входа. Съседът е чупел врати, прозорци, нападал е.
И от всичко това излиза, че трябва да ми се случи нещо, за да реагира полицията. Въпросът е какво точно може да се случи на една самотна майка и дали няма да е прекалено късно. Макар че вчера полицаите ми казаха, че кой знае какъв смисъл от опитите ми нямало да има – по-добре да си продам апартамента и толкова.
Има ли как да направя още НЕЩО, преди да ми се случи НЕЩО?
