Нали знаете как свършва всяка втора приказка: „И те заживели щастливо до дълбоки старини.” Всъщност как точно става това? Защото знаем, че малцина са тези щастливци, които остаряват с достойнство, а още по-малко са онези, които няма от какво да се оплачат. Което значи, че щастието до дълбоки старини е илюзия и го има само в приказките. И може би и в Япония – страната с най-бързо застаряващото население и с най-много възрастни хора в света. Все някой от тях трябва да е щастлив до дълбоки старини. Въпросът е, че там положението с цъкащата демографска бомба е толкова сериозно, че е задача номер едно на правителството и на всяка община и район в страната да търсят решение на проблема.
Според изследване, публикувано през есента на миналата година, Япония и Китай са страните с най-бързо нарастващ брой хора с Алцхаймер на глава от населението. Очаква се до 2025 г. един от всеки петима възрастни в Япония да има деменция. Положението е такова, че има цели градове, които изграждат услугите си около нарастващия брой хора с деменция.
Отношението към деменцията
Деменцията всъщност остава неразбрана. Или поне така твърди Широ Огуни – човекът зад „Ресторант на обърканите поръчки“ – място, което имаме чувството, че може да съществува само в Япония. Това всъщност е поп-ъп ресторант – с други думи ресторант, появяващ се на различни места, в който голяма част от персонала са хора с деменция. Те са подпомагани от професионални готвачи, доставчици и всякакъв друг персонал, от който се нуждае един ресторант. За всяка локация тези помощници са различни, тъй като ресторантът сменя градове и провинции. Същото важи и за хората с Алцхаймер. С тях е дори по-сложно, тъй като първо трябва да се вземе съгласие от институцията, в която са настанени.
Началото е през 2017 г. в токийския квартал „Ропонги“. После следва поп-ъп кафе в близкия до Токио град Мачида, ресторант в Шидзуока през 2018 г. и специално събитие в Министерството на здравеопазването в Токио през 2019 г.
През същата 2019 г. във Великобритания също отваря подобен ресторант. В него работят 14 души с деменция.Всичко се документира от Channel 4 и се излъчва като мини документален сериал от четири епизода.
„Хората вярват, че не можеш да вършиш нищо сам, че не можеш да се грижиш за себе си. И това води до изолация от обществото. Искаме обществото да приема по-лесно нещата. Със или без деменция ние можем да живеем в хармония”, казва Огуни.
Сервитьорите са на различна възраст. Има млади, има и такива на над 80 години. Но това, което ги обединява, е, че се стараят във връзката си с клиентите. А това, както всички знаем, е най-важното. Особено когато се случват грешки. „37% от поръчките ни са сбъркани. Но 99% от клиентите ни казват, че са доволни”, твърдят от ресторанта. Обзалагаме се, че е така.
Идеята зад Ресторанта на обърканите поръчки
Идеята на журналиста Огуни да създаде ресторант, в който да работят хора с деменция, идва след среща с управителя на дом за възрастни Юкио Уада. Уада има 30-годишен опит в работата си с хора с деменция и знае, че тяхното състояние се подобрява, ако те участват в дейности като готвене, чистене и пазаруване. Според Уада тези активности им дават усещане, че живеят, а не просто, че очакват края си.
„Първоначалното ми схващане за деменцията беше негативно. Хора, които забравят всичко и се шляят с празен поглед наоколо. Но всъщност те могат да готвят, да чистят, да перат, да пазаруват и куп други „нормални неща“. Разбира се, понякога се разсейват…“, казва той за официалния правителствен портал на Япония. Самият Огуни също е потърпевш - в стола в дома, управляван от Юкио Уада. Веднъж си поръчва хамбургер, но получава гьоза. „Всички около мен се хранеха с такъв кеф, че се обърках – реших, че аз съм в грешка. А защо да протестирам за това, което съм получил? Грешка – ами, добре, случва се. Трябва само малко толерантност и всичко е прекрасно“, добавя той.
Срещата между Огуни и Уада е през 2014 г. Три години по-късно проектът е завършен. В „Ресторанта на обърканите поръчки“ помагат много хора и грешките наистина се случват често. Възрастна хостеса кани гостите на тяхната маса и после сяда при тях. Сервитьор сервира кафе със сламка. Сервитьорка сяда на пианото и започва да свири. Друга възрастна дама има проблем да завърти мелничката за пипер, защото не е много сигурна как става. Всички на масата се втурват да ѝ помагат и след като успяват, избухва масов смях. „Ресторантът не е за това дали ще имаш късмет с поръчката, или ще ти я объркат. Става въпрос за комуникация с хората с деменция“, казва Огуни.
Ресторантът на непрекъснатия смях
Макар че смехът е важен – това е „ресторантът на непрекъснатия смях“, в началото Огуни се е притеснявал. „Не знаех какво ще си помислят посетителите. Дали няма да кажат: „Деменцията не е карнавал.“ Или да ни обвинят, че така се присмиваме на дементните хора.“ Но посетителите наистина се разчувстват от действията и усмивките на работещите в ресторанта. Отношението към деменцията се променя. От „дементния еди-кой-си“ до „еди-кой-си, който има деменция“. Това е напълно различно. „Деменцията не е човекът. Тя е просто част от него. Отношението на обществото трябва да се промени“, казва Огуни.
„Култивирайки толерантност, можем да решим почти всеки проблем. Хората харесват имиджа на студената, дистанцирана Япония, където всички се уважават и не си влизат в личното пространство. Но за мен топлата Япония е също толкова важна. Тя може да помогне на идващите тук, да се върнат по домовете си с усмивки и радост в сърцата”, завършва той.
Ресторантът се издържа от дарения и продажба на книги. Повече информация – на сайта му тук.
Снимка за статията: www.japan.go.jp
