Не, не търсим под вола теле. Искаме просто да мислим критично. Нужно ли е да има закон, според който да е задължително да запишеш детето си на предучилищна подготовка от 4-годишна възраст? Какви проблеми решава това? Липсата на места в общинските градини? Лошите резултати в училище? Неграмотността? Има ли такава практика в чужбина? Все въпроси с отговори, които накланят везната към извода, че не бе нужно да задължават родителите да търсят схеми и фиктивни варианти как да спазят закон, който не им носи никакви позитиви.
„Предучилищната подготовка, която допреди малко над две десетилетия беше пожелателна, стана задължителна първо от 6, после от 5, накрая и от 4-годишна възраст. Официалната цел: да осигури възпитание, социализиране, обучение и отглеждане на децата преди постъпването им в първи клас. Между тези думи, естествено, се крие и идеята за интеграция на децата, чийто майчин език не е българският. Проблемът, разбира се, не е възможността децата да посещават детска градина и предучилищни групи или класове, а задължението да го правят“, смята Ирина Манушева, застъпник за свободно и качествено образование.
Проблемът е в задължителния характер.
Манушева напомня, че през 2013 г. тогавашният зам.-министър на образованието Милена Дамянова защитава тезата, че само така [със задължителна предучилищна от 4-годишна възраст, бел. ред.] държавата ще се ангажира да осигури места за всички. Това е твърде порочен, но често срещан у нас подход.
Вместо държавата да осигурява достъпна и качествена услуга за желаещите, тя вменява задължение на всички да използват услугата, каквато е.
Огромни групи, малко учители и възпитатели с всички произтичащи от това последици, липса на достатъчно неструктурирани игри и движение навън – изключително важни за всички деца, но вечно оставащи на заден план зад педагогическите ситуации и следобедния сън.
На всичкото отгоре места за всички желаещи пак няма, поне в София. За сметка на това много семейства, които не желаят да ползват детска градина, са принудени да запишат децата си в такава, допълва още Манушева. Това означава, че и да имат баба и дядо на разположение, доверена детегледачка, детски кооператив или друг избран от тях вариант, детето им е длъжно да прекарва по цял ден в група с още 25 деца и максимум двама възрастни, които рядко могат да откликнат на индивидуалните му потребности.
Вярно, законът разрешава „самостоятелна форма“, но опитът показва, че възползването от тази възможност на много места е затруднено.
Естествената среда на детето е семейството.
За да съзрява, детето се нуждае от здрава, близка връзка с отговорни възрастни, на които може да разчита във всеки един момент, категорична е Ирина Манушева. А това по презумпция са родителите и най-близкото обкръжение в разширеното семейство. Би било чудесно тази роля да се изпълнява и от учителите и възпитателите в детската градина и училището, но за жалост, е почти невъзможно.
„Проблемът е характерен за цялото развито общество, но у нас, вместо да се поучим от опита на другите, решихме сляпо да го последваме, при това в още по-неприемлив вид. Изследвания от 80-те години на 20. век до днес показват, че по-големият брой часове, прекарани в детско заведение, е пряко свързан с по-висок риск от агресивно поведение, слаба саморегулация, дефицит на вниманието, хиперактивност и др. И под това се разбират над 30 часа седмично. У нас децата редовно прекарват по 40–50 часа седмично в градината. Канадският детски психолог Гордън Нюфелд критикува съотношението от 1 възрастен на 7 деца. У нас за 25 деца се грижат двама възрастни, а познаваме и по-тежки случаи“, разказва ни още тя.
В книгата „Стойте до децата си“, написана от Гордън Нойфелд в съавторство с д-р Габор Мате, ясно се показва връзката между отделянето на децата от семейството и множество негативни явления. Като отчуждението на децата, силната им привързаност към връстниците, повишената тревожност, агресията, насилието, злоупотребата с вещества и много други.
„Двамата специалисти биха се впечатлили, ако видят как към това ние добавяме сериозната травма от принудителната раздяла и невъзможността за плавна адаптация в присъствието на родител в повечето детски заведения, принудителния следобеден сън и хранене, споменатата липса на свободна игра и движение навън, пределната възраст на немалка част от персонала, неминуемия стрес от голямата група. В това число да добавим и повишаване на тон, а за жалост, в някои случаи и прибягване до физическо насилие.
Вместо да работим за подобряване на качеството на грижата в тази ключова за развитието възраст, ние натоварихме системата с още деца. Родителите им лишихме от фундаменталното право да вземат решенията за отглеждането им, въпреки че еволюционно, морално и правно носят пълната отговорност за него“, смята още Манушева.
В развития свят бездруго е много трудно семейството да организира всекидневието си така, че да гледа децата си без необходимост от детски заведения, казва още тя. Вместо обаче да мислим как реално да подкрепим родителите в грижата, която полагат, ние ги задължаваме да записват децата си в детска градина още от 4 години. И не само: внушаваме им, че децата се развиват по-добре там, отколкото в семейството. Което, разбира се, не пречи малко по-късно в училищната възраст на детето да ги обвиним, че са виновни, задето то не отговаря на очакванията, проявява агресия или не желае да учи. И стигнахме до момента, в който проф. Семов заяви, че ако семейството „не се справя“ (каквото и да значи това), училището трябва да „поеме функциите му“.
Що се отнася до прословутата интеграция – както ясно се вижда, тя и сега не се случва. Нямаше обяснение защо ако образователната система не успява да мотивира семействата, които не говорят български език, да изпращат децата си в детска градина на 5 или 6, ще започнат да го правят от 4.
Една цяла година има огромно значение за децата
Ако се чудите дали да изчакате още една година, преди да пуснете детето си в образователния цикъл, изследване на Станфордския университет от 2015 г. показва, че датски деца, които са тръгнали на училище с една година по-късно, имат значително по-високо ниво на самоконтрол.
„Открихме, че отлагането на детската градина само с една година увеличава концентрацията и вниманието и намалява хиперактивността със 73% при средностатистическо дете на 11 години“, казва съавторът на проучването Томас Дий, професор в Станфордския институт по образование.
Проучването, проведено заедно с Ханс Хенрик Сивертсен от Датския национален център за социални изследвания, показва, че ефектът е силен и дълготраен – изненадващо за учените. Всъщност една година отлагане на началния етап на образование почти елиминира шанса средностатистическо 11-годишно дете да има високи нива на хиперактивност или невнимание.
Невниманието и хиперактивността – основни черти на СДВХ (Синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност), пречат на самоконтрола. Предишни изследвания показват, че нивото на самоконтрол в детството е свързано с бъдещите постижения в живота. В коментираното по-горе проучване децата с по-ниски нива на хиперактивност и невнимание имат по-високи оценки в училище. В страни като Финландия и Германия децата започват училище по-късно и това не води до по-ниски резултати – напротив, финландските тийнейджъри се представят отлично в международни тестове.
Обърнахме се към МОН с три ключови въпроса по темата:
Какви са вариантите, ако детето не бъде записано на предучилищна подготовка?
Съгласно чл. 8, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) предучилищното образование в България е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 4-годишна възраст на детето, като родителите избират целодневна, полудневна, почасова или в самостоятелна организация, а държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и групите за предучилищно образование. В този смисъл и в съответствие с действащата нормативна уредба не се предвижда вариант, при който детето да не е записано за задължително предучилищно образование.
Бел. ред: Тоест тук наистина отпада възможността за кооператив или друг вид отглеждане в нелицензирана от МОН институция, като например детски център. За да се спази законът, ако детето посещава такъв център или кооператив, то трябва да се запише в самостоятелна организация на предучилищното обучение (в чл. 18: https://lex.bg/bg/laws/ldoc/2136850647 ).
Има ли санкции за родителите?
Административнонаказателните разпоредби на ЗПУО предвиждат родители, които не запишат децата си, подлежащи на задължително предучилищно образование, в детска градина или училище, да се наказват с глоба в размер от 50 до 150 лв. Санкция в същия размер е предвидена и за родители, които не осигурят присъствието на децата си, подлежащи на задължително предучилищно образование, записани в целодневна, полудневна или почасова форма на организация в детска градина или училище. При повторно извършване на посочените нарушения глобата е в размер от 100 до 500 лв.
Още не сме свършили, скрол надолу
Може ли да се откаже записване в първи клас на дете, което не е посещавало предучилищна група?
Съгласно чл. 53, ал. 2 от Конституцията на Република България училищното обучение до 16-годишна възраст е задължително. В тази връзка достъпът до училищното образование на децата не може да бъде отказан. Съгласно чл. 8, ал. 2 от ЗПУО, училищното образование е задължително до навършване на 16-годишна възраст и започва от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 7-годишна възраст на детето. Съгласно ал. 4 на същия член, началото на училищното образование може да се отложи с една учебна година, когато здравословното състояние на детето не позволява постъпването в I клас, установено по ред, определен в държавния образователен стандарт за предучилищното образование.
