„Той не е мъжът, за когото се омъжих, и отчаяно искам старата му версия обратно“, пише в имейл анонимна читателка за ежемесечната анонимна рубрика за съвети от Scary Mommy.
„Майка съм на четири почти пораснали деца. Във форма съм и смятам, че съм привлекателна (поне според мен). Две от децата ми още живеят с нас и учат в гимназия. Запознахме се в университета, бяхме спортисти. Физическото здраве винаги е било приоритет за мен. А той винаги е бил едър – 190 см, 105 кг чиста мускулна маса в разцвета си. С годините спря да тренира, но не промени храненето си. От стреса в предишната си работа качи над 30 кг.
Проблемите са на много нива.
Най-важното: на 45 му поставиха диагноза сърдечна недостатъчност, лежа седмица в болница и мина през рехабилитация. Вече е на лекарства. Страда от тежка сънна апнея, причинена от затлъстяване, и спи с апарат. Дрехите не му стават, но отказва да си купи нови – твърди, че ще отслабне и старите ще му паснат. Трябва да ограничава солта и алкохола, но не го прави. Вечер сяда с питие пред телевизора и по няколко пъти ходи за чипс, сирене, бисквити или бадеми с шоколад.
Теглото му влияе и на сексуалния ни живот.
Физически ме отблъсква. Сексът не ме удовлетворява от години. Коремът му пречи на проникването, когато съм отгоре, а когато той е отгоре – се задушавам. Когато правим секс (веднъж или два пъти месечно), заставам с гръб към него, за да не го гледам. Не искам да ползвам секс играчки – ще го демотивират още повече. Сексът е задължение, което търпя, за да не се сърди. Не помня кога за последно съм имала оргазъм с него. Лягам по-рано и се преструвам, че спя. Ставам рано за тренировка, за да избегна сутрешния секс.
Многократно го молих да обсъди GLP-1 лекарствата (които регулират кръвната захар) с лекаря си, но застраховката не ги покрива, а 1000 долара месечно не можем да си позволим. Разхожда кучето, но почти не тренира. Аз готвя здравословно, но той си купува чипс, шоколадови десерти и други вредни храни.
Децата вече са свикнали с тази негова версия и копират неговото „яж каквото искаш и не тренирай“ поведение.
И двете деца, които живеят с нас, са с наднормено тегло и това се отразява на спортуването им. Опитвам се да бъда пример, но не мога да контролирам всяко тяхно хранене – страх ме е да не направя така, че дъщеря ми да развие хранително разстройство. Страх ме е и че ще последват съдбата му – със сърдечни проблеми, още млади. Не искам да надживея децата си.
Ядосана съм. Защо толкова не му пука? Къде му е самоконтролът?
Ако нещо не се промени, ще умре до 5 години, а аз ще започвам наново на 50+. Децата ще останат без баща. Ще заминат, ще остана сама. Обичам го. Не искам да го напускам. Но искам старата му версия. Предложих му терапия – отказа. Казва, че не му трябва терапия, а мотивация. Предложих терапия за двойки – не прояви интерес.
Напусна стресиращата работа, сега има много по-добра, но вече три години няма промяна. Какво да правя? Ултиматум ли е динственият вариант? Да му кажа, че ще си тръгна, ако не се стегне? Искам пак да го намирам за привлекателен. Искам пак да ми е приятно в леглото. Искам да е човекът, от когото имаме нужда.
Не искам да остарея сама.
Моля, помогнете. Всичките ми приятелки казват само: „Това е гадно, не знам какво да те посъветвам“. А техните мъже поне не са със затлъстяване“.
Скъпа Анонимна, първо – ти не си повърхностна. Не си егоистка. Не си жестока., отговаря Пенелопе – автор в медията и бъдещ специалист по психично здраве.
„Ти си жена, която се опитва да задържи живота си, връзката си и семейството си, докато собствените ѝ нужди – емоционални, физически, сексуални и практически – остават неизпълнени. Това е трудно. Напълно разбираемо е, че може да виждаш теглото на съпруга си като източник на всичките си разочарования и фрустрации. Но твоята история е много повече от въпрос на тегло или привличане. Тя е за загуба.
Ти тъжиш за мъжа, в когото си се влюбила, за интимността, която сте споделяли, и за визията за живота, която си вярвала, че ще изградите заедно. Това, с което се сблъскваш, е бавното разпадане на тази мечта.
Темата също така е за отговорност и ангажимент. Но преди да навляза в тези аспекти, важно е да разнищим едно допускане в основата на твоето оплакване: гневът ти към съпруга ти, убеждението, че той е виновен за напрежението, което затлъстяването му оказва върху здравето, връзката и семейството ви, или казано по-просто, вярването, че дебелите хора са виновни за теглото си и биха отслабнали, ако просто не бяха мързеливи и лакоми, е старо и дълбоко вкоренено в културата ни. То лежи в основата на засрамването на пълните хора и захранва многомилиардната индустрия за диети и фитнес. За жалост на тази индустрия най-новите научни открития, включително изследванията около GLP-1 инхибиторите, които ти спомена, оборват това допускане.
Науката показва, че затлъстяването не е белег на слаб характер или морален провал, а физическа проява на сложно и потенциално смъртоносно метаболитно заболяване. Състояние, от което страда почти половината население и което вероятно се влошава от околната среда и наличието на евтини, свръхпреработени храни. Това е сериозно, а за някои е инвалидизиращо здравословно състояние, което сега, съвсем невероятно, може да бъде лекувано с нов клас революционни, макар и все още изключително скъпи, лекарства.
Подмолна враждебност и презрение
Смятам, че е важно да се спра на този момент, преди да премина към проблемите в отношенията, защото в писмото ти усещам подмолна враждебност и презрение.
Признаваш реалната възможност съпругът ти да развие тежки здравословни усложнения и да умре млад, но след това го наричаш „физически отблъскващ“ и описваш в детайл как изглежда коремът му по време на секс. Определяш секса с него като „задължение“, не изпитваш вина от това, че го избягваш, и се държиш снизходително спрямо собствените си по-здравословни навици. И най-озадачаващото – подиграваш се на идеята да харчите по 1000 долара на месец за лечение, което може значително да подобри здравето и живота му, намеквайки, че той просто няма воля. Казваш, че го обичаш, но от писмото ти не личи любов или състрадание; личи презрение.
Представи си, че съпругът ти не страдаше от затлъстяване, а от неврологично заболяване, което затруднява ходенето му и изисква инвалидна количка. Или че беше с диагноза рак, налагащ химиотерапия, която би променила външния му вид. Подобни болести също биха повлияли на привличането и сексуалността, но подозирам, че тонът ти щеше да е далеч по-малко враждебен и осъдителен – емоции, които със сигурност не помагат за възстановяване на интимността. Затова първият ми съвет е да се образоваш за затлъстяването и да замениш вината и срама с подход, основан на сътрудничество и решаване на проблеми.
Като вземем всичко предвид, под враждебния тон в писмото ти изниква и един важен въпрос: какво правят съпрузите, когато болести, наранявания или хронични състояния променят човека, с когото са се обвързали, до степен, че той вече не е привлекателен или подходящ сексуален партньор? Някои двойки в такива случаи изследват варианти като консенсусна немоногамия, работа със секс терапевт или откриване на нови форми на интимност без проникване. Други стигат до трудното решение, че физическа интимност вече не е възможна, и търсят начини да прекратят връзката.
Каквото и да избереш, трябва да приемеш, че не можеш да контролираш какво яде мъжът ти, дали тренира, лекува ли си сънната апнея, или какви снаксове си купува.
Още не сме свършили, скрол надолу
Насочи енергията си към собствената си радост, жизненост и мир.
Това не означава да се откажеш да го подкрепяш, а да спреш да се изтощаваш в опит да го спасиш.
Най-важното: затлъстяването му не отменя твоето право на удоволствие. Желание. Оргазъм. Интимност. Дори и да е „соло изпълнение“ засега. Дори и да не е с него. Имаш право да имаш сексуално аз, дори и партньорът ти да не присъства в това пространство. Докосвай се. Фантазирай. Свържи се отново с това, което те възбужда. Може да е странно в началото, но връщането към еротичното ти аз е акт на съпротива срещу емоционалната празнота, в която си заклещена в момента“.
Източник: Scary Mommy
