fbpx
Образование

Първокласник в Испания

27 февруари 2023

Дарина Рангелова е редовен гост в Майко Мила. Текстовете ѝ покриват всякакви сегменти от живота, което е съвсем нормално, защото има три деца. Сред текстовете ѝ са хитове като „Аз не кърмя и не ме е срам от това“ и „С първото дете допуснах всички възможни грешки. Третото е друга бира!“, както и „Какво е да си бременна в Канада? Ами, нищо особено!“, „Едно българче в една обикновена канадска гимназия“ и „Първокласник в Канада“. Сега на дневен ред е да научим какво е да си първокласник в Испания. Вамос! Амунт! (което е като „вамос“, ама на местния валенсиански).


За добро или лошо съм имала първокласник в България, първокласник в Канада и сега първокласник в Испания. Няма да минем без сравнения, напълно субективни, разбира се. Само уточнявам, че става дума за моите наблюдения за конкретно училище в средно голям град в област Валенсия и със сигурност има разлики в сравнение с други области и градове. 

Тина започна предучилищна на четири години в Канада, на пет завърши предучилищна в Испания и сега на шест години е в първи клас. От опита ми досега, намирам испанската система за нещо средно между българската и канадската. Най-важното е, че и в Канада, и в Испания се тръгва в първи клас на шест години.

Учебната година започва в началото на септември и свършва в края на юни. Часовете започват в девет сутринта и свършват в 14:00 с изключение на септември и юни, когато приключват в 13:00. Предполагам, защото е много горещо, макар да не намирам логика в това - и в един, и в два следобед все си е мега жега. Който желае, може да запише детето си на занималня до 17:00 часа, като има няколко варианта, макар че ми отне време да ги проумея. 

Как работи занималнята

  • Първи вариант - остава да обядва там от 14:00 до 15:00 часа и после занималня. 
  • Втори вариант - остава само за обяд и в 15:00 часа да си го вземаш.
  • Трети вариант - можеш да си го вземеш в 14:00 часа, да си го нахраниш вкъщи, евентуално да дремне (ах, тази дрямка!) и да го върнеш в 15:00, за да седи там до 17:00 часа. Това наистина не знам кой си го причинява. 

Занималнята всъщност е просто забавачка. Не пишат домашни, само търчат насам-натам и крещят или гледат филми. Това е по описание на големия ми син (беше 6 клас тогава), който прекара седмица на занималня и каза, че нищо не правят и не издържа на шума, но пък храната била много вкусна и разнообразна. Съответно поиска да ходи само за обяд. Няма лавка в училището и няма никакъв шанс децата да излязат от двора и да си купят нещо. Нямат и нужда от телефони до към 6 клас. 

Забравих да кажа, че основните училища са до 6 клас и са напълно отделени от предучилищната и от гимназиите. „Гимназия“ може би не е точният термин, но от 7 клас са в училище за „големи“. За справка в Канада (да, да, Онтарио) отиват в гимназия в 9 клас. Занималнята е безплатна, плаща се само храната, в нашия случай 2,50 евро, а за социално слаби има отстъпки. 

Тина издържа два месеца, като се оплакваха, че била нервна следобед и не слушала възпитателите (не знам какви са, но не са учителите). Самата тя се оплакваше от главоболие от шума и я спрях от занималнята. Тя също се оплака няколко пъти, че учител е бил груб с нея и много викали. Учителите не се държат лошо, но викат и се карат. И явно това си е съвсем нормално, защото и Тони потвърди. В това отношение ми напомня на българската образователна система. Не знам колко по-шумно е в училище в Испания, но в Канада и двамата не са имали подобни оплаквания.

Няма малки междучасия

Часовете са по 45 минути на блокове от по три. Това, което ме учудва, е, че няма малки междучасия, а само едно голямо от 11:15 до 11:45. Така е записано в програмата. Как точно се случва обаче не знам, защото времето тук не им е силна страна. Слагам ѝ храна да хапне във въпросното голямо междучасие, но невинаги има достатъчно време. И понеже става въпрос за време - уж училището е до 14:00 часа, но често вратите се отварят по-рано. И съответно като отида в 14:00, Тина е последната взета. Та леко плаващо е това понятие.

Стаята на първокласниците е с маси по групи с по няколко столчета, черна и бяла дъска, голям екран и разни материали по стените и шкафовете. Доста приветливо изглежда, макар да е далеч от канадската огромна стая с пуфове и играчки. Дворът е голям, целият в гол бетон, освен две-три палми. Има едно ъгълче, в което по-големите ученици отглеждат зеленчуци (или каквото там може да вирее в този климат).

Родителските срещи - обсъжда се поредният карнавал

Родителските срещи са пълна загуба на време. Обикновено се обсъжда подготовката за поредния карнавал. Може да е оксиморон, но испанците вземат много насериозно карнавалите. За всеки карнавал и за дискусията около него може да се напише в платформата за връзка с родителите. Чужденците ги наричаме red days, защото са оцветени в червено на календара и нищо не работи тогава.

Платформата е много удобна. В нея качват оценките, програмата, а също така може да пратиш съобщение на съответния учител. В нея са обявени и дните, и часовете за срещи с родители. Можеш да си запишеш час, ако искаш, за индивидуална родителска среща. И вече ще игнорирам общите.

Учебници и отсъствия

Учебниците се купуват, като се дава ваучер за всички първокласници, който горе-долу покрива половината от стойността им. Купуват се още разни моливи и материали по списък от училището. Всичко това си стои в училището. Като домашно има понякога някой хвърчащ лист за смятане или да пишат букви и думи. В Испания започват директно да учат да пишат ръкописно, за разлика от Канада, където пишат печатно. Дали по тази причина, или заради друга, Тина в момента смята, че главните букви са английски, а малките - испански. 

Отсъствията... Ах, отсъствията. Тук е раят на земята за отсъствията. Миналата година Тина беше предучилищна, а Тони 6 клас, а аз едва преди месец разбрах, че през платформата мога да извинявам отсъствия. Не знам при колко неизвинени отсъствия им светва червената лампа, но миналата година, когато децата са отсъствали (с температура, но без да сме ходили на лекар), нито съм ги уведомявала, нито някой не ме е питал защо са отсъствали и да ми искат бележка.

Даже се чудех дали изобщо ги интересува дали ходят на училище, защото не са обелили нито дума по повода. Отсъствията се нанасят в платформата и аз просто пиша, че детето е болно и те ги извиняват. А ако знам предварително, че ще отсъства еди кога си, също пращам съобщение с причината. Никаква бележка от доктор не трябва, пу-пу-пу. При продължително отсъствие предполагам, че редът е друг, но не вярвам да е особено затормозяващ.

Първокласник без особен зор

Като програма и материал ми напомня канадската система. До 6 клас и в Канада, и тук е супер лесно - хич не си дават зор. Това не го намирам за особено добре, защото пък в гимназията става изведнъж трудно. В България си е трудно от самото начало. 

Но сега за първи клас. Предметите са: математика, испански (кастилски и валенсиански), околна среда и социални науки (мой превод), музика и танци, физическо, английски, проекти, визуални и пластични изкуства и нещо, наречено Atencion Educativa, което си представям, че са някакви занимания за концентрация. 

Учебната година е от три семестъра и в края на всеки се прави оценяване. Оценките са: високо, средно и ниско ниво. Пише по едно изречение какъв е бил материалът и с няколко изречения как се справя детето и една от горните оценки. Аз много се смях на оценяването за първия семестър. Скоро свършва вторият и с нетърпение чакам новото. Смятам, че или нещо не са добре, или яко им е сбъркана системата на оценяване, или си пишат каквото им падне. С най-добри чувства го казвам, все ми е едно как ще оценят Тина в първи клас. 

Оценки както дойде

За да стане ясно какво имам предвид - по английски е оценена на средно ниво. Учителят е написал, че говори отлично, но има нужда от подобрение в четенето и писането. Е, много ясно, та тя е на шест години. В същото време е на средно ниво и по кастилски, и по валенсиански. Макар вече да говори кастилски и да пише някакви думи, абсолютно съм сигурна, че не различава двата езика и дори си няма идея, че изучава валенсиански.

Днес я помолих да ми каже цветовете на валенсиански, защото в оценяването пише, че ги знае, а тя нямаше никаква идея какво ѝ говоря. Но явно учителите по валенсиански са доста толерантни в оценяването. По всичко останало, включително рисуването, също е на средно ниво. Единствено по математика е оценена с високо ниво.

И накрая - нещо, което ме изненада приятно. Всеки ден в часовете за водене и взeмане на децата има полиция, която затваря улицата пред входа, за да не минават коли и за да не паркират нахални родители. Виждала съм някои да шмекеруват и да се опитват да спорят, но полицията бързо се оправя с тях.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross