fbpx
И аз съм човек

С 11 км/ч тя е нооомер еднооо

6 декември 2023
жена в кола шофьор волан

Да се движиш все на втора скорост не е лесно начинание. От една страна шофьорът – явно неопитен, се страхува, че кара с цели 11 км/ч, въпреки чувството да е, че лети в космическа совалка. В същото време ядосва всички около себе си. Неволите на пътя описва Диляна Сакалиева, която си дава втори шанс да седне зад волана.


Все още има места по света, където жена шофьор е лукс. Но по нашите географски ширини повечето не се спират. И това е супер и върши страхотна работа. А сега за един друг вид жени шофьори, където попадам и аз.

Спирам, почвам, пак спирам. След почти 3 години пауза усещането е гъделичкащо – хем сърби, хем боли. Като се налага, няма как, книжката в портмонето иска да е важна и да си придобие смисъл. Ако зависи от мен – пеша ми е екстра.

Та, по какво да ни познаете като сме от този род?

Най-напред по свръхконцентрацията при 11 км/ч. Ти мислиш, че просто летиш с космическа совалка. Погледът е вперен само напред и не виждаш друго, та ако ще лилав слон да ти почука на прозореца с молба да му развалиш парички за една слонска доза кафе от машината.

После по страха, че не реагираш своевременно и цялата област е в смъртна опасност от прегазване с бясната ти скорост от вече 12 км/ч.

Затова и по-добре да бия рязко спирачка при вида на друго превозно средство в далечината, където хоризонтът се слива с вечността.

Когато спирам колата, освобождавам напрежението с обилен, плътен крясък. След 30 минути, когато не остане глас, сила и напрежение, подкарвам превозното средство, горда и леко надута, тъй като проявявам смелост да натисна педала на газта за втори път и да докарам всички ни до следващ етап в еволюцията на шоферлъка ми. А именно – 13 км/ч и тотално спокойствие, докато ме изпреварват един тир, колоездач и един пешеходец.

После, хора, времевата слепота.

Тя е, когато шофираш много дълго, ама мнооого дълго. И поглеждаш в огледалото за обратно виждане и там все още са хората, които те изпращат. И все още ти махат. Иска ти се да е за „здравей“, щото просто си скапана от шофиране в тоя живот и си викаш „Пеш да бях стигнала вече, защо си губя времето?!“.

Относно сръхконцентрацията искам да добавя, че наистина няма значение през къде минавам. Освен слона от по-горе, е възможно да подмина собствените си деца, възможността на живота си, любовта на живота си (тя е в колата всъщност, как ли пък ще остави горката ни кола в тези несигурни в себе си ръце).

Приоритет ми е просто да стигна от точка А до точка Б, при това без жертви, и ако може без никакво движение на пътя. Но не може, затова само без жертви и толкова.

Така е. Всяко начало е трудно, дори да е за пореден път.

Благодаря за вниманието и за всеки случай се пазете. Без значение в кой град сте. Ей така, за мое успокоение.

Споделете статията
cross