fbpx
Истории от лято 2022

Синьо спокойствие

18 септември 2022

Текстът на Несрихан Мюмюн е част от конкурса ни Истории от лято 2022. Споделете ни вашата лятна история и спечелете награди от Майко Мила и Неда Малчева.

Голямата награда ще получи един от вас и тя включва: книгата на Неда Малчева “Ще видиш ти, като родиш”, двете книги на Майко Мила – „Да оцелееш като родител“ 1 и 2, пътеводителя “Стигнахме ли вече”, както и книгата на Красимира Хаджииванова „Животът от нещата„, плюс тапи за уши, безценно шишенце валерианови капки и чаша с дизайн от Неда Малчева. Ще раздадем и 10 поощрителни награди с някоя от емблематичните чаши на Неда.

Пишете ни на konkursmaikomila@gmail.com до 15 септември. Няма ограничение за обем и жанр. Вие сте!


Бях на екскурзия отново в Турция. И разбира се, беше много различно от предишния път. Градът беше Бодрум, бях там от 1-ви до 9 август. Първото нещо, което забелязваш в Бодрум, освен Егейското спокойствие, е архитектурният стил. Всички го описват като впечатляващ, а за мен е просто различен на първо виждане - бели къщички, не по-високи от 3 етажа, само естествен строителен материал - камък, дърво и мрамор. 

На първо виждане всичко просто ми се струваше прекалено еднакво, но после някак си наистина видях красивото очарование.

Истинско синьо спокойствие и бяло домино - къщичките, многобройните вили и хотели, все красиво направени и поддържани. Хотелът също беше прекрасен. Нов, бял, разбира се, с малки пътечки между двуетажните вилички, в които бяха стаите. Имаше палми, красиви цветя, два басейна, открит ресторант с прекрасна кухня на шведска маса и плаж - този път добра пясъчна ивица, с повече камъни.

Имаше крайбрежна улица точно до хотела, по която всеки ден се разхождахме със сестра ми. Беше приятна, като малък център с ресторантчета, с други хотели и магазини за сувенири. Когато стигнеш единият край на крайбрежната улица, стигаш до едно малко пристанище, предимно за частни яхти и малки лодки. Имаше си малко мостче, по което да минеш, а отдолу беше коридорът за въпросното пристанище.

Имаше и малък пазар на ръчното производство.

Прекрасни неща имаше всичките до едно - ръчно изработени. Бяха толкова изпипани и толкова примамваха да ги купиш, но за съжаление бюджетът ни беше ограничен. Но имаше прекрасни неща - толкова артистични морски закачалки, неща от дърво - птици, ветропоказатели, красиви саксии, бродерии. Всичко с уникален стил. Сергийките бяха не повече от десет и са лично подарени от общината на тези жени с цел подкрепа и стимул на личното творчество и разпространяването му.

На втория ден от пристигането ни, вече наспани след 16-часовия път до Кушадасъ, отидохме на екскурзия из града. Първата спирка беше едно място, от което се виждаха няколко от заливите на града - панорамна гледка и към един остров - необитаем поради многото смъртни случаи при опит за екскурзии.

На това панорамно място се снимахме и се качихме на камила. Бяха три - две женски и едно мъжко, по-малко от женските, върху което не се качваха още хора.
Естествено, че веднага поискахме да се качим на нея! Сестра ми се качи зад мен. И тази камила като се изправи - първо се наклони напред, после - назад, докато изправи дългите си крака. Разходи ни за няколко минути, снимаха ни, аз се смеех, насладих се на момента и с нетърпение чаках да разказвам това на другите хора, като се върна в България.

Посетихме магазин за бижута -  Bodrum Gold Center. Невероятно място, но не и за хора като нас.

Имаше един служител там, който беше българин, на когото зададох по-лични въпроси. Истински ме вълнуваше как е стигнал до там, какво е работил преди това и какво се изисква от него, за да го наемат в подобно величествено място, защото там имаше неща за стотици хиляди долари. Ръчно тъкани килими, скъпоценни камъни, часовници, бижута - злато, сребро, полускъпоценни камъни, все невероятно красиви и скъпи, наистина скъпи неща, които не всеки може да си позволи да си купи изобщо някога през живота си.

Посетихме и един магазин за кожени изделия. Отново прекрасни неща. На отново космически цени – 400 долара за яке. Съгласна съм - хубаво беше, от качествена кожа, но 400 долара за яке! Малко в повечко ми идва. Гледахме ревю с кожени изделия, почерпиха ни със студен чай от ябълка, който беше прекрасен и аз изпих две чаши от него.

Там също имаше българин, когото също разпитах. Този път въпросите ми бяха „Какво е чувството да работиш на такова място?“ като отговор получих: „Определено вълнуващо“. 

Следващата дестинация беше един универсален магазин в него имаше дрехи, обувки, аксесоари, сувенири, а в дъното – локуми и специални чайове.

В този магазин също имаше българин - от Лудогорието беше и беше доста приятно да го срещнем. Бе наистина топъл и се зарадва много, когато ни видя. След това посещение най-накрая потеглихме към хотела. След тричасовата екскурзия се прибрахме в хотела малко изтощени от жегата и обикалянето. След което последва вечеря. На следващата сутрин станахме в 8, оправихме се за закуска и после отидохме на плажа - пекохме се отново само до 12 за мое съжаление. Аз няколко пъти навивах сестра си, да ходим на следобеден плаж, но уви, не стана. А сега милея отново да съм на море. И после отидохме на обяд, аз се чудех колко по-малко храна да си взема и какво ще правя после. След което се прибрахме в стаята си.

На следващия ден имахме нова екскурзия - на яхтата „Mavi Deniz“ (синьо море).

Екскурзията беше целодневна - до следобед. А аз се забавлявах на воля през този ден - другите имаха малко обтегнати отношения, но аз пренебрегнах тяхното настроение и си създадох свое собствено. Че кога друг път ще съм пак на това място и ще ми се отдава възможност да се забавлявам така? Възползвах се напълно.

Имаше място, където спряхме. Това беше най-хубавият плаж в курорта - голяма, изчистена пясъчна ивица, много чисто и плитко море без камъни. Всъщност като нашето. Поредната даденост, която имаме, а не използваме. Имаме прекрасни пясъчни ивици, несравними с другите. Но не ги поддържаме.

Имаме прекрасна, топла вода, за разлика от Егейско море, Черноморието е по-бурно и вълнуващо и определено по-топло, по-хубаво, но не е развито.

Обикаляхме заливите, аз гледах околностите, наслаждавах се на това, което виждах, а в два от заливите, където поспираше яхтата дори плувах - със спасителна жилетка, защото беше невъобразимо дълбоко - изобщо не виждах дъното, може да е било към 20-25 метра. Бяха дълбоки води, а не съм толкова смела да скоча от яхтата директно във водата, и то без жилетка, както направиха някои от другите туристи. Завидях им за смелостта. После вече беше следобед и ни направиха дискотека на яхта в морето.

Имаше такава официална дискотека, казваше се „Катамаран“ и е на яхта.

Е, това беше любителско и аз се раздадох на макс. По едно време ни пуснаха пяна и всички станахме мокри. Минаваха други яхти покрай нас и ни махаха, кефиха ни се непознати хора просто защото се забавлявахме, обливаха ни с пяна, музиката беше до дупка и всички танцуваха.

После навлязохме в поредния залив. Там обаче не се позволяваше силната музика и спряха дискотеката. Отново влязох във водата и нахраних рибите. Даваха ни хляб, специално за тях оставен. Този залив беше характерен с многото риби, които се виждаха с просто око, наистина бяха много. Надробяваш им хляб и ги виждаш как идват при теб, за да го вземат. Това беше последният залив.

Оттам потеглихме обратно към пристанището, където ни чакаше бусчето с шофьора, който откара българската група туристи, с малко руснаци, по хотелите.
Пристигнахме в хотела уморени, изкъпахме се и се оправихме за вечеря.

Една от вечерите, вече наближаваше краят на почивката, се бях загледала в морето и пейзажът наоколо.

Бях заобиколена от полегати хълмове, красиви цветове на залязващото слънце... Бях на плажа, седнала на един от шезлонгите. Слушах успокояваща музика от бара зад мен, точно до хотела. Гледах си небето, студената вода на Егея - не се стопляше тази вода! Дори в най-горещите часове, когато температурите бяха 38-39 градуса, тази вода си беше все така ледено студена.

Това бе любимото ми време от деня - идеалното за снимки, а също и за малко размисли. Гледах залива, постепенно открояващите се светлини, мислех си за България и се чудех какво се случва там. Точно в този момент си избрах един камък и си играех с него.
След малко дойде и сестра ми, била ме търсила. А аз просто се унесох, исках да бъда сама. Исках просто да се насладя на момента и на мястото.

И така до последния ден. Оправихме си багажа, изкъпахме се и отидохме на последен обяд. Пътят беше дълъг. Гледах откъде минавахме. Тръгнахме в 13:30. Минахме през Измир - третият по големина град в Турция. Невероятно голям, красив и очарователен. Всичко в него беше голямо. Наслаждавах се на многото сгради, различни инфраструктури, голямото пристанище и оживлението в целия град. Това е едно място, на което бих искала да бъда известно време.

Поехме по магистралата след града, а малко след това спряхме за почивка.

Вечерта към 19:30-20 минахме отново през Кушадасъ. На отиване разпознах курорта, въпреки че беше тъмно и бях сънена - разпознах го по по-високите, отново полегати планини и хълмове, по скатания залив. Познах го веднага по самия път. Вече бях минавала оттам и го бях запомнила добре. Спомних си как предния път, точно в момента, в който навлизахме в Кушадасъ, беше към 7 часа сутринта, а ние със сестра ми слушахме една весела песен. Толкова се зарадвахме на гледката пред нас - очарователно много синьо море, много палми, красиво беше.
Сега отново минахме оттам, като този път гледах курорта на светлина - минавахме от различни пътища. Видях други хотели, от които взехме още хора от групата ни.

Спомням си с усмивка и радост, че ми е било винаги хубаво, когато съм била извън България. Надявам се винаги да е така - да ми е приятно и весело, да имам много хубави емоции. 

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross