fbpx
Ние и детето

Страхът, че проваляме децата си

16 август 2023
децата на спорещи родители

Излизането от омагьосания кръг на родителските грешки, започнат може би от нашите собствени родители и предаван на децата ни, става с постоянство и усърдна работа. 


Има дни, в които Уитни – майка на две деца, пожелала да не споменаваме фамилията ѝ, е ужасена да не „обърка“ собствените си деца. Защото тя самата се чувства „недостатъчна и объркана“. Нищо в живота ѝ не оправдава това описание. Тя е гимназиална учителка, писателка, съпруга и майка. От родителите си е научена да преследва целите си на всяка цена и никога да не показва слабост. 

Години по-късно, борейки се с хранително разстройство, терапевтът ѝ заявява, че тя всъщност трябва да се справи с „объркани представи“. И една от тях е, че трябва да е съвършена. По-големият ѝ син още не е навършил 4 години, но според Уитни първата ѝ работа е да му помогне да проумее, че

да се провалиш в нещо не е еквивалент на „лошо дете“.

Както и че майчината любов му се полага по рождение и никога няма да му се налага да се бори за нея.

За родителите си, която тя обича повече от всичко на света, казва: „Хората допускат грешки не защото са лоши“. Те са били още в тийнейджърската си фаза, когато Уитни се появила, и то като недоносено бебе. Докторите прогнозирали, че ще има забавяне в развитието ѝ. „Родителите ми се заеха да докажат на всички, че грешат.“ Засилили са дъщеря си прекалено силно по пързалката в преследване на съвършенството.  

Майкъл Дигротъл споделя, че баща му не е обичал да се бъде със семейството си. „Не беше особено мил и беше адски предубеден. И можеше да бъде жесток, не толкова към мен, защото бях срамежливо, чувствително дете, което избягваше конфликтите. Но когато брат ми му влезеше в опозиция, често отнасяше шамарите.“

Преди да се задоми, Дигротъл обича работата си със семейства с деца със специални нужди, но не знае дали иска да бъде баща на свой ред. „Не исках да се проваля“, споделя той. Изчакал да стане почти на 50, за да се реши за първо дете. А сега, когато вече има три, е ангажиран и любящ родител. Въпреки това от време на време отваря уста и чува гласа на баща си да излиза оттам. „В такива случаи ми се е налагало да спирам и да си казвам, че отивам твърде далеч“, признава той.

Решени да се справят по-добре

Кристин, майка на три деца, решава като малка, че ще бъде търпелива и спокойна като майка си, а не налудна и сърдита като алкохолизирания си баща. С порастването и с превръщането ѝ в майка намеренията ѝ не просто се променят, но имат и нова перспектива. 

Тя осъзнава, че макар майка ѝ никога да не е оправдалава поведението на баща ѝ, никога не се е намесвала. Въпреки това Кристина осъзнава колко е трудно да си родител. „Често се ядосвам“, казва тя. „Няма проблем да покажеш, че си ядосан, това е човешко. Но когато го правя, се старая да обясня на децата си, че гневът е провокиран от ситуацията, а не от тях персонално, както и че няма да съм постоянно ядосана – гневът не е константа в отношенията ни.“

Как да разбием токсичния родителски модел

Излизането от омагьосания кръг на родителските грешки става с постоянство и усърдна работа. Нужно е да познавате достатъчно добре себе си, да потърсите подкрепа и да предприемете малки стъпки, които ще доведат до големи и трайни промени. 

Прегледайте рисковете 

Първата стъпка към самоусъвършенстването е да направите честен разбор на силните и слабите си страни като родител. Знаете, че обичате децата си. Знаете, че не искате никога да се питат дали са забележими, или достатъчни. Обичате да се смеете и да споделяте. Приготвяте превъзходен обяд.

Но къде са зоните, в които бихте могли да повторите грешните модели на поведение на вашите родители? Отговорите на тези въпроси биха могли да ви помогнат да усетите слабите си места и да поработите върху тях.

  • Паля ли се лесно?
  • Лесно ли свеждам дисциплинирането до викане и сарказъм?
  • Колко често настоявам, че винаги съм прав/а?
  • Дистанциран/а ли съм, когато съм наранен/а?
  • Имам ли дете, което изразява собствения си хроничен стрес през депресивни състояния или като забърква каши?

Започнете с малки стъпки и надграждайте

Ако не сте били грижовен и всеотдаен родител до момента, една рязка промяна към любвеобилност и разбиране ще изглежда подозрително неловко. Началото на заздравителния ви процес може да прилича на началото в изграждане на спортни навици: то ще е болезнено, дори несигурно, изпълнено с желание да ударите спирачка и да дадете заден ход.

Вместо да го правите, положете усилие да присъствате, когато децата ви влязат в стаята и започнат да разказват за деня си. Останете край леглата им за „Лека нощ“ вярвайки, че сънят им наистина ще бъде спокоен. Помнете, че проправяте нов навик в ума си. Когато чувството за съпротива стане нетърпимо, спомнете си, че щом променяте една част от матрицата, останалите части ще започнат паралелна трансформация. Бъдете търпеливи към себе си. Само защото знаете как да играете тенис, не значи, че сте готови да спечелите „Уимбълдън“. 

Всяко позитивно преживяване помага изграждането на стабилни навици

Проучване на университета „Бругъм Йънг“ от 2019 г. показва, че позитивните преживявания облагородяват личността независимо от броя на травмиращите случки в детството.  Всъщност липсата на позитивни преживявания може да има по-съкрушителен психологически ефект от самите травми. 

Според Центъра за контрол и превенция на заболяванията позитивните преживявания включват:

  • Наличието на рутина и структура 
  • Получаване на похвали 
  • Родители, които не просто чуват, а слушат детето си 
  • Родители, които говорят и играят с детето си

И така, всеки път, когато реагирате позитивно предсказуемо към казус на детето си, вие развивате емоционалната му издръжливост. Качеството, което му помага да отскача всеки път щом падне под натиска на дадено предизвикателство в живота, става все по-силно.

Установете граници със собствените си родители

Какво се случва, ако родителите ви все още присъстват активно в живота ви? Може да намерите форми на общи занимания, които ви се струват здравословни, и така да им дадете шанс да се реабилитират за допуснатите грешки в детството ви. А може би е предостатъчно те да бъдат част от историята на децата ви в ключови моменти.

Дори при здравите семейства празниците, обвити в носталгия, вълнение и алкохол, могат да се превърнат в бомба със закъснител. Едно семейно събиране може да събуди всички изгубени пожелания, че тази Коледа или този Великден ще бъдат различни. Токсичният родител би започнал да стреля с провокации директно към мишената си. Ако това се случи, извинете се тактично и напуснете „полесражението“. Децата ви може да се разочароват, но ще видят, че държите ситуацията под контрол.

Дори ако родителите ви се държат прилично и обичат внуците си, пак има червени флагчета по пътя. Уитни вижда майка си и баща си като спокойни и мъдри баба и дядо за синовете си в предучилищна възраст. „Но като чуя как казват на сестра ми, че депресията ѝ е зов за внимание, а не медицински казус, си давам сметка, че ако нямах деца, едва ли щях да търся компанията им толкова често.“

Ако нямате желание да виждате родителите си изобщо, това е окей. Прошката е доста популярен ритуал в модерната култура, но не е нужно да забравяте всичките си белези само за да продължите напред и да бъдете добър родител

Старайте се да бъдете спокоен пристан за детето си 

„Семействата ни са първото „място“, в което се чувстваме приети“, казва Трейси Ламперти, лицензирн консултант по психично здраве в Брюстър, Масачузетс. Именно в семейството развиваме социалните умения, с които след това се изправяме пред света. За родителите може да е исполинско усилие да загърбят травма, но децата трябва да припознават родителя като безопасна зона за споделяне. Като спокоен пристан в момент на трудност. „Детето иска да знае „Кой ще ме прегърне, ако съм разстроен, защото в училище са ме обидили? Да си създам ли защитен механизъм като кажа, че не ми пука, или е здравословно да кажа на мама и тате?“.  Те искат да знаят, че родителите са техните хора, тяхното племе. Че могат да разчитат един на друг“, казва Ламперти.

Източник: Parents

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross