fbpx
Животът с деца

Спят ли децата?

10 юли 2022

Преди време по молба на консултанта по детски сън Мария Йонова предложихме на вашето внимание една анкета за детския сън и ви помолихме да отговорите на въпроси, касаещи съня на вашите деца. Мария ни обеща, че ще ни разкаже за резултатите, след като ги обработят. Ето, сега може да видите какво излезе от цялата работа - спят ли тия деца, или само се правят.

Може да прочетете и текста на Мария Йонова за митовете и заблудите за детския сън, както и съветите ѝ как да осигурим по-здравословен сън за децата си.


Когато преди повече от две години започнах кариерата си на консултант по детски сън, специалистите като мен в България се брояха на пръстите на едната ръка, а още тогава ми беше ясно, че това няма как да бъде просто работа. Докато помагах индивидуално, не спираше да ме вълнува голямата картинка. 

Първото, което ми направи впечатление, е, че по това време масово се подценяваше колко важен е сънят за децата, а също и че липсват каквито и да е данни как спят децата в България. За щастие, с много усилия и споделяне на знания от нас и колегите, първото започна да се променя и пред очите ми все повече родители станаха на „ти“ с темата за съня. Но продължаваше да е трудно да проследим това официално, защото данни все още липсваха.

Затова и с екипа ми смело се втурнахме в задачата да проведем първото за България проучване на детския сън и в частност връзката на съня с екранното време. Радваме се, че резултатите вече са факт и сме благодарни на всички вас, които взехте участие и добавихте своя ценен принос. Без вас това нямаше да бъде възможно.

Резултатите

Проучването, извършено със съдействието на агенция за социологически проучвания Глобал Метрикс, е представително на ниво градско население и споделените резултати обхващат възрастови групи на деца от 4 месеца до 12 години. 

Отговорихме си на основния въпрос: 

Наспиват ли се децата?

Ще започнем с пояснение какво означава едно дете да се наспива и препоръките на Американската академия по педиатрия, според които на денонощие децата се нуждаят от следното количество сън:

  • 4 - 12 месеца – 12 до 16 часа (вкл. дневен сън)
  • 1 - 2 години – 12 до 14 часа (вкл. дневен сън)
  • 3 – 5 години – 10 до 13 часа (вкл. дневен сън, докато го има)
  • 6 до 12 години – 9 до 12 часа

Ако разгледаме тези препоръки в контекста на нуждите от нощен сън, можем да заключим, че за да бъдат отпочинали, децата до 6-годишна възраст се нуждаят от около 10 до 12 часа нощен сън, а след тази възраст от 9 до 12 часа.

Резултатите ни показват, че повече от 13% от децата спят по-малко от 8 часа нощен сън, което е под препоръчителния минимум, а други 56% си набавят между 8 и 10 часа сън, което за част от тях би означавало, че не се наспиват достатъчно. 

Най-силно подценяван е нощният сън при бебетата и малките деца до 2-годишна възраст, където едва половината си набавят препоръчителните часове нощен сън.

Защо това е важно

Отново ще се върнем към препоръките на Американската академия по педиатрия и научни проучвания в областта на детския сън, според които „регулярното осигуряване на препоръчителните часове сън се свързва с по-добри здравни показатели като: подобрено внимание, поведение, учене, запаметяване, регулиране на емоциите, качество на живот, психично и физическо здраве. Системната липса на достатъчно сън се свързва с проблеми с вниманието, поведението и ученето. Също така недостатъчният сън повишава риска от наранявания, високо кръвно, затлъстяване, диабет и депресия.“

Хубавата новина е...

че повечето родителите (86%) определят нощния сън на децата си като спокоен

И все пак, количеството остава важно, но за мнозина недостатъчно и има един лесен начин то да се повиши. 

Децата по природа са ранобудници (едва ли е голяма изненада за повечето родители) и много от тях, независимо колко късно си лягат, са склонни да посрещат изгрева. Затова и единственият хитър и математически издържан начин да спят повече е като лягат навреме вечер. 

Данните ни показват, че 20% от децата си лягат след 22:00 часа в делнични дни. При учениците този процент достига 60, което е обезпокоително, тъй като при тях вече липсва и обедният сън.

Ще посочим и още един аргумент в полза на ранното вечерно лягане. То  осигурява по-голям процент възстановителен сън, тъй като дълбокият сън, който е изключително важен, се случва предимно в часовете преди 12 вечерта. Или казано с други думи, количеството сън невинаги се равнява на качествен такъв, а една от стъпките към осигуряването и на двете е това да се уверим, че детето си ляга навреме.

Разбихме и някои митове

Едно от любимите ни твърдения е, че бебето просто ще се научи да спи добре, когато е готово. Или когато вече не е бебе. И че трябва да оставим нещата на естествения им ход. 

Действително при немалко деца и това се случва, но можем да споделим и следните любопитни резултати.

Приспиването:

  • 35% от децата са неспособни да заспят сами в собствено легло и имат нужда от активното участие на родител; 

Предвид широката възрастова група е логично първоначално да си помислим, че резултатите са повлияни от групата на бебетата, но резултатите са красноречиви: 

  • 37% от децата в градинска възраст и 14% от учениците все още имат нужда от приспиване от родител, което разбива мита, че след отминаване на бебешката възраст детето само и с готовност ще придобие навици на самостоятелност.
  • 23% от учениците изпитват нуждата регулярно да заспиват в леглото на родител. Това важи за 38% от децата в градинска възраст.

Нощните събуждания:

  • 34% от децата регулярно се будят по няколко пъти нощем, а 22% се местят в леглото на родителя през нощта. 

Отново рискуваме да се изкушим и да посочим бебешката възраст като основен „виновник“ за тези резултати, но действително: 

  • едва 30% от малките деца (до 2 години) изпитват нуждата да бъдат взети в родителското легло
  • този процент се запазва същият и в градинска възраст

А още по-интересно е, че този процент спада в ученическа възраст, но не драстично:

  • 20% от децата между 7 и 12-годишна възраст нощем регулярно се местят за сън в леглото на родителите.

А какво се случва с екранното време?

Ясно е, че времето, което децата прекарват пред екраните, е основна тема за всички специалисти, заети с детското здраве и развитие, и използвахме възможността да съберем ценни данни в тази насока.

Американската академия по педиатрия препоръчва децата до 18 месеца да не прекарват време пред екран (с малки изключения като участието заедно с възрастен във видео чатове с близки). 

На 2-годишна възраст екранното време следва да се ограничи до 1 час с постоянно присъствие на възрастен и селективност към съдържанието (висококачествено съдържание, тип образователно). След ревизия на препоръките през 2016 г. те включват и насоки за качеството на съдържанието, което прави препоръчителните часове за следващите възрастови групи по-относителни.

Резултатите показват, че:

  • 23% от бебетата на възраст до 1 година прекарват време пред екран;
  • след първата година този процент драстично скача на на 66%;
  • 17% от децата в градинска възраст прекарват повече от 2 часа пред екран всекидневно;
  • при учениците този процент нараства на 40.

Според Американската академия по психиатрия за деца и подрастващи, прекомерното време пред екран може да доведе до проблеми със съня.

Причините както винаги са комплексни: стоенето пред екран намалява физическата активност и може да причини трудно заспиване; същият ефект може да има неподходящо видео съдържание със стимулиращ ефект върху децата. Освен това, както потвърждават и учени от Харвард, светлината и най-вече синята светлина, излъчвана от екраните, потиска производството на мелатонин – хормонът отговорен за по-лесното заспиване и спокойния нощен сън.

Следвайки тези насоки, в работата си препоръчваме да се балансира екранното време с други активни занимания и да се избягват екраните в последните два часа преди лягане. 

Резултатите показват, че:

  • 40% от децата прекарват време пред екран преди лягане;
  • 10% системно заспиват, докато гледат или ползват устройство с екран.

Взаимовръзка намираме с количеството сън: 

  • 38% от децата, които ежедневно заспиват пред екран, си набавят количество сън под абсолютния минимум, като при децата, които нямат този навик процентът е доста по-нисък (8%). 

Можем да потърсим вероятно обяснение, както в по-трудното заспиване заради влиянието на екрана, така и в отложеното заспиване заради интересното за детето съдържание.

Представихме ви част от най-любопитните акценти и предстои да се възползваме от тези интересни резултати и занапред, като внимателно следим промяната в тенденциите. И вярваме, че ще виждаме все по-обнадеждаващи резултати. 

И за финал един повод за усмивка:

Повече от 56% от децата в България, мнозинството от тях във възрастта до 6 години, получават приказка преди заспиване. 

Прекрасно, нали?

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross