Поредният случай на документирано чрез аудио запис насилие в ясла в София вече е факт. Колко още недокументирани има – не смеем и да си помислим. Не смеем да си помислим, най-малкото защото ни хваща срам как стискаме палци да изтеглят на великия жребий децата ни и те да влязат в ясла, а оттам и в детска градина, но не си даваме сметка какво им се случва там всекидневно.
И тук дори не говорим за тоталната липса на плавна и нетравмираща адаптация, която е трън в очите на част от персонала, работещ в детските ясли и градини. Тук говорим за съвсем базово хуманно отношение – да не ги обиждат и да не ги удрят. Дотам сме я докарали.
Инцидентът в 23 СДЯ “Ралица” в София
В последните няколко дни се завъртя аудио запис, от който стават ясни думите, отправяни към децата от хората, грижещи се за тях. Чуват се и удари. Изтеклият запис е с продължителност почти 20 минути и включва различни деца. Тоест, не говорим за инцидентно отношение.
23 СДЯ се намира в Лозенец – един от кварталите в София с най-голям проблем откъм липса на свободни места. Цяло чудо е да приемат детето ти в ясла и в детска градина. И въпреки всичко, в годините често 23 СДЯ не е обичайното първо желание за хората от квартала.
Мненията варират от деликатното “според мен яслата не е подходяща за по-срамежливи и чувствителни деца” до категоричното “махнете детето си от този ужас”. Както казва и Антонина Кенова в гостуването си в Евроком, където пуснаха в цялост записите, тази ясла от години е с лоша слава в квартала, но родителите не смеят да пуснат писмени жалби до институциите, страхувайки се, че това ще рефлектира върху децата им.
Какъв е проблемът с яслената грижа?
Основните проблеми са два: размиването на отговорността и липсата на специалисти, които да се грижат педагогически за децата.
В яслените групи попадат деца от 10 месеца до 3-годишна възраст. За тях по наредба трябва да се грижат медицински сестри и детегледачки. За една яслена група трябва да са най-малко две сестри и две детегледачки и на всеки 60 деца се пада един педагог.
Персоналът в самостоятелните детски ясли се назначава от директора на яслата, който пък се назначава от общината след конкурс, а пък самите ясли са под шапката на Министерство на здравеопазването (МЗ). Яслените групи в детските градини пък са споделена отговорност между МЗ, директора и кмета на района. Сами разбирате, че не е много ясно кой за какво носи отговорност.
Сигурно ви прави впечатление, че Министерство на образованието не фигурира никъде в това забавление. За него децата започват да съществуват, след като излязат от яслата. В нашата държава се смята, че чак тогава те подлежат на някаква педагогическа подготовка. Наличието на такова нещо като ранно детско развитие тотално се пренебрегва.
Така децата ни се оказват в ситуация, в която в яслата (която е до 3 години!) за тях се грижат медицински специалисти, чийто капацитет често не надвишава възможността им да ги опазят живи и здрави и да изпълнят базовите им физиологични нужди - да се нахранени, да се били на гърне и да са се наспали. И не защото не искат, а защото квалификацията им е друга – да се грижат именно за физиологията.
Тоест, в яслата по наредба има педагог, но грижата за психическото и интелектуално развитие на децата е сведена до минимум. Няма разработена и интегрирана система за ранно детско образование, а педагозите и психолозите са крайно недостатъчни като брой.
Промяната
Тя може да дойде след изменения в Наредба 26, които може да се направят в 14-дневен срок и без парламент. В нея се определя какви специалисти могат да се грижат за децата в детските ясли.
Предложението на Столична община, подкрепено от формални и неформални родителски обединения, е в наредбата да се включи възможност и други специалисти (освен медицински сестри и акушерки) да могат да се грижат за децата като например: педагог, детски учител и/или учител, психолог и други педагогически специалисти изучавали ранно детско развитие.
Аргументите в тази посока са много и не са само заради по-доброто развитие на децата. Основният е, че дори с повишаването на заплатите и многобройните обяви за работа има недостиг на медицински сестри и акушерки в цялата страна. Тези специалисти липсват и в болниците, какво остава за детските ясли. Вследствие на всичко това персоналът, който преимуществено работи с децата в яслите, е на пенсионна или следпенсионна възраст.
Представяте ли си как се справят две медицински сестри на по 70 години с 23 деца в яслена възраст? Ние не можем да си го представим. Звучи като филм на ужасите – и за медицинските сестри, и за децата.
Отговорът от Министерство на здравеопазването на това предложение е кратък и неясен: много благодарим и ще видим какво може да се направи може би някога.
Спешни мерки
Само че децата нямат време, както пише Антонина Кенова в последното си писмо към МЗ. И ние като родители нямаме време да чакаме да се прецени какво ще се случва с децата ни, защото всекидневната липса на адекватна грижа рефлектира върху психиката и потенциала им за години напред.
Ето пълния текст на писмото, изпратено към МЗ във връзка с последния случай на насилие в 23 СДЯ в София:
ДО Д-Р СТОЙЧО КАЦАРОВ
МИНИСТЪР НА ЗДРАВЕОПАЗВАНЕТО
С И Г Н А Л
От АНТОНИНА ГЕОРГИЕВА КЕНОВА
гр. София, ул.
Телефон:
Относно: Насилие в 23СДЯ РАЛИЦА, гр. София
УВАЖАЕМИ МИНИСТЪР КАЦАРОВ,
След поредните записи, на които се чува психически и физически тормоз над малки деца в детска ясла, НАСТОЯВАМ, като гражданин и майка, този път да бъдат взети необходимите мерки тази практика да се преустанови.
Не, няма да пиша предложения как да стане промяната. Това е Ваша работа- да реформирате грижата в яслена възраст и да промените наредбите в полза на ДЕЦАТА.
Няма как жени на 70+ години, крайно уморени и вече пенсионирани да са единствен възможен избор за работата в ясла, защото Наредба 26 казва, че медицински специалисти се грижели за децата. А такива, знаем, няма и за болниците, какво остава за яслите.
НАСТОЯВАМ за цялостна проверка в 23 СДЯ Ралица, гр. София.
Децата ни все още са приоритет на думи и хартия. Практиката показва друго. Липсата на професионални качества за работа с деца се чува много ясно.
Често пъти в родилното не дават новороденото на майката. В яслата пък ѝ го изтръгват от ръцете, ревящо, още ден първи. Изобщо, грижата за крехката детска психика я няма. Липсва.
В годините стигнах до извода, че дългите писма, почти никой в администрацията не ги чете, затова и съм кратка. Надявам се, че на малкото думи в това писмо ще отговорите с истински действия.
Разбирам повече от всеки друг, че имате тежко наследство в министерството, но за децата време няма, трябват спешни реформи. Наредба 26 може да промените без парламент в рамките на 14 дни.
С уважение,
Антонина Кенова
17.10.2021
Крайно време е Министерство на образованието да спре да вика “пас”, що се отнася до децата до 3 години, и да се задейства за изготвянето на адекватни, съвременни препоръки за ранно детско образование, разписани в нормативни актове, така че да може децата ни не просто да са нахранени и преобути, ами и да получават човешко отношение и педагогическа грижа от най-ранна възраст.
За съжаление, засега всички приказки, че децата са приоритет ги изпращаме в посока към Луната.
Опровергайте ни.
