fbpx
Ние и детето

Първите години с първите книги. Как четат малките деца?

29 март 2024
Pexels

Не е съвсем лесно в днешно време да се насърчи четенето при децата особено в конкуренция за внимание с телевизия и електронни устройства. Всички обаче знаем, че е добре от съвсем малки да ги въведем в света на книгите и чрез тях да изследват света.

Впрочем четенето не е само начин за ограмотяване. То помага да се развие емпатия чрез опознаване на други човешки съдби. Чрез четенето децата се научават да се справят със собствените си чувства, наблюдавайки героите и техните емоционални премеждия. Така започват да разпознават и различават какво е гняв или тъга. Дават си сметка, че подобни чувства са нормални. Книгите им дават възможността да анализират и споделят собствените си настроения.

Осъзнаваме колко са важни книгите за децата, но откъде да започнем? От каква възраст да им ги предлагаме? Колко текст трябва да има в детските книгите?

Отговорът е много лесен на интуитивно ниво – от най-ранна възраст. Но с правилните книги и отношение. Науката ни помага с изследвания в областта. Започва се от контрастни черно-бели карти, като постепенно се добавят цветове, после конкретни образи, ситуации, истории в картини и най-накрая влиза и текстът. Това, което ние като възрастни приемаме за четене, е текстът в една книга. Но дали той е водещ при малките деца?

„Четенето не става само чрез думи“, казва издателката на детски книги Десислава Йорданова. „Приели сме, че четенето е само процес на изчитане на думите в една книга – разказ, роман, приказки, но всъщност четенето е повече от това“, обяснява тя. Възрастните също търсят начин да извлекат най-бързо информацията, която им трябва. И го правят, като използват символи или изображения, които се възприемат много по-бързо, отколкото прочитането на цяла дума.

„Малките деца четат по същия начин. Четат още преди да знаят буквите и думите. Правят го през изображения. Когато някой възрастен седи до тях и им чете книга, те допълват информацията от илюстрациите в книгата. Именно изображението им помага да намират логическо обяснение на видяното и да търсят причинно-следствена връзка. Ако се замислите, въпросите, които задават тези деца по време на четенето, са провокирани от търсенето на отговор или допълване на информацията на текста спрямо илюстрацията в разтвора на книгата“, казва Десислава.

Затова е чудесно за детето, когато една книга се препрочита многократно.

Това означава, че не само е харесвана от него, но и че то има още какво да научи от нея. Специалистите препоръчват да преглътнем досадата си, да влезем в роля и да взаимодействаме повече с детето.

„Когато то навърши година – две, вече умее да „чете“ – извлича информация от символи“, казва още Десислава Йорданова. Запомня различните лога, които е виждало – на игрите, с които си играе, или на храни, които предпочита. „Всяко нещо, което вижда, е информация. Четенето в този период е разчитане на ниво как да оцелее в този свят“, казва издателката.

Затова и комиксът е чудесен вариант за създаване на връзка между детето и книгата. С емоциите, динамиката и разказа в картини той грабва вниманието на децата.

Комикс

„Комиксът често се омаловажава от възрастните, защото им е непознат; те сами не са имали възможността да изживеят неговата притегателна сила. Всъщност той е изкуство висш пилотаж. В прочетната книга има текст, който носи цялото съдържание, а тук илюстрацията е еднакво значима, колкото и текстът“, допълва тя.

Всяко дете може да „чете самостоятелно“ един добре направен детски комикс.

„Децата много искат да са самостоятелни от съвсем малки. Комиксът им дава свободата, докато следят изображението, да си съчиняват цялата история. Той носи динамика, която не е като тази, предлагана от електронното устройство. Но ако искаме да предпочетат книгите, именно комиксът може да се окаже по-любопитен в началото от стандартната книга, тъй като в по-ранна възраст повечето деца търсят бързо случващи се, забавни, провокативни истории.“

Взирането и търсенето на причинно следствена връзка между панелите в комикса насърчава логическото мислене. Затова и Десислава Йорданова представя като добър избор за най-малките деца комикси без думи, която им съдейства да разбират това, което виждат, и да извличат максимално информация от него.

Такъв комикс е „Малкият Рунти“ – рошаво любопитно човече, което всяка сутрин излиза от дома си за небрежна разходка, но странният му късмет все го води до ново приключение. След справяне с критичната ситуация вечер Рунти се прибира у дома далеч по-пораснал и готов на следващия ден отново да изследва света. Историите му са илюстрирани в нова поредица.

Идеята е чрез последователно проследяване на картинките децата да разпознават героите и техните цели, мотиви и емоции. Така още преди да са научили буквите да могат да разказват, да правят логични връзки и да развиват критичното си мислене – нещо, което е особено важно за по-късните им години и в училище.

„Комиксите без думи овластяват децата по отношение на четенето в ранна детска възраст. С тях детето може да чете, без да познава буквите. Може да си подреди собствена история, като намести своите думички. Може да открие причинно-следствената връзка в дадената случка, а също да узнае защо героят реагира по определен начин“, казва Десислава Йорданова.

Според нея в тези книги има много провокация на мисълта. Ако в тази игра на четенето се включи възрастният, това много ще помогне на детето да се научи разказва. С всеки следващ път то ще става по-умело. Разказването е вторична обработка на информацията, с която детето се учи как да се изразява и как да доказва тезите си.

„Прави го един малък критично мислещ човек. Това ще му помогне да анализира текст и да подрежда информацията в по-късните години на образованието му – контрапункт на наизустяването и механичното четене. Все още помним какво показаха резултатите от PISA. В училище децата наизустяват определена информация, но не могат да извличат полза от нея. Не могат да я приложат във всекидневието си. Подобни умения те могат да придобиват още у дома, с първите книги, които да провокират такъв процес“, казва Десислава Йорданова.

Пиктограми

Друг вид книга, която стимулира четенето в най-ранна възраст, са книгите с пиктограми.
„Пиктограмите са помощни стъпала, които помагат на децата да запълнят пропастта от „не мога“ до „мога да чета“, обяснява тя.

Пиктограмата визуално изобразява определена дума. Думата и пиктограмата винаги се изобразяват заедно. Когато детето вижда пиктограмата, вижда и думата. Така я запомня фотографски и това му помага неусетно да започне да чете. Именно такъв подход използва и сугестопедията.

Всъщност според издателката най-важното, за да бъде една книга привлекателна за децата, е тя да отговаря на интересите и потребностите им в момента. Да бъде поднасяна в правилния момент, място и компания.

Много е хубаво книгите да се четат и с баба, дядо, родители.

Това занимание оставя спомени и носи усещане за семеен уют и топлина. Именно чрез възрастния детето може да намери смисъл дори в книгите, които един ден ще са част от „задължителната“ литература в училище. Човекът, който добре познава детето и вече е направил връзка с него, докато е било малко, ще знае как да му предложи определена история, така че то да я почуства ценна.

Особено важно е детето да не се насилва да чете книга, която не иска. За да може да усети книгата като приятно преживяване. Книгите трябва да се поднасят с разбиране към детето. А ако сме започнали от най-ранна възраст да предлагаме различни книги, то децата ще са свикнали с тях, ще имат опита да разпознават историите и най-важното: да вникват в съдържанието и да извличат ценното от него.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross