fbpx
Животът с деца

Приспиването: Шоуто трябва да продължи

31 октомври 2022

Тази вечер, тъкмо преди да приспим децата (или може би някои от нас вече са ги приспали!?), при нас е Мария Йонова - консултант по детски сън. Тя има да ни каже нещо относно този вечен спорт приспиването. Не че е лошо, просто не е много хубаво, ако можем така да се изразим. С други думи, можем и без него и ако се научим, ще е по-добре и за нас, и за децата.


Като психолог и консултант по детски сън се докосвам до всекидневието на стотици родители. Това, освен прекрасни емоции и ценен опит, ми дава и един добър поглед за най-честите затруднения, които семействата имат щом стигнат до въпроса „Ще се спи ли тази вечер, или да не се надяваме?“.

Когато бебешката възраст отмине, сме готови да си отдъхнем, да изтрием потта от морните си родителски чела и да му ударим един дълбок сън, защото както всички мъдри комшийки казват: „То това със съня се израства! Търпение и пак търпение! Няма до първи клас все да се приспивате!“. 

И само колко са прави. Понякога.

В действителност невинаги намеренията на децата съвпадат с нашите очаквания. Или ако трябва да го кажем иначе – на детето може да му е време да заспива само и да спи цяла нощ, но това да не се случи по ред причини. Например защото така си му е добре или просто не иска. Резултатите от проучването, което проведохме през 2022 г. показват, че 40% от децата на възраст 5-6 години не могат да заспиват сами и в собствено легло, а все още се нуждаят от възрастен да ги приспива. С това нека сложим край на мита, че бебето ще се научи да заспива само̀, когато е готово, и да поканим на сцената най-често срещания проблем със съня след 2-3-годишна възраст. 

Скъпи родители,

Нека с бурни овации (може и освирквания) да посрещнем нашата звезда: ДЪЛГОТО ПРИСПИВАНЕ.

Работя с немалко деца от възрастовите групи след 2 години и знам, че всеки случай е индивудуален, но още с първия контакт съм уверена, че един от проблемите, по които ще трябва да работим, е дългото и понякога мъчително приспиване.

Защо се случва това?

На бебето може да му е необходима съвсем малко помощ, за да заспи, например 3-4 минути полюшване на ръце. С порастването всички намеси, които прилагаме за приспиване – носене, люлеене, хранене, даване на залъгалка – обикновено се канализират в една-единствена – родителското участие.

На пръв поглед изглежда честна сделка – лягам за малко до детето, а то се гушва и заспива. Аз самата не мога да си представя по-приятен завършек на деня. Но винаги има едно „обаче“. Нашето „обаче“ в случая е, че повечето от децата, които са приспивани от родител, имат нужда от много повече време да заспят, сравнено с децата, които заспиват сами и при които нормата е около 15 минути. Родителското присъствие е изключително стимулиращо и дава повод за заиграване и често пъти разиграване. 

"Ама на него не му се спи!"

Когато се чувам с родителите, те ми казват, че явно на детето не му се спи, че има нещо грешно в режима му, но не успяват да го открият. Понякога е точно така и причините за дългото заспиване се оказват комплексни, но начинът на приспиване ВИНАГИ има значение.

За да си го имаме нагледно, нека си представим, че надникваме в умната главица на, да речем, Гошко, 3 г. 

„Днес бях на детска. Беше хубаво и играх с децата, но исках и с мама. Тя ме взе следобед, пазарувахме, поиграхме, после тя имаше да готви. След това говори с баба по телефона и седнаха с тати да гледат новините. 

Сега е време за лягане. Мама ще ме приспива, ама не е познала. Ще играем. Ако се прави на заспала ще ѝ повдигна клепачите и ще ѝ бръкна в бялото на окото. Може и да ѝ подишам шумно в ухото и да ѝ настъпя косата, докато търча по леглото. Ще поискам вода. 14 пъти. После ще рева за другите чорапи, тези с картинките на бръмбари. Ще щракам ключа на лампата, докато ми изтръпнат пръстчетата, а ако ми се скарат, ще бъде смешно. Ако пак ми се скарат, ще ревна. Но НЯМА да заспивам, сега ми е паднало! Ще гледам да не стане като вчера, когато в 11:00 направо изгаснах от умора и страшно се наиграх. Днес поне до 12 мисля да откарам.“

Това е с доза хумор, разбира се, и вероятно малко преувеличено, но повярвайте ми, чувала съм истории, които задминават в галоп изпълненията на Гошко. Затова вместо да се смеем или плачем (ако се случва на нас самите), нека видим какво можем да направим.

Да поставим граници

Това е на първо място. Всички сме чували за границите и за това колко са важни, за да може детето да расте спокойно и в сигурна и предвидима среда. Обаче честичко ги забравяме вечер, защото сме а) уморени, б) нямаме нерви, в) страх ни е, че като ревне и край и г) „какъв родител съм, ако откажа разни работи на детето си точно преди да заспи“. Истината е, че точно в такива рутинни ежедневни дейности като приспиването поставянето на разумни граници е от най-съществено значение.

Да сведем комуникацията до минимум

Докато заспива, детето ще направи всичко възможно да ви ангажира в някакъв вид общуване. Не се хващайте в капана и не започвайте да обяснявате за черните дупки, само защото шетгодишното ви е задало гениален въпрос, на мама умника (това последното е от личен горчив опит). Не влизайте в полемики и обяснения защо е важно да се спи и други ценни лекции. Не се карайте, не мърморете. Дори негативното внимание е добре дошло пред това просто детето да легне и да заспи.

Нека изпреваря сърдитите коментари, че е жестоко и нечовешко да откажем общуване на детето си. В никакъв случай не правим това, а напротив – общуваме качествено в часовете преди лягане и по време на рутината (сещате се, книжки, приказки, „Как мина денят ти?“). Просто времето за лягане е време за лягане. Детето ви има голяма нужда и от сън.

Да насърчаваме самостоятелност

Както споменах, в самостоятелното заспиване е ключът, затова препоръката е да вървите в тази посока. 

И все пак самостоятелност означава много повече, а именно да насърчаваме детето да се справя само с повече задачи, които са подходящи за възрастта му. По време на рутината преди заспиване нека прави това, което вече може (да си облече пижамата само или да подреди книжките, след като ги прочетете). Знам, че тези активности изглеждат далече от съня, но повярвайте ми, има много общо. Когато детето ви гради авторитет пред самото себе си, то ще бъде много по-способно и на самостоятелно заспиване, до което трябва да стигнете плавно и постепенно. Бъдете последователни, но не и резки – винаги е за предпочитане да направим детето сътрудник с това начинание, вместо да го стреснем и да го накараме „да вдигне гарда“ и да ни опонира на всяка стъпка.

Има още много техники, които помогат за насърчаване на самостоятелното заспиване и други полезни навици за сън, но това, което е най-важно е да вярваме, че има решение и можем да се справим.

На финала нека си признаем, че и ние, родителите, сме хора, които имат нужда от почивка и споделено време с партньора във вечерните часове. В това няма нищо лошо и е крайно време да се зачеркне митът, че отказът да приспиваме децата си години наред е проява на егоизъм. Напротив, децата, които имат тази самостоятелност, се чувстват прекрасно, а ние имаме възможността да разпуснем, така че на следващия ден да бъдем също толкова пълноценни родители, колкото и днес.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
cross