Преди няколко месеца ви срещнахме с Ирина Атанасова - основател на платформата за психично здраве "Кожа". Тогава Ирина започваше важна кампания за събиране на средства за изграждането и оборудването на мека стая в психиатрията в Ловеч. До този момент такъв проект не е реализиран в България и подобна стая няма в нито една психиатрична болница.
Е, първата мека стая вече е факт благодарение на усилията на Ирина и всички дарители и съмишленици на кампанията. Какъв е извървеният път и какво точно е постигнато разказва накратко д-р Калина Йорданова, която участва в реализирането на проекта заедно с Ирина Атанасова.
Избрахме психиатрия, защото предполагаме, че психичната болест ни свързва с едни от най-безнадеждните ни преживявания за тревожност и неизвестност, което прави работата в това поле избягвана. Тя обаче е изключително важна, трудна и невинаги бързо възнаградима с резултат. В същото време процентът на хората, страдащи от депресия, зависимости, детско-юношески психични заболявания и т.н. е много по-висок, отколкото очакваме.
Вярваме, че психичното здраве и психичната болест се разполагат по една и съща ос и е въпрос на доза от едното или другото, а не на наличието/отсъствието му, за да преминем от една точка в този спектър към друга. Ето защо психичната болест е потенциал у всеки от нас - гледна точка, която ни свързва с част от самите себе си. В този смисъл, грижата за хората с психична болест и уважението към труда на работещите с тях, според мен, е маркер за зрялост.
Защо мека стая?
Впечатленията ми от психиатрични болници извън България, работата с крайно уязвими пациенти и принципът на достъп са част от причините. Вероятно има много други смислени идеи: структурирани дейности за стационарните пациенти, които организират ума и времето им, супервизия за екипа като индиректна грижа за пациента, субсидия за специализацията по психиатрия, детски психиатрични секции в повече болници и т.н. Ние избрахме мека стая, защото изолирането на психично болните в неприветливи места е опит да изолираме и държим далеч собствената си тревога, а аз и Ирина мислим, че достъпът до амбивалентност е гарант за вътрешна свързаност.
Какво е мека стая?
Меката стая е хуманен изолатор или място за удържане на вътрешния хаос на пациента, проявен на терена на тялото. Това е начин човек в остро психотично състояние да овладее кризата в защитена среда, без риск да нарани себе си или другите. В повечето болници практиката е изолация с обездвижване за таблите и рамката на леглото. Меката стая (padded cell) представлява звуково изолирана версия на изолатор, обзаведен с тапицирани повърхности, което позволява на пациента да се движи, а на екипа – да не се преживява в ролята на укротител, от когото пациентът се страхува. Меката стая е помощ през загриженост, а не през контрол.
Кампанията
В първите два месеца и половина от началото на октомври фондация „Кожа“ събра 15 000 лв. плюс дарение на климатик и осветителен проект. В работата си в Лекари без граници (MSF) съм приела принципи, от които се водехме и тук: независимост (средства изцяло от частни донори), право на достъп (проект за трудна и уязвима група), неутралност, основана на доказателства (дизайн на стаята според медицински доказателства) и прозрачност (регулярна отчетност на разходите).
Как изглежда тя сега?
Меката стая е снабдена с мек 4-сантиметров под, меки стени с дебелина 8 см, меко легло от същия материал, което позволява обслужването и медицирането на пациента, мека 8-сантиметрова врата, отваряема само отвън, подвижна тоалетна с подвижен мек параван, камера, детектор за дим, специално осветление, климатик и отваряем само надолу малък прозорец, разположен високо и обезопасен с решетка отвън. Финалните акценти в дизайна дължим на проф. д-р Георги Ончев.
След дълго обмисляне решихме мекото легло да има вдълбани места за захващане на колани за обездвижване, в случай че пациентът има нужда от кратко физическо удържане, за да премине през кризата. Освен автоагресията, обездвижването за кратко време намалява и по-малко видимия за страничен наблюдател риск от преживяване за вътрешен разпад в психозата. Допирът до повърхността на леглото и ограничените движения са аналог на удържането на детето в ръцете на родителя. Съзнаваме възможността обездвижването в началото да се ползва по-често, отколкото е нужно. Но тази първа мека стая е преходно пространство. Ползването ѝ е възможност екипът на ДПБ Ловеч да експериментира с прехода от наличния изолатор към нов тип мярка в мека стая, докато се почувства сигурен в прилагането ѝ.
Ирина и аз преминахме през много личен опит: от несигурността в проект, за който не знаем нищо, през срещата с професионалното прегаряне на колегите в болницата, за които няма държавни политики и всичко ново изглежда повече от старото, идентификацията с безпомощността им, после с надеждата, тънката разделителна линия с реалността и рисковете от напускането ѝ при еуфорията от реализирането на идеята.
Подкрепа
Много важна подробност е, че във всяка стъпка не бяхме сами. Д-р Георги Василев направи 6-модулно обучение на част от персонала, работещ със зависими, д-р Георги Ончев (с благодарности и към д-р Кимон Ганев) мисли заедно с нас, артистите Румен Георгиев и Иво Лазаров от Интодизайн - еВелико Търново са авторите на дизайна и изпълнението на стаята, издателствата Прозорец, Хермес, Изток Запад, Колибри, Сиела и Обсидиан дариха художествена литература за библиотеката на болницата, която отново може да бъде използвана. На дарителите си дължим и материали за работа в психологическия кабинет. Тези, които през цялото време обаче бяха с нас, са персоналът на ДПБ Ловеч и най-вече д-р Митко Митев и психоложката Мила Димитрова, и стационарно настанените пациенти, които не само изтърпяха ремонта в настоящия си дом, но и започнаха да се вълнуват заедно с нас.
