Не може да не ви се е случвало: сядате на масата с компания - независимо дали вкъщи, или на ресторант, започвате да коментирате храната, наслаждавайки ѝ се, и лека-полека преминавате към разпалено обсъждане какво ще ядете след това и как точно ще го приготвите. Говорим си какво ще ядем, докато ядем. Класика.
Знаете ли защо е така? Защото храната е все повече споделено преживяване, отколкото само гориво за човешкия ни мотор. Затова обръщаме все повече внимание на произхода ѝ, на вкуса и реалните ѝ хранителни свойства и на начина, по който можем да я приготвим, така че максимално да запазим всички ползи от нея, но и да ни е вкусно, да сме сити, без да сме отчайващо дебели, и най-важното – да сме здрави.
В духа на по-здравословното и разнообразно хранене е и навлизането на много нови храни на нашия пазар, които, да, не са “традиционни” за българската трапеза, но пък иделно се вписват. В този ред на мисли днес ще разгледаме кои са най-популярните за готвене масла и защо не е лошо да ги имаме предвид за някои рецепти и, изобщо, за разнообразяване на домашната кухня.
С какво можем да готвим
Доброто старо слънчогледово олио си го знаем чудесно. То е традиционно за българската кухня и се ползва за всякакъв вид готвене и овкусяване. Но то има алтернативи, които са не по-лоши. Сред тях са добре познатото ни маслиново масло, както и царевичното, оризовото, авокадовото и кокосовото олио. В кулинарията, особено за десерти, се ползва и какаовото масло.
А какви са ползите
Растителните масла съдържат ненаситени мастни киселини, а животинските – наситени. Затова най-общо едните са течни, а другите твърди – като масло и мас. Кокосовото и какаовото масло обаче са специфични растителни мазнини с мастни киселини със средна дължина на веригата. Преди да започнете да ровите в спомените си от химия за 10 клас (ако изобщо разполагате с такива – ние, лично, нямаме), ще обясним: заради тази структура и “верига” могат да имат стегната, кремообразна, дори твърда форма при стайна и по-ниска температура и да се втечняват при затопляне. Те са от малкото растителни масла, които имат подобно свойство.
Мазнините са една от основните хранителни групи и, макар че има някои хранителни режими и диети, които ги изключват напълно от менюто, са задължителна част от здравословното и пълноценно хранене.
Изключването на мазнините при желание за редуцуране на теглото например не е съвсем правилно, тъй като те са важни за редица процеси в организма.
Те са източник на енергия за тялото и градивен елемент на клетъчната мембрана. Освен това имат съществена роля в синтеза на хормони. Необходими са ни за усвояването на мастно разтворимите витамини D, A, E, K и са отговорни за топлорегулацията на тялото. От първостепенна важност са за здравето на женския организъм и за доброто състояние на кожата и косата.
Сами разбирате, че тоталното им изхвърляне от храненето не е най-добрата идея. Просто можем да ограничим филиите с мас и готово! Последното е шега, но не съвсем, защото нежеланите мазнини, които се натрупват по тялото ни, всъщност се образуват от излишъка приети калории. Казано съвсем опростено, тялото решава, че за функциите му е необходима определена част от калориите, които сме приели в изблик на ентусиазъм. Обикновено избликът на ентуасиазъм включва комбинацията от мазнини и въглехидрати под формата на някое парче баница или кекс. И понеже тази комбинация е по-калорична, отколкото, да речем, комбинацията на въглехидрати с протеини, имаме излишък на калории. Тялото ги струпва за черни дни под формата на мазнини, защото те са с висок калориен заряд и са най-леки (леки, леки, колко да са леки едни 10 килограма отгоре).
Известно е, че кокосовото масло например подпомага храносмилането и забързва метаболизма. Много популярно в последните години, именно с цел „събуждане“ на метаболизма, става сутрешното кафе с лъжичка кокосово масло, както ни подсказват от Smart Organic.
Много хора обаче се колебаят, преди да посегнат към кокосовото масло за готвене, защото го свързват с палмовата мазнина.
Кокосовото масло и палмовата мазнина едно и също ли е?
Накратко: не. Знаем, че като се чуе “кокос”, естествено си идва и палмата, а с нея и палмовата мазнина, която все по-често срещаме на гърба на някои етикети.
Всъщност кокосовото масло се добива от месото на кокосовия орех. Палмовата мазнина може да бъде добита както от плода, така и от ядката на палмовото дърво, и има различен хранителен профил.
Нали щяхме да готвим?!
Натам вървим. Ето, почти стигнахме. Само още малко, защото ни е важно да разкажем за специфичния строеж на кокосовото и какаовото масло.
Та, специфичният строеж на мастните киселини в кокосовото и какаовото масло ги прави устойчиви на по-висока температура и подходящи за готвене за разлика от повечето студенопресовани растителни масла, които са добри за овкусяване.
Свойството им да променят консистенцията си към по-твърда при по-ниска температура е помага при стягане на различни кремове, мусове, сурови бонбони и десерти.
А ако не си представяте как можете да готвите с нещо, което така силно ухае на кокос, не се притеснявайте: на пазара вече има и био кокосово масло без аромат, което е чудесно за основни ястия. Подходящо е за сотиране, печене, задушаване, готвене. Имайте предвид обаче, че то е растителна мазнина, затова не е препоръчително да се ползва на много висока температура – за пържене например.
Пърженето може и да го пропуснете, но десертите не бива, затова си ето ви една бърза, прохладна рецепта от Smart Organic. Те ни казаха как да си направим
Лесен домашен веган сладолед
Необходими продукти
За сладоледа
2 банана
2 с.л. какаово масло
2 с.л. кокосово масло
1 ч.л. какао на прах
1 с.л. лешников тахан
За украсата (по желание)
300 г пресни малини
100 г захар
30 мл амарето (или друг ликьор)
Начин на приготвяне
Замразете двата банана в камерата. След това ги нарежете на средно големи парчета и ги смелете в блендера до хомогенна смес заедно с какаовото и кокосовото масло, какаото на прах, лешниковия тахан.
Може да сервирате веднага или да върнете в камерата за 10 минути, за да стегне още малко сместа. Ако искате, можете да добавите някакъв подсладител, но и без него ще е достатъчно приятно заради естествената сладост на бананите, какаовия аромат и лешниковия привкус.
А ако все пак искате да го подсладите и украсите допълнително, може да изсипете малините с малко захар в нагорещен тиган. Когато захарта се стопи, добавете ликьора. Залейте следоледа с топлата смес.
Яжте и плачете! От радост, разбира се.
Имайте предвид, че съхраняването на този сладолед за ден-два във фризер ще промени кремообразната му текстура. Затова е добре преди сервиране отново да се блендира.
А след сладоледа?
След сладоледа – или преди него, както си решите – може да пробвате и някоя друга традиционна за вашата домашна кухня рецепта, приготвена с кокосово масло например. Пишете ни как е станало, донесете да опитаме, за да се произнесем и ние.
А ако се чудите откъде да се заредите с всякакви видове био масла, подходящи за кулинарни приключения и, въобще, с всички продукти за така подсказаната ни рецепта, минете през някой от био щандовете в магазини ФАНТАСТИКО. Оттам можете да си купите над 800 биосертифицирани продукта, сред които и такива, подходящи за хора с хранителни непоносимости и специални режими на хранене.
И пак да кажем - сгответе и донесете, не ни жалете.
Добър апетит!
Този текст е публикуван с подкрепата на ФАНТАСТИКО.
