fbpx
Истории с dm

От очите на баба

13 март 2021

Текстът на Даниела Иванова е част от „Моята майка е моето вдъхновение“ – кампания на dm, в която читателите на Майко Мила разказват за най-прекрасните жени в живота им, техните майки, а в случая – баба.

Майко Мила ще публикува всички текстове, които носят вдъхновение, красота и обич. Моля, изпращайте текстовете си на имейл konkursmaikomila@gmail.com до 15.03.2021 г.


Печката весело бумтеше. Парата жизнерадостно плетеше своята паяжина около чайника и разнасяше аромат на липа и шипки. Любимите дни на село. При баба. Жената, която ми даде много. Която като светица се грижеше всеотдайно за къщата, животните, църквата, читалището. И за хората.

С кака се боричкахме на леглото, смеейки се. А баба до масата месеше питката за Бъдни вечер. Любимите бабини ръце. Погледнах с каква сръчност премята тестото. Преместих погледа нагоре, към лицето ѝ. По него се стичаха сълзи. Тихи, безмълвни сълзи. А в същото време взривяващи с вика, който таяха. Нямах смелост да я попитам защо плаче.

Дали си бе спомнила как майчицата ѝ някога е месила същата такава питка с шепата брашно, получена след цял ден работа в нечия богата чорбаджийска къща?

Дали си бе спомнила как в нейното детство четири сирачета са били щастливи, че са имали точно тази единствена питка, над която да се прекръстят и да благодарят на Бог, че са заедно?

Дали си бе спомнила първото си влизане в тази къща и първата Бъдни вечер, която със страх и трепет е посрещнала като млада снаха?

Дали си бе спомнила детството на своите рожби?

Дали си бе спомнила първата Бъдни вечер, която посрещна без дядо?

Защо не те попитах, бабче? Тези сълзи тежат и на моето лице. Отпечатват се в душата ми. Дори след години, когато виждах как съзнанието ти се замъглява след загубата на вуйчо. Дори тогава все още имах шанс. Не посмях. И започнах да мечтая да сънувам. Да ми разкажеш в съня, да ми изпееш, ако трябва – така, както пееше „Заблеяло ми агънце“ и плачеше за загубата на нечия рожба.

Нощ след нощ. И утро след  утро – без знак. Толкова силно го исках! 

Благодаря ти, бабче, че тази нощ ме споходи и помилва съзнанието ми. И то точно в тази, която след себе си носи деня, в който навлизам в Христовата възраст.

Тази година ще замеся питката отново по твоята рецепта. И с моите сълзи ще я овкуся. Сълзите, които се предават от майка на дъщеря. От баба на внучка...

 В памет на баба Гица


Всички текстовете от конкурса може да прочетете в рубриката “Истории с dm“.

Стани автор в Майко Мила

В Майко Мила сме отворени за нови гласове, искащи да разкажат своята история. Винаги сме на линия, ако имате желание да ни изпратите текст, с който да се забавляваме или да научим нещо полезно, или да ни споделите нещо важно. Пишете ни на editorial@maikomila.bg.
ИЗПРАТИ НИ МАТЕРИАЛ
Споделете статията
made by cog + weband
cross