В дните около Коледа повечето от нас са се приютили някъде семейно покрай елхи, сарми и “Сам вкъщи”. Преди това сме се снимали пред камини, които никога няма да видят огън, защото са само декор. Постнали сме няколко снимки на питки, маси, свещи, елхи, подаръци. Пожелали сме около 700 пъти “светли празници” на познати и непознати. И ни е празнично и споделено. Или поне на повечето от нас.
Има обаче и други начини за семейно прекарване на празниците (а и на всеки друг ден, между другото). Те се намират отвъд подреденото и познатото и май не са за всеки. Но пък почти всички все някога сме мечтали за тях.
Представяме ви Пламена, Ева и Антон или семейство Нашеви, които ще карат тези коледно-новогодишни празници в Панама. Тя е само една от спирките в пътешествието им с колела и детска рикша из Централна Америка, започнало преди една година. Една година с хиляди завъртания на педалите. Една година, в която прекосяваш граници - и териториални, и на собствените си възможности, с 3-годишно дете, откриващо всекидневно свят, който мнозина от нас никога няма да познаят. С други думи, една година семейно прекарване.
Вижте какво ни разказаха семейство Нашеви за него и следете приключенията им в канала им в YouTube и във Facebook.
Разкажете ни накратко за вас. Един вид, представете ни се - кои сте вие и с какво се занимавате?
Ние сме Антон, Пламена и Ева Нашеви. В момента сме се впуснали в голямо семейно пътешествие, прекосявайки цяла Централна Америка с колела и детска рикша.
Преди Ева да се роди, осъществихме две големи пътешествия - живяхме в Африка с местно племе, а след това прекосихме Южна Америка от юг на север по суша. Автори сме на книгата „Стъпки към непознатото“, в която разказваме за този етап от живота ни.
Завръщайки се в родината, създадохме семейство и през 2018 г. се роди Ева. В продължение на пет години спестявахме средства с идеята един ден отново да осъществим голямо пътешествие, но този път като семейство.
Работихме в аутомотив индустрията – Антон като инженер качество, а аз – човешки ресурси. С изминаването на годините пламъкът за далечни приключения не угасна, затова взехме трудното решение да напуснем работата, която много харесвахме.
През декември 2021 г. отпътувахме за Мексико с еднопосочни билети и от тогава сме на път.
Как така човек с 3-годишно дете на ръце, така да се каже, решава да тръгне с колело из Централна Америка? Какви хора сте вие?
Винаги сме знаели, че монетата има две страни. Преди да се установим в България, имахме зад гърба си две големи пътешествия и дълбоко в себе си вярвахме, че можем да тръгнем по света с Ева. Въпреки крехката си възраст дъщеря ни разполага с опит. Откакто навърши месец, обикаляме заедно планините в България. През 2021 г. прекосихме Родопите и Странджа с колела и детска рикша. Дълбоко в себе си знаехме, че се подготвяме за нещо голямо. Хареса ни авантюрата в родината, на Ева също ѝ хареса.
Корпоративният живот също повлия на решението ни. Макар че и двамата обичахме работата си, не искахме да изпускаме едни от най-хубавите моменти от детството на Ева. Тръгвахме за работа в 07:30 и се връщахме в 18:00. Време, което не може да се компенсира. Това ни мотивира да вземем едно от най-трудните решения в животите ни. Когато моментът да оставиш всичко зад гърба си наистина настъпи и стягаш багажа, разбираш колко силно е желанието ти и докъде се простират мечтите ти.
Разкажете ни къде сте в момента и как стигнахте дотам.
След Мексико одисеята ни продължи в Гватемала, Ел Салвадор, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика и в момента пишем от Панама. Прекосихме цяла Централна Америка от север на юг, изминавайки приблизително 5000 км с две колела и детска рикша.
Не ви ли беше страх за детето? Даже защо в минало време - не ви ли Е страх?
С раждането на детето страховете и притесненията на родителите се увеличават. Зависи доколко оставяме страхът да повлияе на решенията ни и доколко той е оправдан. Понякога именно страхът е спирачката на много хора да следват мечтите си.
Неизвестността поражда страхове. Когато сме вкъщи под закрилата на комфортната зона, светът навън изглежда несигурен и страшен. Именно затова първата крачка от дома е най-трудна. Веднъж прекрачил прага между познатото и непознатото, си даваш сметка, че цялата боязън е неоправдана.
От върха на вулкан Санта Ана, на заден фон вулкан Изалко. Ел Салвадор
Кратерното езеро на вулкан Санта Ана. Ел Салвадор
Как реагираха близките ви хора, когато им казахте, че вземате малката и тръгвате? Налагаше ли се да се оправдавате и обяснявате, или просто всички ви познават твърде добре?
Когато забременях, приятели, колеги и най-вече семействата ни единодушно казваха „Край с пътуванията“. След раждането на Ева често пътувахме в родината и винаги сме им споделяли, че мечтаем за по-далечни земи. Не останаха изненадани, когато им казахме, че сме си купили билети и заминаваме.
Как се подготвя едно такова пътешествие?
В нашия случай се оказа много лесно. Купихме си билети две седмици преди полета, приготвихме набързо багажа и тръгнахме. Дори не ни остана време да направим проба с багажа, колелата и детската рикша. И двамата сме свикнали да пътуваме, без да планираме. Все пак така прекосихме цяла Южна Америка. Бяхме убедени, че това ще се промени, след раждането на Ева, но продължаваме да се движим без план и предварителна подготовка. Плановете и очакванията водят до разочарования, защото често представата не отговаря на действителността.
Обичаме да прекарваме колкото се може повече време сред местна компания и набелязваме местата, които искаме да посетим в движение. Не се движим по познатите и утъпкани пътеки.
Не е ли редно на човек като му се роди дете да се кротне и да уседне някъде? Вие знаете ли колко много се борят хората в София за уседналост, за да може да си запишат децата в детска градина с повече точки?!
Не е редно, когато на човек му се роди дете да загърби целите и мечтите си. Много често да си родител се асоциира с настъпването на края на личното време и стремежи. Струва ни се, че тъкмо това е една от мислите подтикваща българите да създават семейства на по-късна възраст. Безспорно всичко изисква повече усилия с дете, но с голямо желание и целеустременост всичко е възможно. За нас е важно Ева да вижда родителите си щастливи от живота, който са избрали да водят, и от решенията, които са взели. На мнение сме, че това рефлектира положително върху развитието ѝ. Рамката, която обществото ни налага, е “учи – работи – създай семейство – работи и пак работи”. Искахме да излезем от тази потискаща норма.
Какво научихте за себе си, за отношенията ви, за детето ви, откакто предприехте това приключение?
Дългосрочното пътуване е най-доброто училище не само за деца, но и за възрастни. Въртейки педалите към непознатото, имаме много време да размишляваме над живота. Можем да живеем с много малко, целият ни живот се побира в дисагите на колелата и разполагаме с точно толкова, колкото ни трябва. Пътуваме с малко играчки и Ева често заменя някои от тях с материали от природата, въображението ѝ се е развило значително в тази насока.
Човешките отношения са изключително прости. Ако всичко се базира на любов и уважение към себе си и околните, много от проблемите на човечеството биха се разрешили. Като семейство разговаряме и споделяме повече помежду си. Много от семейните проблеми се раждат от липсата на пълноценна комуникация. Водейки номадски начин на живот, има много по-малко неща, които ни разсейват, и прекарваме пълноценно време заедно.
През какви трудности сте минали до момента? Например как се справяте, ако детето се разболее?
Най-голямата трудност е физическото натоварване, което понякога ни събаря и психически. Нерядко настръхваме, когато пред очите ни се появят планини, които трябва да преодолеем. Знаем какво ни очаква и мисълта е в състояние да ни повали духом. В съзнанието ни периодично се прокрадват паразитни мисли, които имат за цел да ни откажат, но не забравяме защо сме тръгнали и това помага да се справим с тях.
Ева се разболя още в началото на пътуването и посетихме най-близкото лечебно заведение, както правим и когато сме си вкъщи.
Кои бяха най-хубавите ви моменти досега?
Наблюдавахме избухващ вулкан и стичаща се лава по склоновете му, опознахме живота на потомците на маите, маймуни, папагали и тукани прелитаха над главите ни, докато караме колелата. Строяхме пясъчни замъци по девствени плажове, участвахме на местни фолклорни фестивали, видяхме как се танцува със сготвена свинска глава в ръцете, търсихме фазани в джунглите на Мексико, присъствахме на местна сватба, живяхме в ранчо, строихме покриви от палмови листа.
Можем да продължим, но несъмнено срещите с местните заемат специално място в сърцата ни. Често ни канят в домовете си, без дори да ни познават. Благодарение на щурото ни пътуване в цяла Централна Америка имаме приятели за цял живот.
Каква е целта ви? Докъде искате да стигнете и защо го правите?
Целта ни е да прекарваме пълноценно време като семейство и да опознаваме нови култури, да откриваме красиви места и да се радваме на природата заедно. Незаменимо е да виждаме как Ева израства пред очите ни, без да изпускаме нито един важен момент, и да виждаме как с любопитство опознава големия свят.
Решили сме да пътуваме, докато Ева и самите ние се чувстваме добре или докато банковата ни сметка подскаже, че е време да се прибираме.
С разкази, снимки и документални поредици, които публикуваме от пътуването в социалните мрежи и YouTube се стремим да вдъхновим повече хора да дръзнат да последват мечтите си.
Всички снимки в материала са заснети от Пламена и Антон Нашеви и са предоставени на Майко Мила за илюстрация на интервюто. Не се разрешава използването на кадрите без позволението на авторите.
