Мария Смилева ни разказва за ваканцията си с две деца, едното от които на една година, на къмпинг с кемпер. Нейният разказ е част от конкурса ни „Истории от лято 2023“.
Включете се и вие, като ни изпратите текст на konkursmaikomila@gmail.com до 1 септември.
Тази година основен партньор на конкурса „Истории от лято 2023“е ePay.bg, които ще изберат един от участниците и ще го наградят със страхотен таблет Samsung Galaxy Tab A8, 10,5-инчов дисплей. Ние от Майко Мила ще наградим още петима от вас с пълен комплект от книгите ни – „Да оцелееш като родител“ 1, 2 и 3, както и с новото и допълнено издание на семейния ни пътеводител „Стигнахме ли вече?“. Ще раздадем и още пет поощрителни награди – тениска на Майко Мила. Пишете ни!
Първо действие: Декември 2022 г.
Дете номер 2 е на 5 месеца. До лятото на 2023-та той вече, ехеее, ще седи, ще пътува с кеф, ще е проходил по всяка вероятност, ще яде с охота, ще спи по цяла нощ и те такива други мистични неща си представя моята леко развинтена фантазия. Та, зима е и двете деца боледуват един през друг, студено е, напрегнато е, а тропическата ми душа копнее за топлина и морски бриз…
Някъде там смътно си представям дори мохито с чадърче. Кроим планове за лятото и решаваме, че къмпинг с кемпер звучи мноооо яко. Къде ще ходим? В Италия. Добре. Не? Хърватска? Ок. Чакай, там били каменисти плажовете. Добре, хайде, Италия нека да е. Кога? Ми втората половина на август, разбира се. Нали трябва да е жега. На децата много ще им хареса. А и комари трябва да има, все пак.
Така: караваната е запазена, резервацията за къмпинг – също. Лято, ИДВАЙ, че нямаме търпение!
Второ действие: Август 2023 г.
Reality check: Даниел пълзи, но не ходи. Иска всичко сам да прави. Ръмжи заплашително, ако не му разрешиш да яде камъни, да си играе с нож или да пипа всичко, що свети и гори. Все някой трябва да виси над него, защото се учи да ходи, а и защото я се обърнеш и хоп – сложил е вече нещо съмнително в устата, след което рязко тръгва да бяга, тъй като мисли, че си играем на гоненица.
С храненето също сме далеч от представите ми. Момчето ни си има принципи: пюрета и каши с лъжица категорично не приема. Като цяло не допуска да бъде приближена лъжица до устата му, НО, разбира се, той трябва да я държи (не за дръжката, а обратно) и да я размахва, защото така храната много хубаво лети наоколо. Така че даваме храна на парчета, която да може да хвърля като конфети. Общо взето да го гледаш как се храни не е за хора със слаби сърца, баби или представители на зодия Дева.
Сънят му. Ахххх, сънят му! Будене средно по 8 пъти на нощ. Всичко се върти около дремките. То не са изчисления, интервали на будност, продължителност на приспиването, продължителност на дремките, ритуали и прочие чудесии, за които следя и водя отчет. Но няма проблем, ведри сме, от сън спомен няма, нали така беше… Или?
Трето действие: 18 август 2023 г.
ВРЕМЕ Е! Тръгваме с кемпер, две деца, половин покъщнина и много вълнения от Чехия към Италия. Разстоянието от около 650 км плануваме да вземем за два дни. Какво са едни 3 и половина – 4 часа на ден… Ние ги взимаме, разбира се, за по 9 часа, а малкият взе да спи от по час и половина на дрямка принципно по – ВНИМАНИЕ – 18 минути. През другото време ми се разказа играта.
Все пак стигнахме. Бибионе бейби! Плажна ивица като Сахара. Трябва ти камила да стигнеш от чадъра до морето. Но пък наистина е прекрасно за децата. Водата е топла, чиста и плитка. Абсолютно си заслужаваше да бием толкова път и да сме на плаж за по 20 минути на ден.
И така. Пристигаме късния следобед, паркираме и разпъваме катуна. Цялата хамалогия изяде остатъка от деня. Имаме с нас някакъв ултра готин климатик за кемпери, който се оказа, че не можем да монтираме на плануваното място поради цели две причини. Еееми голяма работа. Бабите ни само на климатици са спали. Лягаме. 35 градуса. Целите мокри. Малкият не може да си намери място. Един вентилатор успя да спаси леко положението, но не беше достатъчно. Накрая включихме двигателя, охладихме с вградения климатик, отнесохме си забележката, но поне заспахме някак.
Втори ден
Ще ходим на плаж! Докато станем обаче, докато направим някакви закуски и се приготвим, то почти станало време за първата дрямка на Дани. След 20 минути плаж, аз отивам да го приспивам в количката, а Томаш и София се прибират „у дома“, за да заварят, че няма грам сянка на нашия парцел. Томаш се залавя за работа и премества всичко, така че поне маркизата да хвърля някаква сянка. Готов е. Поема си въздух и съседите по парцел ни светват, че еди кои си места са сбоводни и че били доста по-сенчести. Те се местят. Ние не оставаме по-назад. Набелязахме място, след което аз водя децата на ресторант за обяд, пък Томаш да премести катуна в това време на спокойствие.
Обядът ни протече страхотно. Изобщо не беше стресиращо, цъ. С едната ръка ям салата (не знам защо си поръчах нещо, което се яде толкова бавно и трудно, не знам), с другата държа малкия пумпал да не падне от паянтовия детски стол, с третата му подавам ядене, с четвъртата събирам парчетата храна от под масата, с петата обслужвам София (я салфетки да ѝ подам, я да нарежа нещо, я да забърша нещо разлято…), с шестата говоря по телефона с Томаш, който не може да паркира кемпера на уреченото място, защото било много тясно и се ядосва, че ПАК – за трети път в рамките на три часа – ще мести целия катун. Та, да. Много беше яко на ресторант. Някой път пак ще отида сама с децата. Ще намерим повод, ще си угодим. Я дипломиране, я сватба...
Още не сме свършили, скрол надолу
След третото местене, решихме твърдо, че ако ще и до септична яма да сме паркирали, няма да се местим повече. Следобед е. Време е да дадем шанс на климатика, без който няма как да оцелеем една седмица при 40 градуса. „Работа, работа, работа!“, както се казва. Монтиране, правене, струване и, йеее, РАБОТИ! След 30 минути радост – грешка. Спира да работи. Хайде пак наново. Така три пъти.
В това време София реве, защото иска да ходи на бесейн. Дани реве, че са го нахапали комарите, пък и му е жега. Освен това иска да яде шишарки и боклуци от земята, а аз не давам. И макар и атмосферата да беше така дзен, решихме да зарежем всичко и да идем на разходка. За всички ни тя беше крайно необходима. Денят накрая бе спасен – ядохме пица и сладолед. В Италия сме все пак, ако обичате, моля.
С усмивки на лицата се завръщаме в къмпинга, за да заварим, че климатикът отново е спрял да работи. Малкият вече прави интервал на будност близо пет часа! Кой разбрал, разбрал какво значи това за едно едногодишно, но всички сме YOLO (превод за невежите: „Един път се живее!“) и хич не ни пука. За щастие съумяхме да поправим климатика и Дани заспа. После го завих, че стана студено.
Трети ден
Станахме, направих три вида закуски, бяхме на плаж за 20, даже 30 минути, готвих, мих три пъти чинии, изметох и почистих кемпера. Изметох и пред кемпера. За малко да лъсна целия къмпинг! Така бях набрала инерция. Изкъпах се, сложих си рокля, пуснах си косата. София ме попита с учудване за къде съм се издокарала така. И тя искала. Приспах Дани и в това време написах тези прекрасни мемоари.
Лека-полека започва да се усеща като ваканция.
