В свят, в който мъжът изкарва парите в семейството, а жената решава да развива способностите си единствено в рамките на домакинството, вероятно би имало място за полово диференциране на цветовете. Изборът да робуваме на „розово за момиченце“ и „синьо за момченце“ обаче звучи силно ограничаващо както за начина, по който възприемаме цветовете, така и за цялостната ни представа към света.
Какво ще стане, ако купите на дъщеря си синя блузка, а на сина си – розова риза? Преди да избързате с отговора, че децата ще станат обект на подигравки (резултат от дългогодишното насаждане на една философия без дълбок умисъл), ви питаме:
Дали знаете, че в началото на 20-и век розовото е смятано за мъжествен цвят, а синьото е било символ на женственост?
Reader’s Digest цитира статия на списание Ladies’ Home Journal от юни 1918 г., в която се твърди, че „общоприетото правило е розово за момчетата и синьо за момичетата“. Точно така! Защото по онова време розовото, което се асоциира с червеното, се е смятало за твърде агресивен цвят за момичетата. Затова синьото, свързано с небето и дневната светлина, се е смятало за по-подходящо за момичетата.
Според Рики Уилчинс, експерт и активист по въпросите, свързани с пола и автор на пет книги по темата, фактът, че медиите са започнали да популяризират идеята, че един или друг цвят е обвързан с конкретен пол, вероятно е замисъл на маркетингови стратези. По същество – производителите на дрехи и търговците на дребно осъзнали, че могат да удвоят продажбите си с такъв трик.
До 1927 г. универсалните магазини вече били възприели тази практика дотолкова, че списание Time публикувало таблица с подходящите за пола цветове за момичета и момчета, базирана на водещи американски магазини. В Бостън Filene’s съветвал родителите да обличат момчетата в розово. Същото правели Best & Co. в Ню Йорк, Halle’s в Кливланд и Marshall Field в Чикаго.
Интересно е, че в миналото неутралните по пол дрехи и цветови избори са били по-често срещани, отколкото днес, пише авторът Джеф Бендер в своя публикация в LinkedIn. Например, през 19-и век малките деца обикновено били обличани в бяло, независимо от пола.
Промяната в цветовете
Едва през 40-те години на 20-и век производителите решават да обърнат тенденцията и налагат розовото като цвят за момичета, а синьото – за момчета. Но само едно поколение по-късно, с популяризирането на женското равноправие, унисекс бебешките дрехи отново стават модерни – до средата на 80-те години. Тогава медицината вече позволява на родителите да узнаят пола на нероденото си бебе.
„В днешно време мнозинството от бременните жени в тази страна искат да знаят пола на детето“, казва гинеколожката д-р Патриша Шей. Това се оказва изключително печеливша стратегия за производителите на бебешки дрехи и продукти, тъй като бъдещите родители „споделят новината с парти за разкриване на пола“. Освен това, семействата, които могат да си го позволят, често подготвят изцяло нов гардероб с дрешки и детски стаи според това дали очакват момче, или момиче.
Още не сме свършили, скрол надолу
Имат ли въобще значение цветовете според пола?
„Полът е културна концепция“, твърди Рики Уилчинс. „Повечето култури намират някакъв начин да разграничат мъжете и жените. Различното при различните култури е как точно го правят.“
Уилчинс посочва като по-крайни примери бинтоването на краката в Древен Китай (символизирало статуса на заможни жени, които не се налагало да работят, въпреки че с времето тази практика се разпространила сред по-широк кръг от хора, отбелязва BBC) и „фермите за угояване“ на жени в Мавритания (малки момичета там се хранят с калорични храни, за да изглеждат по-големи и благонадеждни за брак).
Уилчинс също така обръща внимание и на граматическото определяне на рода при съществителните в романските езици – например в испанския език думата за „ден“ (día) е от мъжки род, а думата за „град“ (ciudad) е от женски.
„Нещата се променят постепенно. Може би ще има съвсем нова цветова схема или изобщо няма да има такава. Това, което е важно, е, че хората най-накрая започват да осъзнават, че тези наименования не са стриктни“, анализира още Уилчинс.
Д-р Шей потвърждава, че в нейната практика днес вижда семейства, които са готови да „излязат извън рамките“ по отношение на цветовете.
Празник на цветовете
Джеф Бендер припомня, че асоциирането на розовото с момичетата и на синьото с момчетата е дългогодишна традиция, но е и такава, която се е развивала с времето.
Като родители е важно да сме наясно с тази история и да обмисляме начините, по които можем да насърчаваме равенството между половете чрез собствените си избори, като същевременно признаваме влиянието, което обществените норми оказват върху нашето поведение, отбелязва той.
Затова нека продължим да празнуваме цветовете във всичките им форми, докато работим за изграждането на общество, което прегръща разнообразието и приобщаването.
