fbpx
от 0 до 3 години

Социалният педагог Майя Грозданова и "порастването" заедно с деца

9 юни 2022

Като родители знаем колко е важно вниманието към детето, и то онова внимание, което го превръща в личност. То включва грижа както за физическо развитие и добруване на детето, така и за интелектуалното му израстване и психическа устойчивост. 

Радостно е, че все по-често говорим за ранното детско развитие, което излиза извън рамките на познатите тревоги дали да го захраня с тиквичка, или с картоф, кога трябва да проходи и защо бебето се обръща първо наляво. Не че това не е важно - напротив. Просто всичко е част от комплексна грижа за детето в първите 1000 дни (а и след това!), които започват още от утробата.

Днес в Майко Мила говорим със социалния педагог и специлист по ранно детско развитие Майя Грозданова, което е част от инициативата “Да пораснем заедно”, застъпваща се в подкрепа на най-уязвимите семейства с деца до 3 години в България. 

Майя ни разказва за естеството на работата си, за срещите си с деца и родители и за важността на ученето от началото на живота. Не защото някога ще се явиш на изпит, а защото животът е изпит за всеки от нас всеки ден.


В какво се изразява вашата работа, свързана с децата?

Като специалист и експерт участвам в различни инициативи за подобряване на майчиното и детско здраве, за внедряването на практики и програми, свързани с ранното детско развитие. 

Основната ми професия е социален педагог. Имам квалификационен курс по ранно детско развитие и „хранене през първите 1000“ от Медицински Университет Варна. 

Монтесори педагог съм и в тази връзка имам индивидуална практика, в която се опитвам да бъда в подкрепа на децата и семействата, като съчетавам различните си професионални умения и квалификации.

Как избрахте професията си? 

В годините, когато избирах професията си, темата за закрилата на децата и за повишаване на тяхното благосъстояние, беше много актуална. Но най-голяма мотивация получих от реалния сблъсък с децата, настанени в онзи етап в Домовете за медико-социални грижи.

Надявам се да няма повече домове, в които малките деца да се отглеждат анонимно. Виждах бебета и малки деца, които стояха сами в креватчетата си. Изглеждаха толкова самотни – когато им се пиеше вода или бяха гладни, трябваше да изчакат часа за това. 

Нямаха значим възрастен, който да обгрижва само тях, да знае само техните нужди. Неслучайно, ако сте забелязали, децата в тези домове имат едно характерно поклащане – стереотипни движения. Работата с домовете започна през 2000 г., когато те бяха единствената алтернатива за настаняване на деца в риск или такива, които се разделяха с родното семейство по различни причини – най-честата: невъзможност на майката да гледа детето си.  

В момента децата в риск се настаняват в приемни семейства. Имам привилегията да подкрепям 37 приемни семейства в област Хасково. Виждам разликата в грижата и любовта на приемния родител. Това ме радва. 

Винаги след супервизия на приемно семейство се чувствам мотивирана за работа и разбирам, че реформата, в която съм участвала за закриването на домовете за медико-социални грижи и за заместването им с мрежа от социални услуги, е била най-правилната. 

Като експерт сте част от инициативата “Да пораснем заедно”, чийто фокус е подкрепата за уязвими семейства с малки деца и образоването им в посока на това колко е важно ранното детско развитие. Докъде се простират знанията ни като общество за “ранното детско развитие”? 

В България ранното детство, така както се дефинира от Комитета за правата на детето, традиционно се разделя на два големи подпериода – същинско ранно детство, което включва възрастта от раждането до третата година, и предучилищна възраст – от 3 години до постъпването в училище.

Ранното детство е период на изключителни промени. Безпомощно и напълно зависимо от възрастните, новороденото бебе постепенно се превръща в малко дете, което активно изследва света, изпитва дълбоки чувства, преодолява предизвикателства и умело си с служи с речта, за да общува с други човешки същества. 

През тези години се изграждат основополагащите структури и процеси на почти всяка система в човешкия организъм и се овладяват базисни способности, които са основа за по-нататъшно развитие. 

В последното десетилетие в България се заговори за значението на ранното детско развитие, но все още няма единна и целенасочена политика. Създадени са стандарти за ранно детско развитие, но, за съжаление, те са разпознати в една много малка част от специалистите.

А какво практически означава “учене от началото на живота”?

Активното общуване с бебето започва от бременността. Още в утробата бебето чува и възприема звуците от заобикалящия свят. След раждането разпознава гласовете на тези, които се грижат за него, звуци и мелодии, които е чувало в утробата. У плода се наблюдават всички емоции, способността да се учи, както и много различни форми на поведение.

Една поговорка напомня на бащата, че “ако той не може да износи детето в тялото си, то той може да го носи в сърцето и в мислите си“. Всяка бъдеща майка притежава “щит” за своето дете – това е нейната любов.

Преди малките деца да се научат да говорят, връзката между тях и полагащите грижи за тях се изразява чрез прегръдка, контакт с очите, усмивка, вокализация и жестове. Тези взаимно приятни взаимодействия създават емоционална връзка, която помага на малките деца да разберат света около тях и да научат за хората, взаимоотношенията и езика. 

Децата не започват да учат при посещение на детска градина. Този механизъм се активира при зачеването. Децата се нуждаят от любящи и сигурни грижи от страна на възрастните в семейна среда, като за някои от ежедневните дейности имат нужда от насоки, а за други от взаимоотношения. 

Така се започва ранното учене – още в корема на мама и след това чрез съвместните игри, разговори и, разбира се, прегръдки.

Кои са най-честите въпроси, които вълнуват родителите?

Когато майката носи детето в утробата си тя има визия за него – какво ще бъде, как ще изглежда, на кого ще прилича, какво ще се случи, когато роди - как ще бъде прието от разширеното семейство. 

Когато се роди детето и има разлика между желаното и реалното дете, майките започват да си задават много въпроси, свързани с приемането на детето. Родителите най-често се вълнуват дали детето се развива в норма, естествено ли е конкретно поведение. Много от въпросите са свързани с храненето и кърменето.

Какви проблеми срещате в работата си?

Проблеми нямам. Понякога неразбирането на родителите и неприемането на даден проблем, може да се окаже пречка при работата с децата.

Ако можехте да промените едно нещо в системата, кое би било? 

Създаване на единна законодателна рамка за ранно детско развитие.

Какво означава за вас „Малките ни учат как да сме големи“?

Всички сме били деца, но пораствайки много наши черти са се видоизменили. Колкото повече порастваме, толкова повече се отдалечаваме от нашето вътрешно дете. 

Децата ни учат да сме отново деца - да се радваме на малките неща, да не се страхуваме да експериментираме, да мечтаем, да бъдем естествени, да показваме емоции и да се учим от тях на нови неща.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross