fbpx
Истории от лято 2023

„Сървайвър“ пасти да яде 

15 август 2023
дете в басейн с пояс

Колкото и романтично да си представяте почивката на море с три деца, от които най-малкото на една година, все няма да ви се получи съвсем като в реалността. Пак е романтично, но по-скоро като епизод от „Сървайвър“, а не като по Розамунде Пилхер. Радост Димитрова ни разказва за своята ваканция и участва с този текст в конкурса ни „Истории от лято 2023“.

Включете се и вие, като ни изпратите текст на konkursmaikomila@gmail.com до 1 септември.

Тази година основен партньор на конкурса е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!

През юли тази година няколко семейства с ДЕЦА се събрахме, за да отидем заедно на море и да се отдадем на заслужена почивка и така дългоочакваното слънчево приключение. Бяхме оживен екипаж с деца от различни възрасти и споделена любов към морето, което смятахме, че е рeцепта както за веселие, така и за незабравими спомени.

Нашето семейство беше от първите, които пристигнаха. 

Аз – майката от типа „нищо не може да ме спре, само да съм на море“, още с пристигането хукнах към плажа, за да реализирам целогодишните си блянове за коктейл в ръка, крака в пясъка, гледка към морето, усещане на морски бриз и любимите същества до мен. Страхотно, нали? Съпругът ми, моят най-верен помощник, винаги готов със слънцезащитен крем, закуски и привидно безкраен запас от надуваеми играчки, естествено ме придружаваше. Неговият ентусиазъм изглежда почти колкото моя. Представете си ни на плажа, влюбени, споделящи еднакви желания и вкусове за живота... 

Към тази прекрасна картинка е редно да добавим и Мишо, най-големият от трите ни деца на почти 6 години, който е припознал себе си във вид морж или делфин и непрестанно се намира във водата без значение дали целият е в нея, или леко-полеко се присламчва с някоя част от тялото си към морето, понеже сто пъти съм казала да излезе от водата. 

Четиригодишната Кари непрестанно се върти около батко си, но някак по-елегантно, по-плахо и по-грациозно. Тя е нашата красива и умна русалка, пристигаща на плажа винаги в тон с тенденциите и играеща тихо и кротко без значение във водата или на пясъка. Тя описва мечтата на всяка майка, когато си кажеш „искам да имам момиченце“.  

И накрая последното попълнение в нашето семейство, малката Елена, едногодишното динамо, чието любопитство не знае граници. 

От момента, в който стъпихме на плажа, Елена се оказа най-авантюристичната от групата. 

Тя беше решена да вкуси всяка песъчинка за голямо наше забавление и огорчение. Всеки път, когато баща ѝ загребваше шепа пясък от малките ѝ ръчички, тя се кикотеше палаво, сякаш всичко това беше голяма игра. 

Следващото кулинарно приключение на Елена включваше морска вода. Непрестанните ѝ опити да я пие се увенчаха в крайна сметка с успех. Не успявах да я наблюдавам постоянно, въпреки че я бях позиционирала близо до мен в едно малко басейнче, заблуждаваща сама себе си, че стои ли в него с няколко играчки, всичко ще бъде „цветя и рози“. Е да, ама не. 

Дотук с моите мечти и желания за почивка на плажа, взиране в морето и отмаряне с коктейл в ръка. 

Единственото, което успях да опитам, беше коктейл с пясък и мрънкане. Пясъка от Елена, а мрънкането от другите двама, че не съм отишла, видиш ли, и аз да се цамбурна в морето с тях... Къде ти?! Това мое трето постъпление ме държеше толкова заета, че едва се сещах, че имам и други две деца. 

Преживяванията обаче далеч не се сведоха само до плажа. Тъй като имахме изключително умната идея да наемем къща с басейн с току-що прохождащо дете, се наложи да усетим пълната сила от резултата на нашите решения. С течение на дните новооткритите умения за ходене на Eли превърнаха ваканционната къща в трасе за препятствия за малки деца. Тя се скиташе наоколо с решителност, преследваше чайки и изследваше всяко кътче на ваканционната къща. 

Басейнът се превърна в магнит за безграничното ѝ любопитство и никой не можеше да я държи далеч от „големия син леген“. При всяко нейно самостоятелно приближаване към басейна естествено у мен се пораждаха наченки на инфарктни състояния и не успявах да се отпусна дори за секунда. 

Да не си помислите, че съпругът ми през това време изпълнява моята мечта за почивка и коктейл... ТЦ. 

Той се зае с не леката задача да обгрижва по-големите деца, и да играе с тях, тъй като и те непрестанно искаха нещо или тичаха нанякъде с другите деца. Нищо че могат да ходят сами и не всяка тяхна стъпка е опит за самоубийство, и те са деца и имат собствен устрем за бели и забавления. Всяка секунда някой от родителите в компанията ни беше нащрек кой къде какво прави, има ли паднали деца, кой къде играе, чие дете плаче и всички ли са цели. 

Един ден, вдъхновена от по-големите деца, които се пръскат наоколо, Елена поиска да влезе в басейна с пояса, който дотогава отказваше категорично. С радостен писък тя се втурна в плиткия край на басейна с размахване на крайници, които направиха така, че да изглежда, че се опитва да завладее самото море. „Плуващите“ приключения на Елена продължиха и през останалите дни и всеки път, когато тя се впускаше във водата, сякаш беше на мисия да завладее басейна. 

Заразителен смях отекваше във въздуха, насърчавайки всички наоколо да се присъединят към нейното водно приключение. 

В тези моменти забравях за изтощителното си тичане насам-натам покрай някое дете и се чувствах горда, че и това човече пораства, а аз, видиш ли, един ден ще се радвам на тези спомени и ще се тупам по рамото, че съм майка героиня. (Ще вметна само, че по принцип обичам да гледам на себе си като The Mother of Dragons.)

До края на петдневната ни почивка ваканционната къща, а и самият плаж, бяха видели своя справедлив дял от пясъчни закуски, глътки морска вода, викове на поизнервени майки, щастливи детски писъци и очарователни лудории в басейна. Всички семейства се смеехме, поплаквахме (сами разбирате, че и другите семейства с деца са усетили пълната сила на израза „с деца на море“) и създавахме спомени, които щяха да бъдат споделяни и ценени за години напред. В последния ни ден, когато слънцето залязваше, се събрахме, за да направим групова снимка, улавяйки радостта, любовта и чистия хаос, които определиха ваканцията ни.

Не ме разбирайте погрешно, обожавам децата си, но на море с три малки деца в компанията на семейства с други малки деца си е по-скоро приключение в режим „Сървайвър“, отколкото почивка.  

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross