Колкото и ожулени колене да сме промили като родители, все някога идва болката от разбитото сърце и за нея нищо не можем да направим. Колкото и да искаме. Няма нещо, което да кажем или да направим, за да прекратим тази болка веднъж завинаги. На всичкото отгоре често я чувстваме заедно с децата си. Ето как се справя с това Кейти Бингам-Смит - майка на един 19-годишен младеж с разбито сърце.
Големият ми син имаше връзка близо две години. Срещнаха се чрез общи приятели, когато бяха на по 16 години, и по всичко личеше, че имат по-хубава връзка, отколкото много възрастни, които познавам. Не бяха просто двойка, бяха и най-добри приятели и тя го провокира да правят заедно много неща, които той иначе не прави без семейството си.
Помня колко развълнуван беше, че отиват за риба. Караха каяци в реката и се пускаха с шейни през зимата. Имаха си любими ресторантчета, а тя го запали и по готвенето.
И макар че синът ми много-много не ми споделя лични неща, със сигурност можех да кажа, че нещо не е наред в последните няколко седмици. Той вече е на 19 години, има си свой живот и го виждам рядко. И когато видях, че се заседява вкъщи повече от обикновено, го питах дали всичко е наред.
Смотолеви нещо и това беше. На мен ми беше ясно, че или нещо се е отчаял, или по-скоро се е изтощил, защото работата му изисква доста физически труд. Но когато си остана вкъщи на Нова година и дори не се чу с приятелката си по телефона, вече бях сигурна, че това не е на добре.
Да гледаш как детето ти се измъчва с разбито сърце е меко казано болезнено. Не е както когато бяха малки и ожулваха коляно или се налагаше някой и друг шев. Тогава поне можеш нещо да направиш, за да не ги боли и да им помогнеш да се почувстват по-добре. Единственото, което можех да направя за сина си сега, беше да съм на разположение и да изчакам да се почувства лека-полека по-добре.
Нямаше как да му спестя болката. Абсолютно безпомощна съм и това ме вбесява. Затова реших да се консултирам със специалист как точно да се държа в тази ситуация.
Потвърдете чувствата им
“Коментари, че ще го преодолеят скоро и че има още много риби в морето, могат да накарат тийнейнджърът ви да мисли, че болката, която изпитва, няма особено значение за вас. Вероятно изпитва и емоционална, и физическа болка заради раздялата”, коментира Ребека Толбърт, с която се консултирах.
Заявете ясно, че ви е грижа как се чувстват. Нека знаят, че сте на разположение да ги изслушате по всяко време. А когато това се случи, изслушайте ги, без да давате оценки. Предложете прегръдка, но не ги притискайте за повече информация, отколкото искат да ви дадат.
Кажете им, че сте на разположение
Ако тийнейнджърът не иска или не е готов да говори с вас, няма как да го накарате. “Някои тийнове се чувстват по-спокойни да се отворят и да говорят, ако сте седнали един до друг и гледате в една посока вместо един в друг”, съветва Толбърт. “Можете да предложите да отидете на разходка или да излезете да се повозите с колата. Да поритате или да посетите някоя местна забележителност.”
Не забравяйте, че минават през труден момент и поведението или навиците им може да се променят. В този период може да са по-докачливи или да се забият още повече в телефона или в социалните мрежи. “Вероятно детето ви използва всичко това като собствен механизъм за справяне със ситуацията. Ако можете, предложете други механизми за справяне като например спорт”, казва още специалистът.
Вероятността и вие като техни родители да страдате паралелно с тях не е малка. “Старата болка от предишни раздели може да изплува на повърхността, докато гледате как детето ви минава през нещо подобно. За да се погрижите за себе си, излизайте на онези разходки, за които споменахме по-рано - дори когато тийнейджърът не иска да ви придружи. Поплачете си, ако така го усещате. И се възхитете на способността ви да устоявате и да се възстановявате - вашата и тази на детето ви.”
