Валентина Георгиева-Христова е при нас, за да отпразнуваме 15-тия рожден ден на дъщеря ѝ заедно. И тъй като дъщеря ѝ не може да ѝ напише писмо, Валентина, познавайки своето пораснало момиче добре, ще го напише от нейно име. Честит рожден ден, мило дете!!!
Добро утро, мамо!
Наспа ли се? Или както всяка година на тази дата се събуждаш с усмивка, но зачервени очи. И всяка година си обещаваш, че днешният ден ще е изпълнен само с радост. Никакви лоши спомени...
Помниш ли, мамо, как преди 15 години на този ден дойдох при вас, как ме чакахте с тати с вълнение и любов. Помниш ли как се родих след много болки, не изплаках като другите бебета, но ти плака много.
Помниш ли как те оставиха в стая с други майки и техните бебета, а моето легло беше празно.
Ех, мамо, помниш ли следващите два месеца...все казваш, че си ги забравила. Не си, мамо. Помниш всяка секунда, минута, всяка дума на бездушните лекари, всяка малка надежда , която поникваше като зрънце, но после сякаш буря я отмиташе.
Помниш ли как се борих, за да оцелея. Как ти самата беше изгубила вяра, че някой ден ще ме гушнеш. Трудно ми беше , защото лекарите казваха, че няма да се справя. Какво знаят те?! Исках да оцелея, защото знаех, че съм ви нужна, както и вие сте нужни на мен.
Помниш ли, мамо, когато сякаш с поглед ти казах: Бъди силна, не се предавай, аз ще се справя! И го направих.
15 години. Донесох ти много, много усмивки. На теб, на тати и на сестра ми. Ти искаш да помниш само усмивките... Не се получава, мамо, нали? Защото не бяха само усмивки. Научи се да се бориш, научи се да падаш, а после да ставаш. Превърна се в силна жена. Да, знам, че ме сънуваше различна, постоянно бърбореща. А сутрин се събуждаше и...
Често плачеш и сега. Но вече се научи да бъдеш щастлива. Научи се да цениш това, което имаш. Усмихваш се много, много и аз обичам да те гледам усмихната. Не мога да ти го кажа с думи, но ти ме познаваш така добре... с теб си говорим с погледи. На онзи нашия, таен език, който е неразбираем за околните.
И аз съм щастлива, мамо, но ти го знаеш, нали! Често тати повтаря, че съм най-щастливото дете на света, че умея да се радвам на дреболии, които другите деца не забелязват. И е прав. В моя свят няма хора с лоши сърца, аз не разбирам лошото, не го познавам. И затова съм щастлива.
Вече съм на 15г. Отдавна спря да ме сравняваш с другите деца и да мислиш каква щях да бъда ако... Защото аз съм такава, каквато съм. И вие ме обичате точно такава. Често се ядосваш с непознати, с познати, че и с близки хора, които така и не приеха каква съм аз. Недей! Те не знаят какво губят.
Знам, че днешният ден за теб е много щастлив, но знам, че там някъде вътре в сърцето ти има едно малко местенце, което не може да се отпусне и да празнува. Това местенце го знаем само аз и ти. Нарича се болка. Но е толкова мъничко местенце и ти така добре си го скрила.
Колко съм щастлива! Имам чудесно семейство- ти, тати и моята сестра. Ако там горе на небето наистина има някой, който ти наричаш Господ, вероятно сега седи и се усмихва, защото знае, че извървяхме дълъг път с теб, за да се научим да бъдем щастливи. Но успяхме. Не че и сега няма сълзи. Има. Но ти разбра, че някои неща не можеш да промениш и трябва да се научиш да живееш с тях, да бъдеш щастлива с тях.
Знаеш ли, мамо, колко много ви обичам! И ми е хубаво, защото вкъщи е весело. Странно ми е, че някои хора си мислят, че вкъщи е тъжно, защото аз съм различна. Те не знаят каква веселба става у нас благодарение на моята различност.
Има една мисъл, която не ти дава спокойствие. Тази мисъл , както преди време разбра, мъчи всички майки като теб. И точно тази мисъл излиза напред на всеки мой рожден ден. Трябва да се научиш да живееш с нея, не се страхувай да я изричаш. Знам, че е трудно, знам, че се страхуваш от бъдещето. Но не оставяй този страх да помете цялото това щастие, което постигна с толкова усилия .
Мамо, аз съм щастлива!
Честит ми 15 рожден ден!
