Няма универсален правилен сценарий за адаптация, защото децата не са еднакви. Но има нещо, което винаги работи – съюзът между родители, учители и деца. Но говорейки по темата, много родители се сблъскват с различни мнения дали помага, или пречи адаптацията с родител в яслата и детската градина. В материалите по темата „Адаптация“ мръсна дума ли е? и Как да не избягаш от яслата с двеста съпоставяме два разказа на две майки в България и в Германия как тръгва детето им на ясла. А в статията по-долу ще споделим мнението и на някои експерти.
„За дететo детската градина е свят с различна гравитация.“
„През годините съм наблюдавала как дори едно леко кимване от мама, докато седи встрани, е достатъчно за дете, за да направи първата крачка към групата. Не защото е „свикнало“, а защото се чувства сигурно и видяно“, казва Гергана Маркова, специалист по ранно детско развитие и основател на ЧДГ „Бобче Топче“, където работи с авторската си адаптационна програма. За нея не персоналът е ключът, а присъствието. И не просто физическото, а човешкото – спокойно, зряло и настроено на честотата на детето. „В нашата адаптационна програма родителят е съюзник; не наблюдател, а мост към доверието. И резултатите го потвърждават – адаптацията не е драма, а процес на свързване“.
Нуждата от социализация не е универсална
„Социализацията не започва с група от 20 деца и програма от 8:00 до 17:00 ч. Започва с огледалния поглед на мама още от раждането – когато аз съм важен за някого, и този човек ме вижда, чува и ме приема такъв, какъвто съм“, казва Гергана. После идва момент, в който детето започва да търси „другите” – първо с поглед, после с тичане към децата на площадката. Това не е по часовник, а по вътрешен компас. Най-ранната „социализация“ може да протече в яслата, но само ако детето вече има стабилна привързаност у дома.
„И не, не всички деца на година и осем месеца или две са готови за ясла. Виждала съм 2-годишни, които са като малки социални антрополози – наблюдават, имитират, включват се. И съм виждала 3-годишни, които още имат нужда да са само с мама и с една тиха играчка. И това е нормално“, обяснява Гергана.
Въпросът не е „Кога?”, а „Какво му е нужно на детето сега?“
Кога една адаптация се води трудна?
- Когато родителят каже „Той е много чувствителен…“
- Когато учителката прошепне „Все още не иска да участва…“
- Когато самото дете застане до вратата със спуснати ръчички и очи, които питат „Ще ме разбереш ли днес?“
Тогава адаптацията е трудна. Не защото някой е сбъркал, а защото е нужна по-дълбока настройка, казва експертката. Детето е в режим на „оцеляване”, а не в игра. То не отказва, защото е инат, а защото нервната му система алармира, че има опасност. „Имах дете, което три седмици не проговори. Не защото не можеше, а защото телцето му беше нащрек – няколко първични рефлекса го държаха в режим „опасност“. Всяка сутрин слагахме ръка на сърцето му и прошепвахме „Тук си в безопасност“. И правихме ритмични движения с детето. На четвъртата седмица просто се усмихна и седна до другите. Това беше началото. Не на думите, а на доверието“, разказва ни Гергана Маркова.
Някои деца така и не свикват
„Да свикнеш не означава, че приемаш това, което те натоварва. Някои деца са хиперчувствителни – шум, светлина, докосвания, непознати. За тях градината е като музикален фестивал без тапи за уши, защото имат неинтегрирани примитивни рефлекси – тялото им все още „помни”, че е в режим на защита. Има и такива, чиито родители са в силна тревожност – и детето я носи като сянка“, разказва Гергана.
Когато детето не свиква, често това е зов: „Моля, настройте се на моята честота“. А честотата може да е бавна, тиха, непредвидима. Но винаги казва истината.
Има ли адаптация без родител?
Тогава детето да започне да понася, вместо да участва, смята Гергана. Според нея в повечето такива случаи детето автоматично приема някакви правила без вътрешна сигурност. Може да няма сълзи, но ще има стягане. Може да изглежда удобно настанило се, но вътре ще е в режим „стой мирно и не чувствай“. Гергана Маркова казва, че истинската адаптация изиска време. Липсата на родител може да проработи за някои деца – да, но не по подразбиране, добавя тя.
Аз вярвам, че адаптацията е мост, а не бариера. И този мост се строи от трима: дете, родител и осъзнат възрастен в средата. Ако само един липсва, мостът не просто се клати – той спира да води нанякъде.
Посещение на градината през лятото
Адаптацията с участието на родител в детската градина може да бъде изключително полезно за по-лесното и спокойно навлизане на детето в новата среда, смята Антоанета Златанска, директор на пловдивската градина „Чучулига“. „Стремим се да направим прехода максимално плавен и подкрепящ за детето и неговото семейство. Затова през летните месеци преди началото на учебната година предоставяме възможност на родителите заедно с децата да посетят градината“, допълва тя.
В подобни дни децата и семействата им могат да разгледат обстановката, да се запознаят с екипа и да придобият първи впечатления за ежедневието в детската градина. Това значително улеснява първите им стъпки в непознатата среда. В началото на лятото се организира и родителска среща със семействата на новоприетите деца. По време на срещата се обсъждат важни организационни въпроси, представя се дневният режим и се дават полезни насоки за подкрепа на адаптационния процес.
„Разбираме, че всяко дете е различно – някои свикват по-бързо, а други изпитват по-голям дискомфорт и се нуждаят от повече време, за да се почувстват сигурни и спокойни в новата среда. Поради това е важно нещата да се случват постепенно, с търпение и разбиране, както от страна на учителите, така и от страна на родителите“, казва директорката.
Още не сме свършили, скрол надолу
Посланието
Според психоложката Ели Мантовска, която е и майка на три деца, присъствието на родителя по време на адаптацията в детската градина е отлична стъпка за всички участници. То изпраща към детето послание, че с подкрепата на родителя си може да се включи и да бъде самостоятелно в новата учебна среда. Отделно така се дава увереност и на родителя, че мястото, учителите и средата са подходящи за детето. Всичко това му позволява да подкрепя с увереност детето, когато се разделят. Дава се възможност и на учителите да опознаят семейството, очакванията и индивидуалните нужди на детето през очите на родителя. Присъствието на родителя спомага първите моменти на адаптация да минат възможно най-леко, така че учителите да насочат усилия към останалите деца и да има по-лека атмосфера за всички.
Единственият възможен негатив според психоложката е, когато родители и учители не успяват да намерят път един към друг. Тогава е важно и двете страни да си дадат сметка за емоциите, очакванията и ограниченията на ситуацията.
Затова, мили родители, не се шашкайте – път винаги има. Просто трябва да слушаме децата.
