Става ли по-лесно родителството с времето? Въпросът, зададен от потребител в Reddit, предизвика дискусия сред новите и сред вече опитните родители във форума. Авторът на публикацията споделя, че децата му са на 5 и 2 години и очаква трето. „Не мога да не се чувствам все едно живея в лудница“, казва той. „Идеята да отида някъде с децата и просто да се отпусна ми се струва невероятна.“ Децата изискват постоянно внимание, знаем, и това може да е доста стресиращо. „Обичам си децата, но ми се иска вече да се научат да ползват тоалетна или гърне, да се хранят, без да цапат толкова, и да не се опитват да се наранят веднага щом отклоня поглед от тях.“
След това авторът на публикацията допълва: „Родителите винаги казват колко им липсва възрастта, в която децата са малки и сладки. Разбирам го, и на мен са ми сладки. Но просто искам да отида на почивка с тях и тя да се усеща като такава и за нас с майка им. А не да сме на тяхната почивка, в която аз съм иконом.“
„Та всъщност, дали нещата става по-лесни след време, или съм „обречен да бъда техен иконом завинаги!?“, пита човекът накрая.
Става ли родителството по-лесно, когато децата пораснат?
И коментарите не закъсняват: „Като родител на пет деца на възраст между 3 и 16 години, смятам, че притежавам достатъчно личен опит, за да се изкажа по темата с известна увереност. Ето моето мнение. И се извинявам предварително на онези родители, които ще разочаровам. Според мен родителството не става непременно по-лесно или по-„добро“. Просто предизвикателствата се променят. Вместо да си изцяло погълнат от всеки аспект на живота на детето и да откликваш непрестанно на всичките му нужди, с времето започваш да го насочваш през къде-къде по-сериозни предизвикателства – тормоз в училище, шофиране, кандидатстване в университет.
Често се замислям и за моите родители, които, макар и сега да живеят в дом без деца, разполагайки с повече свободно време, продължават да се тревожат не само за нас, техните вече пораснали деца, но и за внуците си. С други думи, ролята на родителя никога не приключва, тя просто се трансформира.
Различните етапи на родителството натоварват хората по различен начин
Коментарът продължава: „Хората ме питат постоянно: „Как се справяш с 3-годишно дете“. По-важният въпрос е как се справям с трима тийнейджъри. Когато детето ви се прибере у дома и каже, че не е имало партньор за проекта в училище, че някой му се е подиграл или че не се е класирало за отбора, мъката, която изпитвате, е много по-силна, отколкото когато търкате повръщано от одеялото му, защото не е успяло да стигне до тоалетната. Не че тази задача е разходка в парка... Всичко е трудно, нали? Отглеждането на малки деца изисква много повече физическа издръжливост, докато по-големите изискват умствена и емоционална, което те изтощава по съвсем различен начин.“
Друг потребител е на мнение, че: „Има и добро, и лошо във всяка възраст, но по-големите деца са физически по-лесни.“ Друг родител му отговаря: „Да, и тогава влизат в пубертета, а ти влизаш в нов вид ад.“ Друг участник в дискусията споделя: „С напредването на възрастта става по-трудно да им помагаме да решават проблемите си. Сега можете да решите почти всичките им проблеми.“
Друг аспект на родителството е тъгата, която неизбежно ще почувствате, когато детето ви няма нужда от вас
Ще гледаш как твоето (признавам удивително, способно и пълно с живот) 16-годишно дете потегля с колата, смеейки се с приятелите си, и ще усетиш прилив на гордост, че е стигнало дотук. Но всичко е като сблъсък с тухлена стена. Да осъзнаеш, че детето ти вече има свой собствен живот, без теб. А ти си тази, която му приготвяше всички закуски за училище и му четеше приказки за лека нощ. И от това да си необходима през цялото време се стига до „Мамо, недей да влизаш с мен в ресторанта.“
За някои става по-лесно
Повечето коментиращи уверяват автора на публикацията, че има светлина в края на тунела. „Мразех бебешката възраст и прохождащите деца. Не ми липсва този период“, казва един родител.
„Бебешките години са причината, поради която искам само едно дете. Преди често плачех заради отговорностите, които имах. Сега синът ми може сам да си обува обувките и чорапите, може сам да си избира дрехите и ми казва какво иска за обяд. Вече не е само плач, хленчене и писъци.“
„Имам 4-годишно и 6-годишно“, казва друг потребител. „Нека ви кажа, че е 1000 пъти по-добре от 5-месечно бебе и дете на 2 години и половина. Вече спя през повечето нощи. Когато най-голямото ми дете стане сутрин, може да остане само̀ за час, преди всички останали да се събудят. Без да трябва да сменям пелени. Вече са големи и могат да ми кажат от какво имат нужда или какво искат. Забавни са и е приятно да прекарваш време с тях. Много по-добре е.“
Някои потребители в Reddit защитават тезата, че има „златен период“ в родителството. И твърдят, че щом детето тръгне на училище, най-накрая можеш да си поемеш дъх.
Какво още влияе върху това дали родителството е по-лесно или по-трудно в различните етапи?
Много хора посочват и други фактори, които правят родителството по-предизвикателно или по-поносимо в различни фази. „Трудността зависи ИЗЦЯЛО от възрастовата разлика между децата и колко са,“ отбелязва един от коментиращите. „Ако са с малка разлика, става в пъти по-тежко, защото трябва да правиш повече неща, кога са по-малки.“
Личността на самото дете също има огромно значение. „Всичко зависи от конкретното дете. Имало е случаи, в които, когато децата бяха малки, ме разплакваха всеки ден, и други моменти на по-късен етап, които се оказаха по-трудни. (Между другото, 4-годишните могат да са ужасни.)“
Още не сме свършили, скрол надолу
От значение и как всеки от нас в качеството си на родител реагира на случващото се и това определя кои периоди ще възприемаме като по-стресови или по-лежерни. Силата на подкрепящата среда (семейство, близки, прители) също играе ключова роля.
В крайна сметка, възприятието за родителството е въпрос на лична гледна точка
Може би този коментар най-точно отговаря на въпроса на автора на публикацията: „Всеки етап е труден, носи удовлетворение, а понякога и големи изненади.“
Източник: Parents
