Ако изпитвате вина, че показвате живота на детето си онлайн, не сте единствените – споделянето на всяка снимка крие заплаха за сигурността ви. Ние и преди сме писали по темата – какво може да се научи от тези снимки и как Франция иска да ограничи детските снимки онлайн. Следващият текст отново е насочен към този проблем – как да пазим децата си от онлайн заплахите.
Дъщеря ми Мила е на осем. Няма личен профил в нито една социална мрежа, но присъствието ѝ във Facebook и Instagram започна още на ниво пренатална диагностика. Именно там със съпруга ми съобщихме, че очакваме дете и там продължихме да отбелязваме всеки ключов момент от отглеждането ѝ, спомени от рождени дни, първи и последни дни от училище и всичко случило се между тях.
Не съм сама в този масово разпространен за дигиталната ера синдром, наречен „онлайн отглеждане“. Да се похвалим с децата си в социалните мрежи е на пръв поглед безобиден и лесен начин приятелите и роднините ни по света да са в час с живота ни. Но съображенията за сигурност променят темпото на споделяне. Проучване на Norton, американска организация за киберсигурност, показва, че
79% от родителите са спрели да качват каквото и да е съдържание за детето им
с цел превенция. 62% от семействата пък въобще не искат в уеб пространството да изтича лична информация за децата им и техни снимки.
Кевин Раунди, главен технически директор и изследовател на Norton, разбира напълно тенденцията. „С жена ми се вълнуваме от развитието на децата си и нямаме търпение да го споделим с близките си в социалните мрежи“, казва той. „Фактът, който най-често подценяваме, е, че всеки статус, снимка и видео са дигитален отпечатък.“
Раунди съветва родителите да си зададат някои въпроси, преди да публикуват. Например кой ще види споделената информация, каква е целта ѝ, комфортно ли ще се почувствате, ако напълно непознат попадне на нея. Ако отговорът на някой от тези въпроси ви притесни, най-добре е да не споделяте нищо.
Получих просветление по въпроса, когато Мила гледаше как нейният идол Джоджо Сива се бори на финалите на Dancing With the Stars и не устоях на изкушението да снимам реакцията ѝ пред телевизионния екран. Мила беше неутешима от загубата на Джоджо в танцовото шоу. Бях доволна, че запечатах драматичната ѝ, свръхемоционална реакция – изражението ѝ си беше солиден магнит за лайкове! Чудех се дали ще стане вайръл. Може би Джоджо щеше да попадне на клипчето и да се свърже с дъщеря ми, за да я успокои.
Отговор не получих, защото в момента, в който Мила видя, че я снимам, плачът ѝ се трансформира в гняв. „Спри веднага, изтрий го!“, развика ми се тя. И после: „Дано не го постнеш в Instagram!“. Разбира се, че я послушах. Но ще излъжа, ако кажа, че след този случай повече не съм я публикувала без нейно съгласие. Все пак се замислих как ще реагира, когато поотрасне, има собствен профил и види всичко, качено от мен.
И така – кои са най-често срещаните грешки, които родителите правят, споделяйки съдържание с децата си в социалните мрежи? Попитахме експертите къде и защо бъркаме.
Не дискутираме онлайн сигурността у дома
Растейки в дигитална ера, децата ни са по-свързани от всякога. Не мога да преброя случаите, в които дъщеря ми е изумявала баба си и дядо си с чат трикове или с корекция в настройките на таблета им.
Въпреки че това поколение работи добре със смартфони още преди да се е научило да си връзва обувките, то има ужасно много да учи за разпознаването на рисковете в социалните мрежи. И не трябва да бъркаме находчивостта на децата с умението да взимат добри решения онлайн.
„Поговорете с тях за личната информация, поверителността, идентичността, репутацията и сигурността. Както и кои са допустимите и приемливи послания за семейството ви в тези платформи“, казва Ким Олман, директор на корпоративната отговорност на GEN.
Ако следим активността на детето в социалните мрежи, ще ни е по-лесно да поставим граници и очаквания в дигиталното му общуване.
Публикуваме снимки с лична информация
Като публикуваме снимки на децата си онлайн, несъзнателно даваме джакпот за хакери и недоброжелатели. Лична информация като рождени дати и локации може да бъде използвана безскрупулно от онлайн хищниците. Снимка от началото или края на учебната година звучи сладко, но ако в кадър се вижда униформа или друга знакова за училището част, всеки би могъл да локализира детето.
Кибер престъпниците могат да съберат информация за него, да наблюдават и анализират заниманията на семейството и потенциално да използват снимките за изнудване и куп други користни цели.
„Важно е да знаете, че всичко носи безценна информация на рекламодателите и ловците на лични дани. Например, ако публикувате снимка на пеленаче, алгоритмите моментално ще ви идентифицират като потенциален клиент на бебешки продукти“, казва Джил Мърфи, главен редактор на Common Sense Media.
Постваме чужди деца без разрешение
Изключително важно е да внимаваме при споделяне на снимки с участието на други деца. Без значение дали от събития в училище, спортни прояви, рождени дни или семейни събирания. Мърфи напомня, че задължително трябва да поискаме разрешение от родителя, преди да публикуваме снимка с неговото дете. Ако моралният ни компас сочи накъдето трябва, ще изберем сигурността пред това да съжаляваме по-късно, и няма да публикуваме нищо. Или просто можем да изрежем чуждото дете от снимката.
Не прилагаме настройките за поверителност
Вече споменахме, че споделянето на лична информация за децата крие рискове за тяхната сигурност. От ключово значение е родителите да регулират настройките за поверителност в социалните мрежи. Достъпът до профилите им трябва да бъде ограничен само до хора, които познаваме и на които имаме доверие. „В Instagram не само може да заключите профила си за масов достъп, но и да избирате кои последователи могат да виждат или коментират сторитата и постовете ви“, казва Раунди.
Според него добро правило е да сте сигурни, че в съдържанието, което постваме няма информация, която не бихме искали да споделим с непознати. Хакерите могат да ползват данните ни, така че в един момент да се окажем задлъжнели с кредити. Или директно да откраднат самоличността на детето ни.
Публикуваме смущаващо съдържание
Да, видеото, в което детето изпада в истерия в магазин за играчки или разглежда книжка на гърнето си, е супер готино. Но то не бива да има онлайн публика. Помислете си как ще реагират децата ви, като изровят тези умилителни кадри след 10 години.
Раунди съветва цялото съдържание, което споделяме – особено с участието на децата, да е позитивно. „Избягвайте негативни постове. Без значение дали ще е нещо, което може да засрами детето ви, информация или аспект от живота му, които са супер лични. Това би могло да наруши мира у дома. И още по-лошо – да разклати доверието на детето във вас като родител. Освен това подобно съдържание би могло да се използва като повод за подигравка и тормоз от страна на съученици“, добавя Раунди.
Изводът
Мислим повече, преди да публикуваме. Няма нищо лошо в това да споделяме значимите моменти в живота на децата си онлайн. Но преди да го правим, е добре да отчитаме фактори като сигурността и трайния дигитален отпечатък, който оставяме. Както и мнението на други родители, ако децата им са замесени.
