В книгата „Тревожни хора“ шведският писател Фредрик Бакман ни повежда в един наполовина хумористичен и малко драматичен свят. В рамките на историята той вплита и находчиви мисли за родителството.
Най-общо сюжетът ни превежда през комедийната страна на една заложническа криза, в която изпъкват заседнала заешка глава, бременна жена, кисели любители на най-големия шведски магазин за обзавеждане, човек с много пари и много крайни схващания за живота.
Ние обичаме такива книги, защото хем ни беше смешно, хем се оказа, че на финала на тази конкретна книга можем и да си поплачем. Тъй като е журналист, Бакман пък умее да пише с аналитичност и задълбоченост. А върху тях поръсва обилна доза хумор, като сатирата е черешка на тортата.
Няма да издаваме повече от историята, но пък си извадихме цитати, в които виждаме емпатичност към трудната роля на родителя и към семейното положение въобще. Някои от тях ще ви вдъхновят, други може да ви обезкуражат, но има голяма вероятност просто да се почувствате разбрани. Защото, както са казали класиците, „Човек само когато знае какво му е, само аз си знам какво ми е.“
Още не сме свършили, скрол надолу
„Защото това е работата на родителите: да бъдат рамене.
Рамене, на които децата им могат да седнат, за да видят света, когато са малки, на които да стъпят, за да достигнат небето, когато са големи, и на които да се облягат, когато залитат и се колебаят. Те разчитат на нас, а това е съкрушителна отговорност, защото още не са проумели, че всъщност не знаем какви ги вършим.“
„… не можем да предпазим децата си от живота, животът спохожда всички ни.“
„Разбира се, истината е, че ако хората действително бяха толкова щастливи, колкото изглеждат по интернет, то в интернет нямаше да има толкова много проклето съдържание, защото никой човек, който има страхотен ден, не прекарва половината от него в това да се снима.“
„Най-ужасното на разводите не е, че карат хората да се чувстват, сякаш времето, което са вложили в брака, е пропиляно, ами това, че ги лишава от всичките им планове за бъдещето.“
„Родителството може да доведе до дълги периоди, през които чувствата на децата поглъщат кислорода на цялото семейство. Може да бъде толкова интензивно, че някои хора с години не успяват да разкажат на някого за собствените си чувства, а ако твърде дълго време не споделяш нищо, накрая можеш да забравиш как се прави.“
„Човек трябва да умее толкова много неща, когато има деца, трябва да знае всичко от самото начало.“
„… когато си дете, копнееш да станеш възрастен
и да решаваш сам, но когато станеш възрастен, осъзнаваш, че това е най-лошата част. Трябва постоянно да оценяваш разни неща, да преценяваш за коя партия да гласуваш, кои тапети харесваш, какви са сексуалните ти предпочитания и кое кисело мляко най-добре отразява личността ти.“
„… човек се жени за жената, която не може да разбере. И прекарва живота си в опити да го направи.“
„Който е живял с тийнейджъри, знае, че те съществуват само заради себе си, а родителите им са прекалено ангажирани с всички житейски фази.“
„… децата нямат нужда от най-добрите родители на света, имат нужда от своите родители.“
„Не е нужно да обичаш майчинството, не и през цялото време.“
„Човек може би не проумява това, когато е млад, но когато ти се родят деца, целият ти живот се променя. Понякога имаш чувството, че вече не прекарваш почти никакво време с партньора си.“
