fbpx
Психично здраве

Първи стъпки към ефективната грижа за себе си

9 ноември 2023
грижа за себе си

Спомням си, че когато станах майка, постоянно виждах статии, видеа, постове в социалните мрежи за грижата за себе си и как тя е наистина важна за майките. Фокус на това съдържание предимно бяха съвети от рода на „Погрижете се за себе си с тази релаксираща маска за лице, която ще върне жизнеността на кожата ви“ или „Майките също могат да изглеждат добре с новите стягащи гащи, които веднага ще приберат корема – заслужавате ги!“. Понякога имаше по-смислени съвети, свързани със здравословно хранене или възстановяване от диастазата. Но 90% бяха за грижа за здравето и/или външния вид. Години по-късно знам, че тази грижа има и друг аспект. Тази статия е това, което ми се иска да бях прочела тогава. 

Истинското значение на грижата за себе си

Ако отворим тълковния речник, ще прочетем, че грижа е „дейност за благополучието на някого“. Помислете как се грижим за любимите хора около нас. Отделяме време и внимание, изслушваме ги, когато споделят, съчувстваме им, насърчаваме ги и, ако имат желание, им помагаме с решаването на проблеми. Подкрепяме ги на момента, но и в дългосрочен план в развитието им.

Грижата за себе си е да бъдеш добър към себе си, а не просто да изглеждаш добре. Тоест, да приоритизираме и удовлетворяваме собствените си нужди, за да постигнем някакво благополучие. И да обърнем внимание на нашата същност извън ролите ни на майки, съпруги или професионалисти.

Себепознание и самопомощ 

Първата стъпка към ефективната грижа за себе си е да разберем какви са нашите истински нужди. Може да са ни нужни тишина и почивка, а може би общуване с приятели. Може би вътрешната ни нужда е да положим усилия в лично развитие или професионален успех. За да разберем, трябва да се научим да се вслушваме в себе си с любов и без осъждане. 

Тези нужди може да са различни всеки ден и със сигурност са различни за всеки човек. Ето кратък списък:

  • Физически нужди: Включват начина, по който се грижим за своето тяло – здраве, хранене, движение, сън и отмора. Това понякога може да значи да оставим детето с близък човек, за да си починем. Може да включва и маска за лице, ако тя наистина ни помага да се чувстваме по-добре в своето тяло, а не просто защото сме чули коментар от някого как „изглеждаш изморена“. Да, разбира се, тези нужди са изключително важни, но грижата за себе си не свършва тук.
  • Емоционални нужди: Стресът в повечето случаи е огромен и ние имаме нужда от умения за регулиране на емоциите, самосъстрадание, общуване с близки и приятели, изразяване на чувства и нужди. Това може да значи, че докато детето е на ясла, ние отиваме да поговорим с приятелка, вместо да пазаруваме и готвим. Също значи и да сме мили към себе си – повече за това по-долу в статията.
  • Ментални нужди: Включват нашата нужда от развитие, обучение и интересни дискусии. Например след часове, прекарани с детето (дали по време на майчинството, или през уикенда), е напълно нормално да имаме нуждата да почетем нещо различно от детски книжки или да поговорим с други възрастни за всичко-друго-само-не-и-за-детето. 
  • Духовни нужди: Тази категория включва валидиране на нашите убеждения, ценности, мисия в живота и свързаност със смисъла на нашия живот. Може да включва медитация, молитва, участие в религиозна общност, доброволческа дейност, сериозни разговори или прочитане на духовни текстове. А може да включва и просто резултат, който потвърждава, че се справяме добре.
  • Социални нужди: Включва връзките ни с другите, уменията ни за социална комуникация и нуждата ни от взаиморазбирателство, приемане и усещане за принадлежност.
  • Други: Забавления, креативност, страст, разнообразие и т.н. Няма как това да е пълен списък. Но всичко, което влиза в категорията „това е важно за моето благоденствие“, може да е тук.

Толкова много нужди, толкова малко време и енергия

Дори да знаете, че грижата за себе си е важна, може да ви се струва, че няма начин да намерите време. Или пък да се чувствате виновни, че поставяте нуждите си на първо място? Освен солидната логика на „как ще се грижим за любимите ни хора, ако не се погрижим първо за себе си“, помислете и за това: да пренебрегваме (или безкрайно да отлагаме) своите нужди води до горчивина, негодувание и гняв. И тогава рискуваме да отблъснем хората, които обичаме най-много.

Коя майка успява да удовлетвори всички нужди, всеки ден? Не вярвам, че има такава. Животът е търсене на баланса – удовлетворяваме една нужда до една степен, после друга взема превес и удовлетворяваме нея. Вероятно винаги ще има някои нужди, които не са съвсем удовлетворени, но повечето от нас можем да сме щастливи и с по-малко от 100%. 

Другата добра новина е, че няма нужда да сме супермайки. Добре е да търсим и да получим помощ (и всъщност е изключително важен модел на поведение и за децата ни!). Понякога това може да включва професионална помощ от психотерапевт, друг път е подкрепа от близките и приятелите ни и често е самопомощ (например курс или книга) и среда, необходима да се чувстваме по-добре.

Най-добрата новина е, че поне една основна част от тази грижа не отнема никакво време, пари или енергия. И това е грижата да бъдем мили към себе си.

Как да бъдем мили към себе си

Най-просто казано да бъдем мили към себе си е да имаме благи мисли за себе си. Как може да изглежда това?

  • Отнасяме се към себе си със същото търпение и разбиране, с което се обръщаме към близките и децата. Например променяме вътрешния монолог от „Ужас, как се разсеях! Сега колко малко време ми остава да сготвя!“ към „Днес имах нужда от повече време за  ___. Нищо, сега ще сготвя нещо набързо.“
  • Прощаваме си грешките и гледаме на тях като възможност да научим нещо.
  • Позволяваме си да изпитваме всички емоции (различно е от това да си позволяваме всички действия). Например вътрешният глас може да каже „Ядосана съм и имам право да съм ядосана! Мога да изляза за малко от стаята, тази ситуация с детето не е спешен случай... “ вместо „Защо пак се ядосвам на детето?! Милото е само на година и не разбира... аз съм ужасна майка.“
  • Разпознаваме и търсим помощ, когато сме поели прекалено много. И то прекалено много спрямо нашето усещане. Определението на другите за „прекалено много“ не е важно.
  • Избягваме да се сравняваме с други хора.
  • Представяме си, че говорим на най-добрата си приятелка. Какво бихме ѝ казали, ако тя беше в нашата ситуация? Казваме същото и на себе си.

Ако това не е начинът, по който мислите за себе си, не се чувствайте зле. Нашето отношение към самите нас се сформира в детството и се повлиява и от начина, по който родителите ни са говорили на себе си. Просто направете първата крачка. Започнете да обръщате внимание какво казва вътрешният ви глас и добавете нови становища. Ползите са двойни – и за вас, и за децата.

Откъде да започнем

Грижата за себе си може да изглежда като още едно нещо от списъка със задачи или даже още едно нещо, с което не се справяме. Но не се пускайте по тази плоскост. Дори малки прояви на грижа или доброта към себе си могат да намалят чувството на изтощение, претоварване и стрес. Откъде точно да започнете зависи от това какво искате. Започнете с една малка стъпка в посока удовлетворяване на най-важната ви нужда в момента. Дори да е разговор по Viber с приятелка. Малко е, но е добро начало. 

Деница Фишър

Деница Фишър е преподавател, сертифициран от Асоциацията по позитивно възпитание. Тя споделя своите знания с родители през платформата „Мили Думи“, където може да намерите полезни съвети, ресурси и курсове.

всички статии на автора
Споделете статията
Етикети
cross