В предходен материал „10 часа между 4 стени. Плесента на българското образование“ споделихме за един огромен проблем в държавните градини – неизвеждането навън на децата. Исках да напиша „рядкото извеждане навън“, но предвид фактите – то наистина липсва в много ясли и градини от септември до май, „неизвеждането“ си е по-точно.
Едно от обясненията на персонала за тази практика на държане на децата в помещенията е ученето на материала по държавния образователен стандарт (ДОС), както и разбира се, липсата на достатъчно учители. Допитахме се до двама експерти по ранно детско учене, за да можем да ви дадем някакъв поглед над работата и задълженията им, а изводите да си направите вие колко задължителни са прословутите книжки, по които децата „работят“.
Педагозите не само не са задължени всекидневно да използват познавателни книжки, но точно обратното – в ядрота на тяхната работа стоят играта и преживяванията, казва Пламена Николова, ръководител „Ранно учене“ във Фондация Rise България.
Шокирахме ли ви?
„В допълнение, дневният режим в градината предполага задължително излизане навън, съобразено адекватно с останалите дейности, които не бива да възпрепятстват и противоречат на играта. Всъщност, времето навън, дори само в рамките на двора на детската градина, дава огромни възможности за активно учене и усвояване на всички заложени компетентности от образователния стандарт. Дава и поле на учителя да развие учебна ситуация. И то във всеки един момент по най-близкия и естествен до децата начин – чрез игра и преживяване“.
А когато към това добавим и безспорните ползи от чистия въздух, от каляването, от досега до естествени природни материали, както и от свободната неръководена игра, която спомага развиването на социалните умения и самоконтрола на децата, няма ситуация, в която от детската градина да могат с разумни и валидни аргументи да откажат играта на открито всеки ден.
Какви са задълженията на учителя за деня по ДОС? Има ли разписано правило децата да работят всеки ден в учебните тетрадки?
Изискванията към дейността на детските градини и предучилищните групи в училищата, както и към педагозите в тези учебни заведения, са установени в Наредба № 5 от 3 юни 2016 г. за предучилищното образование.
Чл. 15. (1) Целодневната организация осигурява възпитание, социализация, обучение и отглеждане на децата в рамките на 12 астрономически часа на ден през учебната година.
(2) Началният час на сутрешния прием и крайният час за изпращане на децата за деня се определят с Правилника за дейността на детската градина или училището.
(3) В целодневната организация в учебното време се редуват основна и допълнителни, а в неучебното време – само допълнителни форми на педагогическо взаимодействие, като се осигуряват и:
1. условия и време за игра, почивка, включително следобеден сън;
2. условия и време за хранене – сутрешна закуска, обяд и две задължителни подкрепителни закуски – между сутрешната закуска и обяда и между обяда и вечерята;
3. дейности по избор на детето.
(4) Учителите в групата определят редуването на формите на педагогическо взаимодействие и организират деня на детето в предучилищното образование.
„Тоест може да кажем със сигурност, че организацията на деня, както и цялостното разпределение на основните и допълните дейности и педагогически взаимодействия е отговорност и преценка на педагозите, както и на педагогическия екип и директора. Дневният режим се определя чрез правилника за дейността на детската градина и предвижда както планирани ситуации, така и свободни игри, допълнителни дейности, разходки, дейности по интереси, почивка, сън, хранене“, обобщава Пламена.
Според Чл. 19. (1) При заявено желание на родителите и срещу заплащане детската градина или училището може да осигури условия на територията си за организиране на педагогически дейности, които не са дейност на детската градина или училището.
(2) Дейностите по ал. 1 се извършват извън времето за провеждане на основните форми на педагогическо взаимодействие и се организират при спазване на действащото законодателство.
„В този смисъл извънкласните допълнителни дейности (спорт, танци, английски или други допълнителни дейности) трябва да бъдат съобразени с дневния режим и да не пречат както на педагогическите взаимодействия и ситуации, така и на времето за игри, сън, почивка, разходки и др.“, обяснява Пламена.
Какво включва един дневен режим в детската градина по план към МОН?
Според чл. 21. ал. 2 „при провеждането на педагогическото взаимодействие учителите използват игровата дейност за постигането на компетентностите по чл. 28, ал. 2.“
Ал. 3: „Детската градина и училището осигуряват игрова дейност във всички видове организация на предучилищното образование през учебното и неучебното време.“
Ал. 4 (Нова - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.): „Детската градина и училището осигуряват игри на открито за децата от всички възрастови групи поне два астрономически часа дневно при целодневна организация и поне един астрономически час дневно при полудневна организация винаги когато климатичните условия позволяват това.“
В чл. 23 ал. 1 изрично се посочва, че „основната форма на педагогическо взаимодействие е педагогическата ситуация, която протича предимно под формата на игра“.
Контролът е в учителя
Пламена обяснява, че цитираните членове от Наредбата категорично показват, че педагогическите взаимодействия и постигането на държавния образователен стандарт по направления е изцяло под контрола и зависи от организацията на учителите и детската градина, като единствено възможно оправдание за неизлизане навън и неспазване на режима за свободни игри, включително във външните пространства, биха могли да бъдат тежки климатични условия.
Към това може да добавим, че в Наредбата ясно и недвусмислено е записано, че основната форма на педагогическо взаимодействие е ИГРАТА, а работата с познавателни книжки не се споменава никъде като задължителна или дори като препоръчителна форма. Те могат да се добавят единствено при желание на учителя и да са дидактичен помощник за усвояване на някои знания и умения. Но отново предпочитана форма следва да бъде играта и активното учене чрез преживяване.
Ако погледнем към Приложение № 1 към чл. 28, ал. 2, т. 1, което навлиза в детайлите на всяко едно от образователните направления, ще видим, че:
„Дейностите по образователното направление са подчинени на целта за осигуряване на щастливо детство на всяко дете, както и за изграждане на мотивация и увереност в собствените му възможности.“
Пламена казва още, че във всяко едно от направленията допълнително е посочено, че е задължение на учителя да осигури подходяща игрова среда и средства. Ако приемем математиката като „най-сериозно“ от тези направления, се задава също насока за предпочитане на игровите методи за усвояване на знания и умения. От друга страна, по темата за „Околен свят“ в поне две от образователните ядра – „Социална и здравословна среда“ и „Светът на природата и неговото опазване“, целите са пряко свързани с опознаване на природата и околния свят, преимуществено в реална външна среда.
„Учебният процес се води спрямо децата и техният интерес е водещ“
Яна Кирова преподава английски език в ДГ „Слънце“ във Вършец, като преди това е била собственик на частен детски център. Използва алтернативна програма с природни елементи по система за ускорено учене. Системата, по която преподава английски език за ускорено учене на International Centre for Accelerative Learning, работи по съвсем различен начин от традиционната.
„Разбира се, имам разписана програма за всеки урок, но се водя по децата. Ако видя, че някоя дейност не е интересна за тях, или не се възприема добре, я завършвам по-бързо и минавам към следващата. Ако пък интересът им се задържи по-дълго и се задълбочат, тогава оставям другите планирани за деня дейности за следващия час. За мен важни са участието и усилията на децата в процеса, а не толкова дали ще изпълним плана за деня. В същото време програмата е достатъчно гъвкава и понякога я допълвам с дейности извън описаните в нея, за да ги запозная с интересни традиции от други култури – например Китайската нова година, лов на яйца преди Великден, Хелоуин и др.“, разказва Яна Кирова.
В един неин урок се включват няколко различни дейности, а не една, както е в традиционната програма. Дейностите са различни като темпо и цели. В един урок могат да се редуват музикални и двигателни дейности със седящи, разказвателни и творчески. Обикновено на децата им е нужно време да привикнат към такава динамика.
Яна не използва учебници и традиционни учебни помагала, а всякакви други дидактични материали за работа. В програмата, която следва, важно е децата да имат избор, защото това въздейства положително на самоувереността им. И в нейния час целият процес преминава под формата на игра и преживяване. И винаги оставя по няколко минути за свободна игра в края на часа.
„Бих препоръчала на младите учители да се вслушват повече в децата, с които работят, и да се опитват да се водят по техните интереси. Когато едно дете се чувства включено в процеса по вземане на решения, то се чувства и много по-значимо, и съответно е склонно да сътрудничи много по-лесно. При такъв начин на работа е важно също и да се поставят здравословни граници, за да не се бърка свободата със слободия“, категорична е тя.
И допълва, че самият акт на излизане и учене навън е достатъчно екзотичен в детските градини. Особено когато не е еднократно, а се превърне в регулярна практика, както е в нейните часове. „Може би в контекста на държавната градина е достатъчно екзотично, че играя с децата на криеница, оставям ги да тичат свободно в контролиран от мен периметър и усещат малко повече свобода. Знам, че това невинаги се харесва на другите учители в градината, а дори и на някои родители. Но лекият хаос, който допускам, е напълно умишлен, за да имаме здравословни отношения с децата. Както и за да можем да извлечем максимума от малкото време, в което сме заедно.“
Повече академичност, по-малко адекватност
Пламена Николова акцентира върху факта, че навсякъде се наблюдава повече академичен подход в ранна възраст, отколкото е необходим и адекватен за децата. Макар и да има осъзнатост, че играта е водеща, т.нар. академичност често се търси и от самите родители. Много от тях, включително в по-бедните общности, смятат, че основна цел на детската градина е да научи децата да четат и пишат и че няма друг начин за усвояване на тези умения. Това се дължи в голяма степен на неразбиране на понятието „ранно детство“ и на нуждите на децата. Ние самите като поколение сме обучавани по подобен начин и смятаме, че това е пътят към успеха.
Много е трудно възрастните да си представят как ученето става през игра, защото сме свикнали, че тя е за свободно време – нещо неструктурирано, забавно, несериозно. Тя може да бъде всичко това, но също и учене.
В същото време много учители се пускат по инерция заради предлагането на книжките като образователна възможност. Така не се изисква от тях да подготвят нищо, защото материалът е смлян и поднесен наготово, макар и скучноват и еднопланов за децата. А и така лесно могат да докажат какво са правили днес – попълвали са книжките. Ученето чрез игра и преживяване изисква повече усилия и предварителна подготовка, а реално е трудно да се покаже на родителите, на директора, на регионалното управление на образованието какво е свършено днес.
Разбира се, това не е вярно, тъй като писането в книжки не значи автоматично научаване на материала, нито играта е разнозначна на губене на време. Необходимо е много голямо преосмисляне и промяна на светогледа на учителите и директорите, както и на подготовката на педагозите в предучилищното образование и ранното учене.
Всъщност, повечето български учители с по-голям опит и стаж потвърждават, че те са обучавани изцяло в игрови методи и това е била основата на подготовката преди 20 години, както и основната методика на учене.
Пламена наблюдава тенденция през последните години като резултат от натиска в началното и средно образование все повече материал да се сваля надолу в класовете. Както и все по-засилващата се по ред причини невъзможност децата да се ограмотят качествено в начален етап. Това очакване се проектира върху детските учители – че трябва да подготвят децата за началното образование с методите на самото начално образование. А това не е необходимо.
Още не сме свършили, скрол надолу
Може би ще харесате и...
Ранното учене има своите работещи методи и те са естествените за децата игра и преживяване. Така те имат много по-добра училищна готовност от връстниците си, които са писали в книжки и са седели на чинове още във втора група в детската градина.
